РЕШЕНИЕ
№ 395/ 01.11.2019г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на втори октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №567 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.258 от ГПК.
С
Решение №762 от 03.06.2019г., постановено по гр.дело
№2355/2018г. по описа на РС- П. е отхвърлен
предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№….,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост
4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- Зам.управител , чрез юрисконсулт Ц.С.,
срещу Г.Т.Т., ЕГН ********** ***, по реда на чл.422, вр. чл.415 ГПК, иск за
признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в
размер на: 10 121,14лв., представляваща главница по кредита; 9963,94лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора; 891,58лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 05.09.2016г. до 11.01.2018г., на
основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението в съда /22.01.2018г./ до окончателното изплащане на
дължимите суми, за което вземане по образувано по реда на чл.410 ГПК, заповедно
производство е издадена Заповед №184/24.01.2018г., по ч.гр.д.№329/2018г., по
описа на РС- П. за изпълнение на парично задължение, като неоснователен и
недоказан.
Против така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
гр.София, чрез юрисконсулт П.П..
Счита се, че постановения
съдебен акт е неправилен, тъй като с обжалваното решение РС- П. е приел, че от
събраните по делото доказателства е безспорно установено, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните, като кредиторът реално е отпуснал
кредитополучателя сумата, предмет на договор за кредит PLUS-…, но тъй като
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането не била редовно съобщена
на ответника, съдът отхвърлил изцяло предявените искове.
Твърди се, че съдебния акт е
неправилен, доколкото съгласно Тълкувателно решение №8/2017г. от 02.04.2019г.
на ВКС при вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че
съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията,
договорени между страните. Доколкото предсрочната изискуемост не може да бъде
приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й
вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила, то и в настоящия
случай длъжникът- ответник по иска, дължи изпълнение, на онази част от дълга,
по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните, което
обосновава отмяната на постановеното първоинстанционно решение.
Моли се въззивният съд, да
отмени решението на районния съд и да постанови решение с което да уважи
предявените срещу Г. Т. Т. искове за съществуване на вземанията по договор за
кредит PLUS-11850745.
Моли се в полза на БНП Париба
Пърсънъл Файненс СА да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 100лв.
В срок е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от Г.Т.Т., чрез адв.А.С.Г., назначена на първия,
като особен представител.
Твърди се в него, че решението
на РС- П. е неправилно, като се моли същото да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което да бъдат уважени, предявените искове.
Счита се, че въззивната жалба е
необоснована, поради което се моли тя да бъде оставена без уважение.
На първо място се счита, че
въззивната жалбата е необоснована и напълно бланкетна. Не са изложени конкретни
мотиви защо решението на РС- П. е неправилно и защо следва да бъде отменено.
Приема се, че постановения
съдебно решение е мотивирано, правилно и законосъобразно. Районният съд е
стигнал до правилен и мотивиран извод, като е възприел изготвената по делото
графологична експертиза, с която е установено, че в разписка №…., с която
ответникът бил уведомен за предсрочната изискуемост на задължението си,
подписът и изписването на имената на Г.Т.Т., не са положени от него. Във
връзка, с което правилно е неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника,
кредиторът може да събере вземането си не поражда действие, ако банката,
съответно финансовата институция изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника- кредитополучател. Правилно и законосъобразно РС- П. е достигнал до
извод, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да
се формира категоричен извод, че ищцовото дружество е направило волеизявление,
което да е достигнало до длъжника преди започването на заповедното производство
и поради тази причина е отхвърлил предявения иск от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“.
Моли се въззивния съд да потвърди
Решение №762/03.06.2019г., постановено по гр.д. №2355/2018г. по описа на РС- П.,
като мотивирано, правилно и законосъобразно, респективно да отхвърли така
подадената въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ чрез юрисконсулт П.П.,
като необоснована.
В съдебно заседание, жалбоподателят
„БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон гр.София, редовно призован, законен
представител не се явява. От страна на пълномощникът на същия- юриск.М. се
постъпило становище, с което е поискано да се отмени обжалваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът Г.Т.Т., редовно
призован не се явява. За същият се явява назначения му пред първата инстанция
особен представител- адв.Г. ***. От страна на последната се моли да бъде
оставена без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно.
Съдът,
като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
Производството пред първоинстанционният
съд е образувано по повод постъпила искова молба, с която
по реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени искове по чл.9 от ЗПК, вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България” срещу Г.Т.Т..
Твърди се от страна на ищецът, че
е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с ответника Т.,
произтичащо от Договор за потребителски заем №PLUS-……, сключен на 10.11.2015г.,
по който е изпълнил задължението си да предостави на ответника кредит в размер
на 10 000лв. по сметка и 3360,00лв. за закупуването на застраховка. Последният
не е заплатил в срок уговорените 60 погасителните вноски по 429,02лв. всяка,
дължими за връщане на заемната сума и за уговорената възнаградителна лихва,
като преустановил плащанията на 05.08.2016г., като към тази дата са били
погасени 7 месечни вноски.
Сочи се от страна на ищецът, че
е упражнил правото си по чл.5 от договора да обяви всички свои вземания за
предсрочно изискуеми, за което уведомил ответника с писмо, изпратено до него на
обявения в договора адрес. Изявлението следвало да се счита узнато от адресата,
предвид фикцията по чл.9 от договора.
Визира се, че след като не последвало
плащане от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС- П. по ч.гр.д. №329/2018г. по
описа на същия съд.
С оглед на обстоятелството, че
заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
ищецът моли съда да установи по отношение на ответника съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение.
Ответникът, чрез назначения от
съда особен представител оспорва иска с възражение за липса на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва се размера на задълженията, като се
твърди наличието на неравноправни каузи.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно от Договор за
потребителски кредит с номер PLUS-……. от 10.11.2015г. се установява, че на
посочената дата същият е сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България”, ЕИК *********- в качеството
на Кредитор и ответника Г.Т.Т., в качеството му на Кредитополучател. По силата
на този договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит на ответника в
размер на 10 000лв. и закупуване на застраховка от 3360лв. Сумата, предмет на
горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от
договора, с което „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” е изпълнил
задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответникът Т. е удостоверил
с полагането на подписа си в договора /поле Удостоверение на изпълнението“/.
Въз основа на сключения между страните договор, за ответника е възникнало
задължението да погаси заема на 60 месечни вноски- всяка по 429,02лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й,
съгласно годишния процент на разходите- 45.85% и годишния лихвен процент-
36.38%, посочени в параметрите по договора.
От приетите по делото
доказателства, вкл. приложения по делото погасителен план се установява, че
ответникът Т. е преустановил плащането на вноските по кредита на 05.08.2016г.,
като към тази дата са погасени 7 месечни вноски.
Съгласно чл.5 от сключения
договор, вземането на ищеца е станало изискуемо в пълен размер, тъй като
кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът е
следвало да изплати остатъка по заема в размер на 20085,08лв., представляващ
оставащите 53 броя погасителни вноски към 05.09.2016г., към която дата е станал
изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. В тази връзка от
страна на кредитора е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която
изрично обявил вземането си за изискуемо и поканил длъжника да го.
Видно от приетите по делото
екземпляр от покана за доброволно изпълнение и удостоверение от куриерска
фирма, Поканата е била изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а
съгласно чл.9 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора, а именно:
на адрес- гр.П., ул.“Г. Б.“ №., вх.., ет.., ап…, обл.П..
Видно от заключението на съдебно-
графологичната експертиза- Протокол №31/19, подписът за кредитополучател в
процесния договор за кредит е бил положен от ответника Т.. Подписът за
„получил“ в обратната разписка, обект на експертизата, не е положен от Г.Т.Т..
Тъй като ответникът Т. не
изпълнил задълженията си към ищцовото дружество- „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, видно от материалите по ч.гр.д.№329/2018г.
по описа на РС- П. е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по
договора, чрез подаване на Заявление до РС- П. за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №329/2018г.
по описа на РС- П.. По цитираното дело е
била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №184 от 24.01.2018г. Тъй като заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по заповедното производство при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на ищцовото дружество е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.
От заключението на съдебно-
икономическата експертиза се установява, че до датата на подаване на
Заявлението за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК- 22.01.2018г.
са получени, след съответна разбивка по дати обща сума от 3036,12лв.
След приспадане на извършените
плащания са останали непогасени следните задължения по кредита, а именно:
главница по кредита- 9841,14лв.; главница по застраховка- 280лв., договорна
лихва- 9963лв. или обща сума от 20 085,08лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ
на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на
събраните от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е частично
неправилно, с оглед на което и подадената въззивна жалба се явява частично основателна.
В настоящият казус, районният
съд е отхвърлил предявения иск, с правно основание чл. 422, във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, като е приел, че той е допустим, но е неоснователен и недоказан.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че е възникнало облигационно
правоотношение между страните. В тази насока са всички събрани по делото
доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от Договор за
потребителски заем и погасителния план
към него, както и от приложените по делото материали по ч.гр.д.№329/2018г. по
описа на РС- П..
Не е спорно, че ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит
на ответника в размер на 10000лв. Сумата, предмет на горепосочения договор е
била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, а
усвояването на посочената сума ответникът Т. е удостоверил с полагането на
подписа си.
Няма основание да не бъде
прието, че на ответникът Т. му е била предоставена заемната сума, като между страните е възникнало валидно
правоотношение по Договор за потребителски заем от 10.11.2015г. между страните, по който е била предоставена
от ищеца на ответника твърдяната парична сума под формата на паричен кредит, преведена по
посочената от ответника банкова сметка.
***, настоящата инстанция споделя
изцяло изводите на районния съд относно обстоятелството, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на паричния кредит по отношение на ответника, тъй като от изпратено
уведомление за предсрочната изискуемост се установява, че положения подпис на
разписката за получаването му не е положен от него.
В тази връзка категорична е
заключението на съдебно- графологичната експертиза, която на практика не е
оспорена от която и да е било от страните по делото.
В случая, районният съд
приемайки, че не е обявена по надлежния ред предсрочната изискуемост до
длъжника е отхвърлил изцяло предявения иск. Този му извод, реално не може да бъде
споделен в неговата цялост.
Основанието за това е, че
първата инстанция е следвало да се съобрази със задължителните указания, дадени
с ТР от 02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същото е
допустимо по предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване на
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и в
исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискумост, когато тя не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението.
В конкретният случай от
събраните доказателства по делото, обуславящи фактическата обстановка на правния
спор са налице предпоставките, заведения от ищеца установителен иск да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж по процесния Договор за кредит до
приключване на устните състезания пред въззивния съд- 02.10.2019г.
Безспорно се установява, че
между страните по делото е сключен договор за кредит, кредитът е усвоен изцяло
от ответника- длъжник, като същия се е задължил да го изплаща на 60- месечни
вноски, с падеж на съответното число на месеца, съгласно процесния договор.
Ето защо при вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била
надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между
страните- кредитор и кредитополучател.
Длъжникът в случая дължи
изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът
договорен от страните. Дори когато в производството не бъде доказано, че
претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото
това вземане по отношение на вее падежираните вноски.
Преценявайки заключението на
съдебно- икономическата експертиза и след приспадане на извършените плащания,
настоящата инстанция приема, че към 02.10.2019г.- датата на приключване на
устните състезания пред въззивния съд са останали непогасени следните
падежирани вноски, а именно: Главница по кредита- 5398,48лв., главница по
застраховка- 280лв., договорна лихва- 8811,30лв., както и законова лихва върху
всяка неплатена падежирала главница към 02.10.2019г. в размер на 741,35лв.
Настоящата инстанция няма
основание да приеме, с оглед на събраните по делото доказателства, че в процесния
случай има неравноправни клаузи в процесния договор, съответно, че същия е
сключен в противоречие с разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Предвид на гореизложеното и
несподеляйки изцяло крайните правни изводи на първоинстанционния съд, настоящия
въззивен състав приема, че решението, като неправилно следва да се отмени до
размера на цитираните по- горе падежирани вноски и законова лихва върху тях в
общ размер от 15 231,13лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда- 22.01.2018г., до окончателното изплащане на дължимите се суми, за което вземане по
образувано по реда на чл.410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед
№184/24.01.2018г., по ч.гр.д.№329/2018г., по описа на РС- П. за изпълнение на
парично задължение, като неоснователен и недоказан
Ето защо предявения от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№…., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България” установителен иск следва
да се уважи частично, като се приеме за установено по отношение на длъжника Т.,
че съществува парично вземане между тях в общ размер на 15 231,13лв., от които
главница по кредита в размер на 5 398,48лв.; главница по застраховка- 280лв.;
договорна лихва- 8 811,30лв., както и законна лихва върху всяка неплатена
падежирала главница към 02.10.2019г. в общ размер на 741,35лв. Законна лихва
върху посочената по- горе в общ размер сума, от датата на подаване на
заявлението, в случая не следва да се присъжда, тъй като няма основание за
това.
В останалата му част, с което е
отхвърлена исковата претенция за размера над тези падежирани вноски, за
разликата от 15 231,13лв. до общия предявен размер от 20 976,66лв., ведно със
законната лихва, от момента
на подаване на заявлението в съда /22.01.2018г./ до окончателното изплащане на
дължимите суми, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди.
С оглед изхода на делото, в
тежест на ответникът следва да се присъдят направени от страна ищеца разноски
пред всички съдебни инстанции от страна, вкл.заповедно производство, съобразно
уважената част на исковете в общ размер на 2643лв., от които пред заповедно
производство: в общ размер 355лв., от които 50лв.- юриск.възнаграждение и
305лв.- ДТ, пред първата инстанция в общ размер 415лв.- от които 100лв.
юриск.възнаграждение и 315лв.- ДТ и пред въззивната инстанция в общ размер
410лв.- от които 100лв.- юриск.възнаграждение и 310лв- ДТ.
В тежест на ответникът следва
да се присъди сумата от 145лв.- депозит за вещо лице, която да се внесе в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- П., изчислена съобразно
уважената част от иска.
Поради изложеното и на
основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение
№762/03.06.2019г., постановено по гр.д.№2355/2018г. по описа на РС- П., в частта с която е отхвърлен предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, рег.№……, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост
4”, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д.- Зам.управител, чрез юрисконсулт Ц.С.,
срещу Г.Т.Т., ЕГН ********** ***, по реда на чл.422, във вр. чл.415 от ГПК, иск
за признаване за установено между страните съществуването на парично вземане за
размера до 15 231,13лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда- 22.01.2018г., до окончателното изплащане на дължимите се суми, за което вземане по
образувано по реда на чл.410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед
№184/24.01.2018г., по ч.гр.д.№329/2018г., по описа на РС- П. за изпълнение на
парично задължение, като неоснователен и недоказан, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, рег.№…., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България”, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост
4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- Зам.управител и Г.Т.Т., ЕГН ********** ***, че Г.Т.Т.
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№…., чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България” сумата в общ размер от 15 231,13/петнадесет хиляди двеста тридесет и
един лева и 0,13стотинки/лв., от които главница
по кредита 5398,48лв., главница по застраховка- 280лв., договорна лихва-
8 811,30лв., както и законна лихва върху всяка неплатена падежирала главница
към 02.10.2019г. в общ размер на 741,35лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№762/03.06.2019г., постановено по гр.д.№2355/2018г. по описа на РС- П., в останалата му отхвърлителна част за
размера от 15 231,13лв. до претендирания размер от 20 976,66лв., ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до съда- 22.01.2018г., до
окончателното изплащане на дължимите се суми.
ОСЪЖДА Г.Т.Т.,
ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№……, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София,
ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- Зам.управител съдебно- деловодни разноски
пред всички съдебни инстанции, вкл.заповедно производство, съобразно уважената
част на исковете в общ размер на 2643лв., от които пред заповедно производство:
в общ размер 355лв., от които 50лв.- юриск.възнаграждение и 305лв.- ДТ, пред
първата инстанция в общ размер 415лв.- от които 100лв. юриск.възнаграждение и
315лв.- ДТ и пред въззивната инстанция в общ размер 410лв.- от които 100лв.-
юриск.възнаграждение и 310лв- ДТ.
ОСЪЖДА Г.Т.Т.,
ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ сумата
от 145лв.- депозит за вещо лице, платима в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС- П..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщението до страните по делото.
Председател:
Членове:1.
2.