Р Е Ш Е Н И Е № 192
гр.Шумен,14.Х.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно
заседание на двадесет
и девети септември 2016
г.,в състав:
Окръжен съдия: Лидия Томова
при участието
на секретар Н.И.,като разгледа докладваното от окр.съдия Л.Томова гр.д.№ 147/2016г.,за
да се произнесе,взе предвид:
Производството по делото е образувано по искова молба,депозирана първоначално пред
Апелативен/вероятно се има предвид Административен/ съд-Ш. и препратена по
подсъдност на Шуменския окръжен съд,
с
ищец С.С.К.,ЕГН **********,съд.адрес:г*** адв.Д.С. и адв.Н.К.,заедно и
поотделно,
с която е предявен иск против ответник Прокуратура на
Република България, представлявана от Главния прокурор С.Ц.,адрес:гр.С.,бул.”...,
с посочено правно основание на иска по чл.8 във вр.
с чл.2ал.1,т.3 от ЗОДОВ-за заплащане на
обезщетение в размер на 45687 лева,за претърпени от ищеца неимуществени вреди
–болки и страдания от неоснователно водено против него наказателно производство.
Ищецът излага в исковата молба,че срещу него неправомерно било образувано
и водено наказателно производство по преписка с вх.№ 1749/2010г.и сл.дело №16/2013г.по описа на Окръжна прокуратура-Ш..По посоченото наказателно
производство,спрямо ищеца била наложена мярка за неотклонение”Задържане под
стража”,реализирана от 5.ХІ.2011г. до 27.Х.2011 година,или общо за 176
дни.Мярката за неотклонение „Задържане
под стража”,била изменена от 1.ХІ.2011г. до 23.ІІ.2012г. в мярка за
неоклонение”Домашен арест”-общо 119 дни.
Наказателното производство срещу ищеца било прекратено с Постановление
на ОП-Ш. на 3.ХІІ.2013г.
Вследствие
неправомерно воденото срещу ищеца наказателно производство и взетите
спрямо него мерки за неотклонение,последният претърпял преки и непосредствени
неимуществени вреди,изразяващи се в стрес,депресия,психични травми –затваряне в
себе си,отказ от контакти с близки и приятели.Лишен бил от възможността да се
вижда постоянно с детето си и родителите
си.От престоя в ареста получил
главоболие и болки в ставите,трайно увреждане на здравето,високо кръвно
налягане,безсъние.Наред с това било накърнено и доброто му име в обществото .Срещнал трудности с намирането
на работа след прекратяването на наказателното производство.
Претърпените от ищеца болки и страдания от физически и психичен характер,представлявали неимуществени вреди,за които ответникът носел отговорност.Моли
съдът да се произнесе с решение,с което да осъди ответната страна да му заплати
обезщетение за тези вреди в размер общо на 45687 лева,от което 34144 лв-за
вреди от незаконно взетата мярка за
неотклонение”Задържане под стража” и 11543 лв-за претърпените неимуществени
вреди от наложената му мярка за неотклонение”Домашен арест”,ведно със законната лихва
от деня
на увреждането,както
и направените по делото разноски.
Постъпил е
писмен отговор от ответната страна по реда и в срока на чл.131 от ГПК,с който се оспорва
изцяло основателността на иска по подробно
изложени в отговора съображения,свеждащи се основно до липсата на предпоставките,предвидени
в закона,за уважаването на предявения по ЗОДОВ иск,както и за недоказаност на
твърденията в исковата молба,свързани с претърпени от ищеца неимуществени
вреди.Прави се и евентуално възражение за прекомерна завишеност на размера на
исковата претенция .С оглед на направените възражения моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан
или евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение,ако искът бъде
признат за доказан по основание.
В хода на съдебното производство и в писмената си
защита,ответникът навежда доводи и прави възражения,че липсвали безспорни
доказателства за пряка причинно-следствена връзка и непосредствен резултат
между действията на органите на прокуратурата по сл.д.16/2013г. по описа на
ОСл.О при ШОП и евентуално претърпените от ищеца неимуществени вреди,описани в
исковата молба.Освен това, по делото не било доказано настъпването на твърдяните в иска претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Дори да се приемело,че има причинено увреждане,то било по
вина на ищеца,който със собственото си неправомерно поведение бил дал повод за
наказателно преследване от Прокуратурата,т.е. ищецът виновно допринесъл за
увреждането си.В случая следвало да се приложи чл.5 от ЗОДОВ.
Според ответника,ищецът евентуално би могъл да бъде овъзмезден само в
размера на трудовото възнаграждение,което би получил,ако не са били наложените
му ограничения с мерките за неотклонение/за същия период/,при това на базата на
средната работна заплата за страната,т.е.евентуално присъденото обезщетение не би трябвало да надвишава 2507,50лв/броят
на дните,в които той е бил с мерки за неотклонение”задържане под стража” и
„домашен арест”,умножен по 8,50лв на ден/.
Окръжният съд,като обсъди и прецени
исканията,възраженията, доводите и съображенията на страните,всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната взаимовръзка,както
представените от страните,така тези,съдържащи се в материалите по изисканите и
приложени в настоящото производство НОХД № 397/2014г. на ОС-Ш.,НОХД № 64/2015г.по описа на ОС.Ш.и НОХД №
102/2016г. по описа на ОС-Ш.,вкл.нак.преписка вх.№
1749/2010г.,сл.дело №16/2013г.по описа
на Окръжна прокуратура-Ш., а също и констатациите в заключението
по комплексната съдебна
психиатрично-психологична и неврологична експертиза ,прие за установено
следното:
Исковата молба е
редовна и допустима.
Разгледана по
същество,исковата претенция е частично основателна,поради следното:
Безспорни по делото откъм фактическа страна са следните обстоятелства:
Досъдебното производство по ДП № 273/2010г. по описа на ОД на МВР-Ш. и
преписка вх.№ 1749/2010г. по описа на
ОП-Ш. е водено срещу група лица за престъпления по чл.321ал.3,т.2 вр. с чл.321
ал.2 от НК и по чл.249 ал.3 от НК.
С постановление от 5.V.2011г. С.С.К.,с ЕГН **********, е
привлечен като обвиняем в същото наказателно производство,за престъпления по
чл.321ал.3,т.2 вр. с чл.321ал.2 от НК и по чл.249ал.3 от НК.Мярка за
неотклонение не му е определена.
С
постановление на ОП-Шумен от същата дата-5.V.2011г.,на основание чл.199 и чл.64
ал.2 от НПК като обвиняем по ДП №
273/2010г. по описа на ОД на МВР-Ш., С.С.К. е задържан за срок от 72 часа,считано
от часа на привличането му като обвиняем,с оглед осигуряването му пред Окръжен
съд-Ш..Задържането му е изтърпяно в Областна служба”Изпълнение на
наказанията”гр.Ш.,сектор”Арести”.
С протоколно определение от 7.V.2011г.
по ЧНД № 278 за 2011г. на ШОС,по отношение на С.С.К.,в качеството му на
обвиняем по ДП № 273/2010г. по описа на ОД на МВР-Ш., е наложена мярка за
неотклонение „Задържане под стража”,която е потвърдена от въззивния
съд-Апелативен съд-В.. До 21.VІ.2011г. така наложената мярка за неотклонение е
изтърпявана в ОС”ИН”сектор”Арести”-Ш.,а след тази дата-в Затвора-гр.В..Тази
мярка за неотклонение е изтърпявана до 27.Х.2011
година.
От 1.ХІ.2011г.мярката за неотклонение „Задържане под стража”,била
изменена в мярка за неотклонение”Домашен арест”,изтърпявана до 23.ІІ.2012г.
С
протоколно определение от 23.ІІ.2012г. по ЧНД № 91 за 2012г. на ШОС,
постановената по отношение на С.С.К.
мярка за неотклонение”Домашен арест”е изменена в „Парична гаранция” в размер на
700 лева.
С Постановление от 27.VІ.2013г. на ОП-Ш.,с
мотиви ,че е налице фактическа и правна сложност,обусловена от усложнена
престъпна дейност на осем лица в различни сфери на дейност,които използват високотехнологични технически
средства за осъществяване на престъпленията с трансграничен елемент,разследването
по досъдебно производство № 273/2010г.
по описа на ОД на МВР-Ш.,преписка вх.№ 1749/2010г. по описа на ШОП, е възложено
на следовател от ОСл.О при ОП-Ш.,като е преобразувано в сл.д. № 16/2013г. по
описа на ОСл.О при ШОП.
С
постановление от 3.ХІІ.2013г. на ОП-Шумен по сл.д. № 16/2013г. на ОСл.О при
ШОП,преписка вх.№ 1749/2010г. по описа на
ШОП, взетата на обвиняемия по посоченото наказателно производство С.С.К.
мярка за неотклонение”парична гаранция” в размер на 700 лева е отменена.
Видно
от представената по досъдебното
производство Справка за съдимост на С.С.К.,издадена на 3.ІІ.2014г.,същият след постигнато Споразумение между него и
Софийска окръжна прокуратура,одобрено по НОХД № 550/2011г. на Софийски окръжен
съд,което е в сила от 20.Х.2011г.,е осъден на една година лишаване от свобода,изпълнението
на което отлага на основание чл.66ал.1 от НК с изпитателен срок от четири
години.По силата на същото споразумение, С.С.К. е признат за виновен в
това,че на 20.ІV.2011г. на
Митнически пункт-К.,С.област,е укривал предмети-два броя устройства тип
уста,състоящи се от 1 независимо автономно захранване и модифициран МР-3 плеър
с памет 2 гигабайта,които след монтиране на банкомати,служат за неправомерни
записи на информация и защитени данни от платежни картови инструменти,поставени
в тях,за които се знае,че са предназначени за подправка на платежни инструменти –престъпление по
246ал.3 във вр. с чл.243ал.2,т.3 от НК.
С
постановление от 19.V.2014г. по ДП/сл.д./
№ 16/2013г. на Осл.О при ШОП,С.С.К. ,на основание чл.219ал.1 и чл.199 от НПК,е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.246ал.3 във вр. с чл.243ал.2,т.3
от НК вр. с чл.20ал.4 от НК,за това,че през периода 6ХІІ.2010г. до 5.V.2011г. в
гр.Ш. и в гр.С.,в съучастие като помагач с Й.М.Й. като извършител и Д.М.К. като извършител,по
време на престоя си в чужбина е осигурявал информация-видеофайлове за
АТМ-устройства и парични средства,които изпращал на Д.К. и Й.Й.,а те от своя
страна ги използвали за да поръчат и платят възнаграждение на трети лица да изработят
устройства и елементи,за които тримата-К.,К. и Й.,знаели,че са предназначени за
подправка на платежни документи,след изготвянето на които извършителите К. и Й. придобивали,пазели и
укривали в гр.С. и гр.Ш..
С постановление от 19.VІ.2014г. на
ШОП,наказателното производство по досъдебно производство № 16/2013г. по описа
на ОСл.О при ШОП ,е прекратено срещу
обвиняемия С.С.К. и други петима негови съучастници ,в частта само за престъпления по
чл.321ал.3,предл.второ,т.2 от НК вр. с чл.321,ал.2 от НК и по чл.249ал.3 от НК.Постановено е,че воденото срещу С.С.К.
наказателно производство за престъпление по чл.246ал.3 вр. с чл.243ал.2,т 3 от НК вр.с чл.20,ал.4 от НК за престъпления против паричната,кредитната и
данъчната системи следва да продължи.
На
18.VІІІ.2014 г. Окръжна прокуратура-гр.Ш.
внесла в Окръжен съд-Шумен за одобрение споразумение с обвиняемия С.С.К..В
съдебно заседание на 25.VІІІ.2014 г. обвиняемият Св.К. се е отказал от
сключване на споразумение,поради което производството е прекратено и
досъдебното производство е върнато на ШОП за продължаване на следствените
действия.
С
постановление от 29.VІ.2015г. на ШОП
,наказателното производство по досъдебно производство № 16/2013г. по описа на
Осл.О при ШОП е прекратено В ЧАСТТА,в
която е водено срещу С.С.К. за престъпление по чл.246ал.3 вр. с чл.243ал.2,т.3
от НК вр. с чл.20ал.4 от НК и е постановено наказателното производство да продължи срещу обвиняемите Й.А.Д.
и Х.А.Д..
В мотивите на горното постановление е посочено ,че в хода на разследването ,в К. не са
установени вещи,предназначени за разследваната престъпна дейност и че”въпреки
направените усилия от разследването,няма категорични доказателства,които да
свържат намерените в жилището на К. в
гр.Ш. и тези в квартирата на Й. вещи със С.К..Налице са доказателства,че К.
изпращал парични средства на Й. и К.,предназначени за плащане на изработените
по поръчка на Й. и К. скимиращи устройства и части и детайли за тях,както и че
такива са му били изготвени от трети лица и предадени му от Й. и К..При опит да
напусне страната на 20.ІV.2011 г. през ГКПП К.,К. е задържан с части и детайли за скимиращи устройства в
багажа и по този повод е осъден от Окръжен съд гр.С. по споразумение по НОХД №
550/2011г. ,влязло в законна сила на 20.Х.2011г.,съгласно което за извършено на
20.ІV.2011г. престъпление по чл.246ал.3 от НК вр. с чл.243 ал.2 ,т.3 от НК и
чл.54 от НК му е наложено наказание
1/една/ година „лишаване от свобода”.Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода „ на
осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4/четири/ години.
От
събраните доказателства в хода на разследването се установява,че в периода на
престъпната дейност,за която се води разследването по настоящото дело,е
извършено деяние,за което К. е осъден от друг съд с влязъл в законна сила
съдебен акт.Проведеното разследване не е събрало достатъчно доказателства,от
които да се установи,дали поръчаните от съучастниците на този обвиняем и
платени от К. скимиращи устройства и части и детайли за тях са тези,които се е
опитал да изнесе на 20.ІV.2011 г. през западната граница на страната и имало ли
е поръчани и получени от К. други такива.Не се събраха достатъчно
доказателства,които по категоричен начин да обусловят връзка между държането на
намерените у К. и Й. вещи с К..Всяко съмнение следва да се тълкува в полза на
обвиняемия,поради което наказателното производство по делото в частта му водено
срещу обвиняемия С.С.К. за престъпление по чл.246ал.3 вр. с чл.243ал.21т.3 от НК вр. с чл.20ал.4 от НК следва да се прекрати на основание чл.243ал.1,т.2 от НПК.”
Горното постановление за окончателно прекратяване на наказателното
производство против С.С.К. му е връчено на 4.VІІ.2015г.
При изложените по-горе
безспорни факти и обстоятелства,спорът
между страните по делото се свежда да основателността, а също и за размера на претендираното от ищеца обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от неоснователно водено срещу него наказателно
досъдебно производство,образувано срещу него и впоследствие прекратено.Неимуществените
вреди,за които се търси обезщетение,ищецът свързва с изпълнението на взетите
спрямо него по същото досъдебно производство мерки за неотклонение”задържане
под стража”-176 дни и ”домашен арест”-119
дни.
Според заключението по комплексната
съдебна психиатрично-психологична и неврологична експертиза,което съдът намира
за обективно и компетентно дадено и по което страните не направиха възражения,обсъжданите
събития-наложените мерки за неотклонение”задържане под стража” и „домашен
арест”,както и воденото наказателно
производство,представляват травмиращо преживяване с характеристики на остър
стрес,последван от протрахирана адаптационна реакция.Феноменологично
състоянието се е изявило в тревожност,безпокойство,чувство за невъзможност
засправяне,изолация и принудително ограничаване на контактите,мнителност и
себеотносни интерпретации за отношение и следене,главоболие и безсъние.
Екпертизата не приема,че освидетелствания ищец К. е изпаднал в тежка
депресия,тъй като няма данни за такава и не е провеждано лечение.Според
експертите,не са налице трайни последици за психиката и психичното здраве на
ищеца,като няма данни за настъпили
усложнения в здравословното му състояние от психичен или друг характер,както в
периода на наказателното преследване срещу него,така и понастоящем.
Разпитаните по делото свидетели
П.С.,М.Г. и И.Д.Г. ,на които
съдът няма основание да не дава
вяра,също съобщават,че по време на воденото срещу него наказателно
производство,включително и в периода на взетите спрямо него мерки за
неотклонение,настъпили сериозни промени в поведението на ищеца.Преди
задържането му през 2011 г.бил весел и общителен,но след това станал
затворен , подтиснат и определено
стресиран.по време на арестите му в Ш. и
в Затвора –В. не искал да вижда и да
разговаря с близките си.През годините от 2011 до 2015 година не излизал с
приятели и познати,каквито навици имал преди това.Не споделял с тях нищо за
семейството си,за детето си,за приятелката си. Едва в последно време започнал
да се поотпуска и в последните 7-8 месеца се забелязвало известно подобрение в
настроението му.
С
оглед на констатациите в заключението по комплексната съдебна медицинска и
психологична експертиза и изнесените от свидетелите факти,съдът заключава,че
твърденията на ищеца в исковата му молба за претърпяните от него негативни изживявания,изразяващи се в душевен
дискомфорт и отрицателни емоции,,подтиснатост, безсъние,притеснение,страх от
наказателната репресия,безпокойство,затваряне и изолация от обичайната му среда
и ограничаване на социалните контакти,са доказани .
Недоказано
е твърдението на ищеца за трайно увреждане на здравето му,изразяващо се във високо
кръвно налягане,нескончаемо глабоболие и психично разстройство на здравето.По
делото липсва медицинска документация за такива оплаквания , заболявания и
предприето лечение от ищеца,а както вече беше посочено,вещите лица по съдебната
експертиза не констатират трайно увреждане на психичното здраве
наищеца.Недоказано по делото е и накърняването на доброто име на ищеца,тъй като не са представени никакви
доказателства в тази насока.Ако твърдяното уронване на престижа на ищеца се
свързва със злепоставянето му по повод
обвинение за престъпно деяние, което той не е извършил ,следва да се отбележи,че
в процесния период , съгласно постигнатото и одобрено споразумение по НОХД №
550/2011г. на Софийски окръжен съд,което споразумение е в сила от
20.Х.2011г.,ищецът е признат за виновен и осъден на една година лишаване от свобода,изпълнението
на което отлага на основание чл.66ал.1 от НК с изпитателен срок от четири
години,за извършено престъпление по 246ал.3 във вр. с чл.243ал.2,т.3 от НК. Наказателното преследване и
обвинението срещу ищеца по сл.д.16/2013г. на Осл.О при ШОП е също за престъпление против паричната,кредитната и
данъчната системи-по чл.246ал.3 вр. с чл.243ал.2,т 3 от НК вр.с чл.20,ал.4 от НК.Разследването се е водело за допълнителна престъпна дейност,свързана с престъплението,за което ищецът е
осъден,осъществявана в съучастие с други лица. Това досъдебно производство е
прекратено на 29.VІ.2015г поради недоказаност,че ищецът е извършил друго/второ/
престъпление през 2011г.,от същия характер,по
същия престъпен състав,за което да не му е наложено наказание.
Съдът намира за доказана и причинно-следствената връзка между претърпените от ищеца морални
вреди и проведеното срещу него
наказателно производство,в това число и като резултат от взетите спрямо
ищеца по разпореждане на
ответника-Прокуратурата на Република България,мерки за неотклонение”задържане
под стража” и „домашен арест”.Тази връзка се установява от доказателствата по
делото,като тя следва и от нормалната
житейска практика и наблюдения за последиците и негативните
психично-емоционални изживявания при
пребиваването в местата за изолация и в очакването на държавната наказателна репресия. По процесното досъдебно
производство ищецът е бил поставен в изолация с мерки за неотклонение”задържане
под стража”-176 дни и ”домашен
арест”-119 дни.Продължителността на тези арести сама по себе си не е малка,като
по –голяма част от мярката за неотклонение”задържане под стража” е изпълнявана
в Затвора –гр.Варна.Отрицателните изживявания за ищеца през този период не
могат да се поставят под съмнение,като се знае,че последиците от тях в
психическо,емоционално и физическо
отношение не се затварят само за периода на изолация и не отшумяват
автоматично,бързо и завинаги след него.
С
оглед на горното,съдът намира за неоснователен доводът на ответната
страна-Прокуратура на Република България,че претендираните по иска
неимуществени вреди не са доказани,в ч.,че не е налице причинно-следствена
връзка между настъпването им и процесното досъдебно производство.
При
така изяснената и установена фактическа обстановка по делото,съдът прави
следните правни изводи:
В
чл.2 от ЗОДОВ изчерпателно са изброени всички хипотези на незаконни действия на
правозащитните органи,също изрично посочени,в резултат на които са настъпили
вреди,за които държавата носи отговорност.
Обективните
и субективни предели на предявения иск,вкл. и неговият петитум,сочат на правно
основание по чл.2ал.1,т.2 от ЗОДОВ.При тази хипотеза,обезщетението за неимуществени
вреди включва в себе си и вредите,за
незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” .Такава мярка
се явява винаги незаконна,когато е постановена по наказателно производство, прекратено поради това,че
деянието,предмет на разследването и обвинението , не е извършено от обвиненото
лице,спрямо което мярката за неотклонение „задържане под стража”е взета,както е
в процесния случай.Без значение е,че тя не е отменена от Прокуратурата поради
липса на законно основание,в който случай
би попаднал под самостоятелната хипотеза на чл.2ал.1,т.1 от ЗОДОВ.
Що
се отнася до претендираните неимуществени вреди от наложената на ищеца по същото
процесно досъдебно производство мярка”домашен арест”,те също като последица от
неоснователно воденото досъдебно наказателно производство и неоснователното
обвинение на ищеца по него , се включват в хипотеза по чл. чл.2ал.1,т.2 от ЗОДОВ.
Сложният
фактически състав на цитираната правна разпоредба включва няколко кумулативно
дадени предпоставки за ангажиране отговорността на държавата,които в процесния
случай съдът намира за установени,а именно:обвинение в извършване на
престъпление,ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това,че деянието не е извършено от лицето;настъпили в хода на наказателното
производство вреди за обвиненото лице и
причинно-следствена връзка между неоснователно/незаконно/ воденото наказателно
производство и претърпените вреди.
Неоснователен е и наведеният от ответника довод за наличието на предпоставките
по чл.5 от ЗОДОВ за недължимост на претендираното обезщетение или намаляване на
размера му,поради изключителна вина на ищеца за причиняването на вредите или че
последният виновно е допринесъл за увреждането.Доказателствата по делото не
съдържат такива данни.
С оглед на гореизложеното ,настоящият съдебен състав намира,че
предявеният иск е доказан по основание и ищецът като пострадало лице от
незаконно водено срещу него наказателно производство и незаконно обвинение право да търси и получи обезщетение за
причинените му от това неимуществени
вреди.Имуществената отговорност за заплащането на това обезщетение следва да се
понесе от ответника,по чиято инициатива ,ръководство и надзор е образувано и
водено процесното наказателно производство.
При
така изложените съображения за доказаност на иска по основание,размерът на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди на ищеца следва да се
определи с оглед принципа на
справедливостта и разпоредбата на чл.52
от ЗЗД.Обезщетението следва да се определи общо,глобално,както е посочено в
т.11 на ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в редица други задължителни решения на
ВКС,постановени по реда на чл.290 от ГПК.Ето
защо обезщетението не може да се разделя на части-отделно за вредите,претърпени
от наложената мярка”Задържане под стража” и отделно-за тези,резултат от взетата
мярка за неотклонение „домашен арест”,както е претендирано с исковата молба.Самото
естество и характерът на неимуществените вреди предполага цялостната им оценка и
едно общо обезщетение за тях.
Като
отчете характера и степента на претърпените вреди,така,както са установени с доказателствата по делото,съдът намира,че
тези вреди не са значителни,с оглед на обстоятелството,че самите негативни
изживявания не са довели до увреждане на психичното здраве на ищеца, като не е
установено и влошаване на общото му здравословно състояние
в резултат на тези изживявания .Въпреки това,следва да се отчете,че вредите са
търпяни в продължителен период от време,като мярката за неотклонение”Задържане
под стража” е осъществявана в
продължение на 176 дни,поради което ищецът следва да бъде обезщетен за
понесените неимуществени вреди в размер, съответстващ на продължителното
негативно въздействие върху психиката му и
тежестта на репресивните наказателни мерки спрямо него.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на ответника,че размерът на претендираното обезщетение
следвало да се определи в рамките на
трудовото възнаграждение,което ищецът би получил,ако не са били
наложените му ограничения с мерките за неотклонение/за същия период/,при това
на базата на средната работна заплата за страната,т.е.евентуално присъденото
обезщетение не би трябвало да надвишава
2507,50лв/броят на дните,в които той е бил с мерки за неотклонение”задържане
под стража” и „домашен арест”,умножен по 8,50лв на ден/ Този довод и аргумент
на ответника досежно критерия и базата за определяне размера на дължимото
обезщетение е неотносим към правния спор,тъй като с предявения иск се търси обезщетение за
неимуществени вреди ,а не за имуществени такива.Репарирането на моралните вреди
не може да става на базата на изчисления за имуществени загуби и пропуснати имуществени ползи.
С
оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,при отчитане на всички доказани
данни по делото,съдът намира,че по справедливост конкретният размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнатото срещу него обвинение и
образувано наказателно производство,завършило с прекратяването му поради
това,че ищецът не е извършил престъплението ,за което е бил обвинен,следва да
бъде определен на 10000/десет хиляди/
лева,в какъвто размер предявеният на основание
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ се явява основателен и доказан.
В
останалата част до пълния размер от 46687/четиридесет и шест хиляди
шестотин осемдесет и седем/ лева същият
иск се явява неоснователе и недоказан.Съдът намира,че в частта над 10000 лева
исковата претенция се явява силно завишена и не съответства на реално претърпяното
от ищеца нематериално увреждане.
Съдебната
практика,даваща разрешение на сходни
спорове,вкл. и тези по ЗОДОВ ,е категорична и последователна,че неимуществените
вреди са индивидуално определими и конкретно определеното за тях обезщетение не
може да представлява източник на обогатяване и да е в дисхармония със
справедливостта.
При
частичната основателност и доказаност на главния иск,основателен и доказан се
явява и аксесорният иск за присъждане на лихва върху дължимата главница,предявен
на основание чл.84 вр. с чл.86 от ЗЗД. Видно от петитума на исковата молба,
ищецът е поискал присъждане на законната лихва върху главницата,считано ОТ ДАТАТА НА ПРИСЪЖДАНЕ НА
ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО.Искът за присъждане на законна лихва е отделен и самостоятелен,макар
и зависим от изхода на главния иск.Ето защо съдът следва да се произнесе по
него в рамките на исковата претенция,а именно,че Прокуратурата на Република
България следва да заплати на ищеца С.С.К. и законната лихва върху присъдената главница,считано от датата
на присъждане на обезщетението.Съдът счита,че тази дата следва да бъде
датата,на която е постановено настоящото решение,а не моментът,от който то би
влязло в законна сила.
При
този изход на спора,на основание чл.10ал.3 от ЗОДОВ,ответникът следва да
заплати направените по делото разноски за комплексната съдебна експертиза в
размер на 600лв,а на ищеца да заплати
внесената държавна такса,както и възнаграждение за един адвокат,ако е
имал такъв,съразмерно на уважената част от иска. По делото са налице
документи-пълномощно за двама адвокати-Д.С. и Н.К. и договор за правна
помощ,сключен само адв.Д.С. от ВАК,по
който му е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева/л.23 и
24/.Съразмерно на уважената част от иска,ответника следва да заплати на ищеца
частта от това възнаграждение,възлизаща на 418/четиристотин и осемнадесет/ лева
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратура на Република България, представлявана от Главния прокурор С.Ц.,
адрес: гр.С.,бул.”...
да заплати на ищеца С.С.К.,ЕГН **********,съд.адрес:г***
адв.Д.С. и адв.Н.К.,заедно и поотделно,
сумата 10000/десет хиляди/ лева-по предявения на основание чл.2ал.1,т.3
от ЗОДОВ иск,представляваща обезщетение
за претърпени от същия ищец неимуществени вреди от обвинение в извършване на
престъпление ,предмет на наказателно производство по преписка с вх.№
1749/2010г.и сл.дело №16/2013г.по описа
на Окръжна прокуратура-Ш.,което
производство е прекратено поради това,че ищецът не е извършил престъпното
деяние,за което е обвинен.
ОСЪЖДА същия ответник да заплати на същия ищец законната лихва върху
присъдената главница,считано от 14.Х.2014г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН същия иск в останалата му част над
10000/десет хиляди/ лв до пълния размер на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди от 45687/четиридесет и пет хиляди шестотин осемдесет и
седем/ лева,или за сумата 35687/тридесет и пет хиляди шестстотин осемдесет и
седем/лв.
ОСЪЖДА същия ответник да заплати на държавата по
сметка на Окръжен съд-Ш. сумата 600/шестстотин/ лева,направени разходи за комплексната съдебна
психиатрично-психологична и неврологична експертиза,а на ищеца да заплати внесената от последния държавна такса в
размер на 10/десет / лева,както и заплатеното възнаграждение за един
адвокат,съразмерно на уважената част от исковата претенция,в размер на
сумата 418/четиристотин и осемнадесет/
лв.
Решението подлежи на апелативно
обжалване пред Апелативен съд-Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: