№ 2
гр. София , 08.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно фирмено дело
№ 20211001100003 по описа за 2021 година
Образувано е по частна жалба вх.н. 264772/15.01.2021г. на МСХИ
срещу определение от 22.12.2020г. по ф.д. 12485/2003г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VI – 15 с-в, с което е постановено оставяне без разглеждане
на заявление № 280360/29.10.2020г., подадено по ф.д. 12485/2003г. по описа
на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 с-в. Жалбоподателят поддържа доводи
за неправилност на обжалвания съдебен акт предвид противоречието му на
процесуалния и материалния закон. Излага по същество съдът да е
постановил отказ от вписване на заявените за вписване обстоятелства,
предвид на което моли отказът да бъде отменен и вместо това разпоредено от
въззивният съд вписване на заявените за вписване обстоятелства по
постановено прекратяване при отказ от иска по предявен срещу ответника
иск по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗВ, което жалбоподателят поддържа да се ползва
със сила на пресъдено нещо, предвид на което и следва режима на решение по
спора. Цитира съдебна практика за правното значение на отказа от иск. По
изложените доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо
него постановен друг, с който да бъде разпоредено вписване на заявените
обстоятелства.
Настоящият състав на съда при дължимата служебна проверка относно
допустимостта на сезиралата го жалба, намира същата да е подадена в срок от
заинтересовано лице и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт.
1
По същество жалбата е основателна по следните мотиви:
Съдът е сезиран със заявление от МСХИ, представлявано от вписаният
представител на вероизповеданието, с искане да бъде извършено вписване по
партидата на изповеданието на определение № 3317 от 16.06.2011г. по описа
на СГС, ТО, VI – 15 с-в, с което по заявен отказ от иск по § 4 от ПЗР на ЗВ,
съдът е постановил прекратяване на исковото производство.
С обжалвания съдебен акт определение от 22.12.2020г. по ф.д.
12485/2003г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 с-в, съдът е счел
сезиралото го заявление за недопустимо с изложени мотиви заявените за
вписване обстоятелства - прекратяване на производство по иск по § 4, ал. 2 от
ПЗР на ЗВ, да не подлежат на вписване в регистъра по чл. 18 ЗВп, и на това
основание оставил без разглеждане заявлението.
Съобразно разясненията, дадени с ТР 6/2017г. по описа на т.д. 6/2017г.
по описа на ОСГТК на ВКС, съдът изпълнява своето задължение да осигури
прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята
на жалбоподателя, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност в сезиралата го частна жалба.
В този смисъл и макар в жалбата на МСХИ да не се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт предвид
извършената неправилна преценка от съда досежно допустимостта на
сезиралото го заявление, а са изложени доводи съдът да е постановил по
съществото си отказ за вписване, настоящият състав на съда е длъжен да
извърши самостоятелна преценка за законосъобразност на обусловилият
крайния резултат – оставяне на заявлението без разглеждане, правен извод на
съда за недопустимост на заявлението.
Настоящият състав на съда съобразява разпоредбата на чл. 15 от Закон
за вероизповеданията, която постановява регистрацията на религиозните
общности като юридически лица да се извършва от СГС по реда на глава
Четиридесет и девета „Общи правила“ на ГПК, което определя
производството като охранително и в частност приложение към същото
намират, както общите разпоредби на охранителното производство, така и
специалните на глава Петдесет и пета „Вписване на юридически лица“.
2
Нормата на чл. 531 ГПК определя за допустима да стартира
охранително производство всяка молба на заинтересовано лице. Със
специалната разпоредба на чл. 600 ГПК са посочени лицата, легитимирани да
инициират производство по вписване във водените от съда регистри на
юридически лица, включително всеки оправомощен да представлява
юридическото лице. В ЗВп липсва друга специална уредба.
Сезиралото съда заявление отговаря на единствените гореочертани от
закона изисквания за неговата допустимост – да е подадено от легитимирано
лице с правен интерес– юридическото лице, по чието фирмено дело се иска
вписването, чрез оправомощен представител, предвид на което и същото е
допустимо.
Изложените от съда с обжалвания съдебен акт доводи, че заявените
обстоятелства не са от категорията, подлежащи на вписване по чл. 18 ЗВп, са
доводи по съществото на сезиралото го заявление и съобразно чл. 602, ал. 2
ГПК, вр. чл. 606 ГПК обуславят произнасяне от съда с решение, с което съдът
постановява отказ за вписване на заявените обстоятелства, или при извод в
друг смисъл постановява вписване на същите.
По горните мотиви като е приел сезиралото го заявление да е
недопустимо и оставил същото без разглеждане с обжалваното определение
съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен по
реда на инстанционния контрол и делото върнато на СГС за произнасяне по
същество на сезиралото го заявление с решение по чл. 602, ал. 2 ГПК.
Само за пълнота следва да бъде добавено, че искането на
жалбоподателя по депозираната жалба настоящият въззивен състав на съда да
разгледа заявлението му по същество не може да бъде удовлетворено,
доколкото липсва произнасяне по същество от първоинстанционния съд –
липсва постановен отказ, чиято законосъобразност да преценява въззивната
инстанция.
По тези мотиви, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба вх.н. 264772/15.01.2021г. на МСХИ
3
определение от 22.12.2020г. по ф.д. 12485/2003г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VI – 15 с-в, с което е постановено оставяне без разглеждане
на заявление № 280360/29.10.2020г., подадено по ф.д. 12485/2003г. по описа
на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 с-в.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 с-в, за
разглеждане на заявление № 280360/29.10.2020г., подадено от МСХИ по ф.д.
12485/2003г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 с-в, и
постановяване на решение по чл. 602, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4