Разпореждане по дело №41/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 вр.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „... Е. със седалище и адрес на управление: гр.С., У."Д. Х. № *., представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., Ч. пълномощника на дружеството Д. Г., насочена срещу разпореждане № 192/19.01.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 67/2010 г. по описа на РС-гр.Р., с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане разноските по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречието му на материалния закон. Поддържа се, че РС неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като е приел, че за да се присъди тази сума, тя трябва реално да е изплатена на юрисконсулта, защитавал дружеството пред съда. Сочи се, че тези разноски се присъжат и в заповедното производство, тъй като независимо, че разпоредбите от глава "Заповедно производство" не препращат към чл.78, ал.8 от ГПК, тази норма се намира в глава "Такси и разноски" и засяга цялого гражданско съдопроизводство. Жалбоподателят изразява становище, че с оглед представените от него трудов договор и пълномощно, искането за разноски се явява основателно и в тази връзка моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на РС и да върне делото за издаване на заповед за изпълнение и за претендираната сума за юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв. Към частната жалба е приложена съдебна практика - определение на ОС-гр.В..., решение на ВКС и ТР на ОСГК.

В законоустановения седмичен срок за отговор по частната жалба, такъв не е постъпил от насрещната страна - Б...

Съдът като съобрази данните по делото и доводите на страните намира следното:

Частната жалба, инициирала настоящето производство е процесулно допустима като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, тя се явява и основателна по следните съображения:

РС-гр.Р. е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от жалбоподателя по настоящето дело срещу длъжника Б... В заявлението е направено искане и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед на това искане са представни трудов договор № 1190/31.10.2008 г., сключен между „. Б... и Д. М. Г., с който последният е назначен на длъжността Ю. и нотариално заверено пълномощно № 223/05.11.2008 г., с което представителят на дружеството-жалбоподател е упълномощил Д. Г. да представлява дружеството пред съда.

При тези данни настоящият състав намира искането за основателно, тъй като заявителят е установил наличието на релевантните факти за уважаване на това искане, а именно съществуването на трудово правоотношение между търговското дружество - страна в производството и неговия пълномощник, оказал защита по делото, по силата на което, последният изпълнява длъжността юрискосулт.

Неоснователни са изводите на РС, мотивирали възприетото в обжалвания съдебен акт, свързани с липсата на доказателства за реалното заплащане на възнаграждението. В случая ГПК - чл.78, ал.8, е предвидил възможността в полза на юридическите лица и едноличните търговци да се присъжда адвокатско възнаграждение ако са били защитавани от Ю., но не поставя условие това възнаграждение да е действително изплатено. Единственото изискване на закона е оказана от юрисконсулта защита по делото, каквато в случая се установява от факта на подаване на заявлението от лице с такова качество.

При запозване с материалите по делото настоящият състав констатира, че към частната жалба е приложен списък на разноските пред въззивната инстанция, но липсва искане от страна на жалбоподателя за присъждането им. С оглед на това и изложеното по-горе, атакуваното разпореждане на РС-гр.Р. следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото върнато на същия съд за издаване на заповед за изпълнение за разноските за адвокатски хонорар в производството пред РС в размер определен при спазване изискванията на чл. 7, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане № 192/19.01.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 67/2010 г. по описа на РС-гр.Р..

ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за разноските на заявителя „. Б... Е. за юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: