№ 16293
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110108769 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на десети октомври 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
8769/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „, 53Е, вх. В твърди, че с договор за потребителски кредит № 30042137868 със
1
заематели ответниците Л. Р. Пръвчева, ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ж.к. „,. 97 и З.
Т. Т., ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ул. „Опълченска” , е дал на последните сумата
от 5 000 лв. , като ответниците е следвало да изплатят обратно 24 х 308,65 лв. Твърди още,
че с договора за кредит ответниците се задължили да заплатят на ищеца сумата от 1 500 лв. –
възнаграждение за предоставена допълнителна услуга „фаст“: приоритетно разглеждане на
молбата и отпускане на кредита. Твърди още, че с договора за кредит ответниците се
задължили да заплатят на ищеца сумата от 2 250 лв. – възнаграждение за предоставена
допълнителна услуга „флекси“: възможност за отлагане на определен брой вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за промяна
датата на падеж. Общата сума на възнагражденията за предоставените услуги „фаст“ и
„флекси“ възлизала на 3 750 лв. и се разсрочвала на 24 х 156,25 лв. Така общото задължение
на ответника по кредита се формирало като сбор от предоставената главница, задължението
за възнаградителна лихва и възнагражденията за предоставените услуги „фаст“ и „флекси“,
което било разсрочено на 24 равни месечни вноски от по 464,90 лв. Твърди, че съгласно чл.
12.3 от ОУ при просрочие на поне 2 месечни вноски, целият кредит ставал предсрочно
изискуем след писменото уведомяване на кредитополучателя за това. Твърди, че ответника
не изпълнил договор за заем точно, доколкото спрял плащанията, поради което
предсрочната изискуемост била обявена и ответниците останали задължени за сумите от 3
852,76 лв. главница, 1 088,55 лв. – договорна лихва, 1 000 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „фаст“, 1 500 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“,
264,76 лв. договорна лихва за забава за периода 02.03.2020 г. – 05.10.2021 г. , 201,61 лв.
законна лихва за забава за периода 05.10.2020 г. – 27.10.2022 г. Ето защо, твърди, че поискал
присъждане на сумите по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците подали
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо,
предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответниците му
дължат солидарно горепосочените суми от 3 852,76 лв. главница, 1 088,55 лв. – договорна
лихва, 1 000 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „фаст“, 1 500 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“, 264,76 лв. договорна лихва за забава за
периода 02.03.2020 г. – 05.10.2021 г. , 201,61 лв. законна лихва за забава за периода
05.10.2020 г. – 27.10.2022 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумите.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответниците оспорват иска изцяло по съображения по отговори на исковата молба. Молят
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
С договор за потребителски кредит № 30042137868 /л. № 6/ със заематели ответниците,
ищецът е дал на последните сумата от 5 000 лв. , като ответниците е следвало да изплатят
2
обратно 24 х 308,65 лв. С договора за кредит ответниците са се задължили да заплатят на
ищеца сумата от 1 500 лв. – възнаграждение за предоставена допълнителна услуга „фаст“:
приоритетно разглеждане на молбата и отпускане на кредита. С договора за кредит
ответниците са се задължили да заплатят на ищеца сумата от 2 250 лв. – възнаграждение за
предоставена допълнителна услуга „флекси“: възможност за отлагане на определен брой
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
промяна датата на падеж. Общата сума на възнагражденията за предоставените услуги
„фаст“ и „флекси“ възлиза на 3 750 лв. и се разсрочва на 24 х 156,25 лв. Така общото
задължение на ответника по кредита се е формирало като сбор от предоставената главница,
задължението за възнаградителна лихва и възнагражденията за предоставените услуги
„фаст“ и „флекси“, което е било разсрочено на 24 равни месечни вноски от по 464,90 лв.
Съгласно чл. 12.3 от ОУ при просрочие на поне 2 месечни вноски, целият кредит ставал
предсрочно изискуем след писменото уведомяване на кредитополучателя за това. Видно от
приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 93-114/, ответниците не са изпълнили договора за заем
точно, доколкото са заплатил само частично, поради което предсрочната изискуемост е била
обявена от ищеца надлежно. Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 93-114/, към
обявената предсрочна изискуемост ответниците са останали задължени за претендираните
суми от 3 852,76 лв. главница, 1 088,55 лв. – договорна лихва, 1 000 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „фаст“, 1 500 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“,
264,76 лв. договорна лихва за забава за периода 02.03.2020 г. – 05.10.2021 г. , 201,61 лв.
законна лихва за забава за периода 05.10.2020 г. – 27.10.2022 г. Безспорно е, че за тези суми
ищецът е поискал присъждане по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците
са подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което е попречило заповедта да влезе в
сила. Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 93-114/, годишният процент на
уговорената договорна лихва възлиза на 41 % , като само той е включен от ищеца в ГПР по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а годишният процент на разходите с включен процента на
договорната лихва и възнагражденията за допълнителни услуги възлиза общо на повече от
50 %, което е превишаване с над 5 пъти процента на законната лихва по смисъла на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. В този смисъл съдът не приема заключението на цитираната ССЕ, която
посочва, че няма превишаване на 50 % ГПР, но като включва в изчислението само
възнагражденията за допълнителни услуги и предлага 49,6536 % на ГПР, което е на
границата на допустимостта, и не включва в него 41 % договорна лихва, с което законното
ограничение е превишено. Съдът приема, че в ГПР следва да се включат и възнагражденията
за допълнителни услуги „фаст и флекси“ и договорната лихва, тъй като чл. 19, ал. 1 от ЗПК
посочва, че в ГПР се включват „лихви и възнаграждения от всякакъв вид“. С тази обща
формулировка законодателят иска да предотврати всякакви възможни опити за заобикаляне
на императивните разпоредби на ГПР, като се оскъпява кредите недопустимо, включително
с възнаграждения за допълнителни услуги във връзка с кредита.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране от заемодателя на отдадена в заем главница и договорена
лихва, както и лихва за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, задължение
на заемателя по договор за заем е да върне заетата сума, а съгласно разпоредбата на ал. 2 от
същия член, заемателят дължи лихва, ако това е уговорено писмено. Или, материално-
правни предпоставки за основателност на процесната претенция са наличието на валиден
договор за заем, както и писмена уговорка за лихва. Както се установи по-горе, между
страните е налице облигационна връзка, породена от договор за паричен заем, по който
договор за заем ответника е получил сума, като в писмения договор се е задължил да върне
по-голяма сума на вноски. Писмената уговорка за връщане на сума, надвишаваща
получената, е уговорката за лихва по смисъла на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Задължението за лихва
за забава следва от падежа на неплатените седмични вноски – чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. По делото се установи, че хипотезата на предсрочната изискуемост по чл. 12.3
от договора е настъпила, като ответника е останал задължен за сумите от 3 852,76 лв.
главница, 1 088,55 лв. – договорна лихва, 1 000 лв. – възнаграждение за допълнителна
услуга „фаст“, 1 500 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“, 264,76 лв.
договорна лихва за забава за периода 02.03.2020 г. – 05.10.2021 г. , 201,61 лв. законна лихва
за забава за периода 05.10.2020 г. – 27.10.2022 г. По делото, обаче, се установи, че
годишният процент на уговорената договорна лихва възлиза на 41 %, като само той е
включен от ищеца в ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Съдът приема това за
счетоводно неправилно, доколкото в ГПР следва да се включи и възнаграждението за
допълнителни услуги „фаст и флекси“, което е вземане по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
както се аргументира по-горе. По делото се установи, че годишният процент на разходите с
включен процента на договорната лихва и възнаграждението за допълнителни услуги „фаст
и флекси“, възлиза общо на повече от 50 %, което е превишаване с над 5 пъти процента на
законната лихва. Това налага извода, че клаузите за договорната лихва и възнаграждението
за допълнително избрани услуги „фаст и флекси“ са нищожни по смисъла на чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 от ЗПК, доколкото взети заедно формират печалба на ищеца в размери над законно
лимитираните. Съдът не може да разделя клаузите за допълнителни услуги „фаст и флекси“
и договорна лихва и да приема частична недействителност на договора за кредит, доколкото
тези клаузи са неразривно свързани и не може да се предпочитат. От друга страна,
отпуснатата сума е 5 000 лв. , а уговорената възнаградителна лихва е 2 407,41 лв. , което
показва един значителен дисбаланс на насрещните престации по смисъла на релевантната
съдебна практика /реш. № 452/25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на ВКС, IV-то ГО/, което
определя клаузата, като нищожна, накърняваща добрите нрави – чл. 26, ал. 1 , предл. 3 от
4
ЗЗД. Със същите мотиви следва да се приеме, че и уговорката за възнаграждение за услугите
„фаст и флекси“ в размер общо на 3 750 лв. е накърняващо добрите нрави, по смисъла на чл.
26, ал. 1 , предл. 3 от ЗЗД, при отпуснат заем от 5 000 лв. Или, не може да се приеме, че
добрите нрави не се накърнени по смисъла на чл. 26, ал. 1 , предл. 3 от ЗЗД, като се разгледа
дисбаланса от 5 000 лв. отпуснат заем и задължение за връщане, и то при изправност на
кредитополучателя, на сумата от 6 157,41 лв. – договорна лихва и възнаграждение за
услугите „фаст и флекси“. Следователно, ответникът е плащал на ищеца по валидна клауза –
само тази за връщане на отпуснатата в заем главница, като отнасянето на платеното към
нищожните клаузи е незаконно. Видно то приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 93-114/,
ответниците са заплатил на ищеца общо 4 747,02 лв. , която сума следва да се прихване от
дадената в заем главница от 5 000 лв. Предвид това, съдът приема, че искът по чл. 415, ал. 1
от ГПК следва да се уважи само за претендираната главница и то до размера от 252,98 лв. ,
но не и за договорната лихва и възнагражденията за услугите „фаст и флекси“, поради
нищожност на клаузите. Искът в частта за договорната /уговорена по чл. 12.1 от ОУ/ и
законната лихва също следва да се отхвърли частично, доколкото се изчислява на база на
главници, които съдът не установява по делото. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК,
съдът приема, че искът за договорната и законната лихва са основателни съответно за 50 лв.
и 30 лв.
Възраженията на ответника с правно основание чл. 11, ал. 1, т.т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 22 и чл.
23 от ЗПК, свързани с яснотата на договора за кредит и изискуемия шрифт, съдът не приема
като основателни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 12,87 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 9,01 лв. по заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника Л. Пръвчева следва да се
присъдят деловодни разноски в размер на 239,47 лв. по настоящото производство и 383,15
лв. по заповедното производство. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. чл. 78, ал. 3
от ГПК, на процесуалния представител на ответника Л. Пръвчева адв. Р. Р., адр. гр. София
1612, ж.к. „,ер следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1 044,82 лв. по
настоящото производство. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. чл. 78, ал. 3 от
ГПК, на процесуалния представител на ответника З. Т., адв. А. В. Ч., адр. гр. София, ул.
„Пиротска“ № 5, ет. 3, офис 1 следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1
044,82 лв. по настоящото производство. При прилагането на чл. 78 от ГПК съдът взема
предвид общата цена на исковете, а не всеки съединен иск по отделно.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
5
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответниците Л. Р.
Пръвчева, ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ж.к. „,. 97 и З. Т. Т., ЕГН: **********, адр.
гр. София 1000, ул. „Опълченска” , дължат солидарно на ищеца „, 53Е, вх. В сумите от
252,98 лв. – главница, 50 лв. - договорна лихва за периода 02.03.2020 г. – 05.10.2021 г. и 30
лв. - законна лихва за периода 05.10.2020 г. – 27.10.2022 г. , като задължение по Договор за
потребителски кредит № 30042137868 , като отхвърля иска в частите за сумата над 252,98
лв. до пълния предявен размер от 3 852,76 лв. – главница, изцяло за сумата от 1 088,55 лв. -
договорна лихва, изцяло за сумата от 1 000 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга
„фаст“, изцяло за сумата от 1 500 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“, за
сумата над 50 лв. до пълния предявен размер от 264,76 лв. – договорна лихва и за сумата над
30 лв. до пълния предявен размер от 201,61 лв. – законна лихва.
Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответниците Л. Р. Пръвчева, ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ж.к. „,. 97 и
З. Т. Т., ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ул. „Опълченска” , да заплатят солидарно на
ищеца „, 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 12,87 лв. – деловодни
разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА ответниците Л. Р. Пръвчева, ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ж.к. „,. 97 и
З. Т. Т., ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ул. „Опълченска” , да заплатят солидарно на
ищеца „, 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 9,01 лв. – деловодни
разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА ищеца „, 53Е, вх. В да заплати на ответника Л. Р. Пръвчева, ЕГН: **********,
адр. гр. София 1000, ж.к. „,. 97, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 239,47 лв. –
деловодни разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА ищеца „, 53Е, вх. В да заплати на ответника Л. Р. Пръвчева, ЕГН: **********,
адр. гр. София 1000, ж.к. „,. 97, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 383,15 лв. –
деловодни разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА ищеца „, 53Е, вх. В да заплати на процесуалния представител на ответника Л. Р.
Пръвчева - адв. Р. Р., адр. гр. София 1612, ж.к. „,ер, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв
във вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 044,82 лв. – деловодни разноски по настоящото
производство.
ОСЪЖДА ищеца „, 53Е, вх. В да заплати на процесуалния представител на ответника З. Т.
Т. - адв. А. В. Ч., адр. гр. София, ул. „, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 1 044,82 лв. – деловодни разноски по настоящото производство.
6
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7