№ 65
гр. Русе, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Велизар Т. Бойчев
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
в присъствието на прокурора В. Л. Л.
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600114 по описа за 2022 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 260069/01.07.2021г., постановена по НОХД №
2114/20г., Районен съд - Русе, подсъдимият Г. СТ. П. бил признат за виновен
в това, че на 21.04.2019г. в Русе, причинил на Р. КР. К. средна телесна
повреда, изразяваща се счупване на челюст (счупване на лява ябълчна кост,
наложило оперативна интервенция), което причинило трайно затрудняване на
дъвченето, поради което и на основание чл.129 ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК го
осъдил на лишаване от свобода за една година, като на основание чл.66 от
НК, отложил изпълнението на това наказание за изпитателен срок от три
години.
Със същата присъда подсъдимият Г.П. бил осъден да заплати на
гражданския ищец Р.К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер дванадесет хиляди лв., ведно със законната лихва считано от
21.04.2019г., като в останалата му част до пълния предявен размер от 25000
лв. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Подсъдимият бил осъден
да заплати на гражданския ищец още и обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в размер 486,38 лв., ведно със законната лихва считано
1
от 21.04.2019г., както и направените разноски по делото.
С оглед така постановеното решение, на подсъдимия били
възложени разноските, направени в хода на наказателното производство.
Недоволен така постановената присъда останал адв.В В.,
упълномощен защитник на подсъдимия Г.П., който я обжалва с молба да
бъде отменена и вместо нея постановена друга, с която подсъдимият бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно
предлага след отмяна на присъдата, делото да се върне за ново разглеждане
на първоинстанционния съд. Оплакванията в жалбата и допълнението към нея
са аргументирани с твърдения за необоснованост, незаконосъобразност и
допуснати на съще ствени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият Г П.
и адв.О.Б., в качеството на упълномощен защитник, поддържат жалбата на
посочените в нея основания.
В последната си дума, подсъдимият не взема отношение по
обвинението, като заявява, че поддържа казаното от защитника.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че
жал бата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.
Частният обвинител Р.К. и повереникът му - адв.А.С. считат
присъдата за правилна и законосъобразна и предлагат да се потвърди изцяло.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐
сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐
ва ние чл.314 ал.1 от НПК, кон ста ти ра:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за
установени след ните фак тически положения:
Подсъдимият Г.П. е роден на *** в Русе. Има българско
гражданство. Завършил е средно образование. Не е женен. Не е осъждан -
реабилитиран.
Свид.Р.К. живял повече от десет години на семейни начала със
свид.ПК. От съжителство им през 2005г. е родено детето АРК. През 2016г.
отношенията им се влошили и се разделили, като детето останало да живее с
2
майката. Родителите постигнали устна уговорка да полагат поравно грижи за
него. След като през 2018г. свидетелката заживяла на семейни начала с
подс.Г.П., между тримата започнали конфликти свързани с детето.
На 21.04.2019г. свид.Р.К. имал уговорка със свид.ПК да вземе
детето. След обяд подсъдимият, отишъл в района на магазин „КООП” на ул.
„Чипровци” в Русе, където била уговорена срещата. След като забелязал
чакащият свид.Р.К., подсъдимият слязъл от автомобила с който пътувал с
майката и детето. Видимо ядосан, тръгнал агресивно към него и казал с висок
тон: „Защо звъниш на жена ми бе!”. Свидетелят отговорил, че имал
предварителна уговорка със свид.ПК да му доведе детето. Възникнал спор,
при който подс.Г.П. решил да нанесе побой на свидетеля. Хванал с две ръце
якето, с което бил облечен и започнал да го блъска на ляво и дясно. Свид.Р.К.
се навел и получил от подсъдимия удар с коляно в областта на стомаха.
Веднага след това той му нанесъл втори удар с юмрук в лявата скула.
Свидетелят паднал по гръб на земята. Паднал и подсъдимият. Докато се
опитвали да си нанесат удари, двама неустановени по делото минувачи ги
разтървали и разделили. Веднага след инцидента свид.Р.К. се прибирал
вкъщи и установил, че вследствие нанесения удар лявата скула е хлътнала
навътре. Имал трудности при движението на челюстта и конкретно не можел
да си затвори челюстта отзад. Имал оток и изпитвал усилваща се болка. На
следващия ден, тъй като болките продължавали, посетил съдебен лекар. След
преглед, той го насочил към специалист. Впоследствие във Варна му била
извършена лицево - челюстна операция.
По време на разследването била назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза според заключението на която в резултат на
нанесения от подс.Г.П. удар с юмрук в лявата част на лицето, в областта на
скулата, пострадалият получил счупване на челюст (счупване на лява ябълчна
кост, което наложило оперативна интервенция). В резултат от нанесените
увреждания му било причинено трайно затрудняване на дъвченето - средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Във връзка със заявеното от подс.Г.П., че в следствие на
сбиването му паднал изкуствен зъбен мост, състоящ се от четири зъба, също е
била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Според
заключението й на подсъдимия били причинени болка и страдание - лека
3
повреда по смисъла на чл.130 от НК. Увреждането на изкуствена зъбна
конструкция не представлявало телесно увреждане.
При разглеждане на делото в съдебната му фаза пред първата
инстанция, по искане на защитника, съдът назначил комплексна СППЕ, от
заключението на която се установява, че на 21.04.2019г. и във връзка с
инцидента със свид.Р.К., за подсъдимия не са налице характеристики на
мощно емоционално избухване, възникнало под въздействието на външни
фактори и в частност от поведението на пострадалия. Действията на
подсъдимия са били провокирани от предходното състояние на емоционален
дискомфорт, в което се е намирал. Спрямо него не са налице медико-
биологични признаци, които да покриват клиничните изисквания в подкрепа
на хипотезата за наличие на физиологичен или патологичен афект.
Подсъдимият не се е намирал в състояние на силно раздразнение, а бил в
обикновено раздразнено състояние. Преживявал е интензивни емоции на гняв,
но това емоционално състояние не е довело до стеснение (помрачаване) на
съзнанието, до липса самоконтрол над действията и невъзможност да се
въздържа от агресивна реакция.
Като анализирал така установените фактически положения,
първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е осъ ще стви л
обективните признаци на престъпния състав по чл.129 ал.2, вр. ал.1от НК, тъй
като на 21.04.2019г. в Русе, причинил на Р.К. средна телесна повреда,
изразяваща се счупване на челюст (счупване на лява ябълчна кост, наложило
оперативна интервенция), което причинило трайно затрудняване на
дъвченето.
Преценявайки субективните признаци на състава, съдът приел,
че деянието е осъществено от подсъдимия Г.П. умишлено. Като приел, че
вината е представена под формата на пряк умисъл, отмерил наказание
лишаване от свобода за една година, като на основание чл.66 от НК, отложил
изпълнението му за срок от три години.
Преценявайки отново, в съвкупност и поотделно събраните
доказателства, Окръжният съд констатира, че показанията на свид.Радо‐
стин К. са отчасти надценени. Събраните гласни доказателства - показанията
на свидетелите ПК, ПД и обясненията на подсъдимия в тази им част, ведно
със съдебно-медицинската експертиза отнасяща се до подсъдимия,
4
установяват, че непосредствено преди да получи съставомерните увреждания,
пострадалият е нанесъл първи удар с глава към подсъдимия. Едва след това,
във времето е нанасянето от него на удар в лявата част на лицето на
пострадалия и последвало падане на двамата и „боричкане“ на земята.
Първостепенният съд е отказал да кредитира показанията на свидетелите ПК
и ПД, както и обясненията на подсъдимия в тази част, поради интимната
близост и съжителството на първата с подсъдимия и късното ангажиране на
втория в наказателното производство. Въззивната инстанция преценява този
подход, водещ априори до отхвърляне на гласните доказателства за
незаконосъобразен. Налице е съответствие между тези три доказателствени
източника, в частта им досежно обсъждания факт, което кореспондира и със
заключението на съдебно-медицинската експертиза. В същото време, свид.Р
К. като пострадал също е заинтересован от изхода на делото, което
предполага критично възприемане и на неговите показания.
Въпреки това различие с фактическите положения, приети в
обжалваната присъда настоящият състав споделя напълно възприетата
фактология досежно авторството на подсъдимия и начина по който е нанесъл
удар по лицето на подсъдимия, довел до увреждането, предмет на делото.
Налице е пълно съответствие между показанията на пострадалия и изводите
на съдебно-медицинската експертиза. Косвено това обстоятелство е
потвърдено и от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.279 от НПК, в които признал за
нанесения удар по лицето на пострадалия. Обосновано тези обяснения са
кредитирани от първоинстанционния съд, въпреки промяната им в съдебното
следствие.
Основното оплакване, наведено в жалбата се отнася до
претендираната от защитника правна квалификация по чл.132 от НК. Спо‐
ред адв.В.В., подсъдимият е действал в състояние на физиологичен афект,
предизвикан от пострадалия с множество (повече от петдесет) телефонни
позвънявания, в които се изказвал обидно за свид.ПК. Тези повиквания обаче
не попадат в нито една от категориите по чл.132 от НК (насилие, тежка обида,
клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е
било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови
ближни). Освен това, повикванията не били отправени към него, а до
5
свид.ПК. С ненужната си намеса в деликатните отношения с бащата на детето
й подсъдимият само допринесъл за ескалиране на конфликта между
родителите.
От горното следва, че дори условно да се приеме че деянието е
извършено в състояние на афект, квалификация по чл.132 от НК е
невъзможна, тъй като не е предизвикан по начина указан в тази разпоредба.
Анализът на доказателствата обаче сочи, че това състояние въобще не е било
налично. Единствените данни за него се съдържат в обясненията на
подсъдимия, които освен, че са останали изолирани, са и опровергани
категорично от заключението на назначената и приета на съдебното
следствие нарочна експертиза. Задълбочените мотиви в тази насока, на
първостепенния съд се споделят изцяло от настоящия състав на въззивната
инстанция, поради което повтарянето им е безпредметно.
Въпреки липсата на възражение в тази насока, с оглед
указанията в решение № 14/ 02.02.2022г. по НД № 407/22 на ВТАС, следва да
се обсъди и приложението на института на неизбежната отбрана. Според
чл.12 ал.1 от НК, не е обществено опасно деянието, което е извършено, за да
се защитят от непосредствено противоправно нападение ... личността ... на
отбраняващия се ... чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели.
Анализирайки събраните доказателства, Окръжният съд
съобрази следното: Още с пристигане на местопрестъплението, подсъдимият
излязъл от колата и се насочил заплашително към пострадалия, нападайки го
вербално. Именно тази агресия е началото на непосредственото
противоправно нападение, но подсъдимият не е жертва, а нападател.
Обстоятелството, че първи е понесъл (несъставомерни) физически
увреждания не може да промени този извод. Тук отново следва да се
напомни, че съжителството с майката, не му дава никакви права да се намесва
в отношенията с бащата, а опитът да го пребие пред очите на сина му е
дълбоко неморален. Доколкото подсъдимият е бил субект, а не обект на
противоправно нападение, не може да се твърди, че е действал в хипотезата
на неизбежна отбрана.
Предвид изложеното, Окръжният съд преценява, че авторството
на подс.Г.П. е доказано по несъмнен начин.
6
Неправилно в мотивите на атакуваната присъда се посочва, че
извършил престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, при пряк умисъл.
Това твърдение предполага интелектуалният момент на умисъла, да съдържа
представи, че с деянието си подсъдимият ще счупи лявата ябълчна кост, на
пострадалия, което ще наложи оперативна интервенция и ще му причини
трайно затрудняване на дъвченето. Тъй като дори пострадалият узнал за
точния характер на уврежданията в следващите дни, очевидно
престъплението е извършено при евентуален умисъл, който впрочем е
характерен за този вид престъпления.
При индивидуализацията на наложеното наказание,
първоинстанционният съд е съобразил всички относими обстоятелства и
обосновано отмерил санкция под средния размер. Обсъдено е и наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на условно
отлагане изпълнението на наказанието по чл.66 ал.1 от НК, с минимално
възможния изпитателен срок.
Основателна е единствено алтернативно въведената претенция
относно размера на присъденото обезщетение за претърпените от свид.Р К.
неимуществени вреди. От една страна, преживеният от него физически
дискомфорт, свързан с проведеното лечение е отшумял в рамките на около
два месеца, което е в рамките на обичайното за телесни повреди от такъв
характер. От друга, налице е негово провокативно поведение преди и по
време на инцидента, което следва да се отчете, с оглед съблюдаване
принципите по чл.52 от ЗЗД. От критериите заложени в тази норма, съдът
преценява, че за репариране на понесените от свид.Р.К. неимуществени вреди
е необходима и достатъчна сумата осем хиляди лв.
Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че
авторството и вината на подсъдимия Г.П. са доказани по несъмнен начин.
При разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени на‐
рушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е
справедливо. Присъдата следва да се измени в гражданско-осъдителната част,
като присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди се
намали от 12000 лв. на 8000 лв. В същия смисъл следва да се коригира и
присъдената държавна такса. В останалата част, с направените в мотивите
корекции, присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди.
7
Мотивиран така и на основание чл.337 от НПК, съ‐
дът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260069/01.07.2021г., постановена по
НОХД № 2114/20г., от Районен съд - Русе, в частта с която Г. СТ. П. е осъден
да заплати на Р. КР. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както и в частта, с която е осъден да заплати д.т., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размерът на обезщетението, което Г. СТ. П. е
осъден да заплати на Р. КР. К. за претърпени неимуществени вреди от
дванадесет хиляди лв. на ОСЕМ ХИЛЯДИ лв.
НАМАЛЯВА размерът на дължимата държавна такса от
петстотин и двадесет лв. на ТРИСТА и ЧЕТИРИДЕСЕТ лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8