О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
гр. Варна, 07.01.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в закрито заседание, проведено на 07.01.2019г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д.
№ 2154
по описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
С влязло в сила определение постановено по делото на
14.12.2018г. съдът е прекратил производството по предявените от Р.М.Б. против Б.М.Д. и П.Б.М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване за
относително недействителни спрямо ищеца на разпоредителните сделки извършени
между ответниците, както следва:
1) Договор за покупко-продажба, с който Б.Д. е продал на П.М. собствената си ½ ид.част
от ПИ с ид.10135.2723.329 по КК на гр.Варна, вилна зона „Траката“, местност
„Ваялар“ с площ от 1043 кв.м., обективиран в
нот.акт № 92, том 1, рег. № 4745, дело № 72/2017г. и 2) Договор за
издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 134, том 1, рег. № 6292, дело №
107/2017г., с който Б.Д. е прехвърлил
на П.М. собствената си ½ ид.част от вилна сграда
на два етажа
с ид.10135.2723.329 по КК на
гр.Варна, вилна зона „Траката“, местност „Ваялар“, изградена в ПИ с ид.10135.2723.329, при
твърдения, че ищцата е кредитор на прехвърлителя Б.М.Д. поради оттеглянето им от ищеца
на основание чл.232 от ГПК.
В първото по делото съдебно заседание, в което ищецът е оттеглил
предявените искове, е направено искане за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски, поради това, че плащането на задължението на
ответника Б.М.Д. към кредитора Р.Б. е станало след завеждане на исковата молба,
като по този начин с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
делото.
Ответникът П.М., чрез процесуалния си предствител е заявил становище за
неоснователност на молбата за присъждане на разноски. Не оспорва, че ищецът е
имал качеството на кредитор на ответника към датата на завеждане на исковата
молба, както и че окончателното заплащане на задължението е станало по време на
висящността на спора. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
При произнасяне по същество на молбата на ищеца за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски съдът съобрази следното.
Между страните не е налице спор, че Р.М.Б. е била кредитор на ответника Б.М.
към датата на предявяване на исковата молба /20.09.2018г./ със вземане от 24014
лева, формирана като сбор от вземане за
уравнение на дялове по гр.д.№ 2341/2012г. по описа на ВРС в размер на 15472
лева, както и вземане за съдебно-деловодни разноски по гр.д.№ 1751/2013г. по
описа на ВОС в размер на 6742 лева. Няма спор, а и видно от представените по
делото доказателства - операционна
бележка от 30.10.2018г. издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на посочената дата, т.е
след предявяване на иска в съда, Б.Д. е заплатил по изпълнително дело №
20187170400396 по описа на ЧСИ Румяна
Тодорова, по което кредитор е ищцата Р.Б. сумата от 26657,61 лева. Поради
извършеното погашение на дълга, на 01.11.2018г. изпълнителното производство
против ответника Б.Д. е прекратено.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца разноски в производството
и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. По аргумент на противното от чл.78, ал.2 от ГПК ищецът
би имал право на разноски и когато ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на иска. В настоящият случай съдът е приел, че исковата претенция по
чл.135 от ЗЗД е надлежно предявена от ищеца предвид въведените твърдения за
качеството й на кредитор по отношение на ответника Б.Д., наличие към датата на
завеждане на исковата молба на висящо задължение за заплащане на парична сума,
както и извършената от него в полза на сина му разпоредителна сделка, с която
се увреждат интересите на кредитора. От друга страна, фактът, че паричното
задължение на Б.Д. към кредитора Р.Б. е погасено в рамките на висящото исково
производство обуславя извод, че ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Следователно същият следва да поеме и тежестта на сторените от ищеца съдебно
деловодни разноски. Съобразно представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК ищецът е сторил разходи в размер на общо 2891,52 лева включващи заплатена
държавна такса /966,02 лева/, такса за вписване на исковата молба /96,50 лева/,
такса за издаване на заверени преписи от нея /24 лева/, такса за издаване на
съдебно удостоверение /5,00 лева/, както и заплатено адвокатско възнаграждение
/1800 лева/, което не е прекомерно, а е под минимума определен по реда на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът Б.Д. следва да
заплати на ищеца сумата от 2891,52 лева – общ размер на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Б., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 2891,52
/две хиляди осемстотин деветдесет и един и 0,52/ лева, представляваща сторени
по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски Апелативен Съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: