Р Е Ш Е Н И Е
№ 1570
гр. Пловдив, 3 октомври 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при секретаря Петя
Петрова и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното
от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1915 по описа на съда за 2023г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.179, ал.3а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Национално тол управление (НТУ)
към Агенция “Пътна инфраструктура“ (АПИ), представлявано от Г. А. Т.- директор
на НТУ към АПИ, чрез юрисконсулт С. С.-Г.- пълномощник, обжалва Решение №688 от
24.04.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330200452 (452) по описа на Районен съд- Пловдив
за 2023г., VI-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление
(НП) с №BG27052022/4000/P8-606
от 21.11.2022г.,
издадено от директор на НТУ към АПИ, с което на И.Б.Б., ЕГН **********, е наложена
глоба в размер на 1 800,00 лева.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и незаконосъобразност; постановяване на решение по
същество, с което процесното НП да бъде потвърдено, както и присъждане на
юрисконсулско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции. Изрично е
заявено оспорване на Решение №688 от 24.04.2023г. в частта за разноските, с
която в полза на И.Б. са присъдени такива в размер на 480,00 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 15.09.2023г., юрисконсулт И. В.- пълномощник, поддържа касационната
жалба и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции. Изрично
възразява за неоснователност на заявената от ответника претенция за присъждане
на направените по делото разноски, както и за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника..
Ответникът в производството- И.Б.Б.,
не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез Районен съд- Пловдив
постъпва отговор по касационната жалба от адвокат К.А. от Адвокатско дружество
“Л. и партньори“, БУЛСТАТ ***, пълномощник, за неоснователност на касационната
жалба; претендира присъждане на направените по делото разноски. Освен това, на
31.08.2023г. по делото постъпва молба с Вх.№17244 от адвокат А., в която
поддържа изразеното становище за неоснователност на касационната жалба;
претендира присъждане на направените разноски, представя доказателства, че
същите са действително направени.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Мирослав Йосифов, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът намира за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
приетите по делото доказателства, че на 27.05.2022г., около 23:04:36ч., на
граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Брегово - Митница Лом, пристига
пътно превозно средство (ППС), представляващо товарен автомобил “ВОЛВО ФХ 62
Р“, с Рег.№***, с обща технически допустима маса над 3,5 тона /над 12 тона/, собственост
на “ТУНЕЛА – Г., Б.“ ООД, ЕИК ***, управлявано от ответника И.Б.. Прието е за
установено, че процесното ППС попада в категорията, за което е дължима такса по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), но такава такса не е заплатена.
Прието е за установено, че процесното ППС е засечено на 09.05.2022г., в
08:01:42ч. в землището на с. Цалапица (община Родопи, област Пловдив), да се
движи по път №А-1 (Автомагистрала “Тракия“, км. 107+663), като не е заплатена
дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Движението на процесното ППС на
09.05.2022г. е засечено с контролно устройство с идентификатор №20211 (АПИ), за
което е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с
номер на нарушението DE9152B8F796998E053011F160A3C17.
За установеното от фактическа
страна, Д. С. А.- главен инспектор в Териториална дирекция Митница Русе, Отдел
“Митнически пункт Брегово“, съставя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с №BG27052022/4000/Р8-606
от 27.05.2022г., с който приетото за установено движение на процесното ППС на
09.05.2022г. по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.179, ал.3а от ЗДвП, извършено от
ответника Б..
Съставеният АУАН е подписан от
ответника Б., без да са вписани възражения от негова страна.
По делото не са ангажирани
доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е
издадено процесното НП. Тук е мястото да се посочи, че в процесното НП, според
отразеното в доклада от Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, процесното
ППС е засечено на 09.05.2022г., в 08:01ч., по път №А-1, км.107-663, като за
посоченото ППС има регистрирано тип нарушение – има тол декларация за преминаването,
но платената категория е по-малка от измерената. Пак според процесното НП,
съгласно чл.189е, ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати
компесаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта
(АУАН), в който случай същият би се освободил от административнонаказателна
отговорност за конкретното нарушение. Компесаторна такса по АУАН №BG27052022/4000/Р8-606 от
27.05.2022г. не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването
на АУАН на нарушителя (27.05.2022г.). И отново според НП, в хода на извършената
проверка на 27.05.2022г. Б. е заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна
санкция такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 133,00 лв.
Районният съд правилно и
обосновано възприема фактическата обстановка по делото и на основата на верните
фактически дадености прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него
НП, предвид констатираната му незаконосъобразност.
Съображенията, мотивирали
решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради
което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на
чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Що се отнася до възраженията в
касационната жалба, то същите са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.179,
ал.3а от ЗДвП, посочена като основание за издаване на процесното НП, с глоба в
размер 1 800,00 лв. се наказва водач,който управлява ППС от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС.
Съгласно разпоредбите на чл.187а,
от ЗДвП, (1) При установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б в отсъствие на
нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в
които в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател – от ползвателя,
освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът
на ППС е юридическо лице (какъвто е настоящият случай) или едноличен търговец,
за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва… (3) Когато в
свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател, имуществената санкция
по ал.2 се налага на него. Ако вписаният ползвател е физическо лице, се прилага
ал.1. (4) Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна
отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3
– 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на АУАН или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и
копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС).
Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП,
Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, създава
доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 – 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата.
От своя страна, разпоредбата на
чл.53 ал.1 от ЗАНН установява, че наказващият орган издава НП, с което налага
на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен
начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството,
за прилагането на чл.28 или не е сключено споразумение с нарушителя.
В случая, обстоятелството, че на
09.05.2022г., в 08:01:42ч. в землището на с. Цалапица (община Родопи, област
Пловдив) по път №А-1 (Автомагистрала “Тракия“, км. 107+663), е установено
движението на процесното ППС, като за движението му по този участък от
автомагистралата не е заплатена дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, посредством
контролно устройство с идентификатор №20211 (АПИ), за което е генериран доказателствен
запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението DE9152B8F796998E053011F160A3C17, е установено по делото и не е
спорно между страните.
Електронната система по чл.167а,
ал.3 от ЗДвП обаче не позволява идентификация на водача на ППС и след като е
установен собственикът на ППС-то, е следвало да бъде проведена процедурата по
чл.187а от ЗДвП, като се състави АУАН срещу собственика на процесното ППС-
“ТУНЕЛА – Г., Б.“ ООД, което обаче не е сторено.
Вместо това и предвид
обстоятелството, че на 27.05.2022г. Б. управлява процесното ППС, е съставен №BG27052022/4000/Р8-606 от
27.05.2022г., с който е образувано административнонаказателно производство
спрямо ответника И.Б..
Посоченото представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността
на процесното НП и представляващо достатъчно и самостоятелно основание за
отмяната му.
Ето защо, като постановява
отмяната на процесното НП, районният съд постановява решението си при правилно
прилагане на закона и оспореното по делото решение е правилно. Освен това,
решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в полза
на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза
на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а
предвид заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази следното:
Според чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на
чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., ако административното наказание е под
формата на глоба (в случая 1800,00 лева), имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като
при размер на глобата от 1 000,00 лева до 10 000,00 лв. минималното
адвокатско възнаграждение е 400,00 лева + 10% за горницата над 1 000,00 (чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.) или в размер на 480,00 лв.
Съгласно §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г.,
за нерегистрираните по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС,
а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
По Договор за правна помощ от
12.06.2023г. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лв., с
включен ДДС.
При това положение и с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно и такова следва да се присъди на ответника в
минимален размер от 480,00 лв., както и следващия се ДДС в размер на 96,00 лв.
Най-сетне, по отношение на
заявеното искане за отмяна на оспореното решение и в частта за разноските,
настоящият състав на съда намира, че посоченото искане е такова за изменение на
Решение №688 от 24.04.2023г. в частта за разноските, поради което делото следва
да се изпрати на районния съд за разглеждане на искането по реда на чл.248 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.228 и чл.144 от АПК.
Така мотивиран и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№688 от 24.04.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330200452 (452) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2023г., VI-ти наказателен състав, с което е отменено
наказателно постановление с №BG27052022/4000/P8-606 от 21.11.2022г., издадено от директор на
Национално тол управление към Агенция “Пътна инфраструктура“, с което на И.Б.Б.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1 800,00 лева.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна
инфраструктура“, ЕИК/БУЛСТАТ ***., да заплати на И.Б.Б., ЕГН **********,
сумата от общо 576,00 (петстотин седемдесет и шест) лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.
ИЗПРАЩА делото на
Районен съд- Пловдив, VI-ти наказателен състав, за разглеждане по същество на заявено искане за
изменение на Решение №688 от 24.04.2023г. в частта за разноските.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………