Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 302
гр. Велико Търново, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Данаилова
при
участието на секретаря С.А. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. №545 по описа за 2023
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 13, ал. 3 от Закона за камарите на
архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/
Образувано е по жалба на Д.В.Х. от гр. В.
Търново, чрез ***С.К. от ПАК, с искане за обявяване на нищожност на Решение по
т. 2 от дневния ред, прието с Протокол
от неприсъствено заседание №188 от 28.01.2023 г. на Управителния съвет на
Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране /КИИП/, с което на
жалбоподателя е отказано вписване в Регистъра на проектантите с ограничена
проектантска правоспособност /РПОПП/, Секция „ОВКХТТГ“ по части
„Вентилация“, „Климатизация“, „Хладилна техника“ и „Газоснабдяване“.
В жалбата се излагат
съображения за нищожност на оспореното решение като издадено в противоречие с
предходни решения по административни дела с №№452/2019 година и 65/2021 година
на Административен съд – Велико Търново, потвърдени с решения на ВАС.
Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВАС, според която не следва
решенията на УС да предоставят проектантска правоспособност по части от частта
от инвестиционните проекти, тъй като това е недопустимо предвид нормите на
Наредба №4/21.05.2021 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и
Наредба №2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП,
които регламентират, че частта от инвестиционния проект „Топлоснабдяване,
отопление, вентилация и климатизация“ е една и не може да бъде разделяна на
отделните си елементи. По тези и други, подробно изложени съображения, моли обжалваното
решение на УС на КИИП да бъде обявено за нищожно. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседания и в
представени по делото писмени бележки оспорването се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя, който подчертава, че спорът е изцяло правен.
Ответникът по жалбата – Управителният
съвет на КИИП, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената жалба като
недоказана и неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да я
отхвърли. Счита, че оспореното решение в пълна степен съответства на указанията,
дадени с Решението по адм. д. №65/2021 г. на АС – Велико Търново, поради което
не противоречи на влязъл в сила съдебен акт. Поддържа, че не е налице
хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Навежда доводи, че обемът на ограничената
проектантска правоспособност е въпрос по същество, по който съдът не се е
произнасял. Подробно развити съображения са представени в Становище вх.
№5352/13.11.2023 г. Претендира разноски, за което прилага списък. В условията
на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
жалбоподателя.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
*** Д.Х. е член на Регионална
колегия на КИИП, гр. Велико Търново, регистриран с №17129/18.12.2019 г. Същият
е подал Заявление вх. №4/11.02.2019 г. за вписване в Регистъра на проектантите
с ограничена проектантска правоспособност
към секция „Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло
и газоснабдяване“. Към заявлението са приложени свидетелство за съдимост,
диплома за висше образование за образователна степен бакалавър с професионална
квалификация стопанско управление, диплома за висше образование образователна
степен магистър специалност топлотехника с професионална квалификация магистър
инженер.
Управителният съвет на КИИП постановява по
заявлението Решение за отказ за вписване в регистрите на инженерите с
ограничена проектантска правоспособност, отразено в Протокол №155/29.03.2019 г.,
потвърдено след обжалване по административен ред с Решение на Контролния съвет
от 21.06.2019 г.
Решението за отказ на УС на КИИП е
обжалвано по съдебен ред пред АСВТ, като с Решение №378/04.10.2019 г. по АД
№452/2019 г. съдът е отменил решението по протокол №155/29.03.2019 г. на УС на
КИИП, като е върнал преписката на органа по чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП за ново
произнасяне по искането на *** Д.Х.. Това решение на АСВТ е оставено в сила с
Решение №13470/29.10.2020 г. по АД №14256/20219 г. по описа на ВАС.
При повторното разглеждане на подаденото
от жалбоподателя заявление от 11.02.2019 г. УС на КИИП е постановил нов отказ,
обективиран в Решение по т. 4 от дневния ред,
прието с Протокол №172 от 27.11.2020 г. на УС на КИИП.
При обжалване по административен ред
вторият отказ също е потвърден с Решение по т. 4 от Протокол №1/21.01.2021 г.
КС на КИИП. Последвало е съдебно оспорване на отказа от 27.11.2020 г., като с
Решение №135/27.04.2021 г. по АД №65/2021 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново същият е отменен и делото е изпратено като преписка на УС на
КИИП за ново произнасяне по подаденото от *** Х. заявление при спазване на
указанията, дадени в мотивите на решението. Решението на АСВТ е оставено в сила
с Решение №12092/25.11.2021 г. по АД №8061/2021 г. на ВАС.
При това положение, УС на КИИП на
основание чл. 13 от ЗКАИИП за трети път се е произнесъл с Решение по т. 2 от
дневния ред, прието с Протокол от
неприсъствено заседание №188 от 28.01.2022 г., с което *** Х. е вписан в Регистъра
на КИИП за ОПП, Секция „ОВКХТТГ“ само по части „Отопление“ и „Топлоснабдяване“
и му е отказано вписване на останалите части „Вентилация“, „Климатизация“,
„Хладилна техника“ и „Газоснабдяване“. Решението в частта за постановения отказ
е обжалвано и потвърдено от КС на КИИП с Решение №3 от заседание, проведено на
21.07.2022 г. Решението е връчено чрез куриер на 03.08.2022 г.
Недоволен от потвърдения отказ, Д.Х. е
сезирал АСВТ с искане за прогласяване на неговата нищожност.
По делото са приети материалите, съдържащи се в
административната преписка, изпратена с писмо вх. №4422/2023 г., както и
Удостоверение №РД 21-22/28.09.2023 г. на НАОА към МС на РБългария.
При така установените
факти, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа
за задължително оспорване на решенията на УС на КИИП по административен ред
съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗКАИИП. Съгласно
разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния
орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от
съда да я обяви. Горното налага извода за нейната допустимост.
По същество жалбата е
основателна.
В конкретния случай, от
фактическа страна не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява,
че Д.Х. притежава обрзователно-квалификационна степен „бакалавър“ по
специалността „Стопанско управление“, която не е в областта на Техническите
науки, както и че е придобил ОКС „магистър“ по специалност „Топлотехника“,
която е от областта на Техническите науки, направление „Енергетика“ /по код 5.4
от Класификатора на областите на висше образование и професионалните
направления, приет с ПМС №125/2002 г./ на Университета по хранителни
технологии, гр. Пловдив, с което Х. е придобил професионална квалификация „магистър
инженер“.
С Решение №135/27.04.2021
г. по АД №65/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново отказът
за вписване е отменен и съдът е върнал преписката на административния орган с мотиви,
че в нормите на ЗКАИИП няма предвидена възможност за извършване на преценка от
УС на съответната камара доколко притежаваните ОКС и професионална
квалификация, респективно на академичната квалификация, на лицето, подало заявление
за вписване в РПООП, отговарят на изисквания, неупоменати в закона. Направен е
извод, че именно такава преценка е извършена от УС на КИИП на база Наредбата за
държавните изисквания за придобиване на висше образование на
образователно-квалификационните степени „бакалавър“, „магистър“ и „специалист“,
Наредба №2 и квалификационна характеристика на инженера-проектант със
специалност „Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника топло- и
газоснабдяване“.
Това решение на АСВТ е
оставено в сила от ВАС с мотиви, че е законосъобразен изводът на съда, че Х. е
доказал изпълнението на относимите към случая законови условия по ЗКАИИП и
Закона за висшето образование за придобита правоспособност по специалност от
регулираната професия „инженер в инвестиционното проектиране“, даваща му
правото да бъде вписан в Регистъра на чл. 6, т. 3 от ЗКАИИП. Същият е
представил всички изискуеми документи по чл. 12, ал. 2, т. 1 – 5 от ЗКАИИП,
установяващи тази правоспособност, поради което е следвало да бъде вписан, на
основание чл. 13, ал. 1 от закона. ВАС е подчертал, че при извършване на
преценката за наличие на условията за придобиване на проектанска
правоспособност УС на КИИП е постановил отказ, с който е нарушил материалния
закон, тъй като е приложил норми, които са неотносими към правоспособността на
ответника.
По тези съображения преписката
е върната на административния орган, за произнасяне по същество при
съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Тези указания на съда не
са изпълнени и УС на КИИП е постановил процесния акт, с който Д.Х. е вписан в регистъра
за определени части от Секция „ОВКХТТГ“ („Отопление“ и „Топлоснабдяване“) и му
е отказано вписване за останалите части „Вентилация“, „Климатизация“, „Хладилна
техника“ и „Газоснабдяване“. Като е процедирал по този начин УС на КИИП по
същество не е изпълнил указанията на съда, напротив. В мотивите на оспорения
акт, каквито представляват изказаните мнения на членовете на колективния орган,
чието гласуване е обосновало вземането на решението, всъщност е припомнен
случаят, изброени са представените от Х. доказателства и основанията за
отказите досега. Изразено е съжаление, че съдът за втори път не приема мотивите
на УС на КИИП за отказ за даване на ОПП на *** Д.Х.. Позовавайки се общо на
Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти е направен
извод, че на *** Х. би могло да се даде ОПП частично. Не са изложени обосновани
аргументи от фактическа и правна страна, които да подкрепят направения извод и
да обяснят поведение, което е в противоречие с приетото във влезлия в сила съдебен
акт. Няма данни за наличие на нови обстоятелства, които да водят до изменение
на фактическата обстановка, при която е било постановено предходното съдебно
решение по казуса, потвърдено по изложените в него мотиви от ВАС. Изложението
на основанията за предходните два отказа са в противоречие с приетата за
установена от съда фактическа обстановка. Както няколкократно е било посочено
от различни съдебни инстанции в
правомощията на УС на КИИП не е предвидено извършването на преценка доколко образователно-квалификационната
степен и професионалната квалификация, респективно академичната квалификация,
на лицето, подало заявление за вписване в регистъра, отговарят на изисквания,
неупоменати в закона. Тук се визира, че чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба №2 за проектантска
правоспособност на инженерите регистрирани в КИИП и чл. 9, ал. 1, т. 3 от
Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на ОКС „бакалавър“,
„магистър“ и „специалист“ противоречат на нормативни изисквания от по-висока
степен /Закона за висшето образование/ и съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА не
следва да се прилагат /в този смисъл и Решение №13470/29.10.2020 г. по АД
№14256/20219 г. по описа на ВАС/. С оглед изложеното, на практика липсват и
мотиви в оспореното решение, които да обосноват преценката за правилност на
крайния извод.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, озаглавена „Действие на съдебното решение“, решението има сила за страните
по делото, като в случаите на отмяна или изменение на акта – по отношение на
всички. Съгласно чл. 177, ал. 2, изречение първо от АПК актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни. Налице е много тежък порок до степен да направи невъзможно
съществуването на акта като такъв. В същото време този акт създава привидност
на правните последици, които заинтересованото лице има интерес да отстрани.
Съгласно чл. 177, ал. 2, изречение второ от АПК всеки заинтересован може винаги
да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Отделно, съдът
следи служебно за нищожността на акта и я обявява при установяването й, дори да
липсва искане за това. По настоящото дело жалбоподателят твърди именно
нищожност на оспорения акт съгласно специалната разпоредба на чл. 177, ал. 2 от АПК, която беше констатирана и от съда. Касае се за особен случай на
недействителност на административния акт, обвързан изцяло с действието на
влязло в сила съдебно решение. Тя се различава от обичайните случаи на
нищожност – при издаване на акт от некомпетентен орган, при неспазване на
законоустановената форма, при съществено нарушение на производствените правила
и противоречие с материалния закон, които водят до липса на ясно изразена и
конкретна воля на административния орган. Продължаващото неизпълнение на
влезлите в сила съдебни актове от колективния административен орган създава несигурност
и заплашва нормалното функциониране на механизмите на правовата държава.
Видно от представените разпечатки от интернет
страницата на ВУЗ УХТ град Пловдив е, че притежава обща акредитация,
включително за инженерните специалности, които са необходими, за да може
жалбоподателят да получи инженерната специалност и официалния документ –
диплома за висше образование. От представените справки се вижда, че УХТ град
Пловдив притежава акредитация за обучение в областта на енергетиката, общо
инженерство и други, така както законодателят изисква, за да може впоследствие
университетът да издаде официален документ – диплома за висше образование,
който официален документ не е оспорен, за да се поставя под въпрос
акредитацията на университета. Това обстоятелство не се опровергава от представеното удостоверение
от Националната агенция за оценяване на акредитация дали УХТ Пловдив относно притежавана
акредитация по отношение на регулирани професии „инженер в инвестиционно
проектиране“, тъй като законодателят не е предвидил такова изискване в чл. 7,
ал. 1 от закона за Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Неоснователно е твърдението
на процесуалния представител на ответника, че УС на КИИП се е съобразил изцяло
със съдебното решение на ВТАдмС и с указанията, които са обективирани в решение
по адм. дело № 65/2021 година, поради което не са налице предпоставките на чл.
177, ал. 2 от АПК. Едва алтернативно и в допълнение съдът е посочил: „Извън
това, ако УС на КИИП е счел, че посочената квалификационна степен на кандидата
не е надлежно документирана/удостоверена, с оглед спазването на изискванията по
чл. 35 от АПК е следвало да укаже на кандидата по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК
да представи академична справка по чл. 13 от Наредбата за държавните изисквания
за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени
"бакалавър", "магистър" за обучението на студента“.
Решаващите
мотива по адм. дело № 65/2921г. по описа на ВТАдмС обаче са, че подаденото от
жалбоподателя заявление за вписване в РПОПП към секция "ОВКХТТГ" с
вх. №4/11.02.2019г. отговаря на формата по чл. 12, ал. 1, както и че към същото
са приложени изискуемите документи, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗКАИИП. В този
смисъл преценката за изпълнение на изискванията по чл. 9, ал. 1, т. 3
от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на
образователно-квалификационните степени "бакалавър",
"магистър" и "специалист", извършена от
ответника, се явява такава извън рамките на предоставените на този орган
правомощия в производството по чл. 12 и сл. от ЗКАИИП. Принципно настоящият
състав споделя съждението, че преценката за наличие на изискванията за вписване
в регистъра на УС на КИИП не се свежда само до формалното основание-представяне
на изискуемите документи, а включва и преценка за наличието на придобита
професионална квалификация на територията на страната за регулирана професия и
съответствието й със секцията и частта, за която се иска вписването. Тази
преценка обаче следва да съответства на материалната компетентност на органа и
да се обосновава на събраните в хода на административното производство
доказателства. Професионалната квалификация е надлежно удостоверена с документ
по чл. 12, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗКАИИП, който не се оспорва и в
съдебното производство. Следователно, не може да бъден обоснован отказ въз
основа на отричане на официалната удостоверителна сила на официален документ по
чл. 4, ал. 1 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше
образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър",
"магистър", чиято проверка за истинност не може да се извърши от
органа по чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП.
Ето защо оспореното решение на УС на КИИП
следва да бъде прогласено за нищожно, а преписката да се върне за ново
разглеждане при спазване на задължителните указания, дадени в
Решение №135/27.04.2021 г. по АД №65/2021 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново, оставено в сила с Решение №12092/25.11.2021 г. по АД №8061/2021
г. на ВАС.
Извън горното, само за
пълнота на изложението, следва да се посочи, че е основателно и другото
поддържано от жалбоподателя възражение – че УС на КИИП не може да извършва
вписване в регистъра по части от частта от инвестиционните проекти, както е
сторено в случая. В разпоредбата на чл. 5.3, ал. 2 от Устава на КИИП /достъпен
на интернет страницата на КИИП/ са изброени професионалните секции в КИИП, като
в т. 7 е посочено „Отоплителна, вентилационна, климатична и хладилна техника,
топло- и газоснабдяване (ОВКХТТГ)“. Според чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „в“ и „д“ от
Наредба №4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти, издадена на основание чл. 139, ал. 5 от ЗУТ обхватът на
инвестиционните проекти в зависимост от вида, предназначението, големината и
местоположението на проектираните обекти и изискванията към проектните решения
може да включва следните проектни части: 2. части за инсталации и мрежи на
техническата инфраструктура: в) топлоснабдяване, отопление, вентилация и
климатизация; д) газоснабдяване. Според §1, т. т. 4 и 5 от ДР на Наредба №2 за
проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в Камарата на
инженерите в инвестиционното проектиране, издадена на основание чл. 4.2 от Устава
на КИИП и чл. 142, ал. 8 от ЗУТ и приета от Общото събрание на КИИП, проведено
на 01.05.2004 г., части на инвестиционните проекти изработвани от правоспособни
проектанти, вписани в регистрите на КИИП, са: 4. Топлоснабдяване, отопление,
вентилация и климатизация; 5. Газоснабдяване. Видно от Информационно приложение
2 към чл. 1, ал. 5 от Наредба №2 частите на проектите включват част 2.3 „Топлоснабдяване,
отопление, вентилация и климатизация“, както и част 2.5 „Газоснабдяване –
пренос и разпределение на природен газ и промишлени и сградни инсталации на
природен газ“. Тоест, предоставянето на проектантска правоспособност по „части
от частта“ от инвестиционните проекти е недопустимо, тъй като частта от
инвестиционния проект „топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация“ е
една (единна) и правоспособността за изработване на инвестиционен проект по
тази част не може да бъде разделяна на отделните си елементи. Освен това, жалбоподателят
е лице, получило диплома от акредитираното висше училище УХТ Пловдив, с
професионална квалификация „магистър инженер“ и ОКС „магистър“ по специалността
„Топлотехника“, с оглед на което и предвид чл. 7, ал. 1 от ЗКАИИП Д.Х.
притежава ограничена проектантска правоспособност и заявеното от негова страна
вписване в РПОПП, Секция „ОВКХТТГ“ е с оглед реализиране на предвидената от
закона възможност за предоставяне на проектантски услуги, съгласно чл. 7, ал. 3
от ЗКАИИП.
Предвид изхода от спора и
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на жалбоподателя за
присъждане на направените от него разноски. Същите се претендират в размер 1 210
лв., от които 1 200 лева за адвокатски хонорар и 10 лева – за държавна
такса. Плащането на адвокатския хонорар е направено в брой при сключване на
договора за правна защита и съдействие. При направено възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира заплатените разноски за ***за
прекомерни. Според чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение е
1 000 лв. Липсва твърдение и доказателства, че ***К. е регистриран по ЗДДС. Фактическата
и правна сложност на настоящото производство не е висока поради факта, че
производството е приключило в едно съдебно заседание. Затова разноските за ***следва
да бъдат намалени на 1 000 лв.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение по т. 2 от
дневния ред, прието с Протокол от
неприсъствено заседание №188 от 28.01.2023 г. на Управителния съвет на Камарата
на инженерите от инвестиционното проектиране, в частта с която на Д.В.Х. от гр. В. Търново е отказано вписване в
Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност, Секция „ОВКХТТГ“
за части „Вентилация“, „Климатизация“, „Хладилна техника“ и „Газоснабдяване“.
ИЗПРАЩА в тази част
преписката на директора на Управителния съвет на Камарата на инженерите от
инвестиционното проектиране за произнасяне по подаденото от Д.В.Х. от гр. В.
Търново заявление, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.
ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен
срок за произнасяне по заявлението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: