Решение по дело №2088/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260008
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20205310102088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                        19.01.2022 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар ЙорданкаТянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2088 по описа за 2020 г. и като обсъди:

           

Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Делта кредит“ АДСИЦ твърди, че между Й.Д.Н. и „Алфа банк“ А.Е., действаща чрез клона си „Алфа банка – клон България“ са сключени Договори за потребителски кредит: № 393/11.06.2008 г., № 398/16.06.2008 г. и  № 443/22.07.2008 г. Съгласно Договор за потребителски кредит  393/11.06.2008 г. банката е предоставила на ответника банков кредит за текущи потребителски нужди в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, за периода от 11.06.2008 г. до 13.06.2016 г., а той се е задължил да го върне разсрочено, съгласно приложен погасителен план, на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 48.76 лв. и последна изравнителна в размер на 48.64 лв., при падеж 11-то число на месеца, за който се отнасят и краен срок за погасяване на дълга 13.06.2016 г. Съгласно Договор за потребителски кредит 398/16.06.2008 г. банката е предоставила на ответника банков кредит за текущи потребителски нужди в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/, за периода от 16.06.2008 г. до 16.06.2016 г., а той се е задължил да го върне разсрочено, съгласно приложен погасителен план, на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 65.01 лв. и последна изравнителна в размер на 65.15 лв., при падеж 16-то число на месеца, за който се отнасят и краен срок за погасяване на дълга 16.06.2016 г. Съгласно Договор за потребителски кредит 443/22.07.2008 г. банката е предоставила на ответника банков кредит, предназначен за текущи потребителски нужди в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, за периода от 22.07.2008 г. до 23.07.2016 г., а той се е задължил да го върне разсрочено, съгласно приложен погасителен план, на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 11.38 лв. и последна изравнителна в размер на 11.84 лв., при падеж 23-то число на месеца, за който се отнасят и краен срок за погасяване на дълга 23.07.2016 г.

Твърдят, че в срока на действие на договорите, ответникът не е изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което към 25.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на вземанията от Банката, дължимата от ответника Й.Н. сума възлиза на 8607.02 лв. и включва:

3350.46 лв. - непогасената сума по Договор за потребителски кредит с № 393/11.06.2008 г., /в т.ч. 2923.82 лв. - главница и 426.64 лв.  -възнаградителна лихва/;

4470.40 лв. - непогасената сума по Договор за потребителски кредит с № 398/16.06.2008 г., /в т.ч. 3898.45 лв. - главница и 571.95 лв. - възнаградителна лихва/ и

-     786.16 лв. - непогасената сума по Договор за потребителски кредит с № 443/22.07.2008 г., /в т.ч. 686.91 лв. - главница и 99.25 лв. - възнаградителна лихва/;

В съответствие с чл.99, ал.З от ЗЗД, ответникът е бил уведомен за прехвърлянето на вземанията и за новия кредитор, като на 27.04.2010 г., от името на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, действащо чрез упълномощен представител "С.Г.ГРУГГ* ООД и за сметка на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, е сключено споразумение с ответника Й.Н., с което последният признава, че дължи сумата от 8607.02 лв., представляваща общият размер на неплатената част от задълженията му съгласно сключените с Банката Договори за потребителски кредит: 393/11.06.2008 г.,  398/16.06.2008 г. и 443/22.07.2008 г. Страните са се съгласили ответникът да изплати задължението си разсрочено за периода от 10.05.2010 г. до 10.11.2016 г. вкл., на 79 ежемесечни анюитетни вноски съгласно погасителен план, при уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с надбавка от десет пункта, при първа вноска в размер на 150.59 лв., всяка следваща в размер на 150.59 лв. и последна изравнителна, при падеж - 10-то число на месеца, за който се отнасят.

С посоченото споразумение, представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, страните доброволно са преуредили по описания начин отношенията си, свързани с вземанията на „АЛФА БАНК" А.Е., действаща чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ" към ответника, произтичащи от Договори за потребителски кредит  № 393/11.06.2008 г.,  № 398/16.06.2008 г. и  № 443/22.07.2008 г., цедирани последователно на "С.Г.ГРУП" ООД, на "МТ ПРОДЖЕКТ ЕООД и на ,ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ съгласно сключени договори за прехвърляне/продажба на вземания.

Ответникът не е извършил нито едно плащане за погасяване на договорените анюитетни вноски. За събиране на дължимите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 754/2020 г. по описа на АРС, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо молят да постановите решение, с което да се признае за установено със сила на присъдено нещо, че ответникът Й.Д.Н. дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, сумите, заявени по реда на заповедното производство и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 754/2020 г. по описа на Районен съд - Асеновград, ГК, IV състав, както следва:

- 2732.74 лв. - главница, представляваща сборът от долупосочените 20 броя неплатени ежемесечни вноски за главница, с настъпили падежи в периода от 10.04.2015 г. до 10.11.2016 г. вкл., дължими от ответника, на основание на сключено от името на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, но за сметка на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, /с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ/ и Й.Н. споразумение от 27.04.2010 г. за погасяване на задълженията му в общ размер на 8607.02 лв., вземанията за които са прехвърлени с договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от "АЛФА БАНК" А.Е., чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, на "С.Г.ГРУП“ ООД, впоследствие прехвърлени с Договор за продажба на вземания от 26.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от "С.Г.ГРУП“ ООД на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД и с Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, /с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ/ и произтичащи от сключени между Й.Н. и "АЛФА БАНК" А.Е., чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, Договори за потребителски кредит: № 393/11.06.2008 г., № 398/16.06.2008 г. и № 443/22.07.2008 г., 784,14 лева мораторна лихва върху главницата, считано от 15.05.2017 г. до 12.03.2020 г. включително, законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство. Моли да се допусне ССчЕ с конкретизирани въпроси.

           В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Й.Д.Н., чрез назначения му особен представител – адв.С., с който оспорва твърденията на ищеца, че ответникът е признал, че дължи сумата от 8607,02 лева и се е задължил да погаси тази сума разсрочено, на 79 анюитетни месечни вноски, всяка по 150.59 лева, а последната изравнителна при уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с надбавка от десет пункта, считано от 10.05.2010 г.до 10.11.2016 г., с падеж – 10-то число на месеца, като заявява, че подписа и трите имена положени върху споразумението не са изпълнени от ответника Й.Н.. Оспорва твърдението, че вземането, материализирано в споразумението, от което ищеца черпи права е възникнало на основание сключените между ответника и Алфа банк – клон България договори, а именно: Договори за потребителски кредит с № 393/11.06.2008 г., с № 398/16.06.2008 г. и с № 443/22.07.2008 г., като заявява, че ответникът не е бил страна по тези договори, че не се е задължил по тях, тъй като подписите и имената не са изпълнени от ответника.

Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът е бил надлежно уведомен за няколкократно извършените цесии, както и че същите са породили действия спрямо него, като твърди, че липсват каквито и да било доказателства в тази насока. От представените от ищеца доказателства не ставало ясно дали същите са стигнали до адресата, кога са изпратени, кога са връчени и по какъв начин е оформено връчването. Само три от представените уведомления за прехвърляне на вземания са с изходящи номера, а само върху едно от тях с изх.№ 1585/08.04.2010 г. е изписан саморъчен текст „Уведомен съм лично“ и е положен подпис, като твърди, че текста и подписа не са положени от ответника.

Ето защо твърди, че не съществува вземане и предявения срещу ответника установителен иск за сумата от 3516.88 лева, от които главница в размер на 2732.74 лева и мораторна лихва в размер на 784.14 лева, изчислена за периода от 15.05.2017 г. до 12.03.2020 г. се явява неоснователен. Възразява да бъде допусната исканата от ищеца ССчЕ, тъй като подписите и имената върху оспореното споразумение не са изпълнени от ответника. Не ангажира доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 754/2020 г. по описа на Асеновградския РС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на предявения установителен иск, както и че същата е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

Между ответника Й.Н. и „Алфа банка“ АД са сключени следните договор: 1. Договор за потребителски кредит 393/11.06.2008 г. съгласно които банката е предоставила на ответника банков кредит за текущи потребителски нужди в размер на 3000 лв., за периода от 11.06.2008 г. до 13.06.2016 г., а той се е задължил да го върне разсрочено, съгласно приложен погасителен план, на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 48.76 лв. и последна изравнителна в размер на 48.64 лв., при падеж 11-то число на месеца, за който се отнасят и краен срок за погасяване на дълга 13.06.2016 г.;

2. Договор за потребителски кредит 398/16.06.2008 г. съгласно които банката е предоставила на ответника банков кредит за текущи потребителски нужди в размер на 4000 лв, за периода от 16.06.2008 г. до 16.06.2016 г., а той се е задължил да го върне разсрочено съгласно приложен погасителен план, на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 65.01 лв. и последна изравнителна в размер на 65.15 лв., при падеж 16-то число на месеца, за който се отнасят и краен срок за погасяване на дълга 16.06.2016 г. и 3. Договор за потребителски кредит 443/22.07.2008 г., съгласно които банката е предоставила на ответника банков кредит, предназначен за текущи потребителски нужди в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, за периода от 22.07.2008 г. до 23.07.2016 г., а той се е задължил да го върне разсрочено съгласно приложен погасителен план, на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 11.38 лв. и последна изравнителна в размер на 11.84 лв., при падеж 23-то число на месеца, за който се отнасят и краен срок за погасяване на дълга 23.07.2016 г.

 От приетата по делото ССчЕ на вещото лице М. А., която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните се установява, че размерът на задължението по договори за потребителски кредит: № 393/11.06.2008 г., 398/16.06.2008 г. и 443/22.07.2008 г., признато от ответника със споразумение от 27.04.2010 г., сключен от името на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, действащ чрез упълномощен представител "С.Г.ГРУП“ ООД и за сметка на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ /с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ/ от една страна и лицето Й.Д.Н. от друга страна, е в общ размер на 8607.02 лв., в т.ч. главница от 7509.18 лв. и възнаградителна лихва от 1097.84 лв. Към датата на експертизата няма извършени плащания от страна на кредитополучателя на погасителни вноски по цитираното споразумение от 27.04.2010 г. и съгласно Погасителен план към него. Размерът поотделно и общо на неплатените 20 бр. ежемесечни вноски за главница, с настъпили падежи за периода от 10.04.2015 г. до 10.11.2016 г., съгласно погасителен план към споразумение от 27.04.2010 г. са посочени в таблица в раздел трети на експертизата и възлизат в общ размер на 2732.74 лв. За времето от 15.05.2017 г. до 12.03.2020 г. размерът на мораторната лихва в/у сумата от 2732.74 лв., изчислен съгласно ПМС № 426/18.12.2014 г. на ОЛП на БНБ плюс 10 % е 784.14 лв.

 От приетите по делото СГрЕ на вещото лице М.С., която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните е видно, че в представените за изследване три броя договори 393/11.06.2008 г., 398/16.06.2008 г. и 443/22.07.2008 г. се установява, че ръкописните текстове и подписите положени за кредитоискател са изпълнени от Й.Д.Н. – ответник в производството.

           Като основание на претендираното вземане ищецът сочи сключените между ищеца и ответника Договори за кредит и Споразумение от 27.04.2010 г. Със същото страните са се съгласили, че от името на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, действащо чрез упълномощен представител "С.Г.ГРУГГ“ ООД и за сметка на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, е сключено споразумението с ответника Й.Н., с което последният признава, че дължи сумата от 8607.02 лв., представляваща общият размер на неплатената част от задълженията му съгласно сключените с Банката Договори за потребителски кредит с 393/11.06.2008 г., с 398/16.06.2008 г. и с 443/22.07.2008 г. Страните са се съгласили ответникът да изплати задължението си на части - разсрочено за периода от 10.05.2010 г. до 10.11.2016 г. вкл., на 79 ежемесечни анюитетни вноски съгласно погасителен план, при уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с надбавка от десет пункта, при първа вноска в размер на 150.59 лв., всяка следваща в размер на 150.59 лв. и последна изравнителна, при падеж - 10-то число на месеца, за който се отнасят.

По възражението на ответника, че същия не е уведомен за извършените цесии: към исковата молба са приложени 9 бр. уведомления от ищцовото дружество, адресирани до ответника, с което същия се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането. По делото  не са ангажирани доказателства посочените уведомления да са връчени на ответника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – с изключение на уведомлението с № 1585/08.04.2010 г. Останалите уведомления са  връчени в хода на настоящото производство, чрез назначения особен представител адв. С., заедно с исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Този факт, настъпил след предявяване на иска, е от значение за спорното право и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В практиката се приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г., I т.о., чиито разрешения могат да бъдат приложени по аналогия в настоящия случай. Предвид горното, неоснователно е възражението на ОП на ответника – адвокат С., че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Напротив, прехвърлянето на вземането е надлежно съобщено и е породило действие по отношение на него на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

По отношение на възражението на ответника, че подписът и почерка, положени в представените договори и споразумение не са изпълнени от ответника по делото е допусната СгрЕ, с която безспорно се установи, че ръкописните текстове и подписите положени за кредитоискател са изпълнени от Й.Д.Н. – ответник в производството, поради което и това възражение е неоснователно.

Доколкото по делото не е оспорена автентичността на споразумението от 27.04.2010 г., то съдът приема че същото е валидно като непротиворечащо на закона, предвид на което е породило целените за страните правни последици. С подписването му длъжникът е признал, че има задължение над претендирания в исковата молба размер, което произтича от посочените договори и е прехвърлено на „Делта Кредит“ АДСИЦ. Това споразумение съставлява самостоятелно основание за претендираното вземане. Със същото страните са признали съществуването на задълженията и са преуговорили условията за неговото изпълнение. Не се установява от събраните по делото доказателства, ответникът да е изпълнил задълженията си по процесното споразумение към датата на предявяване на заявлението в заповедното производство – 19.05.2020 г. Претендираната от ищеца главница е за периода от 10.04.2015 г. до 10.11.2016 г.

         Възражението на ответника за изтекла погасителна давност на вноските с падеж: 10.04.2015 г. в размер на 127.08 лева и  10.05.2015 г. в размер на 128.16 лева е основателно, тъй като до момента на подаване на заявлението в съда 20.05.2020 г. е изтекъл период, по-дълъг от пет години и същите не са дължими от ответника. Лихвата за забава е претендираната за периода от 15.05.2017 г. до 12.03.2020 г. в размер 784.14 лв., поради което тази претенция следва да бъде уважена.

Ето защо предявеният иск е основателен и доказан за сумата 2477.50 лева за претендираната главница и следва да бъде уважен за този размер, а следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 2732.74 лева (или за разликата от 255.24 лева).

         По разноските:  Ищецът е претендирал разноски, които му се дължат с оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска. В заповедното производството той е направил такива в размер на 220.34 лева (70.34 лв. за държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение), а в настоящото исково производството  в общ размер от 1014.79 лв. (държавна такса  88.79 лв., 150 лв. за възнаграждение за вещо лице по допу,снатата ССчЕ, депозит за особен представител на ответника в размер на 476 лв. и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, съобразно уважената част от иска, както следва: 204.35 лв. разноски в заповедното производство и 941.15 лв. разноски в настоящото производство.

          На осн.чл.77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Асеновград, сумата 150 лева възнаграждение за вещо лице по допуснатата СГрЕ, изплатено от бюджета на съда.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Д.Н., ЕГН ********** ***, дължи на „Делта кредит“ АДСИЦ (с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ),  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Г.А.Г., сумата от 2477.50 лева (две хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща главница, дължима по договори за потребителски кредити: 393/11.06.2008 г.,  398/16.06.2008 г. и  443/22.07.2008 г., сключени с „Алфа банка“ АД и Споразумение от 27.04.2010 г., ведно със законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 784.14 лева (седемстотин осемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки) лихва за периода от 15.05.2015 г. до 12.03.2020 г., за което е издадена заповед за изпълнение  № 366  от 08.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 754/2020 г. по описа на Асеновградския РС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата до пълния и предявен размер от 2732.74 лева  (или за разликата от 255.24 лв. - претендираните  вноска за главница от 127.08 лв. с падеж 10.04.2015 г. и вноска за главница от 128.16 лв. с падеж 10.05.2015 г.), като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Й.Д.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на Делта кредит“ АДСИЦ (с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ),  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Г.А.Г., сумата от 204.35 лева (двеста и четири лева и тридесети  пет стотинки) направени по заповедното производство разноски и сумата от 941.15 лева (деветстотин четиридесет и един лева и петнадесет стотинки), направени по исковото производството разноски.

 

ОСЪЖДА Й.Д.Н., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС Асеновград, сумата от 150 лева (сто  и петдесет) направени разноски за изплатено възнаграждение на вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: