Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2
22.01.2018 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 08.01.2018 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 557 по описа на 2017 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
С
искова молба пред Районен съд – Средец Е.П.К. претендира да бъде постановено решение, с което да
бъде осъден ответникът Областна дирекция на МВР – Бургас да й заплати сумата 260,40
лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за време на
разположение в общ размер 744 часа през периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г.,
в това число 89,60 лева за 256 часа през месец юли 2014 г., 44,80 лева за 128
часа през месец август 2014 г., 51,80 лева за 148 часа през месец септември
2014 г. и 74,20 лева за 212 часа през месец октомври 2014 г., ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че работи
като държавен служител на длъжността разследващ полицай в системата на МВР с
работно място в РУ – Средец при Областна дирекция на МВР – Бургас. Поддържа, че
работодтелят й е останал задължен за горепосочените допълнителни възнаграждения
за положеното от нея по месечни графици време на разположение, отчетено
съобразно протоколи по приложение № 5 към чл. 31, ал. 1, чл. 32 и чл. 33, ал. 1
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, в
писмен отговор оспорва претенциите по основание и размер. Възразява, че едва с
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г./ подзаконово е
уредено времето на разположение, а със Заповед № 8121з/28.10.2014 г. на
Министъра на вътрешните работи е определена ставка за заплащане на допълнителното
възнаграждение за времето на разположение и липсва разпоредба, която да им
придава обратно действие, поради което счита, че през процесния период не е
имало възможност за заплащане на този труд. На следващо място оспорва
представените от ищцата графици и отчетни протоколи като неоформени по
надлежния ред, както и компетентността на издателя им, и съгласувателния и
утвърдителния им режим. Оспорва ищцата да е била на разположение по часове и
дни, съгласно графиците.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно Инструкция № 8121з-532/-9.09.2014 г. за съхраняване и ползване на
личните кадрови досиета на служителите от МВР, кадровото досие на ищцата не би
могло да бъде предоставено публично. С оглед на обстоятелствата по делото и
предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че в
процесния период и понастоящем Е.П.К. /с фамилно име М. през процесния период/
е със статут на държавен служител съгласно ЗМВР, заемащ длъжност „разследващ
полицай“ в системата на МВР, с местоизпълнение на служебните задължения в
Районно управление – гр. Средец.
Районно управление – гр. Средец е на структурно подчинение на Областна
дирекция на МВР – гр. Бургас, предвид на което ищецът и дирекцията са обвързани
от служебно правоотношение и последната е надлежната ответна страна.
Установява се от приетите по делото графици рег. №№ 2236/16.07.2014 г.,
2291/22.07.2014 г., 2882/05.09.2014 г., 3238/03.10.2014 г. и протоколи рег. №№ 269р-1707, 269р-1708, 269р-1709,
269р-1710/26.03.2015 г., че през исковия период ищцата е положила разписаното,
респективно отчетеното в тях така наречено „време на разположение“, представляващо
неактивен период, през който служителят е в готовност да изпълнява служебните
си задължения в рамките на продължителността на смяната от графика, без да
полага фактически труд. Обстоятелството, че ищцата е била на разположение през времето,
обективирано в отчетните протоколи, се затвърждава от заявеното от свидетеля Г.Т.,
също разследващ полицай в РУ – Средец: „Предявените от адв. Ж. графици са точно
тези графици, въз основа на които тримата разследващи полицаи в РУ – Средец
през периода юли – октомври 2014 г. бяхме на разположение извън установеното
работно време, като искам да подчертая, че в този период въз основа на тези
графици ние сме получавали повиквания всички колеги и сме се отзовавали на
повикванията“. Съдът няма причина да има съмнение в добросъвестността на на
този свидетел и данните в показанията му.
Спорен е въпросът дължи ли се заплащане на допълнително възнаграждение за времето
на разположение през исковия период, предвид изискванията за реда и формата за изготвяне
на графици и протоколи и компетентността на издателя им. По спорния
въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗМВР /в сила от 01.07.2014 г./, държавните служители на МВР са длъжни да
бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата
им в МВР, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители. В чл. 12, ал. 1 и 2 от относимата към процесния
период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на МВР /обнародвана на 19.08.2014 г./ е
регламентирано, че ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, в конкретния
случай Директорът на ОДМВР – Бургас или определено от него длъжностно лице с
ръководни функции, по предложение на преките ръководители на съответните
служители, може да установява време на разположение, което се определя със
заповед за всеки конкретен случай, а по изключение може да се организира с
графици, които се утвърждават от директора на областната дирекция или
определено от него дължностно лице с ръководни функции. Съгласно чл. 32 от
Наредбата, времето на разположение се отчита с протокол по образец-приложение
5. В чл. 33, ал. 1 на Наредбата е конкретизирано, че протоколът по чл. 32 от същата, съставляващ приложение 5 за
служителите, работещи на смени, се изготвя на тримесечен отчетен период, а за
служителите на ненормиран работен ден – ежемесечно, а в ал. 2 от разпоредбата се сочи, че отчитането на броя часове по времето на
разположение, труда между 22,00 ч. и 6,00 ч. и на официални празници, както и
на положения труд над установеното редовно работното време в протоколите за
отчитането им се посочват само в цяло число.
По повод на
новосъздадената със ЗМВР, в сила от 01.07.2014 г. уредба за правото на
служителите в МВР да получават допълнително възнаграждение за времето на
разположение, нощен труд и труд на официални празници, Зам. министърът на
вътрешните работи е адресирал до всички структури на МВР по чл. 37 от ЗМВР
писмо рег. № 81210р-11983/18.07.2014 г., с което е разпоредил да се създаде
необходимата организация за водене и отчетност на часовете положен труд от
посочените категории за периода от 01.07.2014 г. до обнародване на наредбата
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. Въз основа на постъпилото
разпореждане, ВПД Директорът на ОДМВР – гр. Бургас е издал Заповед №
З-3158/25.07.2014 г., съгласно която в районните управления в гр. Бургас и в
региона да се създаде организация за отчитането на положения от държавните
служители труд от посочените категории за периода от 01.07.2014 г. до
обнародване на
наредбата чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР. Разпоредил е отчитането да се извършва от определените лица по т. 7.3 от
Заповед № З-120/11.01.2013 г. – ръководител на звено или един определен от него
служител, като протоколите се изготвят ежемесечно и се съхраняват в РУ
„Полиция“/отдели/сектори/звена, а екземпляр от тях да се изпраща в сектор
„Финансово осигуряване“ при ОДМВР – Бургас, като се използва приложения към
заповедта протокол по образец.
Разпитан в
качеството на свидетел разследващ полицай Г.Т. *** изнася данни за ведомствени
неуредици във връзка с нововъдената процедура по полагане, отчитане и заплащане
на времето на разположение, непосредствено след влизането в сила на ЗМВР, към
който момент се отнася процесният период.
Процесните отчетни
протоколи са съставени във връзка и на основание цитираните по-горе Писмо №
8121р-11983/18.07.2014 г. на Зам. министъра на вътретрешните работи, Заповед №
З-3158/25.07.2014 г. на ВПД Директор на ОДМВР – гр. Бургас и Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. на МВР от ст. разследващ полицай Димитър Желев, на
който според данните от гласните доказателства /разпита на св. Т./ са били възложени
функции по контрол и ръководство със Заповед на Директора на ОДМВР – гр.
Бургас. Очевидно е, че съставените едва на 25/26.03.2015 г. протоколи рег. №№
269р-1707, 269р-1708, 269р-1709, 269р-1710 за юли, август, септември и октомври
2014 г. не са оформени надлежно, формално не съдържат всички изискуеми
реквизити и не са съставени от компетентно лице, съобразно регламентирания в
цитираните разпоредби ред и форма, но тази нередност не опорочава факта на
положеното от ищцата време на разположение и не може да бъде вменено във вина
или да е в ущърб на ищцата. Ответникът не може да черпи права от собственото си
бездействие да контролира подчинения си ръководител на отдел „Досъдебно
производство“ към ОДМВР – Бургас /понастоящем отдел „Разследване“/ във връзка с
вътрешноведомствените им задължения по организацията и отчитането на времето на разположение.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено след
запознаване на вещото лице с всички относими към делото доказателства и проверка
в счетоводната документация на ответника, което съдът приема за обективно и
компетентно. Същото не е оспорено от страните. Заключението установява претендираните
с исковата молба и протоколирани по описа на РУ – Средец часове на време на
разположение на ищцата.
Установява се, че
протоколираните отчетени часове за време на разположение надхвърлят
максималната обща продължителност, регламентирана в чл. 16, ал. 1 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., а именно за един календарен месец – до 100 часа, през
почивните дни – до 24 часа. Не е спазено и ограничението на чл. 16, ал. 2 от
Наредбата на държавния служител – да не се възлага на служителя да бъде на
разположение в два последователни календирни дни – видно от графиците времето
на разположение е било възлагано в последователни дни в рамките на една
седмица. Липсват доказателства, индикиращи, че полагането от ищцата на време на
разположение при неспазване на установената нормативна продължителност, е
станало без знанието и с противопоставянето на ответника, респективно
съответния ръководител – началник на отдел „Досъдебно производство“
към ОДМВР – Бургас /понастоящем отдел „Разследване“/, поради което ищцата следва да
бъде компенсирана с допълнително възнаграждение и за превишението. Последвалият
отказ на св. З.П.– Началник отдел „Разследване“ към ОДМВР – Бургас, да утвърди процесните
отчетни протоколи поради превишаване на максимално допустимия нормативен
времеви праг не променя факта на вече положеното в повече време на разположение.
Липсата на уредба обаче,
регламентираща хипотези на време на разположение,
надхвърлящо законоустановената норма, който труд е
положен от държавен служител на МВР, не дава основание да се направи извод, че
законодателят е имал предвид да се изключи изобщо възможността този труд да
бъде обезвъзмезден. Подобно разбиране би поставило служителя в неравностойно положение. Ако в случая
работодателят не заплати времето на разположение,
той би се обогатил неоснователно за сметка на служителя, с което би се нарушил
основния принцип на възмездност на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, в сила от 01.07.2014 г. е
предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., за полагане
на труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно делегиращата
разпоредба на ал. 2, размерът на възнаграждението по ал. 1 се определя със
заповед на Министъра на вътрешните работи, а условията и редът за неговото
изплащане се определят с наредба. Такъв подзаконов нормативен акт е цитираната
по-горе Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., а административен
акт по прилагане на закона относно определяне на ставката е издаден на
28.10.2014 г. – със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. Министърът на
вътрешните работи е определил
размера на допълнителните възнаграждения за
полагане на труд през нощта между 22,00ч. и 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в министерството на вътрешните работи. Съгласно т. 3 на същата "За времето, през което с писмена заповед и/или график,
издадени от съответния ръководител, държавният служител е на разположение и се
намира извън местоработата си на място, определено от заповедта и/или графика,
се изплаща допълнително възнаграждение за всеки час или част от него в размер
на 0,35 лева.“ В т. 5 на тази заповед е
посочено, че допълнителното възнаграждение по т. 3 се отчита в часове и се
изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение
№ 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на МВР
Съгласно § 29 от
ПЗР на ЗМВР, министърът на вътрешните работи издава подзаконови нормативни
актове по прилагането на закона в срок 4 месеца от влизането му в сила, а
съгласно § 26, подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения ЗМВР
се прилагат, доколкото не противоречат на този закон. За отношенията между страните във връзка с полагането и
компенсирането на времето
на разположение са приложими
нормите на специалния закон – ЗМВР /сега действащ, от 01.07.2014 г./ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.
В отменения ЗМВР,
респ. в подзаконов нормативен акт по приложението му, не е съществувала
разпоредба, която да регламентира размера на дължимото допълнително
възнаграждение за време на разположение. Няма спор между страните, а и се установи, че за исковия период от време /до 28.10.2014 г. по-точно/ няма издадена заповед на министъра на вътрешните
работи. Министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. по отношение на размера на допълнителното
възнаграждение за времето на разположение. В последствие министърът е
издал Заповед
№ 8121з-40/15.01.2015 г., с
която е предвидено, че редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по тази заповед се прилага за труд, положен след 01.07.2014 г., т.е. придадено е действие назад във времето. С Решение № 10515/12.10.2015 г. по адм. д.
№ 8888/2015 г. на VІІ о. на ВАС на РБ, оставено в сила с Решение № 1694/17.02.2016 г. по адм. д. № 13709/2015 г. на 5 чл. състав
на ВАС е обявена
нищожността на Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. само в
обжалваната част, с която е предвидено, че редът за изплащане
на допълнителното възнаграждение за
работа на официален празник по тази заповед
се прилага за труд, положен след 01.07.2014 г. с мотив, че е допуснато особено съществено нарушение на
административнопроизводствените превила за издаването й – липсата на
обнародване. В мотивната част на съдебното решение е прието, че нарушаването на
разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗНА е въпрос по законосъобразността на
административния акт, а не по неговата валидност. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК
настоящият съд не може да се произнася инцидентно по законосъобрзността на
административните актове. Изключение са само случаите, когато такъв се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването му и обжалването му /каквато не е
хипотезата/. При това положение, след като с последвалата заповед е придадено
обратно действие на заповедта, регламентираща ставката за заплащане на времето
на разположение, считано от 01.07.2014 г. и липсата на отмяна/прогласяване на
нищожност в тази й част /касателно времето на разположение/, същите /двете
заповеди/ следва да намерят приложение за процесния период.
Безспорно се установи в производството от представените протоколи, от
гласните доказателства и от заключението на СИЕ, че ищцата е положила време на
разположение в размер на 744 за периода от 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г., което не й е заплатено от
ответника. При определената от министъра на вътрешните работи часова ставка за време
на разположение в размер на 0,35 лева за час, дължимото допълнително възнаграждение,
изчислено от вещото лице съвпада изцяло с исковата претенция в размер на 260,40 лева.
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от 10.10.2017 г. до окончателното изплащане на исковата сума.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, фактура, отчет по сметка и списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
договореният адвокатски хонорар е изцяло заплатен в брой и същият възлиза на
сумата 300 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК на ответника следва да бъдат възложени и всички дължащи се
такси и разноски по делото – държавна такса в размер на 50 лева, както и
държавна такса от 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист. Ответникът
следва да понесе и разноските по изготвеното заключение на експертизата по
делото в размер на 100 лева, платени от бюджета на съда.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ 46, представлявана от Директора старши комисар К. К., на основание чл. 179,
ал. 1 от ЗМВР да заплати на Е.П.К., с ЕГН **********,***, сумата 260,40 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за време на разположение
през периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г. в качеството й на държавен служител съгласно ЗМВР, заемащ
длъжност „разследващ полицай“ в системата на МВР, ведно със законната лихва
от 10.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“
46, представлявана от Директора старши комисар К. К., да заплати по сметката на
Районен съд – Средец държавна такса в размер на 50 лева, държавна такса от 5
лева в случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза
в размер на 100 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението да се
връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Бургас в двуседмичен срок от 22.01.2018 г. /съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: