Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на
девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица
Трифонова след като разгледа
докладваното гр.дело №19006 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно кумулативно
съединение искове с правно основание
чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „Н.К.“
ООД срещу „Е.С.“АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2334.28 лева, платена неоснователно
сума за цена на пренос на електрическа енергия за отчетен период месец януари **г.
до месец август 2018г. по фактури №№**********/31.12.2016г.; **********/31.01.**г.;
**********/28.02.**г.; **********/ 31.03.**г.; **********/30.04.**г.;
**********/31.05.**г.; 1700 146965/31.07.**г.; **********/31.08.**г.;
**********/ 30.09.**г.; **********/23.10.**г.; **********/30.11.**г.; 170017***6/31.12.**г.;
17001180806/31.01.2018г.; **********/ 28.02.2018г.; **********/31.03.2018г.;
**********/30.04.2018г.; **********/31.05.2018г.; **********/
30.06.2018г.;**********/ 31.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 18.12.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 293.45 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 27.01.**г. до 10.12.2018г.
В исковата молба се твърди, че двете дружества в договорни правоотношения с
предмет доставка на ел.енергия по силата договор за пренос на ел.енергия
№СвП13-830/18.11.2013г., с който ответното дружество е поело задължения да
доставя услугата пренос през разпределителната си мрежа на количества
ел.енергия, постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставката, а
ищцовото дружество поело задължение да
заплаща цена за пренос. С договор за продажба на ел.енергия от
11.11.2016г., сключен с „Е.Т.С.И.ю.“ ЕАД и ищцовото дружество страните
договорили условия за покупка на ел.енергия, а п оотношение на сумите за
мрежови услуги в това число за пренос, същите само се префактурирали към
мрежовия оператор, съгласно чл.5.6, с който дружеството имало договор за достъп
и пренос. До Обект с аб.№**в гр.Г., ул.И.ищцовото
дружество получавало електрозахранване от подстанция Г. със собствени
електропреносни съоръжения. Начинът на захранване бил със собствен кабел, който
бил присъединен към мрежа средно напрежение 20 кV в подстанцията. Тези обекти били : силов
трансформатор 1000 kVA сух с дата на придобиване 01.09.2010г. ;
силов трансформатор 630 kVA сух с дата на придобиване 01.09.2010г. ; силово
кабелно захранване от подстанция „Г.“ до НРБ „Лъв“ , сграда „Трафопост“ със ЗП
76 кв.м. и сграда „Нов трафопост“ със ЗП 165 кв.м. Сградите били придобити с Постановление за
възлагане от 29.01.2008г. на ЧСИ №***- Ивайло И..Излага се, че средствата за
търговско измерване се намират в подстанция „Г.“ като при измерване на
количеството потребена ел.енергия на
страна средно напрежение загубите от преобразуване на ел.енергията ниско-
средно напрежение били за сметка на потребителя. Нямало други потребители, присъединени към
захранването на обекта от подстанция „Г.“ . Тези факти вече били предмет на
съдебна преценка съгласно Определение №135/06.03.**г. по т.д. №**. на ВКС, IIт.о.; Решение от 12.07.**г.
по възз.гр.д. №527/2016г. на ВОС и Решение №5/06.01.2016г. по възз.гр.д. №690/**г.
на ВАпС.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от „Е.С.”АД, в който е изразено становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на
предявените искове.
Отправя се искане за спиране на производството по делото, тъй като между
страните вече било образувано гр.д. №16777/2018г. по описа на ВРС.
Твърди се недопустимост на претенцията, тъй като ответното дружество нямало
пасивна процесуална легитимация, защото не било реципиент на процесните суми.
Фактурите били издавани от „Е.Т.С.И.ю.“ ЕАД и сумите били заплащани на това
дружество, включително цената за пренос средно напрежение.
Сочи се, че съгласно постановените съдебни актове било установено, че
обектът на „Н.К.“ ООД *** е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С.”АД
от подстанция „Г.“ посредством кабелна линия средно напрежение до трафопост
ТП“Лъв1 “ и трафопост ТП“Лъв 2“ , както и че присъединителните съоръжения са собственост
на „Н.К.“ ООД и че СТИ е монтирано в съответствие със законовите изисквания на
границата на собствеността между електрическите съоръжения.
Не се спори, че ищецът е клиент, с който „Е.Т.С.И.ю.“ ЕАД е договорил
плащане на дължимите суми на съответния мрежови оператор за използване на
мрежови и други услуги, както и дължимите нормативно определени добавки върху
тези цени. Сочи се, че основанието за плащане на цена за пренос средно
напрежение от страна на ищеца е сключения договор от 11.11.2016г. за продажба
на ел.енергия с „Е.Т.С.И.ю.“ ЕАД, който от своя страна е сключил на
05.04.2016г. Рамков договор за заплащане на мрежови услуги за клиенти от
търговец на ел.енергия. Всички отношения между Мрежовия оператор и „Н.К.“ ООД в
качеството му на ползвател на електроразпределителната мрежа се уреждали от ОУ
на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи,
одобрено с Решение №ОУ-060/07.11.**г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение
№ОУ -004/06.04.2009г. на ДКЕВР.
Сочи се, че ПТЕЕ изрично регламентират кои лица заплащат цени за пренос
съгласно законовата делегация на чл.104 ЗЕ, като чл.29,ал.4 ПТЕЕ уреждал, че
само производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са
собственост на преносното и разпределителното предприятие не дължат цена за
пренос през съответната мрежа. Излага се, че ищецът не е производител на
ел.енергия, поради което не са налице нормативно предвидените предпоставки
съгласно, които „Н.К.“ ООД да не дължи цена за пренос на „Е.С.”АД.
Исковете не се оспорват по размер.
По отношение на претенциите за забава се сочи, че задължението по чл.55 ЗЗД
няма определен срок за изпълнение, поради което става изискуемо от датата на
поканата, като приложените към исковата молба покани не се отнасяли за
процесните суми.
Отправя се искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Постановление от 29.01.2008г. на ЧСИ №***-Ивайло
И., издадено по ИД №2007***0400247, вписано в СВ под №249/08.02.2008г., том I-52 са възложени в собственост на ищеца Земя
от 31 514 кв.м. в гр.Г., Северна И.зона,
сгради, както и Трафопост със ЗП 76 кв.м. и Сграда-нов трафопост/ със ЗП
165 кв.м.
Съгласно извадка от инвентарната книга на
ищцовото дружество са заприходени – силов трансформатор 1000 ква СУХ0 И.11;
силов трансформатор 630 ква сух- Индиустриална 11; силово кабелно захранване от
подстанция Г. до ПРБ Лъв; производствена база трафопост 14218.502.436.7 – 156
кв.м. – трансформатор; производствена база 14218.502.436.8-82 кв.м.
трансформатор.
На 18.11.2013г. е сключен Договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа собственост на „Енерго
Про Мрежи“АД с №СВП13-830, съгласно който
„Енерго Про Мрежи“АД предоставя на ищцовото дружество пренос през
разпределителната си мрежа на количества ел.енергия, постъпили в
разпределителната мрежа до мястото на доставка срещу задължението за заплащане
на цена за пренос.
С Договор за продажба на електрическа енергия от
11.11.2016г. „ЕВН Трейдинг саут иийст юръп“ЕАД е поело задължението да продава
на „Н.К.“ ООД активна нетна електрическа енергия срещу съответна продажна цена.
С Решение №5/06.01.2016г., постановено по в.т.д. №690/**г. по описа на
Апелативен съд гр.Варна е отменено Решение №633/23.07.**г. по т.д. №2133/2014г.
по описа на ВОС и „Енерго Про Продажби“АД е осъдено да заплати на „Н.К.“ ООД
сумата от 14 878.66 лева, представляваща платена без основание такса за
пренос за периода 31.08.2009г. – 05.12.2013г., на основание чл.55,ал.1 ЗЗД.
Решението не е допуснато до касационно обжалване съгласно Определение
№135/06.03.**г. по т.д. №**. по описа на ВКС, 2 т.о.
С Решение от 12.07.**г. по възз.т.д. №527/**. по описа
на ВОС е отменено Решение №4475/11.11.**г.
по гр.д. №3029/**г. по описа на ВРС и „Енерго Про Мрежи“АД е осъдено да заплати
на „Н.К.“ ООД сумата от 2453.73 лева, представляваща платена без основание
такса за пренос за периода 16.01.2014г. – 09.08.2014г., на основание чл.55,ал.1 ЗЗД.
Представени
са фактури за начислена стойност на цена, дължима за доставена ел.енергия и
мрежови компоненти с получател „Н.К.“ ООД и издател ЕВН, за адрес на потребеление гр.Г., ул.“И.“ ,
обект № **, като относимите към заявения период са фактури
№№**********/31.12.2016г.; **********/31.01.**г.; **********/ 28.02.**г.;
**********/ 31.03.**г.; **********/30.04.**г.; **********/31.05.**г.;**********/31.07.**г.;**********/31.08.
**г.; **********/30.09. **г.; **********/23.10.**г.; **********/ 30.11.**г.;
170017***6/ 31.12.**г.; 17001180806/ 31.01.2018г.; **********/ 28.02.2018г.;
**********/31.03.2018г.; **********/30.04.2018г.; **********/31.05.2018г.;
**********/ 30.06.2018г.;**********/ 31.07.2018г.
Представена
е лицензия на ЕОН България Мрежи за разпределение на електрическа енергия
№Л-138-07/13.08.2004г. от ДКВР.
Представени са Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.с.“
АД.
С Рамков договор №РД-16/05.04.2016г. са
уредени отношенията между „Енерго Про Мрежи“ АД и „Е.Т.с.и.ю.“ ЕАД във връзка със заплащането на мрежови услуги от ЕВН
Трейдинг саут иийст юръп“ЕАД на „Енерго Про Мрежи“ АД за клиенти, с които е договорено предоставяне на
комбинирани услуги съгласно чл.20 ПТЕЕ за техни обекти.
Представена е покана с отбелязване на
изх.№1196/07.08.**г. и вх.№К-EPRG- 3269/08.08.17 от „Н.К.“ ООД
до „Енерго Про Мрежи“ АД за
заплащане на по решение по възз.гр.д. №527/2016г. по описа на ВОС и искане за
преустановяване на начисляването на такса пренос и достъп на средно напрежение
за получаваното електрозахранване за обект в гр.Г., ул.“И.“№11, както и покана
с отбелязване на изх.№1765/23.11.**г. и вх.№EPRG- 32691/27.11.**г. от „Н.К.“ ООД
до „Енерго Про Мрежи“ АД с
искане за преустановяване начисляването на такса пренос средно напрежение и
възстановяване на неоснователно получени суми за същата такса за периода
09.08.2014г. – 31.05.**г.
По делото е проведена ССчЕ. Съгласно
заключението на вещото лице ищецът е заплатил сумите по процесните фактури на „ЕВН Трейдинг саут иийст юръп“ЕАД, които суми са платени от „ЕВН Трейдинг
саут иийст юръп“ЕАД на „Е.С.“АД.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на имущественото разместване между него и
ответника, т.е. фактическото предаване на материалното благо и получаването му
от другата страна. Същевременно ответникът носи тежестта да докаже наличието на
основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния
размер на дължимата сума.
По делото не е спорно и от
представените писмени доказателства се установява, че ищецът и
ответникът са в договорни правоотношение по доставка на ел.енергия и между тях има сключен договор за пренос на
ел.енергия, съобразно който „Енерго Про Мрежи“АД е поело
задължението да предостави услугата пренос през разпределителната мрежа до
мястото на доставката срещу съответна цена.
В предходно водения между страните спор с правно основание чл.55 ЗЗД
за дължимостта на такса за пренос на ел.енергия
средно напрежение по възз. т.д. №527/2016г. по описа на ВОС за периода 16.01.2014г. – 09.08.2014г. е
установено, че средствата за търговско измерване се намират в подстанция „Г.“ ;
че елементите, по които „Н.К.“ ООД получава електроенергия от точката на
присъединяване са : кабелно трасе от точката на присъединяване ПС „Г.“ до
ТП“Лъв“ и ТП“Лъв 2“, състоящо се от захранващ силов кабел с L=830м тип САПЕкТ 20 Kv, 3х185 мм2+1х120 мм2, два ТП „Лъв
1“ и „Лъв 2“ – сгради със специализирани помещения, в които има монтирани два
броя силови трансформатори, като е прието че „Н.К.“ ООД е собственик на тези съоръжения. Прието е, че
дружеството е собственик на обектите, от които е изградена мрежата, чрез които
получава електрозахранване от подстанция
“Г.“ и че дружеството се захранва с ел.енергия със собствен кабел, който е
присъединен към мрежа средна напрежение 20 Kv в подстанция „Г.“, като мястото на
присъединяване на клемните накрайници на кабела, по който се получава
ел.захранване към уредбата на мрежовия оператор е подстанция „Г.“. По аналогия
от мотивите на ТР №3/2016г. от 22.04.2019г. съдът приема, че по отношение на
тези факти, установени в предходно водения процес между същите страни, макар и за
дължимостта на такса за пренос за средно напрежение за друг период, се разпростира сила на присъдено нещо, поради
и което същите не подлежат на повторно установяване в настоящия процес,
доколкото не ответникът не е заявил възражения за новонастъпили след
постановяване на решението факти, които да бъдат изследвани.
Отношенията
между страните през процесния период се уреждат от Закона за енергетиката, Наредба №6 от
09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия
към преносната електрическа мрежа, Правила за търговия с
електрическа енергия, приети с Решение № П-1 от 24.03.2008г. на ДКЕВР, Правила
за измерване на количеството електрическа енергия. Съгласно ЗЕ, изменен и
обнародван в ДВ бр.74 от 2006г. от 31.12.2006т. дейностите по разпределение на
електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се
отделят от снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за
пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа, впоследствие разделена
от 01.07.2008г. на цена за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа.
С промени в Закона за енергетиката от 2012г. се предвиди всички клиенти с
обекти, присъединени на ниво средно напрежение, да избират доставчик на
електрическа енергия и да договарят с него цени на енергия.
„Електроразределение север“АД е
разпределително предприятие по смисъла на чл. 88 ал.1 от ЗЕ и оператор на
разпределителната мрежа, като е обществен доставчик на ел.енергия. „Н.К.“ ООД е потребител на ел. енергия. Съгласно чл.
120 ЗЕ ел.енергията, използвана от потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на преносното или на съответното
разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на
потребителя. Границата на собственост върху ел.съоръженията и мястото на
средствата на СТИ съгласно чл. 120 ал.2 ЗЕ се определят съгласно изискванията
на Наредба №6 и на правилата в чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ. Последната разпоредба от ЗЕ
препраща към правилата за измерване на количеството ел.енергия. В случая се
установява, че границата на собственост е между подстанция „Г.“ и подземния
кабел към трафопоста и е прието, че СТИ са правилно разположени.
Основният спорен въпрос по делото е има ли значение чия е
собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на
цена за пренос през електроразп ределителната мрежа. Съдът намира, че след като ищцовото дружество използва собствена
електроразпределителна мрежа за получаване на ел.енергия средно напрежение по
аргумент от чл.29,ал.3 ПТЕЕ, то не следва
да се начислява за пренос, тъй като такава услуга не му се предоставя. От заключението на ССчЕ се установява, че
всички суми по процесните фактури са заплатени от „Н.К.“ ООД
на „ЕВН Трейдинг саут иийст юръп“ ЕАД в това число и сумите, начислени за такса
пренос на ел.енергия средно напрежение. Установява се, че съгласно Рамков договор №РД-16/05.04.2016г. „ЕВН Трейдинг саут иийст
юръп“ЕАД начислява и фактурира дължимите на „Е.С.“АД суми, като впоследствие
събраните суми се превеждат в полза на мрежовия оператор „Е.С.“АД, което се
доказва да е осъществено съгласно ССчЕ. Искът не се оспорва от ответната страна
по размер, поради и което съдът приема, че ищецът е заплатил такса за пренос на
ел.енергия на ниво средно напрежение за периода месец януари **г. до месец
август 2018г. в размер на 2334.28 лева, съобразно издадените от „ЕВН Трейдинг
саут иийст юръп“ЕАД фактури.
Липсват основания, които да обосноват
правото на ответника да задържи платената сума, тъй като плащането е
извършено при начална липса на основание, поради и което съдът приема, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
Заплащането
на лихва за забава върху парична сума, предполага изпадане в забава на
задълженото лице за изпълнение на парично задължение. При липсата на конкретен падеж за
изпълнение ответникът изпада в забава след връчване на
съответна покана за плащане. По делото
са представени две покани, за които липсват данни да са получени от ответната
страна, с оглед и на което съдът намира предявения иск за неоснователен, поради
и което същият следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважената част от иска. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, което съдът намира за прекомерно с оглед на възражението в този смисъл от ответната страна. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и размера на минималните възнаграждения по НАРЕДБА №1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ищеца се следва сумата от 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, която следва да се редуцира до сумата от 533.28 лева. На ищеца следва се присъдят и сумите : 127.10 лева за заплатена д.т. и 444.40 лева за заплатен депозит за вещо лице, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника се
следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 67 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК
: **, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Н.К.“ ООД, ЕИК: **със седалище и адрес на
управление *** 334.28/две хиляди триста тридесет и четири лева и
двадесет и осем ст./ лева, представляваща платена без основание такса за пренос на ел.енергия на средно напрежение за периода месец януари **г. до месец
август 2018г. по фактури
№№**********/31.12.2016г.; **********/31.01.**г.; **********/ 28.02.**г.;
**********/ 31.03.**г.; **********/30.04.**г.; **********/31.05.**г.; 1700
146965/31.07.**г.; **********/ 31.08.**г.; **********/ 30.09.**г.;
**********/23.10.**г.; **********/30.11.**г.; 170017***6/31.12.**г.; 17001180806/
31.01.2018г.; **********/ 28.02.2018г.; **********/31.03.2018г.;
**********/30.04.2018г.; **********/31.05.2018г.; **********/ 30.06.2018г.;**********/ 31.07.2018г., на
основание чл.55,ал.1, предложение първо
ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска -18.12.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.К.“ ООД, ЕИК: **със
седалище и адрес на управление *** срещу „Е.С.” АД, ЕИК
: **, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата
от 293.45 лева, представляваща обезщетение
за забава в плащането на главницата
от 2334.28 лева, за периода 27.01.**г. до 10.12.2018г.
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК
: **, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Н.К.“ ООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление *** сумата от 1104.78 /хиляда сто и четири лева и седемдесет и осем ст./ лева, представляваща сторените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Н.К.“ ООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.С.” АД, ЕИК
: **, със седалище и адрес на управление *** сумата от 67 /шестдесет и седем/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: