Р Е Ш Е Н И Е
№ 219 15.05.2023 г. град Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Добрич пети състав
На трети май година 2023
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Мария Михалева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 157 по описа за 2023
година
За да се произнеса взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Делото е образувано по жалбата на С.И.Е. ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0851-000016/ 13.01.2023 г. на И.Н.– началник
група при ОД на МВР – Добрич, сектор ПП, с която на жалбоподателя е прекратена
регистрацията на ППС лек автомобил м. „Фолксваген Голф“ с ДК№ СС 7473АН за срок
от 6 месеца до 1 година, а именно 185 дни на основание чл. 171, ал. 1, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП.
Жалбоподателят счита издадената заповед
за незаконосъобразна, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и в нарушение
на разпоредбите на ЗДвП, като излага подробни съображения. Процесният адм. акт
е бил издаден на основание чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП, затова че на
13.01.2023 г. жалбоподателят в качеството му на собственик на лек автомобил м.
„Фолксваген“, м. „Голф“ с ДК№ СС7473 АН е допуснал управлението на процесното
МПС от лицето А.Г.Г. ЕГН **********, която е управлявала автомобила без да
притежава свидетелство за управление на МПС (защото е било изгубено), за което на Георгиева е бил съставен АУАН с. GA № 854520 от 13.01.2023 г. Жалбоподателят сочи, че е
предоставил процесния автомобил на Георгиева, след като се е бил убедил, че тя
има валидно СУМПС. След изгубване на СУМПС на Георгиева е издадено ново с №
********* с датата на валидност на изгубеното, а именно до 13.01.2026 г. Според
жалбоподателя за нарушението – управление на МПС със СУМПС, обявено за
невалидно, тъй като е изгубено или откраднато е предвидено адм. наказание
„глоба“ в размер от 100 до 300 лв. съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а не
ПАМ по смисъла на чл. 171, ал. 1, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява.
Ответникът по оспорването – началникът
на група в сектор ПП при ОД на МВР – Добрич, редовно призован не се явява и не се
представлява. Не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срок,
от легитимирано лице, срещу годен за оспорване индивидуален административен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е
основателна по следните съображения:
Със заповед № 23-0851-000016/13.01.2023г.
началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 185 дни. Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за
това, че на 13.01.2023 г. като собственик на лек автомобил м. „Фолксваген“, м. „Голф“ с ДК№ СС7473 АН е допуснал
управлението на процесното МПС от лицето А.Г.Г. ЕГН **********, която е
управлявала автомобила без да притежава свидетелство за управление на МПС (обявено е било изгубено). Съставен е АУАН с. GA № 854520/ 13.01.2023 г. по
описа на сектор ПП при ОД на МВР – Добрич.
Заповедта за прилагане на
ПАМ е връчена на жалбоподателя Е. на 14.02.2023г., видно от отбелязването под
ЗППАМ (стр. 5 от делото).
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Обжалваната заповед е
издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП
съгласно приложената по делото заповед № 357з-924/07.04.2022г. на директора на
ОД на МВР – Добрич (служебно известна на съда), в необходимата писмена
форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. В заповедта е цитирана
приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ -
чл.171, т.2а, б. “а” от ЗДвП. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез
препращане към съдържанието на съставения срещу водача АУАН, който е неразделна
част от административната преписка.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в
нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Спазени са
административно-производствените правила, но при издаването й са нарушени
разпоредбите на материалния закон.
Като правно основание за издаване на
оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.
171, т.2а, б"а"от ЗДвП. Съгласно същата в редакцията към момента
на издаване на заповедта, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка изразяваща се в прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6
месеца до една година;
Посочената законова норма съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни
властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по
отношение на оспорващия, административният орган се е позовал, че лицето Георгиева
управляващо автомобила не притежава валидно свидетелство за управление на МПС.
Хипотезите на чл. 171, т.2а, б"а" обаче са: без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред. Разпоредбата не посочва хипотезата" не притежава валидно
свидетелство за управление на МПС". Дори да се приеме, че адм. нак. орган
е изписал некоректно разпоредбата в хипотезата на "не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство", следва да се има
предвид, че тази хипотеза се отнася до водачи, които никога не са притежавали
свидетелство за управление, както и когато водачът не притежава правоспособност
за съответната категория, и до такива, на които същото е отнето по съответния
ред, поради лишаване от правоуправление по съдебен или адм. ред или поради
загуба на правоспособност в изрично предвидените от закона случаи- например при
загуба на всички контролни точки. От събраните по делото доказателства тези
обстоятелства не са налице за водача.
Целта на законодателната промяна, извършена с
новоприетата разпоредба на чл.
171, т. 2а, б"А" от ЗДвП е налагане на ПАМ на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление. В конкретния случай от представените доказателства
е безспорно установено, че управлявалия автомобила е притежавал валидно
свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията към която спада
управляваното от него МПС, но същото към момента на проверката е изгубено. В
заключение разпоредбата на чл.
171, т.2а б"а" ЗДвП не съдържа хипотеза "не притежава валидно
свидетелство за управление на МПС". Видно от доказателствата по делото Георгиева
е притежавала свидетелство за управление, валидно за категорията към която
спада управляваното от него МПС, но това свидетелство е изгубено. С изгубването
на свидетелството, тя не губи правоспособността си, която е до 13.01.2026 г.
От изложеното по-горе, съдът намира, че е
нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и че актът е несъответстващ с целта на закона. Актът е
несъразмерен и противоречащ с целта на закона спрямо оспорващия. От съществено
значение е, че мярката "прекратяване на регистрацията на ППС" е с
преустановителен характер и това изрично е посочено в разпоредбата на чл. 171
от ЗДвП. Следователно целта на закона е да се пресече извършването на
нарушение. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Разглежданата в
настоящото производство заповед не отговаря на визираните в чл. 22 ЗАНН цели на налагане на ПАМ, както и на тези, посочени в специалния ЗДвП.
В конкретния случай намесата в правата и свободите на засегнатите лица не е
пропорционална още повече, че както се посочи в заповедта е посочена хипотеза,
която не е след изрично изброените в посочената за нарушена правна норма.
По изложените съображения обжалваната заповед
следва да се отмени. При този изход на спора административният орган следва да
понесе отговорност за разноски като се осъди да заплати на оспорващия
направените разноски по делото, съотв. в размер на 10 лв. за заплатена държавна
такса.
Воден от горното и
на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0851-000016/ 13.01.2023 г. на И.Н.–
началник група при ОД на МВР – Добрич, сектор ПП, с която на С.И.Е. ЕГН **********
*** е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил м. „Фолксваген Голф“ с ДК№
СС 7473АН за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 185 дни на основание чл.
171, ал. 1, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Добрич да заплати на С.И.Е.
ЕГН ********** *** сумата от 10 /десет/ лева разноски по делото, съставляващи
внесена ДТ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: