№ 1140
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501239 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 42 от 11.12.2023г. постановено по т.д. № 26/2022г. по описа на Окръжен
съд Кюстендил, ГО, е уважен частично иск с праавно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД,
като „ЗК Лев инс” АД, е осъден да заплати на В. С. П., сумата от 150 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от
настъпилата смърт на дъщеря й Г. Т. Х. причинена от ПТП от 03.08.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 8,25 лева, изчислени по компенсация деловодни разноски.
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 150
000лв. до претендираните 200 000лв. като неоснователен.
Присъдени са разноски, като „ЗК Лев Инс“ АД, е осъдена да заплати по сметка на
ОС-Кюстендил сумата от 6 847.50 лева, от които 6 000 лева, представляващи дължима
държавна такса и 847.50 лева, представляващи сторени разноски от бюджета на съда за вещи
лица.
По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК В. С. П., е осъдена да заплати на „ЗК
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 268.50 лева, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
1
В срока по чл.263 ГПК срещу решението е депозирана насрещна въззивна жалба
от ответника по делото.
Жалбоподателката-ищец В. С. П. оспорва решението в неговата отхвърлителна
част за разликата над 150 000лв. до 200 000лв. Изтъква факта, че причина за настъпване на
ПТП е внезапното навлизане на л.а.марка „Алфа Ромео 146“, per. № ********, управляван от
В. И. П. в лентата за насрещно движение, в която се е движил товарния автомобил, който е
предприел аварийно спиране и маневра, но въпреки това е настъпил удар, вследствие на
който е причинена смъртта на Г. Х. /пътник на задна дясна седалка/ и на водача на л.а.В. П..
Безспорно е установено, че отношенията между В. П. и нейната дъщеря Г. са били
изключително близки. Това били отношения, създадени върху основата на дълбока
емоционална и духовна връзка. В. не просто дала живот и отгледала дъщеря си, тя всячески
се опитвала да запази и съхрани детето си. В тази връзка категорично е доказано, че Х.
приживе развила тежка диабетна полиневропатия, в резултат на която през 2011 г. се
наложило да й бъде трансплантиран панкреас и бъбрек. В този труден за нея момент, майка
й била неотлъчно до нея. Операцията била извършена в Германия, като през цялото време
на болничния престой В., стояла неотлъчно до дъщеря си и й давала кураж. Благодарение на
силната и морална и духовна подкрепа на майка си, Г. успяла да преживее трансплантацията
и да заживее втори живот. За съжаление през 2019г. съдбата отново отредила Г. да бъде
приета в болница в Германия. И тогава майка й била неотлъчно до нея. В резултат на
подкрепата на майка си Г. отново била изписана с подобрение. До настъпване на трагичния
инцидент двете общували ежедневно, Г. била опората на майка си. Чрез показания дадени в
о.с.з. от 26.04.2023г. от свидетеля В. Г. П. - сестра на починалата Г., се установи, че заедно
със сестра си са отраснали в едно домакинство, като заболяването (тежък диабет) на Г.
започнало от ранна детска 8 годишна възраст. Реално от този момент В. е започнала да
полага за нея грижи и като медицинска сестра. Здравословното състояние на Г. през
годините на детството й изисквало майката да е по-отдадена на нея, вместо на по-малката
сестра - св.В. П.. Отношенията между майка и дъщеря били изключително близки, не само
поради болестта на Г., но и поради факта, че В. родила млада по-голямата си дъщеря и
разликата между поколенията при тях не била голяма. Поради това обстоятелство двете
постоянно пътували заедно на екскурзии и освен типичните взаимоотношения между дете и
родител, при тях се създала връзка типична за близки приятелки. Дори когато Г. живеела в
гр. ***, двете постоянно се виждали. В последните години от живота на Г., майка й успяла
да й осигури работа в гр. ***, за да бъдат по-близко една до друга. Същата свидетелка
пояснява, че в резултат от смъртта на Г., В. приема успокоителни, отслабнала е с 10 кг., има
постоянни проблеми със съня и изпада в чести хипертонични кризи. Затова намира, че
съдебният акт, в частта с която е отхвърлен иска е неправилен, занижен по размер, поради
което и не се постига целта на закона за пълно обезщетяване на всички търпени вреди. Моли
за решение, по силата на което да се присъди допълнителна парична сума застрахователно
обезщетение от още 50 000/петдесет хиляди/лева за неимуществени вреди болки, страдания
и психически стрес в резултат от загубата на родна дъщеря Г. Т. Х., ведно със законните
последици. Претендира разноски.
2
Жалбоподателят-ответник „ЗК Лев Инс“ АД оспорва решението в неговата
осъдителна част за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. и моли съда да намали размера
на присъденото обезщетение. Посочва, че водачът, чиято отговороност е застрахована при
ЗК ЛЕВ ИНС АД В. И. П. е невинен за настъпване на процесното събитие, тъй като е
установено, че е починал от аневризма на коремната аорта, за което няма вина, а преди да
настъпи спукването на кръвоносния съд за водачът не е имало лесно разпознаваеми
симптоми, за да вземе мерки, разширение на коремната аорта не е диагностицирано от преди
събитието, не е предписано медикаментозно лечение, водачът е приемал при нужда
лекарства за кръвното налягане, което е варирало между ниско и високо. Съдът не е отчел
това обстоятелство при определяне размера на обезщетението. В случай, че се установи, че
водачът е знаел за здравословния си проблем и е казал на спътничките си в автомобила, то
починалата Г. Х. е имала възможност да избере друг превоз до гр.***, сама е създала
предпоставка за своята гибел, избирайки да пътува с водача В. П., чийто автомобил не е бил
оборудван с гуми, подходящи за сезона, а е управлявал със зимни гуми на 3-ти август.
Намира присъденото обезщетение за прекомерно завишено, тъй като десетки години преди
ПТП майка и дъщеря са живеели в различни населени места /*** и ***/, които са доста
отдалечени едно от друго. Майката е полагала изключителни грижи за дъщеря си Г. Х. и е
пренебрегвала в грижите си по-малката си дъщеря, защото Г. е имала тежки зравословни
проблеми от ранна детска възраст, проблеми с панкреаса, причинили проблеми и в други
жизнено важни органи, успешно преодоляна трансплантация на бъбрек и панкреас. Майката
е съприживявала проблемите на дъщеря си и в брака. Ищцата е изпълнила родствения си
дълг, сега има повече време за съпруга си, за втората си дъщеря и за внуците си. От
показанията на сестрата, свидетелката В. П., тя и майка й пият Ксанакс по нейно
предписание, заради безсъние. През същата година е починала и майката на ищцата, която
също е живеела в гр. ***, през март месец. Видно от медицинската част на приетата
КСМАТЕ, дъщерята на ищцата - Г. е страдала от диабетна нефропатия и хронична бъбречна
недостатъчност, 3-та степен, поради захарен диабет от дете, тип 1. Късен дегенеративен
синдром; симптоматична артериална хипертония, пациентката е била на постоянна
перитонеална диализа. През 2011 г. й е извършена комбинирана трансплантация на панкреас
и бъбрек. Здравето на дъщерята е било нестабилно, поради което се е налагало ищцата да се
грижи за дъщерята на Г. т.е. за внучката си А. А. Х., която е регистрирана адресно при нея в
гр. ***. Г. е била със 75 % ТНР. Ищцата е направила всичко, което е зависело от нея за
здравето на дъщеря й, но не е правила планове за бъдеще с нея.
На трето място отново релевират възражение за принос от страна на пътничката Х.,
тъй като се е возила на задна седалка, предимно в дясно, без да постави предпазен колан.
Неправилно вещите лица са направили извод, че пътничката би могла да почине и с
поставен предпазен колан /може би предвид общото й здравословно състояние и
заболяванията й от преди/, но това е съждение пряко оборено чрез друг пътник в
автомобила. Обстоятелството, че пътничката на предна дясна седалка, която е пътувала с
поставен колан, не е починала, въпреки, че тялото й се намира по-близо до зоната на удара и
3
има навлезли части и детайли към нейното тяло доказва, че в случай че Г. е пътувала на
задна седалка с поставен колан, не би получила такива наранявания, че да почине от тях.
Пътничката е пътувала без да постави предпазен колан в л.а. „Алфа Ромео”, поради което е
получила тежка черепно-мозъчна травма, поради което е настъпила смъртта й. В случай, че е
взела мерки да се обезопаси с колан, за Г. не биха настъпили наранявания несъвместими с
живота, нейното тяло се е намирало далеч от зоната на удара и до него не са достигнали
части и детайли от интериора на автомобила т.е. правилно поставен предпазен колан би бил
животоспасяващ при нея. Затова моли обещетението да бъде намалено с 30 000 лв.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата С. П. Б. твърди, че на 03.08.2020г., на път 795 при км.42+500м., общ.
Карнобат, водачът на л.а.„Алфа Ромео 146“, рег. № ******** В. И. П., пресича пътна
маркировка M1, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в насрещно
движещия се в неговата пътна лента т.а. марка „ДАФ“ модел „95ХФ“ с per. № ********,
управляван от Д. П. Д.. При инцидента са причинени телесни увреждания на Г. Т. Х. -
пътник на задна седалка в л.а.„Алфа Ромео 146", която е откарана от екип на спешна помощ
в МБАЛ Бургас, но вследствие на получения политравматизъм няколко дни по-късно на
********г. настъпва смъртта й. Ищцата е майка на починалата Г. Х., като изживява тежко
нейната загуба. За времето, в което Г. била в болницата, последната не излязла от тежкото
коматозно състояние, като ищцата не успяла да си вземе последно сбогом с детето си. Г. Х.
още от дете страдала от диабет. През 2008г. развила тежка диабетна полиневропатия, в
резултат на което се стигнало до тотална бъбречна недостатъчност и през 2011г. се наложило
да й бъде трансплантиран панкреас и бъбрек. Трансплантацията била извършена в Клиника
по вътрешни болести към Университета в Мюнхен, Германия. Ищцата придружавала
дъщеря си по време на болничните престои, давала й кураж и смелост. Благодарение на
силната морална и духовна подкрепа на майка си, Г. успяла да преживее трансплантацията
на органи, като неколкократните последващи болнични престои допълнително затвърдили
връзката между майка и дъщеря. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 200 000 лв. ведно със законните последици
Ответникът "ЗК Лев Инс" АД оспорва иска по основание и размер.Твърди, че ищцата, видно
от ИМ, живее в гр. ***, а починалата не е живеела в същия град. Удостоверението за
наследници е издадено от Кметство, гр.Бургас. В гр.*** живеела внучката на ищцата А. А.
Х., дъщеря на починалата. Починалата била лекувана в гр.*** 10 години преди ПТП, което
показва, че е живяла трайно в гр.***. Видно от представената Епикриза от 12.04.2010 г. от
УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД, гр.***, Клиника по нефрология и диализа, тя е
живеела в гр. ***, на адрес ул. „***” № *, ет. 1, ап. 2 и е била в тежко здравословно
4
състояние, с реална опасност за живота. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилия летален изход за Г. няколко дни след пътния
инцидент. Сочи, че тя е пътувала на задна седалка, далеч от мястото на удара - предна дясна
част за л.а. „Алфа ромео”, няма достигнали до тялото на пострадалата части и детайли от
интериора на автомобила, няма тежки наранявания, несъвместими с живота, но въпреки
това е починала, поради влошено здравословно състояние с давност отпреди 10 години
преди ПТП - захарен диабет, тип 1, който разрушава вътрешните й органи, и е претърпяла
тежка операция за имплантиране на органи. Навежда доводи за съпричиняване на
неблагоприятните последици, поради непоставяне на предпазен колан. Сочи, че друга
пътничка П. П. Х., на 53 г., на предна дясна седалка, която е била с поставен колан, има само
една средна телесна повреда. Счита, че ако Г. Х. е пътувала с правилно поставен предпазен
колан, то не би получила описаните фрактури в различни части на тялото и не би настъпил
летален изход. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 03.08.2020г. починалата Г. Х. се прибирала от
почивка на море в компанията на нейни познати. Пътували с л.а.„Алфа Ромео“, с водач В. И.
П.. Пътувайки по път 795 при км.42+500 м., общ. Карнобат, водачът пресякъл пътна
маркировка М1 и навлязъл в лентата за насрещно движение, при което се блъснал челно в
движещия се направо товарен автомобил Влекач Даф 95 ХФ ДНК №********,
управляван от Д. П. Д.. При ПТП на място е починал водачът на л.а. „Алфа Ромео“ В. И. П.,
а пътничките П. П. Х. /на предна дясна седалка/ и Г. Т. Х. /на задна седалка/ са получили
множество травматични увреждания и били настанени в отделението по реанимация на
УМБАЛ Бургас с опасност за живота. На ******** г. Г. Х. починала.
От заключението на депозираната на л.300 комплексна СМЕ и АТЕ, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че Г. Х. е
получила следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма -
охлузване по кожата на лицето в дясно; контузия /натъртване/ на меките черепни покривки;
малък субдурален хематом; мозъчни контузии в двете голямомозъчни хемисфери-масивна в
дясно теменно; кома; мозъчен оток; Гръдна травма - Кръвонасядане по дясна половина на
гръдния кош; фрактури на пет десни и пет леви ребра по предни линии; контузии на белите
дробове двустранно; малки кръвоизливи/хемоторакс/ в двете половини на гръдната кухина,
по-изразен в дясно; Фрактура на дясна лопатка, Фрактура на таза в областта на левите
пубисна и седалищна кости; Разкъсно контузна рана по дясна подбедрица, Кръвонасядания
по дясна гръдна половина, дясно рамо и в областта на дясна тазобедрена става и бедро.
Охлузвания по кожата на тялото и в областта на таза вдясно. Тези травматични увреждания
отговарят да са получени при вътре автомобилна травма на пътник в лек автомобил,
сблъскал се челно с товарен автомобил от удари и/или натиск на пострадалата в или с части
от вътрешността на автомобилното купе при ПТП. Пояснено е, че е налице пряка
причинно- следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата
смърт, която се дължи основно на черепно-мозъчната травма с тежка мозъчна
контузия и последващо развитие на тежък мозъчен оток и мозъчна смърт. В момента
5
на ПТП пострадалата Г. Х. се е намирала на задната седалка на автомобила в дясната й част.
Вещите лица не могат да дадат категоричен отговор дали уврежданията на Х. са получени
само от удари в нормално разположени части във вътрешността на автомобила /при
свободно движение на тялото й без колан/, от удари на пострадалата само от навлезли в
купето към нея деформирани части на автомобила /при поставен колан/, или при
комбинация на двата варианта. Не може да се установи дали пострадалата е била с
правилно поставен предпазен колан или не, поради това, че установените при нея
травматични увреждания е възможно да се получат при различни варианти - респ.
както с поставен, така и при липса на поставен предпазен колан. В съдебно заседание
инж. Ф. К. пояснява, че сумарната стойност на скоростите на двете превозни средства към
момента на сблъсъка са: на л.а.82 км/ч и респ. 52 км/ч на товарния автомобил, т.е. общо се
получава 130 км/ч. При тази скорост според вещото лице не би имало съществено значение
за предотвратяване на травмите дали Г. Х. е била с поставен предпазен колан или не .
С оглед горното правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че при този
механизъм на ПТП смъртта е щяла да споходи пострадалата дори и при правилно
поставен обезопасителен колан т.е. неоснователно е направеното възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като дори да е била без поставен колан
на задна дясна седалка, това поведение не се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилата смърт предвид механизма на ПТП.
В отговор на задача 16 вещото лице посочва, че няма установени травми, които да са
безусловно смъртоносни /несъвместими с живота/. От приложените по делото медицински
документи експерта е установил, че преди ПТП при Г. Х. са били налични следните
заболявания: Състояние след комбинирана трансплантация на панкреас и ляв бъбрек -
извършена 2011г. поради терминална бъбречна недостатъчност от диабетна нефропатия,
вследствие инсулинозависим захарен диабет, на поддържаща цитостатична и
имуносупресорна терапия; Захарен диабет и усложнения/диабетна ретинопатия и др./-
компенсиран стадии; Хронична бъбречна недостатъчност и хидронефроза на
трансплантирания бъбрек - лека степен; рецидивираща хронична уроинфекция;
Симптоматична хипертония и хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Тези
заболявания и състояния са в компенсиран стадий и не са довели до леталния изход за Х.,
нито са допринесли за него. Основната причина за смъртта е тежката ЧМТ с тежка
мозъчна контузия, която дори при напълно здрав човек би могла да доведе до летален
изход.
От заключението на депозираната на л.291 СПЕ, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че ищцата страда от
постравматичното стресово разстройство. В продължение на една година след смъртта на Г.
остава да живее в нейното жилище гр.*** и не се прибира при семейството си, като
игнорира задълженията си като съпруга, майка на по - малката си дъщеря и баба на другите
си внуци. В последващите години В. променя общуването си в семейната среда и социално
значимия кръг от приятели и познати, променя цели и приоритети. Прекъсва
6
професионалната си активност да дава уроци по немски език, като се ангажира изцяло с
дейностите на починалата си дъщеря. Ежедневието й е посветено на ритуална дейност,
свързана само със спомени за Г. и всичко това: „за да заместя емоционалната празнота, която
настъпи след смъртта на дъщеря ми”. Това блокира съществуващите базисни социални
умения и възможността да подържа и преживява емоционално ангажирани връзки.
Експертът пояснява, че острата реакция на стрес и психотравмата от смъртта на дъщеря й са
последвани от продължително разстройство на адаптацията и се изразяват в промяна на
жизнения й стил в личен план. Наблюдава се промяна на ежедневието и невъзможност да е
адекватна по отношение на социалните си роли, безсъние, фиксиране към травмиращата
среда, безпомощност и обърканост при възприемане на реалността. В първата година след
травмиращото събитие е интензивна острата реакция на стрес, когато В. е с повишена
активност и изразено нарушена адаптация. Последващият 2- годишен период е съпроводен с
емоционална болка и страдание. Променени са възможностите за качествено социално
функциониране и се наблюдава регрес в уменията за справяне с ежедневието. Последствията
от преживяното се изразяват в безперспективни мисли за бъдещето. Налице е фрустриране
на мечти, надежди и очаквания, свързани с живота й като емоционално успешна и зряла
личност, нарушени са значими за нея житейски стереотипи, изпитва несигурност при
взимане на решения свързани със ежедневието и интерактивните контакти със съпруга й и
по-малката дъщеря и внуците. Според вещото лице е наложителна продължителна
психологична интервенция за преодоляване настъпилия личностов дефицит и промяна
следствие смъртта на дъщеря й.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.П.
/дъщеря на ищцата/ и Р. в о.с.з. на 26.04.2023г., чийто показания съдът кредитира напълно. В
показанията си свидетелите поддържат, че след смъртта на Г. ищцата била напълно
съкрушена, изживява тежко нейната загуба. За времето, в което била в болницата тя не е
излязла от тежкото коматозно състояние, като ищцата не е успяла да си вземе последно
сбогом с детето. Преживяла силен стрес. Изпитвала страх от МПС, оплаквала се от
нарушения в съня и силна тревожност, чувствала се неспокойна и напрегната. Към
настоящия момент страданията й продължавали, като не можела да преодолее смъртта.
Свид. П. сочи: „Майка ми се чувства тежко. Първо чисто физически е с 10 кг по-слаба. Тя е
затворена в този въпросен апартамент в гр.***...там в момента е едно светилище, там се
правят панахидите. Там е пълно със снимки, с вещите на сестра ми...Всяка сутрин прави
кафе, две кафета и пали две цигари. Това продължава от смъртта на сестра ми до настоящия
момент и няма промяна”. Грижите, които В. е положила, за да може дъщеря й да бъде
успешно трансплантирана в Германия, надхвърлят обичайните. Когато станало ясно, че
животът на Г. ще бъде невъзможен без да бъде трансплантирана, майка й без колебание била
готова да бъде нейн донор, направила всичко възможно да й осигури операция в чужбина,
включително живяла две години с нея в Германия, поради спецификата на тамошната
здравна система. Двете тръгнали без нищо за Германия, като В. дори шофирала през целия
път до гр. Мюнхен, в името на здравето на дъщеря си. През целия престой на Г. в чужбина,
7
до извършване на трансплантацията й, В. се грижела за всичко, включително и за квартира,
пазаруване, разговори с доктори, шофиране. В. не изоставила дъщеря си дори и във
възстановителния период след операцията, като винаги пътувала с нея до Германия за
извършване на контролните й прегледи след операцията, защото нямало кой друг да полага
тези грижи за Г.. От свидетелските показания на В. Г. П. се установява, че в допълнение към
всичко горепосочено, майката е полагала грижи и за бизнеса на Г., поради това че
последната приживе е имала обтегнати взаимоотношения с бившия си съпруг, който както се
установи не е полагал никакви грижи в тежките за нея моменти. Поради разпада във
взаимоотношенията със съпруга на дъщеря си, В. е помагала и за отглеждането на своето
внуче, като дори и към момента се грижи за това дете, въпреки че отскоро то е пълнолетно.
Свид. Р. установява: „Смъртта на Г. се отрази много тежко на В....не може да спи, за нея
животът е спрял, тя не живее, тя съществува... Сега я виждам колко е неконцентрирана...има
такива моменти, в които не знае какво да направи, личи, че е много дълбоко стресирана.
Знам, че пие медикаменти за успокоение, даже и сега преди да тръгне за съда взе
таблетка...Тя беше една жена, която знае какво иска и как да го постигне, а сега виждам, че
няма грим, няма сили, тя е празна, пълна с мъка...Споделя с мен, че се чувства зле, че такава
голяма борба е водила, за да запази здравето и живота на детето си и в крайна сметка
толкова нелепо е загубила дъщеря си. Това е непреодолима болка, която ще остане дълбоко в
сърцето й за цял живот“. Поради тежката финансова ситуация, в която изпаднали майка и
дъщеря в чужбина, на В. се наложило да започне работа в Германия дори като чистач.
Благодарение на всеотдайността си и силният си характер В. поддържала Г. в едно добро
психическо състояние преди и след трансплантацията. Свидетелка потвърди трудностите на
В.. свързани с отглеждането на дъщеря й още от малка възраст, поради тежкия инсулинов
диабет при нея. След смъртта В. отслабнала с поне 10 килограма. Не може да спи, като
навсякъде къщата и била оградена от снимките на Г.. Визуално изглеждала състарена с 20
години. Преди сполетялата я трагедия, В. била всеотдайна и жертвоготовна, готова да
помогне на всеки, сега тя била смачкана, просто съществувала. Във връзка с тези показания,
свидетелката поясни, че към момента В. е психически нестабилна, всеки ден с кафето си
пали цигара за нея и за дъщеря си, станала изолирана, като изцяло е ограничила социалните
си контакти.
Пред застрахователя, е предявена претенция за обезщетение на причинените на ищцата В.
П. неимуществени вреди с молба с вх.№9680/13.08.2021 г.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от ищцата В. /на 71г./ е
майка на починалата Г. /на 47г./ т.е. притежава активна материално-правна легитимация.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Два са спорните пред въззивна инстанция въпроси - за това има ли съпричиняване от страна
на пострадалата и за обема на причинените неимуществени вреди.
8
Въпросът за съпричиняването по чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се прецени поведението и на
пострадалия, и за да се приеме, че е причинил настъпването на увреждането, той трябва да е
допринесъл по някакъв начин, приносът му да е конкретен и да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива действия, което да е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - Р. № 45/15.04.2009 г. по
т.д. № 525/2008 г. на ВКС, Р. № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Р. №
165/26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. на ІІ т.о., Р. № 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на ІІ
т.о.
В случая не е налице съпричиняване, тъй като пострадалата не е допринесла с поведението
си за настъпване на смъртта с оглед механизма на ПТП и местоположението на тялото към
момента на ПТП- задна седалка и установените при него травматични увреждания. Към
момента на процесното ПТП тя вероятно е пътувала без поставен обезопасителен колан, но
при този механизъм и сумарна скорост на двете МПС от 130 км/ч. смъртта е щяла да
споходи пострадалата дори и при правилно поставен обезопасителен колан. Принос по
смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В
случая не е налице нито една от горепосочените предпоставки, поради което
възражението правилно е преценено като неоснователно.
Ищцата по настоящото дело попада в кръга на легитимираните лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно Постановление №
4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС
„Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
При това положение майката по правило има правото да получи обезщетение за
причинените вреди - неимуществени и имуществени.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата В. /на 71г./ претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на загуба на своята дъщеря Г..
Съдът отчита факта, че не са живеели в едно домакинство, не са в едно и също населено
място - гр.*** и гр.***, доколкото всяка от тях е била еманципирана, двете били
изключително близки, ищцата тежко преживява загубата й, след катастрофата била в
състояние на шок, пиела хапчета, била неадекватна и изглеждала така, сякаш не знае къде се
намира, отслабнала 10 кг. Трудностите, през които са преминали, са ги сплотили и
емоционално засилили още повече изградената връзка майка - дъщеря. През целия си живот
Г. е разчитала основно на своята майка, както в борбата за съхранение на живота й, така и
като неин най- близък и доверен човек. В тази връзка категорично по делото се доказа, че Г.
приживе развила тежка диабетна полиневропатия, в резултат на която през 2011 г. се
наложило да й бъде трансплантиран панкреас и бъбрек. В този труден за нея момент, майка
й била неотлъчно до нея. Операцията била извършена в Германия, като през цялото време
9
на болничния престой В., стояла неотлъчно до дъщеря си и й давала кураж. Благодарение на
силната и морална и духовна подкрепа на майка си, Г. успяла да преживее трансплантацията
и да заживее втори живот. През 2019г. съдбата отново отредила Г. да бъде приета в болница
в Германия. И тогава майка й била неотлъчно до нея. В резултат на подкрепата на майка си
Г. отново била изписана с подобрение. До настъпване на трагичния инцидент двете
общували ежедневно, като очевидно не толкова Г. е била опора за майка си, а точно
обратното – В. е успяла да направи и невъзможното, за да може дъщеря й да преодолее
своите здравословни проблеми. Именно затова техните отношения надхвърлят формалното
родство и съпътващите го отношения на разбирателство, взаимна близост, емоционална и
материална подкрепа. Тяхната близост е засилена от тежката житейска ситуация, с която
двете са успели да се преборят, за да съхранят живота на Г.. В. с нейната борбеност повторно
е дала живот на дъщеря си и се е гордеела от нейните постижения. Точно затова ищцата е
била сломена от безвъзвратната загуба на своята дъщеря. Преживяла е шок и тежка
емоционална травма, последвани от продължително посттравматично разстройство.
Настъпила е трайна негативна промяна в нейния бит и начин на живот - прекъсва
професионалната си активност да дава уроци по немски език, като се ангажира изцяло с
дейностите на починалата си дъщеря. Ежедневието й е посветено на ритуална дейност,
свързана само със спомени за Г.. Вещото лице пояснява, че при В. П. острата реакция на
стрес и психотравмата от смъртта са последвани от продължително разстройство на
адаптацията и се изразяват в промяна на жизнения й стил в личен план. Наблюдава се
промяна на ежедневието и невъзможност да е адекватна по отношение на социалните си
роли, довежда до безсъние, фиксиране към травмиращата среда, безпомощност и обърканост
при възприемане на реалността. И към настоящият момент В. не е преживяла травмата от
смъртта на Г. и е необходима специализирана психологическа помощ за преодоляване на
постстресовото разстройство. Видимо отслабнала с поне 10 килограма. Не може да спи, като
навсякъде къщата и била оградена от снимките на Г.. Визуално изглеждала състарена с 20
години. От друга страна съдът отчита икономическата конюктура в страна към 2020г., когато
са настъпили вредите.
Ето защо съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди правилно е определено
спрямо годината на ПТП 2020г. на сумата от 150 000 лв. Върху главницата се дължи и
законна лихва, считано от поканата до окончателното й изплащане.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 80 000 лв. И двете жалби са неоснователни, поради което
разноски не следва да се присъждат за въззивна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42 от 11.12.2023г. постановено по т.д. № 26/2022г. по описа на
Окръжен съд Кюстендил, ГО, в обжалваните му части.
В осъдителната част до 120 000 лв. решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11