№ 349
гр. Велико Търново, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102801 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. Н. срещу Н. Б. Д., с която се
иска на ищеца да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на малолетната И. И.ва Н.а, при когото да бъде и местоживеенето на
детето, за определяне режим на лични отношения с майката, както и за осъждането на
последната да заплаща издръжка за детето.
Ищецът твърди, че страните са родители на малолетната И. И.ва Н.а, както и че
същите са разделени от около пет години. Заявява, че след раздялата им първоначално
детето е живеело при майка си, а впоследствие и при двамата си родители. Сочи, че от
2019 г. И. трайно живее при него в гр. Велико Търново, а от м. юни 2022 г. двамата са
се установили в с. Б.. Твърди, че отношенията му с детето са много добри и същото се
чувства спокойно, щастливо и обгрижено в семейната му среда, където са задоволени
всичките му нужди. Заявява, че майката осъществява епизодични контакт с дъщеря си,
като понякога я кани при нея, където обаче никой не й обръща внимание, поради което
напоследък детето често отказва да ходи в дома й. Счита, че доколкото ответницата е
сключила брак, реално е неглижирала грижите спрямо И..
Ответницата оспорва фактическата обстановка, изложена в исковата молба, като
заявява, че към настоящия момент детето доброволно и по свое изрично желание
живее с нея в с. В. в пълноценна, щастлива и спокойна семейна среда, където за него се
полагат всички необходими грижи. На свой ред сочи, че бащата живее с друга жена и
че извършва преустройства в недвижимия имот, собственост на детето, които водят до
неговото разрушаване, поради което счита, че въпросната среда не е подходяща за
1
трайно живеене на И.. Твърди, че през последните няколко седмици бащата не е
осъществявал абсолютно никакъв контакт с дъщеря си, което предизвиква учудване в
самото дете. Отрича последващият й брак да е причина за неглижиране на грижите към
детето. Претендира упражняването на родителските права да бъде възложено на нея,
като за бащата бъде определен режим на лично контакти и същият заплаща издръжка
за детето.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване, а процесуалният представител на
ответника поддържа изложеното в отговора на исковата молба, като в писмени защити
развиват подробни аргументи в защита на своите позиции.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са
родители на малолетната И. И.ва Н.а, родена на 9.6.2011 г. в гр. Велико Търново.
От изготвения социален доклад става ясно, че след раздялата на родителите през
2017 г. първоначално детето е останало да живее при майка си в с. Б., като през есента
на 2021 г. страните са взели решение И. да се премести при бащата в гр. Велико
Търново. Доколкото преди няколко години дядото на И. по майчина линия е
прехвърлил имота в с. Б. на своята внучка, през 2022 г. бащата, неговата нова
съжителка и детето са се преместили да живеят в с. Б.. Установява се, че контактът на
детето и с двамата родители не е прекъсван, че същото периодично е живеело ту при
единия, ту при другия, както и че в жилищата на родителите са създадени нужните
условия за малолетната И..
Според показанията на св. М. П. понастоящем детето живее в с. Б. заедно с баща
си и жената, с която последният съжителства на съпружески начала, а през почивните
дни И. остава в дома на майка си. Свидетелката твърди, че отношенията на детето с
родителите му са прекрасни и че И. се чувства добре както при баща си, така и при
майка си. Заявява обаче, че детето е много объркано и че изпитва голямо притеснение
от думите на майката, че последната щяла да се самоубие, ако И. отиде при баща си,
като в този ред на мисли изразява мнение, че детето се чувства по-спокойно при баща
си, тъй като майката е непостоянна. Сочи, че пред нея детето е споделило, че когато е
при майка си не може да се подготви за училище, а когато е при баща си заедно с
неговата съжителка успяват да подготвят учебния материал.
Св. П. С. потвърждава, че понастоящем детето живее при баща си в с. Б., където
живее и приятелката на последния. Заявява, че пред него детето е споделило, че се
чувства по-добре при баща си.
Според показанията на св. Д. Д. – съпруг на майката, до момента детето е живеело
както при тях в с. В., така и при баща си. Заявява, че самият той приема И., а тя, на
свой ред, се държи свободно с него и отношенията им са нормални. Споделя, че през
последния период, в който детето в било при тях, той и майката са го карали на
училище, а при евентуална тяхна служебна ангажираност И. е прибирана от роднини
на майката.
Св. К. Р. също потвърждава, че след раздялата на страните детето е живеело ту при
единия, ту при другия родител. Заявява, че И. учи в СУ „В. Б.“ в гр. Велико Търново,
2
като докато е живеела с майка си последната и мъжът й са я карали на училище, а в
случаите, при които не са можели да я вземат, това е правела братовчедка на майката.
Изслушан в съдебно заседание бащата заявява, че причината да подаде исковата
молба е желанието му да е спокоен за дъщеря си, тъй като майката има непостоянно
поведение. Споделя, че понастоящем И., той и жената, с която съжителства на
съпружески начала, живеят в с. Б., както и че в лицето на своята съжителка има
подкрепяща среда при отглеждането на детето. Сочи, че И. му е споделила, че при него
се чувства „вкъщи“, но и че я е страх майка й да не се разсърди, ако избере страната на
единия или другия родител.
Майката заявява, че досега с бащата винаги са се разбирали и са поделяли
разходите по отношение на детето, като според нея причината за завеждане на делото е
имотът в с. Б., който бащата иска да ползва, тъй като няма къде на другаде да живее.
Заявява, че като майка може много по-добре да усети нуждите на детето си отколкото
жена, която никога не е била майка.
Малолетната И. споделя, че след раздялата на родителите й е останала да живее
при майка си в с. Б., а впоследствие – при баща си в гр. Велико Търново. Заявява, че
понастоящем живее в с. Б. заедно с баща си и с жената, с която последният
съжителства на съпружески начала, а майка й живее в с. В.. Твърди, че през м.
декември 2022 г. е била при майка си, но същата е започнала да я настройва срещу
баща й и по тази причина му е била обидена. Казва, че в дома на майка й „не е лошо“,
но че при баща си е много добре, тъй като неговата приятелка й помага с домашните,
взема я от училище и готви вкусно. Споделя, че предпочита да остане при баща си,
защото след като се прибере от училище може да си напише домашните, да се нахрани
и после да си почива, като при майка си предпочита да е през почивните дни. Сочи, че
в с. Б. има приятели, а в с. В. няма с кого да си играе.
Относно родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и
не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката им, спорът се разрешава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Решението за предоставяне
упражняването на родителските права на единия от родителите следва да се основава
най-вече на интересите на децата, както и съобразно родителските качества,
полагането на грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното им
обкръжение и битовите условия, възрастта на децата, привързаността им към
родителите и помощ от трети лица, както и всички други възможни фактори за
отглеждане на децата в подходяща семейна среда.
В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвения социален доклад, с оглед
изложеното от ангажираните свидетели и с оглед споделеното от малолетната И. Н.а в
интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на
бащата, при който да бъде и неговото местоживеене. По този повод, на първо място,
3
съдът намира за необходимо да посочи, че по делото не бяха ангажирани категорични
доказателства, от които може да се направи извод за наличието на по-добри родителски
качества на някой от двамата родители. Напротив, от съвкупния анализ на
доказателствата стана ясно, че в периода след раздялата на двамата родителите всеки
от тях е полагал нужните грижи за дъщеря си, като през различни периоди от време
детето е живеело преимуществено ту при единия, ту при другия родител, но винаги е
поддържало връзка и с двамата, която връзка е била и все още е достатъчно силна и
неподлежаща на съмнение. На второ място, всеки от родителите е създал сигурна и
съответна на потребностите на детето семейна среда, като в жилищата и на двете
страни за малолетната е обособена самостоятелна стая с всичко необходимо за нейния
бит и образователни потребности. И не на последно място, и двамата родители
разполагат със съответната подкрепяща среда в лицето на своите семейни партньори.
Предвид на това, за да достигне до извод, че упражняването на родителските права
следва да бъде предоставено на бащата, съдът съобразява основно желанието на
детето, което на този етап от живота си предпочита преимуществено да живее в
семейната среда на баща си, както и обстоятелството, че в тази среда има друг
възрастен, чиито взаимоотношения с И. са на много добро ниво и който подпомага
детето при подготовката му за училище. В тази връзка няма как да не бъде отчетено
желанието на детето, чиято възраст вече му позволява да направи осъзнатата преценка,
както и че това него желание в случая не противоречи на интересите му.
По повод възраженията в писмената защита на ответницата следва да се има в
предвид следното:
На първо място, съдът не може да съобразява настъпилите след съдебното дирене
факти и обстоятелства, още по-малко такива, за които не са ангажирани каквито и да
било доказателства. В този ред на мисли, отправянето на покана до бащата да напусне
имота в с. Б., в който живее заедно с дъщеря си – факт, или не, не може да бъде
съобразяван от съда при формирането на неговия краен извод по съществото на спора.
По същата причина съдът няма как да обсъжда и преценява твърдението, че жилището
на родителите на ищеца, в което последният преди това е живеел с детето, се състои от
една стая и респективно там няма нужните условия за И.. Или иначе, казано към
момента на изготвяне на решението съдът съобразява фактическата обстановка по
делото такава, каквато е установена към приключване на устните състезания, а тя сочи,
че към момента бащата и детето живеят в с. Б. в жилище, собственост на малолетната
И.. Дали след постановяване на решението ще е налице изменение в обстоятелствата,
при които същото е постановено, е проблем на отделно производство. Съдът не
споделя и възражението относно възрастта на настоящата съжителка на бащата, а
предположенията относно моралния образ на последния остават именно такива,
доколкото не са подкрепени с доказателства. Не може да бъде възприето и
становището, че тъй като съжителката на бащата пише домашните на детето,
4
последното изостава в училище. По този повод следва да се отбележи, че детето
действително сподели, че съжителката на баща му понякога, когато е късно, му пише
домашните, но според съда изложеното в писмената защита на ответницата силно
преекспонира това твърдение, като тук следва да се отбележи, че И. сподели също, че
съжителката на баща й също и помага с домашните и я взема след училище. В тази
връзка неподкрепено с убедителни доказателства остава твърдението, че майката е
полагала активни усилия да запише дъщеря си на занималня, а и не се установява дали
подобно действие ще доведе до подобряване на успеха й в училище. Останалите
твърдения в писмената защита на ответницата няма да бъдат обсъждани, тъй като
същите нямат пряко отношение към предмета на доказване.
Относно режима на личния отношения:
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана и необходимостта от контакти с
майката, още повече в настоящата хипотеза, при която детето е емоционално
привързано към същата и която желае да има регулярни контакти с дъщеря си. Затова,
предвид извода за основателност на иска за предоставяне упражняването на
родителските права на бащата, на майката следва да бъде дадена възможност да
поддържа режим на лични отношения със своята дъщеря, като в тази връзка,
съобразявайки възрастта на детето и обстоятелството, че към момента родителите
живеят в близки населени места, съдът намира за подходящ следния режим на лични
отношения, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя; три пъти за по две седмици през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; всяка нечетна година по време на
Коледните празници за времето от 17:00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на
последния официално обявен почивен празничен ден; по време на Новогодишните
празници на всяка четна година за времето от 17:00 часа на 30-ти декември до 17:00
часа на последния официално обявен почивен празничен ден; всяка нечетна година за
Великденски празници за времето от 17:00 часа в петък до 17:00 часа на последния
официално обявен почивен празничен ден; на рождения ден на майката – 20-ти
февруари за времето от 17:00 часа до 17:00 часа на следващия ден; на рождения ден на
детето – 9-ти юни за времето от 17:00 часа до 19:00 часа, както и по всяко друго време
при договорка между родителите и желание на детето.
Относно дължимата издръжка:
Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от
средства за храна, облекло, образование, здравеопазване, свободно време и от средства,
свързани със създаването на нормални битови условия за живот. Според данните по
делото и двамата родители поне официално получават възнаграждения в размер на
минималната работна заплата за страната, същите живеят в жилища, за които не
заплащат наем, като майката има и друго дете, за което обаче няма данни да предоставя
5
издръжка. Тук следва да се има в предвид, че се касае за 11-годишно момиче, което учи
редовно в средно учебно заведение, че претендираният от бащата размер на
издръжката не е много над минималния за страната, както и цялостната икономическа
обстановка в страната и в частност намалената покупателна способност. При тези
констатации съдът намира, че издръжка от 250.00 лева месечно се явява адекватна и
съобразена както с възможностите на майката, така и с нуждите на детето.
По разноските:
В производство по чл. 127, ал. 2 СК общото правило за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение пред първата съдебна
инстанция, като този извод следва от самия характер на производството като спорна
съдебна администрация, в което липсва типичното съдържание на квалификацията на
страните като ищец и ответник. Доколкото ищецът, така или иначе, не е претендирал
присъждане на разноски, подробни аргументи в тази насока не следва да бъдат
обсъждани.
Ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 360.00 лева върху
размера на присъдената издръжка – 4 % върху тригодишните платежи на издръжката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на И. И.ва
Н.а, ЕГН ********** на бащата И. К. Н., ЕГН **********, при когото определя и
местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката Н. Б. Д., ЕГН ********** и
И. И.ва Н.а, ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17:00 часа в петък до 18:00
часа в неделя; три пъти за по две седмици през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата; всяка нечетна година по време на Коледните празници за
времето от 17:00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на последния официално обявен
почивен празничен ден; всяка четна година по време на Новогодишните празници за
времето от 17:00 часа на 30-ти декември до 17:00 часа на последния официално обявен
почивен празничен ден; всяка нечетна година за Великденски празници за времето от
17:00 часа в петък до 17:00 часа на последния официално обявен почивен празничен
ден; на рождения ден на майката – 20-ти февруари за времето от 17:00 часа до 17:00
часа на следващия ден; на рождения ден на детето – 9-ти юни за времето от 17:00 часа
до 19:00 часа, както и по всяко друго време при договорка между родителите и
желание на детето.
ОСЪЖДА Н. Б. Д., ЕГН ********** да заплаща за И. И.ва Н.а, ЕГН **********,
чрез нейния баща И. К. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 250.00
(двеста и петдесет) лева, считано от подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, платима до 5-
6
то число на текущия месец.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която искът за
издръжка е уважен.
ОСЪЖДА Н. Б. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 360.00
(триста и шестдесет) лева, както и 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7