Присъда по дело №3823/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 56
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 26 март 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330203823
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 56
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Наказателно дело
частен характер № 20215330203823 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ж. Р. Д. – роден на *******, с адрес: *******,
*******, б.г., с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН
**********, за НЕВИНЕН в това на 13.05.2021 г. в *******, в съучастие с
Е.Г.Д., ЕГН ********** (и двамата като извършители) да е нанесъл на В.А.Д.
лека телесна повреда, изразяваща се в болка или страдание без разстройство
на здравето, поради което на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му в този смисъл с тъжбата обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимата Е.Г.Д. – родена на *******, с адрес: *******,
*******, б.г., със средно образование, вдовица, пенсионер, неосъждана, ЕГН
**********, за НЕВИННА в това на 13.05.2021 г. в *******, в съучастие с Ж.
Р. Д., ЕГН ********** (и двамата като извършители) да е нанесла на В.А.Д.
лека телесна повреда, изразяваща се в болка или страдание без разстройство
на здравето, поради което на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по
повдигнатото й в този смисъл с тъжбата обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Д., ЕГН **********, и поддържан след
смъртта му от встъпилата в правата му като граждански ищец негов
наследник - А.В.Д., ЕГН **********, граждански иск срещу подсъдимите Ж.
Р. Д., ЕГН ********** и Е.Г.Д., ЕГН ********** за сумата от 2000 лева,
платима солидарно от двамата подсъдими, представляваща обезщетение за
1
причинени неимуществени вреди в резултат от деянието предмет на тъжбата,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното
изплащане на дължимата сума, като производството по гражданския иск в
останалата му част е ПРЕКРАТЕНО с влязло в сила определение от
19.11.2021 г.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК ОСЪЖДА А.В.Д., ЕГН
**********, да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив, в полза на
бюджета на Съдебната власт, сумата от 380 лева /триста и осемдесет лева/,
представляваща разноски по делото пред Районен съд - Пловдив.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК ОСЪЖДА А.В.Д., ЕГН **********,
да заплати на подсъдимия Ж. Р. Д., ЕГН **********, сумата от 480 лева,
представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар за защита в
производството пред Районен съд - Пловдив.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК ОСЪЖДА А.В.Д., ЕГН **********,
да заплати на подсъдимата Е.Г.Д., ЕГН **********, сумата от 480 лева,
представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар за защита в
производството пред Районен съд - Пловдив.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: диск, находящ се на л. 67, да
ОСТАНЕ по делото до неговото унищожаване по реда на ПАС.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред ПОС
по реда на Глава XXI от НПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 10.03.2022г. ПО НЧХД № 3823/2021
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

В.А.Д. е внесъл частна тъжба срещу Ж. Р. Д. за това, че на *******, в
съучастие с Е.Г.Д., ЕГН ********** (и двамата като извършители) е нанесъл
на В.А.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в болка или страдание без
разстройство на здравето- престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал.
2 от НК.
Със същата тъжба е повдигнато обвинение и срещу Е.Г.Д. за това, че на
*******, в съучастие с Ж. Р. Д., ЕГН ********** (и двамата като
извършители) е нанесла на В.А.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в
болка или страдание без разстройство на здравето- престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск в наказателния
процес за осъждането на двамата подсъдими да заплатят солидарно на
частния тъжител и граждански ищец В.Д. сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
деянието предмет на тъжбата, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното заплащане на дължимата сума.
В хода на наказателното производство /03.09.2021/ частният тъжител
и граждански ищец- В.А.Д. е починал, като е оставил двама наследници по
закон- дъщерите му А.В.Д. и Л.В.Д..
А.В.Д. е упражнила правото си да встъпи в правата на починалия
си наследодател, поради което е конституирана като частен тъжител и
граждански ищец по делото.
Л.В.Д. не се е възползвала от правото да продължи делото, заведено от
баща й, поради което наказателното производство по отношение на нея, както
и гражданския иск, съразмерно с припадащата се на Л.С. ½ ид.ч. от
наследството на В.А.Д., са прекратени с влязло в сила определение на
съда, постановено на 19.11.2021г.
Наказателното производство е продължило като частното обвинение е
поддържано само от А.В.Д.. Производството по гражданския иск е
продължило само в частта съразмерна на наследствения дял на А.В.Д., а
именно за солидарното осъждане на двамата подсъдими да заплатят
сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от деянието предмет на тъжбата, ведно със законната
лихва от датата на деянието до окончателното заплащане на дължимата сума.

В хода на съдебните прения повереникът поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че механизмът на осъществяване на деянието, описан
в тъжбата се доказва от показанията на св. Д. Л. и заключението на
изготвената СМЕ.
Встъпилата в правата на частен тъжител и граждански ищец А.В.Д.
поддържа заявеното от нейния повереник. Моли за осъдителна присъда и
1
уважаване на гражданския иск.

Защитникът счита, че повдигнатото частно обвинение е останало
недоказано от събраните по делото доказателства. Намира, че показанията на
св. Д. Л. се опровергават:
- от показанията на свидетелите Л.К., М.Б. и Т.П.,
-от обясненията на двамата подсъдими;
-от заключението на назначената по делото СМЕ, според която най-
вероятния механизъм за причиняване на телесните увреждания по
пострадалото лице, бил този описан в обясненията на двамата подсъдими.
Моли за оправдаване на двамата му доверители и отхвърляне на
гражданския иск.
Подсъдимия Ж.Д. в личната си защита поддържа заявеното от
защитника, а с последната си дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимата Е.Д. в личната си защита поддържа заявеното от
защитника, а с последната си дума моли да бъде оправдана.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Ж. Р. Д. е роден на *******, *******, б.г., с висше
образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимата Е.Г.Д. е родена на *******, *******, б.г., със средно
образование, вдовица, пенсионер, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Е.Д. и подсъдимият Ж.Д. били майка и син и към
13.05.2021г. живеели съвместно в жилище, находящо се в *******.
Подсъдимият Ж.Д. страдал от неинсулино зависим захарен диабет с
неврологични усложнения, като от същото заболяване страдала и неговата
майка- подсъдимата Е.Д..

Починалият в хода на процеса /на 03.09.2021г./ първоначален частен
тъжител и граждански ищец В.А.Д. към дата 13.05.2021г. живеел на семейни
начала със свидетелката Д. Л., като обитавали жилище находящо се в
*******.
В.Д. бил роден на ******* и страдал от неинсулино зависим захарен
диабет с неврологични усложнения и придружаващо заболяване-диабетна
полиневропатия.

Апартаментът, обитаван от В.Д. и Д. Л. се намирал над апартамента
обитаван от подсъдимите, като между двете семейства съществувал
граждански спор по повод водопроводен теч. Между същите лица се водело
и гражданско дело с предмет споменатия теч.
За вещо лице по гражданското дело била назначена свидетелката М.Б..
За да изпълни поставените задачи по назначената по гражданското дело
експертиза, вещото лице Б. следвало да извърши оглед в имота, обитаван от
2
В.Д. и Д. Л..
При опитите си да извърши огледа пред месец май 2021г., в.л. Б. не
получила необходимото съдействие от собственичката на апартамента –св. Д.
Л., която я информирала, че изобщо нямало смисъл да ги посещава, поради
което вещото лице Б., при поредното си посещение на адреса на дата
13.05.2021г., около 18 часа, се обърнала за съдействие към подсъдимия Ж.Д..
След неколкократни позвънявания по телефона от страна на вещото
лице Б., на които не получила отговор, Д. Л. отворила вратата на собствения
й апартамент. Вещото лице Б. се легитимирала и пожелала да влезне, за да
изпълни поставената й от съда задача.
В този момент до Д. Л. дошъл фактическият й съжител- В.Д., който
застанал на входа на апартамента, запречил вратата с разперени ръце и
крака и заявил на вещото лице, че няма да я пусне в апартамента.
Към момента, в който вещото лице Б. се опитвала да си осигури достъп
до апартамента на св. Д. Л., за да изпълни поставената й по гражданското
дело задача, двамата подсъдими стояли настрана, на междинната площадка
между двата етажа (втори и трети), като от своя страна не правили никакви
опити да влезнат в апартамента на Д. Л..
Отказът в.л. Б. да бъде допусната в апартамента на св. Д. Л.,
провокирал ескалация на словесен спор на висок тон между Д. Л. и В.Д.
от една страна и Ж. и Е. Д.и от друга. Разпрата била само словесна, били
разменени нецензурни думи, но физическа агресия и съприкосновение
между спорещите нямало.
Вещото лице Б. се опитала да уталожи скандала, като посъветвала
подсъдимия Ж.Д. да не се намесва и да изчака всичко да се разреши по
законен път, след което си тръгнала. Подсъдимата Е.Д. изпратила вещото
лице Б. до автобусната спирка, а подсъдимия Ж.Д. влезнал в собственото си
жилище и се заключил.

След 15-20 минути подсъдимият Ж.Д. отново чул разговори на висок
тон, идващи откъм стълбището. Станало му любопитно какво се случва,
отключил вратата на жилището си, при което видял майка си-Е.Д., която се
готвела да влезне в обитавания от тях апартамент и лицето й било
насочено към вратата на апартамента.
Зад нея бил В.Д., който в този момент изкачвал последното стъпало от
стълбищната площадка и вдигнал дясната си ръка, замахвайки с юмрук
да удари Е.Д. откъм гърба.
За да предпази майка си, подсъдимият Ж.Д. застанал между В.Д. и
Е.Д. и хванал В.Д. за дясната ръка, с която бил замахнал да нанесе удар. От
своя страна В.Д. хванал с лявата ръка подсъдимия Ж.Д. за фланелката.
Ж.Д. отговорил като също хванал В.Д. за дрехите. Между двамата мъже
станало боричкане (но без размяна на удари) при което те се завъртели и
паднали на площадката.
В момента на ротационното движение на подсъдимия Д. и на В.Д. и
3
падането им на замята, ръката на подсъдимия неволно ударила със съвсем
лека сила лицето на В.Д., в резултат от което В.Д. получил кръвонасядане
по кожата на десен клепач и болки в областта на долната челюст.
При описаното ротационно движение (завъртане на двамата мъже)
тялото на В.Д. се разтегнало и той получил болки в областта на шията и
слабинната област.

През цялото време на физическия контакт между двамата мъже,
подсъдимата Е.Д. стояла пред входната врата на апартамента си и не вземала
каквото и да било участие в конфликта. Всъщност Е.Д. не била влизала
във физическо съприкосновение, с когото и да било през целия ден.

В същото време, макар с нея да нямало каквото и да било физическо
съприкосновение, св. Д. Л. легнала на земята и започнала да крещи.
Подсъдимият Ж.Д. се отскубнал от захвата на В.Д. и двамата с майка му
се прибрали в апартамента си.

Глъчката от първоначално възникналата свада (още преди св. Б. да си
тръгне) привлекла вниманието на св. Л.К., живееща на същия
административен адрес, но на *******. Свидетелката К. отворила входната
врата и възприела зрително и слухово възникналия словесен скандал, както и
обстоятелството, че вещото лице Б. впоследствие си тръгнала, придружавана
от подсъдимата Е.Д.. След това свидетелката К. се прибрала в апартамента
си, за да гледа филм.
Около 19 часа св. К. отново чула шум от разправия, както и женски
глас, викащ „Помощ! Умирам!“ Отворила вратата и възприела
непосредствено пред нея свидетелката Д. Л., легнала на пода до входната й
врата, като над нея бил В.Д., който я увещавал да лежи и да не става.
Свидетелката К. възприела миризма на алкохол идваща от Д. Л. и В.Д..
Предложила помощ на св. Д. Л., но тя отказала. Св. К. не забелязала видими
травматични увреждания по Д. Л. и В.Д..
В същия момент, около 19 часа, подновената глъчка привлекла
вниманието и на св. Т.П., живееща в същия вход, но на първия етаж. Тя се
качила до втория етаж и възприела как свидетелката Д. Л. е легнала пред
вратата на свидетелката Л.К., а самата Л.К. й предлага помощ. Св. Л.
отказвала помощта, но за сметка на това твърдяла, че двамата подсъдими са я
бутнали на земята и са й нанасяли удари.

В този момент В.Д. слезнал по надолу по стълбите, като телефонирал на
ЕЕН 112, за да подаде сигнал за възникналия конфликт. В.Д. отправил общо
две обаждания на ЕЕН 112 от ползвания от него телефонен номер *******,
както следва:
-в 19:47:07 часа на 13.05.2021г., с продължителност на разговора 01:48
мин и
-в 19:50:40 часа на 13.05.2021г., с продължителност на обаждането
4
06:43 минути.
По време на обажданията В.Д. подробно разказал на оператора своята
версия за случилото се.

На следващия ден -14.05.2021г. В.Д. се освидетелствал в катедра по
съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, в резултат от което му
било издадено СМУ № 441/2021, с отразена диагноза за установени:
„кръвонасядане в областта на лицето, болки в областта на лице, шия и
слабинна област.“
Видно от назначената по делото СМЕ, посочените телесни увреждания
са довели до болка или страдание без разстройство на здравето, по смисъла на
чл. 130, ал.2 НК.

На 03.09.2021г. В.Д. починал, без установена връзка на смъртта с
процесния инцидент, като оставил две наследнички по закон- А.В.Д. и Л.В.Д..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства и по
конкретно:
-обяснения на двамата подсъдими- Ж.Д. и Е.Д.;
-свидетелски показания на М. П. Б. /изцяло/, Л. Тр. Кр. /изцяло/, Т. П. П.
/изцяло/ и Д. Л. /частично/
-способи за доказване, сред които назначената по делото СМЕ и
извършения в съдебно заседание оглед на ВД- диск;
-писмени доказателства, представени по делото, сред които справки за
съдимост, СМУ № 441/2021, направление за образна диагностика амб. №
1675/21.05.2021г., амбулаторен лист № 001236/21.05.2021г., епикриза от
УМБАЛ КАСПЕЛА АД, удостоверение за наследници, препис извлечение от
акт за смърт, писмо от ЕЕН рег.№ 105850-498/02.08.2021г., амбулаторен лист
№ 003805/08.12.2016г., експертно решение на ТЕЛК № 1226/05.04.2016г.,
амбулаторен лист № 000684/12.08.2020г., епикризи от клиника по
Ревматология и отделение по Нервни болести в полза на Е.Д..
В гореизброените гласни доказателствени средства са налице
същностни противоречия досежно само две групи от обстоятелства.

Първата група съществени противоречия е досежно:
-поведението на Ж.Д., Е.Д., В.Д. и Д. Л. преди и по време на
физическата конфронтация, при която В.Д. получил инкриминираните
телесни увреждания;
-самия механизъм за реализиране на съставомерния престъпен резултат.
Относно тази група от обстоятелства:
-от една страна са показанията на св. Д. Л., като прави впечатление, че
5
те изцяло припокриват фактическата обстановка, изложена в тъжбата,
-а от друга страна са подробните обяснения на подсъдимия Ж.Д., които
разкриват конкретни действия на замесените в конфликта лица и механизъм
на причиняване на телесните увреждания, които са диаметрално
противоположни на изложеното в тъжбата.
Съдът намира, че пълен кредит на доверие заслужават обясненията
на подсъдимия Д..
За да достигне до този извод съдът на първо място отчита качеството на
свидетелката Д. Л.- същата живее във фактическо съжителство с
първоначалния тъжител В.Д. и се намира във влошени междуличностови
отношения с двамата подсъдими. Нещо повече, с тях се намира на
насрещната страна по гражданско дело във връзка със съществуващ правен
спор. Посоченото според настоящия състав следва да се тълкува като
индиция за възможна нейна заинтересованост от изхода на делото.
Разбира се, в НПК няма забрана за използване на показанията на
свидетели, за които са налице основания да се счита, че са пристрастни. Нещо
повече допустимо е осъдителна присъда да се постанови само и единствено
въз основа на показанията на пострадалия от престъплението (по дела от общ
характер), който е еманация на лице, заинтересовано от изхода на делото.
В тази връзка съдебната практика е създала траен стандарт за ценене
на показанията на свидетели, заинтересовани от изхода на делото. Те в
никакъв случай не могат и не бива да бъдат априори игнорирани като
недостоверни, но следва да бъдат преценявани с особена осторожност, като
аргументи за кредитирането им могат да бъдат констатирана
безпротиворечивост, еднопосочност, вътрешна устойчивост, детайлност,
кореспондиране с останалия доказателствен материал.
Така изрично Решение № 201/ 20.10.2017 г., наказателно дело №
552/2017 г. на ВКС, Решение № 425 от 22.12.2015 г. по н. д. № 1379 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 206 от 18.11.2016 г. по н. д. № 691 /
2016 г. на Върховен касационен съд, Решение № 47/06 февруари 2015 г.,
наказателно дело № 1933/2014 г. на ВКС, Решение № 15 от 8.03.2012 г. на
ВКС по н. д. № 2983/2011 г., I н. о
От друга страна, в съдебната практика е трайно установено
положението, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна
природа- като са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност също не може да
бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези
процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
Така изрично Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС,
Решение №110/18.07.2019 по дело №472/2019,Решение № 218 от 16.01.2018 г.
6
по н. д. № 1060 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 69 от 28.04.2014 г. по нак. д. № 1392 / 2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение №173/18.12.2019 по дело №735/2019, Решение № 15
от 8.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2983/2011 г., I н. о, Решение № 619 от
26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 622/2008 г., I н. о, Решение № 453 от
14.12.2009 г. по н.д. № 462/ 2009 г. на Върховен касационен съд и много
други.

С оглед гореизложените принципни положения, основен аргумент за
кредитиране обясненията на подсъдимия Ж.Д., съдът черпи от
съответствието им с останалия събран по делото доказателствен
материал.
На първо място, обясненията на подсъдимия Ж.Д. кореспондират
изцяло с обясненията на другата подсъдима по делото- Е.Д.. Действително
същите са доста по лаконични от обясненията на Ж.Д., но в тях се съдържат
достатъчно конкретни твърдения досежно основните обстоятелства от
значение за изхода на делото, по конкретно досежно:
- липсата на каквото и да било физическо посегателство от страна на
Е.Д. спрямо В.Д. и Д. Л.,
- естеството на физическото съприкосновение между В.Д. и Ж.Д. и
липсата на съзнателно разменени удари между тях,
като досежно тези обстоятелства е налице пълно припокриване между
изложеното от двамата подсъдими.

На следващо място обясненията на Ж.Д. кореспондират изцяло и на
показанията на свидетелите М.Б., Л.К. и Т.П..
Действително и трите свидетелки, в частта от показанията си досежно
времето на непосредствения физически контакт между подсъдимия Д. и
В.Д., не възпроизвеждат свои непосредствени възприятия, а наученото от
тях в по-късен момент. Това е така доколкото непосредствените възприятия
на св. Б. са приключили около 20 минути преди инкриминирания физически
контакт, а показанията на свидетелките К. и П. са предимно от периода след
приключване на физическия контакт.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази безусловната
забрана за подмяна в наказателния процес на първични доказателства с
производни.
Следва да бъде отбелязано обаче, че както според доктрината, така и
според трайната съдебна практика не съществува пълна забрана за използване
на производни доказателства, като те са допустими в 3 групи от случаи:
-за разкриване на първични доказателства,
-за проверка на първичните доказателства и
-когато първичните доказателства са недостъпни.
Така изрично Решение № 374 от 19.11.2015 г. по н. д. № 1107 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 113 от
7
23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение, Решение № 298 от 06.06.2013 г. по нак. д. № 115 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 163 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
66/2010 г.
В конкретния случай е налице именно втората хипотеза, като
производните по характера си показания на трите свидетелки в частта
досежно естеството на физическия контакт между В.Д. и Ж.Д. се използват
за проверка на първичните доказателства, каквито се явяват
обясненията на подсъдимия Д. и като аргумент за тяхното кредитиране,
поради пълното съответствие между първични и производни
доказателства.
Така изрично Решение № 374 от 19.11.2015 г. по н. д. № 1107 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №113/23.06.2015
по дело №93/2015на ВКС, Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на
ВКС, Решение № 90 от 04.03.2014 г. по нак. д. № 167/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение №62/02.08.2019 по дело №138/2019 на ВКС.
Допълнителен аргумент за кредитиране обясненията на подсъдимия Д.
е и обстоятелството, че е налице пълно съответствие между тях и тези части
от показанията на свидетелките –Б. и К., с които те възпроизвеждат свои
непосредствени впечатления от развитието на процесната конфликтна
ситуация, както следва:
-показания на свидетелката Б. досежно поведението и отношенията
между двамата подсъдими, Д. Л. и В.Д. до момента, в който тя самата е била
на адрес *******, опитвайки да изпълни възложената и от съда задача по
изготвяне на експертиза по гражданско дело;
-показания на свидетелката К. за възприятията й при първото й излизане
от входната врата на апартамента й, породено от дочутата глъчка.

Във връзка с показанията на трите свидетелки- Б., К. и П. следва да се
отбележи и че те не се намират с нито една от страните по делото в
отношения, които да са от естество да породят съмнения в достоверността на
изложеното от тях:
св. Б. е вещо лице, назначено от гражданския съд да изготви експертиза,
с предмет на изследване имота собствен на св. Д. Л., като преди
назначаването й по гражданското дело, не се е познавала с нито една
от страните по гражданския спор;
св. П. и св. К. са съседи на В. Д., Е. Д., Д. Л. и В.Д., като по делото не е
установено да са се намирали в конфликтни или особено близки
отношения, с който и да било от тях.

Основният аргумент, обаче за кредитиране на обясненията на
подсъдимия Д. е съответствието им със заключението на изготвената по
делото СМЕ, като вещото лице е категорично, че:
-от една страна, отразените в СМУ увреждания е възможно да се
8
получат по механизма описан от подсъдимия;
-реално констатираните телесни увреждания, които по своя характер
представляват само болка или страдание без разстройство на здравето, са
несъвместими с вида и най-вече интензитета на нападателни действия,
описани в тъжбата и показанията на свидетелката Д. Л., като до реално
причинения съставомерен резултат може да се достигне при физическо
посегателство със значително по-нисък интензитет от този твърдян от
частното обвинение;
- описаните в СМУ наранявания могат да се причинят по механизма на
удар с твърд тъп предмет, но при положение, че ударът е бил само един и
то с много малка сила, като в случай на многобройни и силни удари,
както е описано в тъжбата и показанията на св. Д. Л., нараняванията
биха били много по-сериозни.
Особено показателен е експертния извод, отразен в т.1 от заключението
на СМЕ, според който диабета е заболяване, което засяга малките съдове
и ги прави много лесно чупливи и при малки физически въздействия
върху тях. При това положение, реално нанесените по В.Д. телесни
увреждания, които са най-леките възможни предвидени в НК (а именно
болка или страдание без разстройство на здравето) по един дефинитивен
начин изключват механизма описан в тъжбата и в показанията на св. Д.
Л., отличаващ се с висок интензитет на физическото посегателство и
многобройност и сила на нанесените удари.

Втората група обстоятелства, досежно които е налице противоречие в
събрания по делото гласен доказателствен материал, е относно поведението
на Д. Л. и В.Д. след приключване на физическия контакт между В.Д. и Ж.Д..
Относно този времеви интервал от инкриминираната ситуация
подсъдимите не излагат непосредствени впечатления, доколкото според
твърденията им, вече се били прибрали в апартамента си. Противоречията са
между:
-показанията на свидетелката Д. Л. от една страна
- и показанията на св. К. и св. П. от друга.
Съдът кредитира заявеното свидетелките К. и П. не само поради
качеството им на свидетели, незаинтересовани от изхода на делото, но и
поради съдържанието на техните показания, които са последователни,
логични, вътрешно устойчиви и безпротиворечиви, взаимно допълващи се и
взаимно подкрепящи се.
В обобщение, съдът кредитира изцяло кореспондиращите помежду си
обяснения на двамата подсъдими и показанията на незаинтересованите от
изхода на делото свидетелки Б., К. и П.. Именно въз основа на посочената
доказателствена съвкупност съдът формира фактическите си изводи досежно:
-посещението на в.л. Б. на ******* на дата 13.05.2021г.;
- липсата на оказано съдействие от страна на Д. Л. и В.Д. към вещото
лице Б. да изпълни възложената й задача, което наложило вещото лице да
9
потърси съдействието на Ж.Д.;
-опитите на В.Д. физически да попречи на влизането на вещото лице Б.
в собствения на Д. Л. апартамент, което довело до ескалация на чисто
вербален конфликт (но без физическо съприкосновение) между Д. Л. и В.Д. от
една страна и двамата подсъдими от друга;
-възприемането на вербалния конфликт от вещото лице Б. и частично от
св. Л.К.;
- преустановяването на вербалния конфликт щом вещото лице Б.
окончателно си тръгнала;
- обстоятелството, че подсъдимата Е.Д. отишла да изпрати вещото лице
Б. до спирката, а подсъдимият Д. се прибрал в жилището си и заключил
входната врата;
- възобновяването на конфликта около 20 мин по-късно, когато
подсъдимият Д. отново чул глъчка откъм коридора, отворил входната врата и
забелязал В.Д., който тъкмо се канел да нанесе удар в гръб на подсъдимата
Е.Д., която се опивала да влезе в дома си;
- последвалия физически контакт между В.Д. и подсъдимия Ж.Д.,
състоящ се във взаимно хващане и сборичкване ( но без размяна на удари),
което довело до падането на двамата мъже на земята;
-пълната липса на нанасяни удари от страна на подсъдимата Е.Д. по Д.
Л. и В.Д.;
-заключителния етап от процесната ситуация, в който двамата
подсъдими не участвали, и бил наблюдаван само от св. П. и св. К., които
възприели лежащата на земята Д. Л. и стоящият над нея В.Д., който й казвал
да не става;
-състоянието на В.Д. и Д. Л. в заключителния етап от процесната
ситуация- по тях не се забелязвали видими (за немедицински специалист)
травматични увреждания, същите не пожелали помощ от съседите, които я
предлагали, като от тях се носел мирис на алкохол, възприет от св. П. и св. К..
Наличието на някои чисто козметични разминавания в използваните
думи и изразни средства, но не и на същински противоречия, в
посочената група гласни доказателствени средства, съдът намира за изцяло
обяснимо с оглед изминалия период от време и индивидуалните възможности
на всяко от лицата да възприема и възпроизвежда фактите от обективната
действителност.
Във всеки случай, предвид последователността и устойчивостта в
изложеното досежно посочените по-горе релевантни факти, тези козметични
разминавания нито се явяват съществени, нито имат каквато и да било
относимост било към релевантната по делото фактическа обстановка, било
към въпроса кои гласни доказателствени средства да се кредитират, поради
което по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК съдът не дължи по-
нататъшното им обсъждане.

В обобщение досежно показанията на св. Д. Л., съдът намира, че те
10
могат да се кредитират само в частите относно фактическото й съжителство с
В.Д., мястото на тяхното съжителстване и наличието на граждански спор със
семейство Д.и, доколкото в тази част те кореспондират с всички събрани по
делото доказателства.
В останалата част, и по-конкретно тази касаеща инкриминирания
инцидент и поведението в него на всяко едно от участващите в конфликта
лица, показанията на свидетелката Л. не заслужават кредит на доверие,
доколкото се опровергават, както от събраните по делото гласни
доказателствени средства, така и от изготвената по делото СМЕ.

Относно заключението на допуснатата СМЕ, съдът намира, че същото
следва да бъде изцяло кредитирано като неоспорено от страните, отговарящо
на поставените задачи и обосновано. Всеки един от експертните изводи е
изключително подробно и мотивирано защитен в обстоятелствената и
заключителната част на експертизата, като съответства както на приложената
писмена медицинска документация, така и на кредитираните от съда гласни
доказателствени средства. Поради изложеното съдът се доверява на
изготвеното СМЕ и формира въз основа на него изводите си досежно:
-конкретните телесни увреждания, които са причинени на В.Д., а
именно кръвонасядане по кожата на десен клепач и болки в областта на
долната челюст, болки в областта на шията и слабинната област;
-тяхната медико-биологична характеристика, и по-конкретно че са
довели само до болки или страдание, без разстройство на здравето по
смисъла на чл. 130, ал.2 НК;
-механизма на нанасяне на кръвонасядането по клепача и болката в
областта на челюстта, а именно при неволен удар с ръка с много лека сила от
страна на подсъдимия в областта на лицето на В.Д. по време на физическия
контакт между тях двамата и по конкретно при ротационното движение и
падането на земята;
-механизма на нанасяне на уврежданията, състоящи се в болка в
областта на шията и слабинната област, а именно чрез свръхразтягане по
време на ротационното движение на двамата мъже.
Именно тези два механизма са посочени в СМЕ, като най-вероятни от
медицинска гледна точка, като съдът ги кредитира доколкото в най-пълна
мяра съответстват на останалата кредитирана доказателствена съвкупност.
Изводите:
- за неволност на удара с ръка, отправен от подсъдимия по време на
сборичкването с В.Д.;
- че свръхразятягането в областта на шията и слабинната област се е
случило именно по време на ротационното движение на двамата мъже,
съдът формира като цени заключението на СМЕ съвкупно с
кредитираните обяснения на двамата подсъдими.

С оглед всичко гореизложено и предвид частичното дискредитиране на
11
показанията на св. Д. Л., изцяло доказателствено необезпечени останаха
твърденията на частното обвинение в тъжбата за отношенията между
страните преди инкриминирания физически контакт и за механизма на
причиняване на съставомерните телесни увреждания.
Тук следва да отбележи и че като доказателства за обосноваване на
обвинителната теза не могат да служат изложението в тъжбата и различните
изявления направени от тъжителя в хода на процеса. Досежно тях съдът
съобразява трайно установената практика, че сред годните доказателствени
средства в наказателния процес не могат да бъдат изявленията на самия
тъжител, независимо от формата, под която са направени (писмено в
тъжбата, устно в съдебно заседание или по друг начин), доколкото той е
страна в производството, за която според изричната разпоредба на чл.
118 НПК не съществува възможност да бъде разпитан като свидетел за
разлика от частния тъжител по дела от общ характер.
Абсолютно същото важи и за самата тъжба. Подобно на обвинителния
акт в общия наказателен процес, тя представлява сезиращия съда
процесуален документ, който определя предмета на делото и предмета на
доказване в процеса. Тя обаче не може да служи за установяване на
обстоятелствата изложени в нея, а точно обратното те подлежат на пълно и
главно доказване със всички годни доказателствени средства.
Така Решение №184/21.11.2019 по дело №801/2019 на ВКС, Решение №
263/12 януари 2017 г., трето наказателно отделение, н. д. № 1021/2016 г. на
ВКС, Решение № 307 от 06.07.2015 г. по н. д. № 749 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 78/ 14 юни 2016 г., Трето
наказателно отделение, наказателно дело № 271/2016г. на ВКС.

Гореизложените принципни положения обуславят и невъзможност
изявленията на В.Д. пред оператора на ЕЕН 112 да получат желаната от
частното обвинение оценка.
Действително писмото от ЕЕН 112 и данните от извършеното
процесуално следствено действие –оглед на СД, получен от ЕЕН 112
представляват годно доказателство за две обстоятелства:
че още на същата дата, 13.05.2021 В.Д. на два пъти позвънил на ЕЕН
112;
че по време на позвъняванията се оплакал пред оператор за нанесен на
него самия и на Д. Л. жесток побой от страна на двамата подсъдими.
Писмото от ЕЕН 112 и данните от огледа на ВД, обаче не могат да
бъдат доказателство в съдържателен план за верността на твърденията
на В.Д. за нанесен жесток побой на две самостоятелни основания:
на първо място, ако съдът кредитира твърденията на В.Д. пред ЕЕН 112 в
съдържателен план, би се достигнало до заобикаляне на забраната по
дела от частен характер обстоятелствата в тъжбата да се доказват въз
основа на изявленията на самия частен тъжител, който (както вече се
спомена) за разлика от частния обвинител, не може да бъде свидетел по
12
делото;
освен това, и което всъщност е по-важно, тези едностранни изгодни за
първоначалния тъжител, извънпроцесни негови изявления се
опровергават от цялата събрана по делото и кредитирана от съда
доказателствена съвкупност, включително и писмена медицинска
документация и заключение на СМЕ, които свидетелстват за
чувствително по-нисък интензитет на физическо посегателство
върху В.Д. в сравнение със съобщеното от него в тъжбата и на ЕЕН
112.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че на В.Д.
действително са причинени телесните увреждания, описани в тъжбата-
кръвонасядане в областта на лицето (клепача), болки в областта на лице, шия
и слабинна област.
Чисто формално законосъобразна се явява и правната квалификация,
посочена в тъжбата, доколкото според заключението на кредитираната СМЕ,
посочените увреждания заедно и поотделно са причинили болка или
страдание, без разстройство на здравето, представляващо лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 НК.
Посоченото, обаче не е достатъчно за признаване на двамата подсъдими
за виновни по повдигнатото обвинение.

На първо място, досежно подсъдимата Е.Д., при доказателствения
анализ вече се установи, че тя в нито един момент от развитието на
конфликтната ситуация не е нанасяла каквито и да било удари (с ръце или
крака) нито по В.Д., нито по Д. Л.. Нещо повече тя нямала каквото и да
било реално физическо съприкосновение с тях.
От гореизложеното следва, че между причинените на В.Д.
увреждания и поведението на Е.Д. липсва каквато и да било причинна
връзка (още по-малко пряка и непосредствена), поради което Е.Д. следва да
бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, доколкото се установява, че
изобщо не е извършила деяние (още по-малко виновно), с което да е
причинила на В.Д. съставомерния правен резултат.

Същевременно от заключението на кредитираната СМЕ и от
обясненията на двамата подсъдими се установява, че причинените на В.Д.
телесни увреждания формално се намират в причинна връзка с действията на
подсъдимия, доколкото съдът прие за доказано от фактическа страна, че:
-кръвонасядането по клепача и болката в областта на лицето са
причинени при неволен удар с много ниска сила, нанесен от подсъдимия в
областта на лицето на В.Д. по време на взаимното боричкане и падане на
земята на двамата мъже;
-болките в слабинната област и шията се дължат на свръхразтягане при
13
ротационното движение и падането на земята на двамата боричкащи се мъже.

Въпреки гореизложеното и спрямо Ж.Д. не са налице условията за
признаването му за виновен и за неговото осъждане, доколкото
приложение следва да намери института на неизбежната обрана.
Според чл. 12, ал.1 НК не е общественоопасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено
противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността
или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на
нападателя в рамките на необходимите предели.
Съгласно т.1 от задължителните за съдилищата указания на ППВС
12/1973 по н.д 11/73 законът допуска неизбежната отбрана срещу всяко пряко
и непосредствено нападение не само спрямо личността или законните
права на гражданите, но и срещу държавните и обществени интереси. При
посегателство по отношение на един от тези обекти всеки гражданин е
морално задължен и има законно право да се намеси и отблъсне или помогне
да бъде отблъснато нападението.
В т.2 от ППВС 12/1973 е уточнено на следващо място, че за разлика от
крайната необходимост, неизбежната отбрана изисква непосредствено и
противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като
едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено
застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или
законните права на гражданите. Обикновено нападението се осъществява с
активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др.
Бездействието обаче също може да се оцени като нападение по смисъла на
закона, ако деецът е бил длъжен по закон да действа и бездействието му
реално застрашава непосредствено да увреди защитими от закона права и
интереси.
В т.3 от ППВС 12/1973 са изброени характеристиките, на които следва
да отговаря поведението, за да се приеме, че то представлява нападение,
обуславящо приложението на института на неизбежната отбрана:
- нападението трябва да бъде общественоопасно и противоправно,
като не е безусловно необходимо то да реализира състав на престъпление;
-нападението следва да е непосредствено, а то е такова не само когато
е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за
увреждане на държавните и обществените интереси, личността или
законните права на гражданите;
-нападението следва да не е прекратено. А то е прекратено, когато е
отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е
отказал да го завърши или го е завършил и др. Кратковременното прекъсване
на нападението, обаче не значи прекратяване на нападението.
В този изричен смисъл и Решение № 35 от 27.I.1975 г. по н. д. № 754/75
г., II н. о. на ВС, Решение № 278 от 16.09.2015 г. по н. д. № 751 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 417 от 09.07.2002 г. по н. д. №
14
202/2002 г., II н. о. на ВКС, Решение № 173 от 14.05.2015 г. по н. д. № 291 /
2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 270 от 21.VI.1979 г. по н. д.
№ 257/79 г., I н. о. на ВС, Решение № 533 от 02.01.2014 г. по нак. д. №
1271/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 609 от 27.02.1997 г. по
н.д. № 432/96 г., I н.о. на ВС, Решение № 213 от 16.05.1994 г. по н. д. №
125/94 г. на Върховен съд на РБ, II н. о., Решение № 570 от 7.X.1992 г. по н. д.
№ 437/92 г., I н. о. на ВС, Решение № 365/23 януари 2015 г. по КНД №1250
по описа за 2014 г. на ВКС

В конкретния случай, от приетата за установена фактическа обстановка
е видно, че поставените от Върховния съд критерии са изпълнени.
Това е така, доколкото се доказа, че предприетото от подсъдимия
физическо съприкосновение (под формата на хващане на ръката на В.Д.) е
реакция на едно непосредствено противоправно нападение,
осъществено от починалия в хода на процеса първоначален тъжител-
В.Д., върху личността на другата подсъдима- Е.Д..
Това нападение от страна на В.Д. се явява:
-противоправно, доколкото накърнява конституционно закрепените
права на неприкосновеност на личността, телесен интегритет и здраве на
Е.Д.;
- непосредствено, във втората от очертаните в т.3 от ППВС 12/1973
алтернативи. В процесния случай, макар към момента на реакцията на
подсъдимия Д. все още да не е било налично реално увреждане на здравето
на подсъдимата Е.Д., реална опасност за това безспорно е била създадена ,
доколкото В.Д. вече е бил замахнал с ръка, за да удари подсъдимата Д. с
юмрук, и то откъм гърба, без същата да може да го види.
-не е било прекратено, доколкото не са били условията предвидени в т.
2 от ППВС 12/1973 . Още повече, че противоправното нападение спрямо
Е.Д. е било непосредствено и неминуемо предстоящо и осъществимо.
Именно реакция на това непосредствено и противоправно нападение се
явяват действията на подсъдимия по заставане между нападателя В.Д. и
подсъдимата Е.Д. и хващане на ръката на В.Д., с която е бил замахнал да
удари другата подсъдима.
Кристално видно е, че действията на подсъдимия Д. обективно и по
субективната им насоченост имат само и единствено защитно
предназначение- да се защитят от непосредствено противоправно нападение
личността и здравето на подсъдимата Д..

Със сходна насоченост са и последващите действия на подсъдимия Д., с
единствената разлика е, че с тях той вече цели да предпази и собствените
си личност и здраве. Посоченото е особено видно при проследяване
последователността в действията на двамата участници в боричкането:
-В.Д. замахва да удари подсъдимата Е.Д.;
-като реакция, подсъдимият Д. застава между тях и хваща дясната ръка
15
на В.Д. ( с която той е бил замахнал да отправи удар);
-в отговор В.Д. хваща с другата ръка подсъдимия за тениската;
-в отговор и подсъдимия хваща В.Д. за дрехите;
-двамата се сборичкват, но без да си разменят съзнателно удари, при
което се завъртат и падат на земята, като именно при описаното ротационно
движение и падане на земята са причинени съставомерните увреждания по
В.Д..

Във всички случаи на приложение на института на неизбежната отбрана,
съдът дължи да провери и дали не са надхвърлени нейните предели.
В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания на т.6 и
т.7 от ППВС 12/1973, в които е изяснено, че предприетата отбрана не е
необходимо да бъде единственото средство за защита. Нападнатият може,
но не е длъжен по закон, да се откаже от активна защита, да бяга и да се
укрива, да търси помощ от държавни и обществени органи или трети лица.
Защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само когато е налице
съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, ако то не е
явно. Съответствието се определя от съвкупността на всички обстоятелства,
отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата,
значимостта на защищавания и увреден обект, степента на опасността,
застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана,
средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се,
мястото и времето на нападението и др.
Пак в т.6 и т.7 от ППВС 12/1973 изрично е посочено, че е погрешно
разбирането, че нападнатият може да се отбранява само по начина и със
средствата, съразмерни на начина и средствата за нападение. Това в
повечето случаи е невъзможно, води до намаляване ефективността на
неизбежната отбрана и затова противоречи на чл. 12, ал. 2 НК. Оттук изводът,
че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-
интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля
възможностите за отблъскване на нападението.
Според Върховния съд не е съобразено със закона и становището, че
при отблъскване на нападението защитните действия не следвало да се
насочват към уязвими места за живота и здравето на нападателя.
Законодателят не е поставил такова изискване, тъй като то също води до
намаляване ефективността на неизбежната отбрана. Както се изтъкна, важно е
дали има явно несъответствие между нападението и защитата, а не това, на
кое място ще бъде засегнат нападателят.
Така изрично и Решение №257/17.01.2020 по дело №1066/2019 на ВКС,
Решение № 368 от 19.01.2016 г. по н. д. № 988 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 197 от 04.06.2014 г. по нак. д. № 405/2014 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 51 от 26.01.2012 г. по нак. д. №
3134/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 248 от 28.07.1998 г. по
н. д. N: 444 / 97 г., I н. о. на ВС, Решение № 240 от 23.VI.1988 г., по н.д. №
16
243/88 г., II н.о. на ВС, Решение № 25 от 5.II.1985 г., по н.д. № 705/84 г., I н.о.
на ВС, Решение № 295 от 26.VII.1983 г. по н. д. № 308/83 г., II н. о. на ВС,
Решение № 295 от 26.VII.1983 г. по н. д. № 308/83 г., II н. о. на ВС, в които в
доразвитие на задължителните указания на Пленума на ВС е прието, че:
- текстът на чл. 12, ал. 2 от НК не поставя изискване средствата за
защита да са съразмерни и еднакви с тези, използвани от нападателя;
- законът не съдържа изискване отбраняващият се да подбере
възможно най-лек и безболезнен за нападателя начин на защита;
- за отбраняващия се не съществува задължение при отблъскване на
нападението да се насочва само към неуязвими за живота и здравето на
нападателя;
-законът не поставя изискване за равностойност между вредите
причинени от нападателя и защитаващия се;
- НК не изисква неизбежната отбрана да се извършва със същото
средство, с което действа нападателят;
- законът допуска отбраняващият се да използва и по-интензивни
средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за
отблъскване на нападението.
В чл. 12, ал. 2 НК е посочено, че превишаване пределите на
неизбежната отбрана ще има само ако защитата явно не съответства на
характера и опасността на нападението. В тази връзка в т.7 от ППВС
12/1973 е разяснено по обвързващ начин, че несъответствието е явно,
когато е изразено ясно и не възбужда никакво съмнение.
Във всеки случай при отчитане дали се касае за явно несъответствие,
следва да се съобрази особеното емоционално и психично състояние на
нападнатия, който под влияние на изживяваните страхови емоции за
живота и здравето си може да не направи най-адекватната преценка за
наличието или отсъствието на съответствие между интензивността на
нападението и защитата. Именно затова законът поставя изискване
несъответствието да е явно и несъмнено.
Така изрично Решение № 96 от 7.VI.1973 г. по н. д. № 26/73 г., I н. о. на
ВС, Решение № 114 от 20.III.1978 г. по н. д. № 70/78 г., II н. о. на ВС.

В конкретния случай съдът като съобрази:
-характера и интензивността на нападението, изразило се в замахване с
ръка с цел удар с юмрук и то откъм гърба на подсъдимата Д.;
- характера и интензивността на защитното действие, изразило се в
заставане от страна на подсъдимия Д. между майка му и В.Д. и хващане
именно на ръката, с която В.Д. възнамерявал да удари Е.Д.;
-последващите действия на подсъдимия Д. и на В.Д., които се отличават
с това, че всяко действие на подсъдимия се явява отговор на предходно
агресивно действие на В.Д. и по-конкретно: след като му е хваната дясната
ръка, В.Д. хваща с лявата си ръка подсъдимия за тениската, като едва след
това и подсъдимия хваща В.Д. за дрехите, двамата се сборичкват, но без да си
17
нанасят удари, завъртат се и падат на земята;
- вида на реално причиненото телесно увреждане на В.Д. -лека телесна
повреда, в най-леката възможна форма, изразяваща се само в болка или
страдание без разстройство на здравето;
-констатирания механизъм на причиняване на телесните увреждания:
при настаналото взаимно боричкане, съпроводено със завъртане и падане на
земята, при ротационното движение, ръката на подсъдимия неволно
срещнала с много малка сила лицето на В.Д., в резултат от което последвали
кръвонасядане по клепача и болка в лицето, като при същото ротационно
движение, в резултат от свръхразтягане В.Д. изпитал и болки в областта на
шията и слабините;
-емоционалното състояние на двамата участници в спречкването, което
било изострено в резултат от предходния словесен конфликт между тях;
-възрастта и здравословното състояние на участниците в спречкването:
първоначалния нападател В.Д. и първоначалния адресат на физическото
посегателство Е.Д. били на приблизително еднаква пенсионна възраст, като
само подсъдимият Д. бил значително по-млад. Същевременно и трите лица
били в чувствително влошено здравословно състояние, страдащи от
неинсулино зависим диабет. В тази връзка следва да се съобрази и
заключението на кредитираната СМЕ, според която диабета е заболяване,
което засяга малките съдове и ги прави много лесно чупливи и при
малки физически въздействия върху тях
намира:
-не само, че не е налице явно несъответствие между нападението и
защитата;
-но точно обратното, налице е пълна пропорционалност между тях,
поради което е изключено да се говори за превишаване пределите на
неизбежна отбрана.

Само за пълнота на изложението следва да бъде обсъдена и трайната
съдебна практика, според която, когато „отбраняващият се“ съзнателно е
провокирал с активни действия нападение срещу себе си с цел да лиши от
живот или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се
позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание. Така
изрично т.3 от ППВС 12/1973, както и Решение № 152 от 23.03.2012 г. по
нак. д. № 33/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 527 от
25.Х.1972 г. по н. д. № 512/72 г., I н. о., Решение № 380 от 13.11.2015 г. по н.
д. № 1071 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. Отделение,
Решение № 299 от 25.07.2014 г. по нак. д. № 870/2014 г. на Върховен
касационен съд.
В конкретния случай, обаче тази хипотеза е изцяло неприложима,
доколкото при анализа на фактическата обстановка се установи, че:
- след първоначалния словесен конфликт, подсъдимият Д. се прибрал в
апартамента си за период от около 20 минути,
18
-като в момента, в който отново се подал на врата на апартамента си,
забелязал В.Д., който се готви да нанесе удар в гръб на майка му.
Тоест не подсъдимия, а самия първоначален тъжител –В.Д. е бил
провокатор на физическото съприкосновение между двамата.

Съгласно т.11 от ППВС 12/1973 деянието извършено при условията на
неизбежна отбрана не само, че не е общественоопасно и противоправно, но то
е и правомерно, поради което и подсъдимият следва да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение.
Така изрично и Решение № 762 от 26.ХI.1973 г. по н. д. № 733/73 г., I н.
о. на ВС.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че доколкото
деянието извършено при условията на неизбежна отбрана се явява
правомерно и обществено полезно, то при него изобщо не се поставя
въпроса за вината- дали то е извършено умишлено, непредпазливо или е
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Това е така, доколкото съгласно
трайната съдебна практика- вина, като психично отношение на дееца към
обществено опасния характер на извършеното и неговите обществено опасни
последици, се формира само спрямо неправомерни деяния, като всъщност
това е видно и от самите легални дефиниции, дадени в чл. 11 НК.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Както вече се отбеляза, с влязло в сила определение по делото,
постановено на 19.11.2021г., производството по гражданския иск е частично
прекратено и по-конкретно за частта припадаща се на наследствения дял на
наследника Л.С..
Производството по гражданския иск е продължило само в частта,
припадаща се на наследствения дял на встъпилата в правата на граждански
ищец и частен тъжител А.В.Д., тоест за солидарното осъждане на двамата
подсъдими да заплатят сумата от 2000 лева.

Съгласно трайната съдебна практика основание за гражданския иск в
наказателния процес е деянието предмет на обвинението. Така ППВС 9/61,
ППВС 1/1955.
Пак според трайната съдебна практика, за да бъде уважен гражданския
иск в наказателния процес следва да се установят следните елементи на
фактическия състав: 1.) деяние; 2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна
връзка 5)вина, като следва да е налице идентичност на деянието предмет на
обвинението и на гражданския иск.

В конкретния случай, доколкото се доказа, че Е.Д. изобщо не е
извършила деяние, което да се намира в причинна връзка с причинените на
19
В.Д. телесни увреждания, гражданския иск спрямо нея следва да се отхвърли,
поради отсъствие още на първата от гореизложените кумулативно изискуеми
предпоставки.

От друга страна Съгласно т.11 от ППВС 12/1973 деянието, което е
извършено при условията на неизбежна отбрана – чл. 12, ал. 1 НК, е
правомерно, затова за причинените от него вреди нападнатият не носи
гражданска отговорност – чл. 46 ЗЗД. По изложените съображения следва
да се отхвърли и гражданския иск спрямо Ж.Д., поради отсъствие на втория
от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав, а именно
противоправност на извършеното деяние.

ПО РАЗНОСКИТЕ и ВД

Съгласно чл. 190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния
тъжител.
Всеки един от двамата подсъдими е доказал реалното заплащане на по
480 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Така заплатеният адвокатски хонорар представлява за всеки от
подсъдимите разноски във връзка с неоснователно воденото срещу тях
наказателно производство, респективно тъжителят следва да бъде осъден да
им ги възстанови.
В този смисъл Решение № 116 от 10.07.2017 г. по н. д. № 323 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 337 от 30.11.2015 г. по н. д. № 1162 /
2015 г. на Върховен касационен съд.
В случая първоначалният тъжител е починал, като в неговите права като
частен тъжител и граждански ищец е встъпила само една от неговите
наследници, а именно А.В.Д.. Именно тя се явява легитимиран субект да
понесе отговорността за разноски, доколкото единствена чрез
процесуалната си активност е поддържала незаконосъобразно водените
срещу двамата подсъдими наказателен и граждански процес.
Поради всичко гореизложено, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК
А.В.Д., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати:
- на подсъдимия Ж. Р. Д., ЕГН **********, сумата от 480 лева,
представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар за защита в
производството;
- на подсъдимата Е.Г.Д., ЕГН **********, сумата от 480 лева,
представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар за защита в
производството.
20

По вече гореизложените съображения, на основание чл. 190, ал. 1 от
НПК А.В.Д. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд –
Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната власт и сумата от 380 лева,
представляваща разноски по делото, за заплатено възнаграждение за вещото
лице, изготвило СМЕ.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: диск, находящ се на
л. 67 от делото, следва да останат по делото до неговото унищожаване по
реда на ПАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................


21
Съобщи за изтекли лични данни