Решение по дело №81/2022 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ..........., град Шумен, 30.05.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Р. Цветкова КАНД № 81 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „П.И.2.“ ЕООД, ***, против Решение №92/21.02.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД №2232/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-2100003/15.10.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „П.И.2.“ ЕООД, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/, като съдът е намалил размера ѝ на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Не оспорва извършването на вмененото му нарушение, а единствено поддържа становището, че за същото деяние е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 192а от НК, поради което се явява наказан два пъти за едно и съща простъпка. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен, депозира писмено становище, в което излага аргументи за законосъобразност на съдебното решение. Представя и молба, в която поддържа изложените съображения. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Дружеството-жалбоподател извършва строително-монтажни дейности, като на 23.08.2021г. извършвало такива на строеж „Реконструкция на кръстовището между бул. „Симеон велики“ и ул. „Генерал Скобелев“ в гр. Шумен-поддържане на светофарните уредби на територията на гр. Шумен“.

Първоначално на 23.08.2021 г. на обекта, а впоследствие и на 10.09.2021г. въз основа на представени документи била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен по спазване на трудовото законодателство от „П.И.2.“ ЕООД. Към момента на първата проверката лицето К.Р.С., с ЕГН **********, работило на длъжност „общ работник“, като със същото не бил сключен трудов договор в писмена форма. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от лицето били взети писмени обяснения, в които посочило, че работи на обекта от една седмица с работно време от 08.30 до 17.00 часа, като получава възнаграждение по 40 лева на ден. По време на проверката били снети писмени обяснения на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и от лицето Ю.А.Х., работещ на същия обект на длъжност „ел. техник“, в които посочил, че К.С.е служител на „П.И.2.“ ЕООД, че същото е част от състава на строителите, работещи на обекта и че лично той му е провел инструктаж. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2128200 от 23.08.2021г.

За констатираното нарушение на 15.09.2021г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 27-2100003, като актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил връчен на представляващия дружеството-жалбоподател и подписан от него, без да изложи възражения. В последствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод относно безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение. Съдебният състав посочил, че извършването на деянието е доказано по нееднозначен начин и доколкото не следва да се квалифицира като „маловажно“, подлежи на санкциониране по реда, регламентиран в чл. 414, ал. 3 от КТ. Определеният от АНО размер предходната инстанция възприел за необосновано висок, поради което изменил НП, налагайки на работодателя имуществена санкция в минималната ѝ стойност.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

При извършената проверка за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният съд е достигнал до правилен извод за несъмнената доказаност на вмененото на дружеството неизпълнение на задължителни правила от Кодекса на труда.

В конкретния случай безспорно е установено, че на датата на проверката касаторът, в качеството му на работодател, не е уредил като трудово правоотношение предоставянето на работна сила от лицето К.С.. Осъществяването на трудова дейност се установява при задълбочен прочит на приобщените писмени и гласни доказателства, от които се извеждат признаците на съществуващо трудовоправна връзка между юридическото лице и К.С.- определено му е работно време с уговорено възнаграждение за изпълнение на длъжността „общ работник“, провеждан му е и съответния инструктаж, което недвусмислено илюстрира наличието на елементите на породено трудово правоотношение, което в противоречие с изискванията на КТ не е било облечено в необходимата писмена форма. А това налага извод за осъществено административно нарушение, подлежащо на санкциониране по реда, приложен от АНО. До аналогичен извод е достигнал и районният съд, закономерно редуцирайки необосновано високия размер на имуществената санкция.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че касационният състав не кредитира твърденията, обективирани в касационната жалба. Действително, доказва се, че спрямо физическото лице П.П., в качеството му на управител на „П.И.2.“ ЕООД, е било образувано ДП за извършено престъпление по чл. 192а от НК, приключило с одобрено от съда Споразумение. Доколкото с НП обаче е ангажирана отговорността на юридическото лице в качеството му на работодател и му е наложена съответната имуществена санкция за друго по вид нарушение на правилата, регламентирани в КТ, то не може да се приеме, че е налице тъждество на субектите на нарушението, съответно нарушение на принципа „non bis in idem“, визиран в нормата на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. Поради това, сочените отменителни основания от страна на инициатора на настоящото производство не се споделят.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че административнонаказващият орган правилно е приел, че работодателят „П.И.2.“ ЕООД е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. До такъв извод е достигнал и районният съд, формирайки правилен извод за неприложимост на чл. 415в от КТ спрямо процесната деятелност.

Ето защо Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №92/21.02.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД №2232/2021г. по описа на Районен съд – Шумен.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

 

 

         ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.05.2022 г.