Р Е
Ш Е Н
И Е № 1
гр. Силистра, 11.01.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският административен съд, в
публично заседание на четвърти януари, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Павлина Георгиева
при
секретаря Румяна Пенева, при участието на прокурор от ОП-Силистра Стефка
Ганчева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 174 по описа за 2017 г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът Д.О.Ю. от гр. Силистра,
понастоящем в Затвор Белене, е предявил иск с правна квалификация чл. 284 от ЗИНЗС против Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, за заплащане на обезщетение
в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени за период
от 119 дни за времето от 10.07.2015 г. до
07.10.2015 г. в Следствения арест в гр. Силистра вследствие незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията да осигурят такива условия на
бит, които адекватно да кореспондират с изисквания за запазване на човешкото
достойнство на временно лишенитe от свобода. В спалните
помещения не бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
пряк достъп на дневна светлина, естествено проветряване, а климатичната
инсталация била неработеща. Дюшеците били скъсани, миришели на мухъл с находки
на бълхи и дървеници. Личното пространство в килията е било по-малко от 4 кв.м.
Храната е била с изтекъл срок на годност, недостатъчна по калориен и химичен
състав. В събота и неделя не била осигурявана разходка на открито, за разлика
от делничните дни. Свижданията били ограничавани до 10 минути. Медицинското
обслужване било неосигурено като при оплаквания от болки, задържаният не бил
завеждан на преглед. Размерът на иска е намален вследствие на извършен отказ от
иск в съдебно заседание от 04.01.2018 г. като съдебното производство е
продължило за размера от 30 000 лева.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощник назначен по реда на Закона за правната помощ, поддържа исковата
молба.
Ответникът по иска, чрез
писмено становище на процесуален представител /л. 57/, оспорва предявения иск по основание и размер. От справка с рег. № 1724 / 10.11.2017
г. /л. 166/ било видно, че ищецът в процесния период е провеждал свиждания и е
получавал хранителни пратки. От приложената по делото
медицинска документация/ л.167-180/ се установявало, че е бил консултиран
многократно от медицинско лице в ареста на база на оплаквания и е получил
съответно лечение. Бил е осигуряван регулярен достъп до санитарен възел и
течаща вода. Всички тези факти сочели, че спорното отношение не е достигнало
минимално изискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл. 3 от
Европейската Конвенция за правата на човека. По делото липсвали данни за
увреждане на здравето /физическо или психическо/ на ищеца, което да бъде
разглеждано като последица от престоя му в следствения арест. В обобщение моли
за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Прокуратурата счита иска за неоснователен.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът извежда следните фактически установявания:
По делото не е спорно, а и от
приложената по делото справка /л. 165/ се установява, че Д.Ю. е пребивавал в
следствения арест в гр. Силистра по повод на мярка “Задържане под стража“ в
периода от 11.07.2015 г. до 07.10.2015 г., т.е 119 дни.
1/ Размерът на килиите, в които е
бил задържан ищецът, са със следните размери:
Килия № 2 – 8,10 кв.м., оборудвана с
6 броя легла при настанени трима задържани лица. Следователно средната
разполагаема площ се равнява на 2,6 кв.м.;
Килия № 5 – 5,10 кв.м., оборудвана с
6 броя легла при настанени двама задържани лица. Следователно средната
разполагаема площ се равнява на 2,5 кв.м.;
Килия № 9 – 8,10 кв.м., оборудвана с
6 броя легла при настанени трима задържани лица. Следователно средната
разполагаема площ се равнява на 2,6 кв.м.;
2/ Осветление в килиите: в
процесните килии няма прозорци за директен достъп на дневна светлина. Това
обстоятелство се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели св. М. /л. 191/
3/ Приток на свеж въздух:
вентилацията в килиите се осъществява от аспирационна система, която обхваща
всички килии. В коридора са монтирани четири климатика за охлаждане и
отопление, които хидратират и климатизират въздуха до референтните стойности. По
данни на свидетеля М. аспирацията е работела /л. 191-гръб/;
4/ Санитарно помещение – килиите в
следствения арест не са снабдени със самостоятелен санитарен възел. В края на
коридора има една баня и една тоалетна. Според свидетелите М. и Г., банята се е
ползвала един път седмично. Ползването на тоалетната се осъществява след
позвъняване /л. 192-гръб/. Свидетелят Г. заявява „точно проблеми сме нямали да
посещаваме санитарния възел. Поне три пъти на ден.., а през другото време се
облегчавахме в …пластмасови шишета“ /л. 142/. Според св. М. „повечето от
надзирателите казват да се облегчават по малка нужда в пластмасовите бутилки“ -
л. 142-гръб.
5/Престой на открито: според
приложената справка задържаните лица се извеждат на престой на открито само в
пет дни от седмицата с продължителност от 1,5 часа. В събота и неделя не се
осъществява извеждане на открито. Същите данни се потвърждават от разпитаните
по делото свидетели.
6/Хранене: според приложената
справка доставката на храната на задържаните лица се осъществява чрез договор,
като храната се приготвя в деня, в който се консумира, доставя се ежедневно до
сградата и е опакована в индивидуални пакети. При приготвянето на храната са
съобразени критериите за енергиен и калоричен състав. Според св. Г. храната е
била нормална /л. 142/. Според св. М. през периода, в който заедно са
пребивавали, 2 или 3 пъти са дали храна с изтекъл срок на годност /л. 191 - гръб/;
7/ Осигуряване на здравно
обслужване: Според приложената по делото справка, медицински картон, бланка за
раздадени лекарства и медицинска справка /л. 178/ на ищеца е бил осигуряван
редовен консулт с медицинско лице като съобразно снетата анамнеза са изписвани
и предоставяни лекарства. За целия период на пребиваване ищецът не е подавал
сигнали или жалби за влошено здравословно състояние.
8/ Свиждания: видно от приложената
справка през периода от 119 дни ищецът е осъществил три свиждания. По делото
няма данни за отказано свиждане.
В обобщение, въз основа на
горепосочените данни, съдът акцентира на следните фактически изводи: в
процесното място за лишаване от свобода не е бил осигурен достъп на естествена
слънчева светлина в нарушение на изискването на чл. 3 от ЕКПЧ; задържаните лица
са били лишени от разходка на открито в съботните и неделните дни в нарушение
на изискването на чл. 3 от ЕКПЧ за осигуряване на двигателна активност като
част от човешките условия на живот; средно-аритметичната площ в килията от 2,5
кв.м. е под минимума от 4 кв.м., предназначен за обичайно лично пространство в
нарушение на изискването на чл. 3 от ЕКПЧ; на задържаните лица не е осигуряван
неизменен и постоянен достъп до санитарен възел; инцидентно е била поднесена
храна с изтекъл срок на годност; В спалните помещения е имало дървеници, но в
същите помещения се е извършвала и дезинфекция.
Съдът намира за недоказани твърденията за
неосигурено качествено медицинско обслужване. Видно от приложената медицинска
документация същата отразява регулярни намеси на медицинско лице по повод на
подадени сигнали за нужда от медицинска помощ.
Недоказано е и оплакването за неосигурени
свиждания, видно от установените данни за осъществени такива и липса на отказ
за извършване на други свиждания.
Въз основа на така установените
факти, съдът извежда следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 284
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на задържаните под стража от
специализираните органи по изпълнението на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3 от същия закон, според който задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За
нарушения от този вид се смята и поставянето в неблагоприятни условия за задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС/.
Относима към спора е и
разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от
конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076
(LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е
критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на
държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и
работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да
имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна
светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба;
б) изкуственото
осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да
четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли
трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения
и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода,
да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за
съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от
общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки
случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
В конкретния случай се
установи, че специализираните органи на администрацията на ответника са
допуснали неизпълнение на задълженията си за осигуряване на човешко и достойно
отношение към задържания ищец като не са му осигурили достъп до естествена
слънчева светлина, разходка на открито в съботните и неделни дни,
представляваща израз на необходимостта от двигателна активност, неосигурен
постоянен достъп до санитарно помещение съобразно биологичните нужди на
човешкия организъм,минимална жилищна площ ,обезпечаваща дължим жизнен стандарт
от 4 кв.м. Съгласно презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. Насрещно
оборване на тази презумпция не бе осъществено от ответника, поради което следва
да се приеме, че искът е доказан по основание в рамките на посочените от съда
за установени факти.
Съдът счита, че искът е
доказан по основание, но не и по размер.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД при претендиране на
неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на
бездействието на ответника и на увреждането, както и естеството и степента на
претърпените морални страдания, недългия престой на ищеца в следствения арест в
гр. Силистра с наложена мярка "Задържане под стража" - за период от
119 дни, т.е. за четири месеца, както и размера на обезщетенията, които
практиката на ВАС съдържа по сходни казуси /решение № 2 662 от 06.03.2017
г. на ВАС по адм.д. № 2 843/2016 г. III отд./, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на
250 лв., равняващо се на 60 лева на месец. В останалата част искът за размера
над 250 лева до 30 000 лева като неоснователен следва да се отхвърли.
Ищецът е бил освободен от задължение за
заплащане на държавна такса.
Процесуалният представител на ищеца е
служебен, назначен по реда на ЗПП.
По искането на ответника за присъждане на разноски: съобразно нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, които са специални спрямо чл. 143 от АПК, разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение, се дължат на ответника само при пълно отхвърляне на исковата молба, какъвто не е процесният казус.
Мотивиран от изложеното,
съдът
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София да заплати на Д.О.Ю., ЕГН:********** ***, понастоящем
в Затвор Белене, обезщетение в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. за
претърпени неимуществени вреди по чл. 3 от ЗИНЗС вследствие неблагоприятните
битови условия, осигурени в следствен арест „Силистра“ в периода от 11.07.2015
г. - 07.10.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за размера над 250 /двеста петдесет лева/ до
30 000 /тридесет хиляди/ лева като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.