Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 26.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
596 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ц.В.К.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗАД
„ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 1741,90лева, представляваща
остатък от дължимо застрахователно обезщетение след приспадане на присъдено такова с влязло в сила
решение по гр.д. № 489/2019г. по описа на ВРС в размер на 500лева заявено в
частичен размер и определеното и платено от застрахователя в размер на
779,10лева, по имуществена застраховка «Пълно Каско», полица № 0020090201800083 за претърпените
имуществени вреди на л.а «Шкода октавия» с рег. № В
2298 НХ, от застрахователно събитие настъпило на 04.08.2018г. в гр. Варна и
изразяващи се в увреждане на следните детайли: предна броня, преден десен
калник, предна дясна врата, дясно огледало, лайсна предна дясна врата, дръжка
предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна задна дясна врата, заден десен
калник, задна броня, преден ляв калник, предна лява врата, ляво огледало, десен
праг, предна лява джанта, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.01.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищцата
излага твърдения, че е собственик на л.а Шкода октавия, рег. № В 2298 НХ, застрахована имуществено при
ответното дружество по полица Пълно каско със срок на
действие 22.02.2018г. до 21.02.2019г. Застрахователната премия от 400,07лева е
била платена изцяло. На 04.08.2018г. около 14.30часа в гр. Варна на ул. Битоля,
е настъпило ПТП, при което автомобилът й е бил увреден по вина на другия водач.
Съставен бил протокол за ПТП № 169854/04.08.2018г. Твърди, че за настъпилото
ПТП уведомила веднага застрахователя си. Негов представител извършил оглед,
снимков материал и изготвил опис на щета № 0020-090-1140/2018г., в който описал
като уведени детайли- предна броня, преден десен калник, предна дясна врата, дясно
огледало, лайсна предна дясна врата, дръжка предна дясна врата, задна дясна
врата, лайсна задна дясна врата, заден десен калник, задна броня, преден ляв
калник, предна лява врата, ляво огледало, десен праг, предна лява джанта. За
така посочените щети, на 08.10.2018г. ищцата получила обезщетение от
застрахователя в размер на сумата от 779,10лева, което счита, че е
недостатъчно, за да покрие причинените вреди. Затова, завела частичен иск срещу
застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. С решение по гр.д. № 489/2019г. по описа на ВРС,
ответникът бил осъден да плати обезщетение от 500лева, частичен иск от целия в
размер на 2241,90лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба. Доколкото присъдената сума не покрива действително търпяните
вреди, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба при съобразяване
размера на присъденото обезщетение по предходно воден спор пред съда и платено
от застрахователя. Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се признава по основание и размер до сумата от 555,55лева. За разликата
се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че между страните е било налично
соченото застрахователно правоотношение, както и че на 06.08.2018г. е бил
уведомен за настъпило застрахователно събитие увреждащо застрахованото
имущество. Въз основа на извършения оглед и изготвен снимков материал, твърди,
че е определил по експертна оценка застрахователно обезщетение в размер на
779.10лева, което е било изплатено на 11.09.2018г. Не оспорва и че с влязло в
сила решение по гр.д. № 489/2019г. на ВРС е бил осъден да плати допълнително
сумата от 500лева застрахователно обезщетение от иск целия в размер на
2241,90лева. Посочва, че така присъдената сума е платил на 03.09.2019г. по
образувано изп.д. № 414/2019г. на ЧСИ, рег. № 807. Така, единствено оспорва
начина на определяне на застрахователното обезщетение, като твърди, че липсва
обосновка то да бъде определено по цени на оригинални части и на труда в
официален сертифициран сервиз. Счита, че средната пазарна стойност на ремонта е
в размер на 1834,65лева, от която след приспадане на определеното обезщетение
от 779,10лева и присъденото с влязлото в сила решение от 500лева, остава такова
в размер на сумата от 555,55лева. Затова и за горницата над 555,55лева молбата
е исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна
страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла
твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест на
ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора по повод
определяне и плащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
- че помежду им е имало валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка «Каско»,
полица № 0020090201800083 на л.а «Шкода октавия» с
рег. № В 2298 НХ;
- че по повод
настъпило застрахователно събитие на 04.08.2018г. ответникът е образувал щета №
0020-090-1140/2018г. и е констатирал
следните увреждания на застрахованата вещ- предна броня, преден десен калник,
предна дясна врата, дясно огледало, лайсна предна дясна врата, дръжка предна
дясна врата, задна дясна врата, лайсна задна дясна врата, заден десен калник,
задна броня, преден ляв калник, предна лява врата, ляво огледало, десен праг,
предна лява джанта;
- че по
образуваната щета застрахователят е определил и изплатил застрахователно
обезщетение от 779,10лева.
На страните е обявено
за служебно известно на съда и
поради това ненуждаещо се от доказване, че
с влязло в сила решение по гр.д. № 489/2019г. по описа на ВРС ответникът е
осъден да плати за същото застрахователно събитие застрахователно обезщетение
от 500лева, частичен иск от целия в размер на 2241,90лева.
С т. 2 на ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д. №
3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие, че решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В
мотивите на соченото ТР се приема, че при уважаване на частичния иск обективните
предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия
иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и
също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като
със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане е възникнало валидно, поради което частичният иск е
уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер
на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало,
нито каква е правната му квалификация.
Предвид изложеното, а и принципно страните не спорят относно фактите
пораждащите претендираното право, то следва да се приеме, че ищцата е правоимащо лице да получи застрахователно
обезщетение за настъпилото на 04.08.2018г. застрахователно събитие.
Спорният между страните
въпрос касае размера на исковата претенция, т.е каква е нужната стойност за
възстановяване на увреждането.
В тази връзка, по
делото бе изслушано и прието заключение на допусната САТЕ. Заключението на
експерта, като изготвено от в.л. с нужната компетентност, след запознаване с
приложените по делото документи и направата на нужните проучвания на пазара, бива
кредитирано от съда в цялост. По отношение нужната стойност по отстраняване на
увреждането, заключението е изготвено в няколко варианта на стойности на труд и
материали- по средни пазарни цени, по цени на сервизи разполагащи с европейски
сертификат за качество и по средни пазарни цени на резервни части от
алтернативни доставчици и сервизи неразполагащи с европейски сертификат за
качество. Нужната стойност на база средни пазарни цени на пазара на резервни
части и труд към датата на събитието е 3588,37лева, по цени на сервизи разполагащи
с европейски сертификат за качество- 4704,73лева, а
по средни пазарни цени на резервни части от алтернативни
доставчици и сервизи неразполагащи с европейски сертификат за качество- 2472лева. В с.з. в.л. уточнява, че при
изготвянето на заключението си не е получавало конкретни оферти от сервизите,
доколкото повечето от тях искали заплащане на тази услуга, поради което и е
разчитал на собствения си опит и познания. Алтернативните резервни части са с
по- ниска цена, доколкото не са одобрени и произведени от официалния
производител. Дали частта е оригинална или не, има касателство,
когато се касае за безопасност, но в случая увредените детайли за подмяна са
калник и огледало. Когато е алтернативна част при огледалото често имало
разлика във видимостта или проблем при закрепването. Не може да посочи дали
въпросният автомобил е бил оборудван с оригинални части.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Принципът на
пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй
като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в
новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II
ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО,
определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и
други/. По отношение стойността на труда за възстановяване на вредите, съдът
възприема тази формирана като средна пазарна цена при съобразяване на цените на
труда на сервизи без и такива разполагащи със сертификат за качество, доколкото
всички те са на пазара като предоставящи тези услуги и липсва основание за
изключването им при определяне средната пазарна цена на услугата. Липсва
обосновка на тезата от необходимост ремонтът да се извърши само в сервизи
разполагащи със сертификат за качество. Не е налице и основание предвид
характера на увредените детайли- калник и странично огледало, т.е части които
не касаят безопасност на автомобила, да се вземе предвид стойността само на
оригинални части. Още повече, че изначално ищецът не е твърдял увредените да са
били такива, респ. доказване на този факт не е проведено. Затова, размерът на
реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към
датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи
такива резервни части и услуги. Т.е това е сумата от 3588,37лева. Не е налице и
основание съдът да съобразява експертното заключение на в.л. по предходния спор
между страните, защото това би било в нарушение на принципа на непосредственост
важим в гражданския процес. При несъгласие и съмнения относно обосноваността на
експертното заключение, всяка страна в процеса има на разположение възможността
да поиска допускане на повторна експертиза, каквото искане не е формулирано.
Обобщено, заключението на в.л. по предходния спор между страните не може да
бъде съобразено от настоящия съд. Не се спори между страните, че ответното
дружество по повод настъпилото застрахователно събитие е изплатило на ищеца по
щетата обезщетение в размер на 779,10лева, стойността на което следва да бъде
приспадната от приетата като меродавна от съда стойност на уврежданията от 3588,37лева,
при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 2809,27лева. От тази
стойност следва да се приспадне и присъденото обезщетение заявено в частичен
размер с влязлото в сила решение по гр.д. № 489/2019г. по описа на ВРС от 500лева.
Така, остатъчното застрахователно обезщетение за настъпилото на 04.08.2018г.
застрахователно събитие е в размер на 2309,27лева. При спазване принципа на диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен в цялост,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така
както е било поискано.
По разноските:
Съобразно изхода на
спора сторените от ищеца разноски ще следва
да се понесат
от ответника. Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 69,68лева-
платена ДТ, 50лева- депозит на вещо лице и 380лева платено адв. възнаграждение
с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 03.06.2020г. Или общо 499,68лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1741,90лева, представляваща
остатък от дължимо застрахователно обезщетение след приспадане на присъдено такова с влязло в сила решение по гр.д. №
489/2019г. по описа на ВРС в размер на 500лева заявено в частичен размер и
определеното и платено от застрахователя в размер на 779,10лева, по имуществена
застраховка «Пълно Каско», полица № 0020090201800083 за претърпените
имуществени вреди на л.а «Шкода октавия» с рег. № В
2298 НХ, от застрахователно събитие настъпило на 04.08.2018г. в гр. Варна и
изразяващи се в увреждане на следните детайли: предна броня, преден десен
калник, предна дясна врата, дясно огледало, лайсна предна дясна врата, дръжка
предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна задна дясна врата, заден десен
калник, задна броня, преден ляв калник, предна лява врата, ляво огледало, десен
праг, предна лява джанта, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.01.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.В.К., ЕГН **********
сумата от 499,68лева, представляваща
сторени по делото съдебно- деловодни разноски в настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: