№ 81421
гр. С., 02.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110114995 по описа за 2023 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника П. А. В.. В заявлението е
посочено, че вземанията произтичат от Договор за паричен заем № 676639,
сключен с длъжника на 13.05.2022 г.
На първо място, заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията за
договорна неустойка в размер на 347,06 лева за периода от 13.05.2022 г. до
14.11.2022 г. В заявлението е посочено, че съгласно уговореното в чл. 7 от
Договора, вр. чл. 37, ал. 3 и 4 от Общите условия се дължи неустойка за
непредоставяне в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, на
обезпечение по начина и реда, посочен в Общите условия. Съдът счита, че
подобна уговорка се явява нищожна. Функцията на неустойката е да обезпечи
изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При
договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за
неустойка, уговорена по посочения начин, въвежда възникването на
неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на
едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото
обезпечение. С оглед на размера (и предвид съотношението му към размера
на заетата сума) и начина на уговарянето неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради
което същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави
(чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).
1
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице обоснована
вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за паричен заем
са приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съдът намира, че клаузите, от които произтичат вземанията за: неустойка
за забава в размер на 103,80 лева, начислена еднократно за периода от
11.09.2022 г. до изплащане на задължението, и разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането в размер на 135,00 лева за периода от
20.06.2022 г. до 01.02.2023 г., са в противоречие с правилата на ЗПК.
Клаузите за заявените вземания са неравноправни и имат за цел единствено
да заобикалят императивните разпоредби на чл.10а и чл. 33 от ЗПК. Съгласно
нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, при забава потребителят дължи само законна
лихва, различаваща се от претендираната неустойка за забава.
Претендираната сума за разходи за събиране на вземането поради забава на
плащането не се дължи поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а от
ЗПК. Цитираната разпоредба дава възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, а действията по
неговото принудително събиране в случай на неизпълнение не са такива.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 14,82 лева до сумата от 26,54 лева,
както и за сумата над 27,92 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от ФИРМА срещу П. А. В. в частта за: сумата в размер на
347,06 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 13.05.2022 г.
до 14.11.2022 г., сумата в размер на 103,80 лева, представляваща начислена
еднократно неустойка за забава за периода от 11.09.2022 г. до изплащане на
задължението, сумата в размер на 135,00 лева, представляваща разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането за периода от 20.06.2022 г.
до 01.02.2023 г., както и в частта за разноските над сумата от 14,82 лева до
сумата от 26,54 лева за държавна такса, и над сумата от 27,92 лева до сумата
от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3