Решение по дело №319/2020 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 23.04.2021г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,,  в публично заседание проведено на  деветнадесети април две хиляди двадесет и първа   година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря Димитричка Иванова ……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00319 по описа за 2020г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Предявена  е искова молба от  „А.К.П.З.”  ЕООД,  ЕИК  *** със седалище и адрес на управление  гр. С.,  ул. „Панайот Волов ”  №29, етаж 3  законни представители  И.Ц.К.и  Я.Б.Я., чрез пълномощник  И. К. Т., юрисконсулт,  срещу М.С.Д.   ЕГН ********** с настоящ адрес ***.

 Предявено е искане да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 500,00лв., главница по договор за паричен заем, сумата от 87, 61лв. договорна лихва за периода 26.11. 2018г. до 24.07.2019г., сумата от 236, 25 лв., неустойка, сумата от 236, 25 лв. административна такса за експресно разглеждане на документите, сумата от 245, 00 лв. такса за  събиране на  вземането, сумата от 31,07лв. мораторна лихва върху главницата от 27.11.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-1.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата  от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените  съдебни разноски.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението   ответникът, чрез назначен от съда особен представител, не е приложил   писмен отговор на исковата молба.

С исковата молба са предявени съединени искове с правно основание  чл.422,ал.І от ГПК във вр.  с чл.240, чл. 79, чл.86 чл.92 и чл.99 от ЗЗД. 

Исковете са  допустими.

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Между ответницата и „В.К.“ ООД, като заемодател е бил сключен договор за паричен заем №5478096 от 27.10.2018г., съгласно който тя  получила  като паричен заем сумата от 500, 00 лв. Ответницата поела задължение да върне заемната сума, съгласно условията според договора, като заплати сумата в размер на 587, 61лв., ведно с договорната лихва на 9 месечни парични вноски, всяка в размер на 91, 54 лв. По посочения договор не били извършени плащания от ответницата. На основание рамков договор между „В.К.“ ООД и „А.К.П.З.” ООД вземането по договора е било прехвърлено на второто дружество заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно уговореното в договора за заем ответникът дължи договорна лихва, както и неустойка, начислена еднократно три дни, след датата на сключване на договора, дължима към всяка сума от погасителните вноски.

Според договора ответникът е следвало да погаси заемната парична сума в срок до 24.07.2019г. 

Съгласно разпоредбата на чл.92,ал.1 от ЗЗД неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.   

 Поради това кредиторът може да търси неустойка за  обезщетение на вредите от неизпълнението, щом такава е била уговорена.

След като ответницата не заплатила на ищеца заемната парична сума, ищецът провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. По ч.гр.дело №193/2020г. на РС Г.Т., срещу нея била издадена съответната заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. 

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между „В.К.“ ООД и ответницата  е  възникнал  договор за паричен заем, като ответницата е поела задължението да върне заемната сума, съгласно уговорените в договора условия.

Ищецът по делото е цесионер по вземането.

От приложената по делото доказателства  се установява че исковата   парична сума е дължима. От цитираните доказателства е установено, че ответникът не е извършил  плащането по договора за паричен заем, което е следвало да извърши  в посочените срокове и при уговорените в договора условия.По делото не се приложени доказателства от ответницата, опровергаващи приложените по делото писмени доказателства относно претендираните от ищеца парични суми. 

 Предвид тази фактическа и правна обстановка, съдът намира предявените искове по чл.422,ал.І от ГПК във вр.  с чл.240, чл. 79, чл.86 чл.92 и чл.99 от ЗЗД  за основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени, както са предявени. 

При уважаването на исковете, както са предявени, основателно е искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, според представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на сумата от  823, 61 лв., която сума включва сумата от  26, 72 лв., държавна такса по делото,  сумата от 350, 00 лв. юрисконсултско  възнаграждение, сумата от 220, 17 лв. внесен от ищеца депозит за особен представител, разноски в настоящото исково производство и  сторените разноски за държавна такса в размер на 26,72 лв.  и юрисконсултско  възнаграждение в размер на сумата от 200,00 лв. по заповедното производство по ч.гр.дело№ 193/2020г. на РС Г.Т.,

С оглед на изложеното  съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                

  Признава  за установено  по отношение на М.С.Д. ЕГН ********** с настоящ адрес ***  съществуването на  вземането   на  „А.К.П.З.” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление  гр. С.,  ул. „Панайот Волов ”  №29, етаж 3  законни представители  И.Ц.К.и  Я.Б.Я., чрез пълномощник   И. К. Т., юрисконсулт в размер на сумата от 500, 00 лв., главница по договор за паричен заем, сумата от 87, 61лв. договорна лихва за периода 26.11. 2018г. до 24.07.2019г.,  сумата от 236, 25 лв., неустойка, сумата от 236, 25 лв. административна такса за експресно разглеждане на документите, сумата от 245, 00 лв. такса за  събиране на  вземането,  сумата от 31, 07 лв. мораторна лихва върху главницата от 27.11.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-1.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата  от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

 

  Осъжда М.С.Д.   ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати на на  „А.К.П.З.” ООД,  ЕИК  ********* със седалище и адрес на управление  гр. С., ул. „Панайот Волов ”№29, етаж 3,  законни представители И.Ц.К.и  Я.Б.Я., чрез пълномощник И. К.Т., юрисконсулт сумата в общ размер на 823,63лв., сторени разноски по заповедното производство по и в настоящето исково съдебно производство, ведно със законната лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от  съобщаването.

                                                        

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ  :