Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 186

 

гр. Силистра, 15.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд- Силистра, наказателен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Х.

 

при секретаря Анета Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 329/ 2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

 Жалбоподателят – „А.-ВД“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление- гр. Силистра ул.”Х. Д.” № ., представлявано от В. Д. М.обжалва Наказателно постановление № **/ 04.05.2020г. на зам.-началника на ДНСК– София, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 000 / хиляда / лева за извършено нарушение по чл.178, ал.1  във вр.с чл.177, ал.2 от ЗУТ. Жалбоподателят твърди, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалните и материални изисквания на закона. Оспорва изцяло констатациите по АУАН и НП.

Ответникът – ДНСК– София, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт Ц. С., надлежно упълномощена и приета от съда.

Жалбоподателят „А.-ВД“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител, вместо него- проц.представител адв.В.Х. ***.

В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата К.Й.К.– актосъставител и И.Д.К.- свидетел по акта. Същите се явиха и дадоха своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи като доказателства по делото.

След даване ход на делото жалбоподателят заяви, че поддържа жалбата в цялост, така както е предявена и не възразява да се приемат предявените с нея писмени доказателства.

От страна на проц.представител на АНО беше направено искане за приемане на нови доказателства, които съда след като взе предвид становището на ответната страна счете за допустимо, своевременно направено и с мотивирано протоколно определение прие като доказателства по делото представените нови такива.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

Във връзка с постъпило в РДНСК- Силистра писмо от няколко фирми, на 11.10.2019г. била извършена проверка от служители на ведомството на сградите, разположени на територията на „Стоково тържище“, находящо се в ПИ № ** по КККР на гр.Силистра, Индустриална зона „Запад“, с административен адрес- ул.“Х. Д.“ № ..

По време на проверката било установено, че на сграда с идентификатор № **- едноетажна масивна промишлена сграда е бил извършен ремонт на двускатен дървен покрив, с покритие от етернит, като е изпълнена нова дървена двускатна конструкция с покритие от керемиди. Същата била с приблизителна площ от 98,00 кв.м. За извършените строително-монтажни работа не били представени изискващите се по ЗУТ строителни книжа- одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Към момента на проверката строежът бил изцяло завършен и се ползвал по предназначение- за складова дейност, без да е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от органите на ДНКС. Строежът е трета категория, като част от обект „Стоково тържище. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № */ 11.10.2019г., съставен от служителите на РДНСК- Силистра.

От изложеното по-горе според становището на проверяващите органи било установено, че гореописания строеж се ползвал в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ без да е въведен в експлоатация от компетентен орган по чл.177, ал.2 от ЗУТ, поради което и на ЮЛ- жалбоподател бил съставен АУАН № */ 03.12.2019г., препис от който бил връчен лично на представител на ЮЛ. Въз основа на посоченият АУАН, по-късно било съставено и обжалваното НП.

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи следното:

Въз основа на установената фактическа обстановка и след като се запозна с всички доказателства по административно-наказателното дело, настоящия съдебен състав счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е  подадена в срока за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от процесуално легитимна страна.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, от упълномощено лице / приложено е пълномощно по делото /. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно – наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално – правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на „А. - ВД“ ЕООД.

Но от друга страна наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като неправилно административно– наказващият орган е приложил материалния закон, като е приел, че е реализирано нарушение по чл.178 ал.1 от ЗУТ от жалбоподателя, поради което и на основание чл.237 ал.1 т.4 от ЗУТ му е наложено съответното административно наказание.

Съгласно чл.178 ал.1 от ЗУТ „Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177”.

Съобразно нормата на чл.177, ал.2 от ЗУТ, която е упомената като привръзка към основното нарушение е видно, че „Строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството“.

Но съобразно нормата на ал.1 от същия член в ЗУТ е видно, че „След завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация. За строежите по чл. 32, ал. 1, т. 1, букви "б" и "ж" от Закона за кадастъра и имотния регистър, които създават зони на ограничения, възложителят представя удостоверение от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че са нанесени в специализираните карти и регистри по чл. 32 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В случаите по чл. 151, ал. 1, т. 10 след монтирането на инсталациите регистрирането им се извършва пред органите за технически надзор“.

Съгласно чл. 178 ал. 1 ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация, като при нарушение на тази забрана, Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други, съгласно ал. 5 на същия член. Релевантните факти за издаването на заповед с такова съдържание се извеждат от тези два текста и те са: 1. строежът да подлежи на приемане, а такива, съгласно чл. 137 ал. 1 са всички строежи от първа до пета категория включително; 2. строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт и 3. за строежа да не е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация. В конкретния казус, тези релевантни факти съда приема, че са налице. Констатирано е от органите на РДНСК- Силистра, че строежа е от трета категория съгласно чл.137, ал.1, т.3, б. “в” и „ж“ от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, поради което подлежи на въвеждане в експлоатация. Констатирано е, че се ползва по предназначение и за строежа не е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация. Тези констатации не се оспорват от жалбоподателя.

В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че доводите от страна на проц.представител на жалбоподателя, касателно субекта на нарушениято са правилни, тъй като очевидно самия субект на извършеното нарушение не е бил определен правилно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за неправилно, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.178, ал.1 от ЗУТ, съгласно която не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Установи се от доказателствата по делото, че процесния строеж „основен ремонт на покрив на съществуваща едноетажна промишлена сграда № **- склад“, находящ се в поземлен имот № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Силистра, не е собственост на жалбоподателя, той не е и възложител на този строеж, а е само наемател на сградата, съответно той не е лицето, което да има активната легитимация и отговорност по въвеждане в експлоатация на този строеж. Установи се от доказателствата по делото, че процесния строеж, описан по-горе, е собственост на трети лица, а жалбоподателят като наемател за този обект, няма задължение да въвежда в експлоатация този строеж, тъй като няма качество на "възложител" на строежа, нито е собственик на строежа. Това обстоятелство изключва задължението на жалбоподателя той да подава заявление до компетентните органи за въвеждане в експлоатация на строежа по реда на чл. 177 от ЗУТ.

Предвид установеното по-горе, настоящия съдебен състав счита, че при издаване на АУАН и НП, административнонаказващият орган не е установил правилно субекта на нарушението, който в случая следва да бъде собственика или възложителя на строежа. При това положение и с оглед събраните доказателства по делото, съдът счита, че незаконосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя и му е наложил административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева на основание чл. 237, ал.1, т.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

Ето защо съдът счита, че следва да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не трябва да се присъжда спрямо тях.  Искане в тази насока не е направено от страна на проц.представител на жалбоподателя, поради което настоящия съдебен състав счита, че не дължи произнасяне в тази насока и не следва да осъжда насрещната страна на разноски, направени от страна на жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № **/ 04.05.2020г. на зам.-началника на ДНСК– София, с което на основание чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ на „А.-ВД“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление- гр. Силистра ул.”Х. Д.” № 1, представлявано от В. Д. М.е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 000 / хиляда / лева за извършено нарушение по чл.178, ал.1 във вр.с чл.177, ал.2 от ЗУТ като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….

                                                                / М. Х. /