№ 481 / 2.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1064 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Т.Н.Г. с адрес: xxx,,П. М. № xxxx с ЕГН: xxxxxxxxxx, подадена чрез упълномощен защитниск против Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 001748 издадено на 30.05.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на по 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за извършени административни нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1 т.2 б.,,Б” от ЗДвП.
В жалбата си санкционираното лице оспорва изцяло наказателното постановление с мотива, че в хода на проведеното административно производство са били допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, а наложените наказания са явно несправедливи. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени или алтернативно да измени размера на наказанията.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник адвокат Е.И. – САК, който в пледоарията си поддържа жалбата и излага подробни съображения в нейна подкрепа.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 16.05.2019г.в 16:35ч. в Община Монтана, на път ПЪРВИ КЛАС № 1, при км.83+000, с посока на движение от гр.Видин към гр.Монтана, жалбоподателят Т.Г. управлявал влекач с М. с рег xxxx и прикачено към него полуремарке К. с рег.№ XXXX , собственост на търговското дружество ,,Я. Т. О.. При усложнена пътна обстановка (мокра пътна настилка), водачът навлязъл в насрещната пътна лента по която се движел влекач Рено с рег.№ RK 47789 и полуремарке Ш. с рег xxxx , управлявано от полски гражданин. Тъй като последният забелязъл навлизането на управляваното от жалбоподателя МПС след спускане по наклон на пътя за движение, отбил плътно вдясно, за да избегне евентуално съприкосновение между двете превозни средства. Независимо от тази маневра обаче, жалбоподателят ударил със задната лява част на ремаркето, към което към този момент нямал видимост, на три места лявата странична част на другото МПС. Тъй като бил с товар, Т.Г. не спрял управлявания от него влекач, а продължил движението, изчаквайки удобна възможност да преустанови движението. Това сторил едва на 13км. след настъпилото ПТП и телефонирал на 112. Междувременно органите на полицията били известени за настъпилото транспортно произшествие и на място пристигнали служителите в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана младши автоконтрольор П.П. и В.И.. След като двамата установили настъпилото ПТП и неговия механизъм, участниците в него, управляваните от тях МПС – та и причинените по тях поражения, В.И. съставил Протокол за ПТП № 1371704, който бил подписан лично от него, както и от двамата участници. При извършено събеседване с жалбоподателя, същият признал, че е бил натоварен и не е могъл да спре. Вследствие на установения пътен инцидент свидетелят П.П. съставил АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка по своята същност не се оспорва от жалбоподателя и съдът приема същата за безспорно установена и от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Видно от показанията на свидетелите П.П. и В. И. е, че двамата не са били непосредствени очевици на настъпилото ПТП, но след пристигане на място са установили участниците в същото, както са възприели пораженията и по двете МПС – та. След снемане на обяснения от жалбоподателя и другия водач, свидетелите П. и И. добили представя относно механизма на извършване на пътно транспортното произшествие, поради което и съставили съответен протокол. Съдът кредитира показанията им като правдоподобни и непротиворечиви. Под страх от наказателна отговорност същите се явяват достоверни и напълно отговарящи се от останалите писмени доказателства и доказателствени средства. По искане на защитата на жалбоподателя в хода на съдебното следствие беше допусната съдебно автотехническа експретиза. Въз основа на приобщените до този момент гласни и писменни данни, вещото лице даде обосновано заключение, напълно подкрепящо показанията на разпитаните свидетели. Съгласно същото механизмът на настъпване на ПТП напълно отговаря за начина, отразен в показанията на свидетелите и протокола за ПТП. Независимо, че жалбоподателят не е имал видимост към страничното ляво огледало, същият е усетил настъпилото съприкосновението между управляваното от него МПС и насрещно движещото се, което се потвърждава както от неговото последващо позвъняване на телефон 112, така и от направеното признание пред разпитаните свидетели.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и вярно. В хода на проведеното съдебно следствие то отговори обосновано и изчерпателно на поставените му от страна на съда и защитника на жалбоподателя въпроси. Видно от служебно изисканата справка за водач, към момента на настъпване на ПТП същото е имало влезли в сила наказателни постановления за предходни административни нарушения по ЗДвП.
По разбиране на настоящия съдебен състав, след извършване на служебна проверка по законосъобразното провеждане на административно наказателното производство, се констатира неправилно приложение на материалния закон относно вмененото административно нарушение по чл. 123, ал.1 т.2 б.,,Б” от ЗДвП.
На първо място следва да се приеме, че със цялостното си поведение жалбоподателят не е извършил нарушението, тъй като от показанията на разпитаните в съдебно заседание двама свидетели се установява, че същият е преустановил движението на управляваното от него МПС и е телефонирал на телефон 112.
Причината да не остане на местопроизшествието е била, по негово собствено признание, товара в МПС – то и невъзможността да спре своевременно непосредствено след настъпилото ПТП. Показанията на разпитаните свидетели, че жалбоподателят е имало къде да спре непосредствено след настъпилото произшествие, не могат да бъдат вменени в негова вина, тъй като е напълно логично същият да преминава транзитно по този маршрут и да не предварително запознат с местата, където е могъл да спре. С факта на спиране и сезиране на правоохранителните органи следва да се приеме, че лицето не е извършило вмененото му административно нарушение от обективна, а още повече и от субективна страна.
На следващо място разпоредбата на чл.123, ал.1 т.2 б.,,Б” от ЗДвП изисква водачът на пътно превозно средство, участвало в ПТП, да остане на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи на МВР, но само тогава, когато са пострадали хора. В конкретния случай липсват както фактически твърдения, така и ангажирани доказателства за това. Никъде в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не се съдържа отразяване, че вследствие на настъпилото ПТП са пострадали хора. В тази насока са и събраните в хода на административното производство доказателства. Коректната правна норма, под която е следвало да бъде подведен жалбоподателя, е по чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП. Тъй като ЗАНН не предвижда възможността съдът да изменя наказателното постановление относно правната квалификация, в тази част същото подлежи на отмяна.
По отношение на административното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП съдът намира, че правилно административно наказващият орган е подвел под отговорност жалбоподателя именно под тази правна норма. В случая от обективна страна е налице управление на МПС със скорост, несъобразена с пътните условия и релефа. Показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещото лице и последващото поведение на жалбоподателя с категоричност навеждат на единствения и несъмнен извод, че към момента на настъпване на ПТП, деецът не е съобразил своето поведение с проблемния пътен участък, което е довело до навлизане в насрещната лента за движение и съприкосновение с движещото се в нея ППС. Съдът не възприема тезата на защитника, че единствената причина за настъпилото ПТП са били влошените пътни условия, подхлъзването на МПС – то и значителният транспортиран товар, съчетано с ,,поднасяне” и съприкосновение с другото МПС. Заключението на вещото лице, както и останалите доказателствени средства доказват неправомерно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в навлизане в срещуположна лента на движение, което е довело до недостатъчното съобразяване на скоростта с пътната обстановка.
Гореизброените фактори са способствали настъпването на ПТП, но същите по никакъв начин не изключват противоправното поведение на дееца.
От субективна страна изпълнителното деяние е било извършено по непредпазливост, като водачът е следвало да съобрази цялостното си поведение с усложнената пътна обстановка и движението на останалите МПС – та. Като не е сторил това, същият е станал причина за реализиране на ПТП с настъпили материални щети.
По отношение на наказанието съдът намира, че наложеното от административно наказващият орган съответства на тежестта на извършеното нарушение и отговаря в най - пълна степен на целите, визирани в чл.12 от ЗАНН. Санкциониращата разпоредба на чл. 179, ал.2 от ЗДвП регламентира по вид и размер наказание глоба от 200.00 лева, поради което и на основание чл.27, ал.5 от ЗАНН същото не подлежи на последваща редукция. Поради тази причина и жалбата, в частта с която се иска изменение на размера на наказанието, се явява неоснователна.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата цялостна отмяна.
При този изход на делото, независимо от частичната отмяна на наказателното постановление, жалбоподателят Т.Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата в размер на 200.00 лева, представляваща възнаграждение за вещото лице за явяване в съдебно заседание и изготвянето на съдебно автотехническа експертиза, както и по 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 001748 издадено на 30.05.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана в частта, с която на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП, на Т.Н.Г. xxx,,П. М. № xxxx с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени наказания глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за извършено административно нарушение по чл. 123, ал.1 т.2 б.,,Б” от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА, на основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, Т.Н.Г. xxx,,П. М. № xxxx с ЕГН: xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата от 200.00 лева, представляваща възнаграждение за вещото лице за явяване в съдебно заседание и изготвянето на съдебно автотехническа експертиза, както и по 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: