№ 129
гр. Разград, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:В.а П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20243300500147 по описа за 2024 година
Постъпила е въззивна жалба от В. М. П., подадена чрез пълномощник, против решение №
21/23.02.2024г., постановено по гр.д. № 58/2023г. по описа на РС Кубрат, с което е
отхвърлен неговият иск против „ЗД Евроинс“АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над размера 200лв. до размера 500лв., предявен като частичен иск от
1500лв. Жалбоподателят излага възражения за допуснати процесуални нарушения при
събиране на доказателствата, както и неправилност на съдебния акт. Моли въззивния съд да
го отмени, като уважи в цялост предявения частичен иск до размера 500лв.
Подаден е писмен отговор от „ЗД Евроинс“АД чрез упълномощен процесуален
представител, в който се поддържа твърдение за правилност на обжалваното решение.
Въззиваемият моли съда да потвърди съдебния акт на РС Кубрат.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: установява се от протокол за ПТП № 1755727/
21.11.2022 г., че на 21.11.2022 г. ищецът е пътувал със собствения си автомобил „Рено
Сценик“ с рег. № *****, в гр. Кубрат по улица „Цар Борис I“. След кръстовището с ул.
„Витоша“, в посока към гр. Разград, като участник в движението с предимство, е блъснат от
управлявания от Д. С. К. багер – товарач, марка „JCB 4 CX“, с рег. № *****, собственост на
Община Кубрат, поради извършване неправомерно от водача на багера – товарач маневра
назад, като не е пропуснал автомобила с предимство. Протоколът съставлява официален
свидетелстващ документ, издаден от служебно лице в кръга на удостоверителната му власт
1
и притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на
лично възприетите от съставителя обстоятелства – фактът на настъпилото ПТП, състоянието
на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо
пътното платно, датата на настъпване на ПТП. Ответникът признава фактите, поради което
данните от протокола следва да се възприемат изцяло.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че в период от три
седмици е търпял физически болки и страдания и психически травми – негативни емоции,
безпокойство за здравето си и стрес. Установява се от показанията на св.П. П. – приятел на
ищеца, че в деня на инцидента пили кафе, разделили се и десет минути по-късно ищецът му
се обадил по телефона. Казал му за инцидента и когато свидетелят отишъл на мястото,
видял полиция, трактор, а В. П. бил пребледнял, уплашен, объркан, не можел да му обясни
точно какво се е случило. Свидетелят предложил на ищеца да потърсят медицинска помощ,
но П. последвал съвета на полицаите първо да отиде в застрахователното дружество с
документите за пътния инцидент. Св.П. му помогнал да събере документите и го съпроводил
до офис на застрахователя в град Кубрат; след това отново му предложил да посети Бърза
помощ, но В. П. искал да си отиде вкъщи, за да си почива. На следващия ден в телефонен
разговор между тях ищецът споделил на свидетеля, че го болят левите ръка и крак, бил
тревожен, че е останал без кола, а без кола не можел да прави нищо. Двамата започнали да
търсят кола, като обиколили автокъщи.
Разпитан е и водачът на багер-товарача Д. К., който обяснява, че непосредствено след
настъпване на ПТП ищецът слязъл от автомобила си на собствен ход, не е припадал, нямал
физически увреждания, не казал да има оплаквания, не изглеждал болен и притеснен.
Доколкото този свидетел е причинител на пътния инцидент, същият има интерес да
омаловажи състоянието на пострадалия, поради което съдът не дава вяра на показанията му
в частта, че ищецът не изглеждал притеснен. В тази част показанията му не съответстват на
показанията на св.П., поради което съдът не ги кредитира.
Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
районния съд, изразяващи се в недаване на възможност на ищеца за събиране на
допълнителни доказателства – назначаване на съдебно-психологическа експертиза и разпит
на още свидетели. Искането е направено извън срока на чл.127 ал.2 ГПК – в исковата молба
липсват подобни доказателствени искания, а в първото съдебно заседание съдът е допуснал
разпит на един свидетел относно обстоятелствата за причинените на ищеца неимуществени
вреди, и този свидетел е разпитан в следващото заседание. Новите доказателствени искания
на ищеца са направени едва след връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по иска за заплащане на обезщетение на неимуществените
вреди, но отмяната на решението в прекратителната част /с характер на определение/ не е
свързано с липсата на доказателствен материал относно твърдението за претърпени болки и
страдания от ищеца, а е във връзка с подадена застрахователна претенция за овъзмездяване
на неимуществените вреди, след постановяване на решение № 99/14.07.2023г. на РС
Кубрат.
2
По отношение на багер – товарач, марка „JCB 4 CX“, с рег. № ***** е налице
застраховка Гражданска отговорност, със срок на действие от 26.09.2022 г. до 25.09.2023г.,
Ищецът В. П. е предявил извънсъдебна претенция след постановяване на решение №
99/14.07.2023г. на КРС в настоящото съдебно производство. Заявлението е заведено с рег. №
127-333-117/19.07.2023г. Няма данни за извършено плащане по застрахователната
претенция.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е приет за допустим с решение № 194/28.11.2023г. по в.гр.д. № 289/2023г. на
ОС Разград, като предявен при липса на данни за произнасяне или плащане от страна на
застрахователя по заявената претенция в тримесечния срок след предявяването по чл.496
ал.1 КЗ.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увредените лица, спрямо които
застрахователят е отговорен, имат право да искат обезщетение пряко от него по застраховка
ГО, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените такива.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увредените лица спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Установено е и не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на багер – товарач, марка „JCB 4 CX“, с рег. № ***** към
момента на ПТП, извършването на деянието, неговата противоправност и виновното
поведение на водача на багера. Горните правопораждащи правото на обезщетение факти са
установени със СПН с влязлото в сила решение № 99/14.07.2023г., постановено от РС
Кубрат в настоящото производство в частта относно обезвредата на претендираните
имуществени вреди.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на районния съд относно останалите
елементи на непозволеното увреждане – неимуществени вреди и причинно-следствена
връзка между вредите и неправомерното деяние, характерът и интензитетът на вредите.
Събраните в процеса гласни и писмени доказателства сочат на извод, че вследствие на
претърпяното ПТП В. П. е преживял краткосрочна негативна емоция, стрес и безпокойство
за здравето в деня на инцидента. Интензитетът им не е бил висок, предвид факта, че същият
е отказал няколко пъти да потърси медицинска помощ по настояване на своя приятел –
св.П.. Липсват данни за по-голяма продължителност и тежест на негативните психически
преживявания, както и данни за физически увреждания. Като е достигнал до същите изводи,
районният съд е определил справедливо по размер обезщетение по смисъла на тълкуването,
дадено в ППВС № 4/1968 г.
3
Въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде
потвърдено.
Страните претендират разноски за въззивната инстанция. С оглед изхода от правния
спор такива се дължат на „ЗД Евроинс“АД. Въззиваемият претендира за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК в.вв. с чл.25 ал.1 НЗПП жалбоподателят следва да
бъде осъден да му заплати сумата 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 21/23.02.2024г., постановено по гр.д. № 58/2023г. по описа
на РС Кубрат, с което е отхвърлен искът на В. М. П. против „ЗД Евроинс“АД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди над размера 200лв. до размера 500лв., предявен
като частичен иск от 1500лв.
Осъжда В. М. П. да заплати на „ЗД Евроинс“АД сумата 100лв. за деловодни разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4