Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №16251 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 249863,
постановено по гр. д. № 10331/2019 г. СРС, 85 с-в е уважил предявените от Х.А.Х.,
ЕГН ********** изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Плевен,
против Главна дирекция „И.на н.“, гр.София, искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, като е признал за установено, че
ответникът е извършил дискриминация на основата на признака „лично положение”
за периода от време 01.05.2014 г. – 30.05.2014 г., изразяваща се във връщане на
кореспонденцията му в нарушение на чл.75 от ППЗИНЗС, като е осъдил Главна
дирекция „И.на н.“, гр.София да преустанови нарушението и да се въздържа в
бъдеще от по-нататъшни нарушения.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от ответника Главна
дирекция „И.на н.“, гр.София, в която са изложени оплаквания за недопустимост и
неправилност на постановения краен съдебен акт. Изразени са правни и фактически
доводи, че спорът не е подсъден на СРС, тъй като в случаите, в които
дискриминационните действия или бездействия са на органи, осъществяващи
държавна власт исковете са от компетентността на съответния административен
съд. Излага, че при постановяване на решението съдът е излязъл извън рамките на
сезиране- произнесъл се е по осъдителен иск по чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр., с
какъвто не е бил сезиран надлежно. Поради това в посочената част постановеното
от СРС решение е недопустимо. Излага, че решението на СРС е неправилно и
необосновано, тъй като чрез събраните доказателства не се установяват
твърденията на ищеца за извършено нарушение на чл.75 от ППЗИНЗС и връщане на кореспонденцията
му за посочения период, което от своя страна да представлява пряка
дискриминация по защитен признак „лично положение“.
Искането е
решението на районния съд да бъде обезсилено, при условията на евентуалност отменено,
вместо което да бъде постановено ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
В законния срок не е
постъпил писмен отговор от ищеца Х.А.Х..
Софийски градски
съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба
против ответника Главна дирекция "И.на н." към Министерство на
правосъдието - гр. София ищецът е твърдял, че е лишен от свобода и изтърпява
наказание "доживотен затвор" със специален режим в затвора гр. Плевен,
като в периода 01.05.2014 г. – 30.05.2014 г. кореспонденцията му е била връщани
от администрацията на затвора в гр.Плевен с отбелязване, че лицето няма право
на такива писма. Същевременно в посочения период в затвора в гр.Пазарджик,
където изтърпява наказанието си лицето Назим Азис не е била връщана кореспонденцията
му /на този лишен от свобода/. По този начин, според ищеца, последния е
поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с лишените от свобода
изтърпяващи наказанието си в затвора в гр.Пазарджик.
Искането е съдът да
признае на основание чл. 71, ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр. за установено по отношение
на него, че в периода от 01.01.2015 г. до 22.01.2018 г. Главна дирекция "И.на
н." София е извършила нарушение на чл. 4 от ЗЗДискр., изразяващо се в
пряка и непряка дискриминация чрез неравно третиране на лично положение и да
бъде осъден ответникът да преустанови нарушението по т. 2 от същия член.
В срока по чл. 131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от процесуален представител на
ответника Главна дирекция "И.на наказанието", в който е изразено
становище, че местно компетентен да се произнесе по спора е съда в района на РС
Плевен. Оспорен е, като неоснователен предявения иск. Изложени са подробни
правни и фактически доводи за това.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че Х.А.Х. изтърпява наказание "доживотен
затвор" за посочения период в затвора в град Плевен.
Чрез показанията на
разпитания пред първата инстанция свидетел Н.Н.А., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора в гр.Пазарджик за исковия период, се
установява, че в затвора в гр.Пазарджик не е била връщана от администрацията на
затвора негова изпратена кореспонденция.
Чрез показанията на
свидетеля Х.Т.А.разпитан пред първата инстанция се установява, че същият е бил
в затвора в гр.Плевен около десет години до около 2017 г., като по негово
наблюдение по изискване на служител –инспектор „Социална дейност“ изпращаната
кореспонденция е била връщана, ако не се предава в отворен плик. Изискването
било писмото да се предава на администрацията в отворен плик, а не в запечатан.
По отношение на ищеца свидетеля сочи, че от него е разбрал, че му е била
връщана кореспонденция без конкретна причина, като не възпроизвежда свои
възприятия и не конкретизира по време, предмет или адресат върната
кореспонденция.
Въз основа на така приетото
за установено от фактическа страна съдът намира подадената жалба за
основателна. Обжалваното решение е валидно.
По отношение
наведените доводи за недопустимост на постановеното решение:
Съдът е бил сезиран
с установителен иск по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., а е налице произнасяне по
така предявения иск и по иск по чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр., с който съдът не
е бил сезиран. Поради това са нарушени процесуалните правила на чл.6 от ГПК,
предвиждащ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните. Произнасянето на съда по иск, с който не е сезиран е
недопустимо. Излизането извън обективните предели, за които е сезиран съда да
даде защита е порок на решението, при констатирането на които съобразно чл.
270, ал. 3 от ГПК въззивният съд следва да обезсили постановеното решение в
посочената част- по отношение произнасянето по иск по чл.71, ал.1, т.2 от
ЗЗДискр.
Изложените доводи
във въззивната жалба за недопустимост на постановеното решение, поради
произнасянето му от некомпетентен съд по правилата за определяне подсъдност /подведомственост/
между общите граждански съдилища и административните съдилища, съдът намира
следното:
Образувано е тълкувателно
дело № 1/2016 г. с разпореждане от 11.05.2016 г. на председателя на Върховния
касационен съд и председателя на Върховния административен съд по предложение
на заместник-председателя и ръководител на Гражданска колегия на Върховния
касационен съд за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общо
събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и от
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и уеднаквяване на
съдебната практика по въпроса:
"На кой съд са
подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1
и т. 2 от Закона за защита от дискриминация, за установяване на нарушението по
този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и
да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения?".
С разпореждане от
15.11.17 г. на председателя на Върховния касационен съд и на председателя на
Върховния административен съд е допълнен предмета по т.д. № 1/2016 г. по описа
на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание
на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, със
следното искане: " Ако при постановяване на Тълкувателно постановление по
т.д. № 1/2016 г. Общото събрание приеме, че исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Закона за защита от дискриминация са родово подсъдни на районния съд,
да се произнесе и по въпроса, на кой съд са подсъдни делата, образувани по
искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, като обяви за
изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4.
В отговор, с
приетото Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 по адм.д. № 1/2016 г.,
ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС е прието, че исковете с правна
квалификация чл.71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за
установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника
да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както
и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния
съд. Прието е изрично, че искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от
Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд. С ТП е обявено за
изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.15 г. по т.
дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в
частта му по т. 4.
Доколкото по
образуваното т. д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии,
чийто разяснения биха имали приложение в настоящия случай не е налице
произнасяне, то, настоящия състав намира че следва да се произнесе по същество
на спора съобразно произнасянето на ВАС и ВКС на Република България-смесен
петчленен състав по настоящето производство с определение № 18/13.02.2019 г. по
адм.д.№ 66/2015 г. В последното е прието, че компетентен да се произнесе по
спора съобразно разясненията на цитираното по-горе ТП № 1 от 16.01.2019 по
адм.д. № 1/2016 г., ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС е Софийски
районен съд.
По така изложените
съображения, настоящият състав намира изложените доводи за недопустимост на
постановеното от Софийски районен съд решение за неоснователни. Компетентен да
се произнесе по спора по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация е
именно районния съд.
Съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или
седалището на ответника, а видно от исковата молба и справка за актуално състояние
на ответника юридическо лице, седалището на същия е в гр. София. При
съобразяване препращането на чл.75 от Закона за защита от дискриминация и на
основание общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК компетентен да разгледа спора
е съдът в района на който е седалището на ответника - ГДИН, която е юридическо
лице със седалище в гр.София. Настоящият състав намира, че компетентността на
съда в случая се обосновава от общата норма и не е налице отвод на състава на
СРС, който се е произнесъл с решение.
По отношение
наведените доводи за неправилност.
Разгледана по
същество въззивната жалба е основателна в посочената част по следните
съображения:
С нормата на чл.90,
ал.1 ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да подават молби и жалби,
както и да се явяват лично пред началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие. В ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че пощенските
разходи за кореспонденцията на лишените от свобода са за тяхна сметка с
изключение на случаите, в които за лишените от свобода е установено, че нямат
средства и е прието, че разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за
лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата
на чл. 75, ал. 1 ППЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода имат право на
кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават.
3аконът гарантира правото на кореспонденция на осъдените лица, като позволява
получаването на неограничен брой писма. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ППЗИНЗС
дава право да бъде контролирана кореспонденцията, за да се предотврати
извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и
вещества.
Настоящия състав
намира, че в проведеното производство не е установено от страна на
администрацията на затвора в гр.Плевен да са били извършвани действия или
бездействия, които от своя страна да са довели до връщане на писма на ищеца, в
т.ч. и за посочения период в отклонение на дадената със ЗИНЗС и ППЗИНЗС уредба.
Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства не е установено, че кореспонденцията
на ищеца не е била изпращана, а му е била връщана от администрацията на затвора
в гр.Плевен. Както бе посочено по-горе, чрез показанията на свидетеля Х.Т.А.разпитан
пред първата инстанция е установено, че по негово наблюдение в затвора в
гр.Плевен по изискване на служител –инспектор „Социална дейност“ изпращаната
кореспонденция е била връщана, ако не се предава в отворен плик. Изискването
било писмото да се предава на администрацията в отворен плик, а не в запечатан.
По отношение на изпращана, респ. връщана кореспонденция на ищеца в отклонение
от указанията на приложимите разпоредби обсъдени по-горе сочения свидетел не е
установил конкретни обстоятелства, според изложените в исковата молба
фактически и правни доводи. В този смисъл е недоказано и твърдението, изложено
в исковата молба, че Х.Х. е третиран неравноправно по отношение на Н.А.,
изтърпяващ своето наказание за посочения период в затвора в гр. Падарджик.
ВКС нееднократно е
приемал в своята практика, че от значение при установяването на дискриминация е
обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на
дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано
или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази
дейност са спазени съответните нормативни изисквания. ЗЗДискр. цели
установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение
според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина
по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства.
В конкретния случай
не се установи наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат за
Х.Х. при упражняване на дейността на затворническата администрация във връзка
със законосъобразното съблюдаване на нормативно уредения режим, при който ищецът
изтърпява наказанието си "доживотен затвор". Съгласно разпоредбата на
чл. 9 ЗЗДискр ., в производството за защита от дискриминация страната, която
твърди, че е била жертва на дискриминация, следва да докаже фактите, от които
може да се направи извод, че е налице дискриминация, а от своя страна
ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Настоящата съдебна инстанция приема, че ищецът не е доказал наличието на факти,
от които може да се направи безспорен извод, че е налице дискриминация - пряка
или непряка по някой от критериите, изложени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
В заключение следва
да се приеме, че като е достигнал до различни правни изводи, районният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявения иск по чл.71,
ал.1, т.1 от ЗЗДискр. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като взе предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
249863, постановено по гр. д. № 10331/2019 г. СРС, 85 с-в, в частта, с която е
бил уважен предявеният от Х.А.Х., ЕГН ********** изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора гр.Плевен, против Главна дирекция „И.на н.“,
гр.София, осъдителен иск по чл.71, ал.1, т.2 от Закона за защита от
дискриминация /ЗЗДискр./, като е осъдена Главна дирекция „И.на н.“, гр.София
към Министерство на правосъдието да преустанови нарушението по чл.75 от ППЗИНЗС
изразяваща се във връщане на кореспонденцията на Х.А.Х., ЕГН ********** в периода 01.05.2014 г.
– 30.05.2014 г., както и е осъдена Главна дирекция „И.на н.“, гр.София да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д.№ 16251/2019 г. по описа на СГС в посочената част.
ОТМЕНЯ Решение № 249863, постановено по гр. д.
№ 10331/2019 г. СРС, 85 с-в, в частта, с която е уважен предявения от Х.А.Х.,
ЕГН ********** изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Плевен,
против Главна дирекция „И.на н.“, гр.София към Министерство на правосъдието, иск
по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, като е признато
за установено, че ответникът Главна дирекция „И.на н.“, гр.София е извършил
дискриминация на основата на признака „лично положение” за периода от време
01.05.2014 г. – 30.05.2014 г., изразяваща се във връщане на кореспонденцията му
в нарушение на чл.75 от ППЗИНЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Х.А.Х., ЕГН ********** изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора гр.Плевен, против Главна дирекция „И.на н.“,
гр.София към Министерство на правосъдието, иск по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр./, като е признато за установено, че
ответникът Главна дирекция „И.на н.“, гр.София е извършил дискриминация на
основата на признака „лично положение” за периода от време 01.05.2014 г. –
30.05.2014 г., изразяваща се във връщане на кореспонденцията му в нарушение на
чл.75 от ППЗИНЗС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.