РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Русе, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора
ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 52
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор - София, против Решение № 8 от 19.01.2021
г., постановено по АНД № 1490/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № МН-СЦБ-20-049 от 07.08.2020 г. на Началника на Регионален отдел
„Метрологичен надзор Северна централна България“ (РОМНСЦБ) на Главна дирекция
„Метрологичен надзор“ (ГДМН), с което на „ИС-КОМЕРС“ ЕООД, със седалище в
гр.Русе, представлявано от управителя Х.Д.Д., за нарушение на чл. 44, т . 1 от
Закона за измерванията (ЗИ) и на основание чл. 85 ал. 2 от същия закон е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 (двеста)
лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на
въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски в
първоинстанционното и касационното производства.
Касационният ответник, чрез процесуалния
си представител прави искане да се остави без уважение като неоснователна
касационната жалба и да се остави в сила обжалваното решение
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С Наказателно постановление №
МН-СЦБ-20-049 от 07.08.2020 г., издадено от Началника на РОМНСЦБ към ГДМН, ответникът по касация
„ИС-КОМЕРС“ ЕООД е бил санкциониран за извършено нарушение на чл.44, т. 1 от ЗИ
за това, че на 16.01.2020 г., в бензиностанция „Европа, находяща се в гр. Русе,
бул.“България“ № 293, стопанисвана и управлявана от дружеството, е използвало
при продажба на бензин А 95 Н бензиноколонка тип DLP-4082G-ВВЕ, с идентификационен номер
100231, вписана под № 4470 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, без да осигури техническата й изправност .
В конкретния казус
административнонаказателното производство срещу ответника по касация е било
образувано по повод регистриран в ЕДИС на РЦ на КЗП – Русе сигнал от лицето Емиля
Кънчева Кънева, в който се описват обстоятелства, свързани с предполагаеми
нередности в работата на бензиностанция „Европа“ в гр.Русе, стопанисвана от „ИС
КОМЕРС“ ЕООД. Във връзка с този сигнал на 16.01.2020 г. около 10.00 часа била
извършена извънредна надзорна проверка от страна на служител на РО
„Метрологичен надзор СЦБ“ – Русе към ГДМН – гл.инспектор И. Г. В хода на
проверката е констатирано, че дружеството използва за измерване при директна
продажба на светли горива – бензин А 95 Н колонка за светли горива, с
идентификационен номер 100231, вписана под № 4470 в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване в Р България. Върху колонката били поставени
знаци за метрологичен контрол – пломби на предвидените места за защита и марка
за залепване с индивидуален номер на проверителя 01109 от 2019 г., със срок на
валидност на последваща проверка до края на м.ноември 2020 г. Извършващият
проверката св.И.Г. подложил бензиномерната колонка на контрол за проверка по
реда на чл. 77 т. 2 ЗИ на точността и установяване на съответствието й с
изискванията за максимално допустима грешка (МДГ) на СИ в употреба, с еталонен
мерник метален за обем с вместимост 20 л., собственост на ДАМТН - ЕМВ–20 l, идент. № 762, свидетелство за
калибриране № М58-4/06.04.2009 г., за което бил съставен и протокол № 01 ИГ от
16.01.2020 г. В протокола е посочена
информация за типа колонка - DLP-4082G-ВВЕ, идентификационен номер -
100231, вида на горивото А 95 Н, вида на използвания еталон – 1 (ЕМВ – 20 L), нормалната минимално допустима
грешка, която допуска СИ - + 0.5, показанията на контролираното СИ – 20
л, както и че модулът измерва в ущърб на клиента (колона 7 от таблицата в
протокола - л.19 от въззивното дело). Констатациите били описани в АУАН №
РС-970/17.02.2020 г., като актосъставителят е посочил, че след проточване на 20
л на бензин А-95 Н през модули 3 и 4 на контролираната колонка и отчетено
показание от 20 л на нейния дисплей, е констатирал, че количеството на горивото
в еталона е по-малко от нормираното минимално допустимо. Прието е, че от страна
на дружеството било осъществено нарушение на чл. 44 т. 1 ЗИ. АУАН е бил връчен
на управителя на дружеството, който е отбелязал, че има възражения, но в
законовия тридневен срок не е депозирал такива. Въз основа на АУАН било
издадено и НП.
В хода на съдебното следствие
районният съд е разпитал актосъставителя и е приобщил материалите, съдържащи се
в административнонаказателната преписка, включително и представените
допълнителни писмени доказателства от дружеството.
При така установената фактическа
обстановка, за да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел,
че не са събрани достатъчно доказателства, които да потвърждават извършеното
нарушение. Изложил е съображения, че при извършеното контролно замерване при
проверката с еталон-мерник, нито в протокола, нито където и да било другаде, е
отразено какво точно в количествен аспект е реално констатираното от
проверяващите отклонение. Същевременно тази стойност била от съществено
значение, доколкото съотнасянето й към минимално допустимата грешка би дала
отговор на въпроса за тежестта на нарушението. В тази връзка въззивният съд е
приел, че е налице неправилно приложение на закона при квалифициране на
нарушението и съответно – санкционирането му. Въз основа на тези мотиви е стигнал
до извода за необоснованост и незаконосъобразност на процесното НП и го е
отменил.
Решението на РС - Русе е неправилно
поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събирането и
оценката на доказателствата.
На първо място следва да се отбележи,
че касационният състав не споделя изводите на въззивния съд, че за да е
доказано нарушението по чл. 44 т. 1 ЗИ, следва да са налични доказателства за
реално констатираното в количествен аспект отклонение. Действително нито в
протокола за извършена проверка, нито в АУАН и НП, са посочени конкретните
замерени стойности и несъответствия. Такива обаче и не би могло да се посочат
предвид начина, по който е извършен контрола – чрез еталон-мерник. Според чл.
14 ЗИ еталоните определят, възпроизвеждат, реализират или съхраняват единиците.
Съгласно определението, дадено в разпоредбата на § 1т. 7 от ДР на ЗИ, „еталон“
е мярка, измервателен уред, сравнителен материал или измервателна система,
предназначени за определяне, възпроизвеждане, реализация или съхраняване на
единица на една или повече стойности на величина, която служи като изходна. В
случая е използвана метална мярка с номинален обем 20 л, като тази мярка възпроизвежда
обем от 20 л и посочва дали проточения от колонката бензин отговаря на тази
единица, като в нея следва да е залегнала и нормираната МДГ на СИ. Тази мярка,
ако проточеното гориво е по-малко от нормираното минимално допустимо, само
отчита този факт, без обаче да посочва точна стойност на замереното количество.
Такава стойност и не е необходимо да се посочва в протокола за проверка, тъй
като самият факт на констатация от проверяващия, че количеството на горивото в
еталона е по-малко от допустимото, е основание да се отбележи в протокола, че
модулът отмерва в ущърб на клиента. В този смисъл са и показанията на св.Георгиев,
който е категоричен, че е установил нарушението със самото измерване с еталона.
На проверката е присъствал самият управител на дружеството и ако същият не е
бил съгласен с установеното от проверяващия – че проточеното количество бензин
в еталона е по-малко от нормираното минимално допустимо, е следвало да направи
своите възражения. Такива обаче не са направени нито след съставяне на акта,
нито в жалбата, с която е обжалвано НП. Напротив в жалбата на дружеството са
развити съображения за използване на еталонен мерник, на който валидността на
срока на калибриране е изтекъл и в тази връзка отчетените от него стойности са
неправилни.
Районният съд обаче
не е изложил мотиви относно тези възражения на касационния ответник. Нещо
повече, в хода на въззивното производство не са изискани и събрани писмени
доказателства относно валидното калибриране и проследимостта до национални
еталони на еталонния мерник, с който е извършен контрола за проверка на точността
и установяване на съответствието на бензиноколонката с изискванията за МДГ на
СИ в употреба. Редът за проследимост на еталоните, включително и чрез
калибриране, е уреден в чл. 13 от Наредба за реда за утвърждаване на
националните еталони на Република България и за начина за използване и
съхраняване на еталоните(Приета с ПМС № 74
от 1.04.2003 г., обн., ДВ, бр. 33 от 11.04.2003 г., изм., бр. 40 от
16.05.2006 г., в сила от 5.05.2006 г.), като ал. 5 и ал. 6 посочват, че
калибрирането се повтаря с определена периодичност, която се определя от
притежателя на еталона.
Установяването на
обстоятелствата, свързани с техническата изправност, по-точно с калибрирането и
проследимостта на еталонния мерник, са важни за изясняване на обективната
истина, тъй като само доколкото контролът е извършен с годен еталонен мерник,
отговарящ на нормативните изисквания, може да се направи извод за валидността
на измерванията и да се прецени дали действително бензиноколонката е технически
неизправна, съответно извършено ли нарушение от дружеството.
Тъй като въззивният
съд не е събрал доказателства в тази насока, фактическата обстановка е останала
неизяснена, а в настоящата инстанция не могат да се правят нови фактически
установявани, извън тези направени от първоинстанционния съд – чл. 220 АПК. Съгласно
чл. 84 от ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото
няма особени правила в ЗАНН. Такива особени правила, касаещи процесуалните
действия на съда, не са уредени в ЗАНН, поради което намират приложение
правилата по НПК и общите принципи, уреждащи наказателния процес. Основно
задължение на съда е да осигури разкриването на обективната истина, за което
следва да вземе всички мерки, по реда и със средствата на НПК – чл. 13 от НПК. По
тази причина чл. 107, ал. 2 от НПК предвижда, че събирането на доказателствата
става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество
да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване
на обективната истина. Такава необходимост ще е налице винаги, когато от
събраните доказателства могат да се направят разнопосочни изводи относно
предмета на доказване в административнонаказателното производство, а именно
извършено ли е вмененото на наказаното лице административно нарушение.
Решението на районния съд е
постановено в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, без да
събере всички допустими доказателства относно относимите факти. Допуснатото
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК е
касационно основание за отмяна на решението и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото
съдът следва да извърши служебно цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление, като събере по надлежния ред и анализира всички допустими и
относими доказателства, вкл. като изиска от административнонаказващия орган да
представи заверени копия на всички находящи се при него писмени доказателства
за валидното калибриране и проследимостта до национални еталони на еталонния
мерник, с който е извършен контрола за проверка на точността и установяване на
съответствието на бензиноколонката с изискванията за МДГ на СИ в употреба.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 8 от
19.01.2021 г., постановено по АНД № 1490/2020 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е отменено
Наказателно постановление № МН-СЦБ-20-049 от 07.08.2020 г. на Началника на
Регионален отдел „Метрологичен надзор Северна централна България“ на Главна
дирекция „Метрологичен надзор“.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.