№ 218
гр. Варна, 28.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20223001000161 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба
от „Илот Блек Сий Хотелс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна против определение
№ 153/13.01.2022 г., постановено по в.ч.т.д. №3000/2021 г. по описа на ОС - Варна, с което е
оставено без разглеждане възражение на жалбоподателя по чл.423 ГПК, депозирано пред
ВРС на 12.08.2021 год., срещу заповед №1724/2021 г. за парично задължение по чл.417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6835/2021 год. на ВРС, 24-ти състав.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен
акт. Твърди се, че неправилно ОС – Варна е определил момента на узнаване от страна на
жалбоподателя за издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК. Инвокират се аргументи, че действително страната е узнала за издадената
заповед на 26.07.2021 г., когато с приемо - предавателен протокол адв. М.В. е предоставила
документите по изпълнителното производство на адв. И.Б., в качеството му на
пълномощник на „Илот Блек Сий Хотелс“ АД. Оспорва се изводът на съда, че с получения
протокол за разпределение на суми в резултат на публична продан на недвижим имот,
страната е узнала за процесната заповед и за факта, че взискателят, на когото е възложен
имота на жалбоподателя е цесионер и е присъединен като взискател по изпълнителното
дело. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ОС – Варна за
продължаване на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна „Бългериън Пропърти Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София е подала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност
на жалбата, като твърди, че възражението е подадено след изтичане на преклузивния срок
по чл.423, ал.1 от ГПК, поради което е недопустимо. Сочи, че на 31.05.2021 г. документите
по изпълнителното производство са връчени от ЧСИ Р.С. на адв. М.В. на основание
представено от последната пълномощно. Излага твърдения, че фактът на узнаване на
заповедта за незабавно изпълнение не е свързан с фактическото получаване на препис от
същата и изпълнителния лист. Счита, че след като длъжникът е признал, че с електронно
съобщение на 02.07.2021 г. е получил от адв. В. протокол за разпределение на суми по
изпълнително дело, то на тази дата „Илот Блек Сий Хотелс“ АД е узнало за издадените
срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Оспорва твърденията на
жалбоподателя за липса на надлежно учредена представителна власт по отношение на адв.
М.В.. Моли за оставяне на частната жалба без уважение.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Частната жалба е
подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния
срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна по следните съображения:
ОС - Варна е бил сезиран с възражение по чл.423 от ГПК, подадено от „Илот Блек
Сий Хотелс“ АД срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 1724/2021 г, по
ч.гр.дело №6835/2021г. на ВРС, 24 състав, издадена по чл.417 ГПК. Възражението е
подадено на 12.08.2021 г., като длъжникът излага, че е узнал за издадената срещу него
заповед на 26.07.2021 г., когато с приемо – предавателен протокол адв. М.В. му е
представила заповедта за изпълнение и останалите документи по изпълнителното дело.
Твърди, че книжата по изпълнителното дело не са му връчени надлежно, тъй като адв. М.В.,
на която на 31.05.2021 г. последните са връчени не е била упълномощена с права по
конкретното изпълнително дело.
За да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че узнаването по
смисъла на чл. 423 ГПК не е свързано с фактическото получаване на заповедта, а длъжникът
е узнал за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение още с получаването на
протокола за разпределение на суми по изпълнително дело, а именно на 02.07.2021 г. С
оглед датата на узнаване и датата на предявяване, съдът е приел, че възражението е
подадено след изтичане на преклузивния едномесечен срок и е прекратил производството по
делото.
От доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 6835/2021 г. на ВРС, 24-ти състав се
установява, че въз основа на заявление по чл.417 ГПК, в полза на „Бългериън Пропърти
Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
1724/17.05.2021 год., с която е разпоредено на длъжника „Илот Блек Сий Хотелс“ АД да
заплати на заявителя сумата от 433 545 евро, представляваща вземане по споразумение от
19.02.2021 г. с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус Е.Б. с район на
действие РС – София, рег. № 435/19.02.2021 г. с падеж 15.03.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението. Постановено е незабавното й изпълнение и е
издаден изпълнителен лист.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 20177060400676 по
описа на ЧСИ Р.С., по което на 31.05.2021 г. на адв. М.В. е била връчена заповед за
изпълнение и е уведомена за цесията.
На 02.07.2021 г., с електронно съобщение, адв. В. е изпратила на представляващия
„Илот Блек Сий Хотелс“ АД – Х.И.Е.П., Протокол за разпределение в резултат на публична
продан на недвижим имот от 07.05.2021 г. до 07.06.2021 г. по изп. дело № 20177060400676.
Отново с електронно съобщение от 22.07.2021 г., представляващият дружеството –
жалбоподател е потвърдил получаването на протокола и е изискал от адв. М.В. да
предостави останалите документи свързани с публичната продан, гражданските дела и
издадените изпълнителни листи. Последните са връчени с приемо - предавателен протокол
на 26.07.2021 г. на адв. И.Б. действащ като пълномощник на дружеството.
По смисъла на чл.423 от ГПК, в случай, че заповед за изпълнение не бъде надлежно
връчена, в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение, длъжникът който е
бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния
съд.
Посоченият в горната разпоредба срок е преклузивен. За спазването му съдът следи
служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред окръжен съд
срещу издадената заповед за изпълнение, така производството по направено след този срок
възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване за издадената заповед за
изпълнение. Моментът на узнаването е фактически въпрос и като такъв подлежи на
доказване от страната, която го твърди в свой интерес. При преценката дали срокът е спазен
съдът изхожда от твърденията на страната и представените и събраните по делото
2
доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаване на заповедта.
Обясненията на страната, в т. ч съдържащи признаване на факти, са редовен способ за
събиране на доказателствени средства и доказателства, но се преценяват от съда наред с
всички останали, съобразно вътрешното му убеждение. Когато страната във възражението
си се позовава на ненадлежно връчване на заповедта, съдът следва ясно да разграничава
обстоятелствата по узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от
обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност и при преценката за
спазването на едномесечния срок да изхожда само от първата група факти
Анализът на фактите и доказателствата по делото не обосновава извода, че
жалбоподателят е узнал за издадената заповед на 02.07.2021 г., когато с електронно
съобщение адв. В. му е изпратила протокол за разпределение на суми в резултат на
публична продан на недвижим имот. Доколкото в изпратеното съобщение и в протокола се
съдържа информация относно издадени изпълнителни листи, делата, по които същите са
издадени и взискателите, но липсва информация конкретно по отношение на издадената
заповед за незабавно изпълнение, то не може да се приеме, че страната е узнала за
последната с получаване на протокола. Още повече, видно от представените и приобщени
доказателства, жалбоподателят е потвърдил получаването на протокола едва на 22.07.2021 г.
С оглед на горното, дори да се допусне, че жалбоподателят е узнал за издадената
заповед за незабавно изпълнение от представения от адв. В. по ел. поща протокол за
разпределение на суми, то с оглед изпратеното потвърждение за получаване на съобщението
от длъжника от 22.07.2021 г., следва да се приеме, че възражението по чл. 423 ГПК е
подадено в преклузивния срок, поради което се явява
допустимо.
Съобразно ГПКсъс гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е
неправилно и като такова, следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 153/13.01.2022 г., постановено по в.ч.т.д. №3000/2021 г. по
описа на ОС - Варна, с което е оставено без разглеждане възражение на жалбоподателя по
чл.423 ГПК, депозирано пред ВРС на 12.08.2021 год., срещу заповед №1724/2021 г. за
парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6835/2021 год. на ВРС, 24-ти
състав, като е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3