№ 315
гр. С.З., 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Т.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500447 по описа за 2023 година
Производството е образувано е въззивна жалба на Министерство на
земеделието и храните срещу решение № 146/21.03.2023 г., постановено по
гр.д. № 2225/2022 г. по описа на Районен съд – К..
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е направил
необосновани правни изводи, т.к. не е приложил правилно материалния закон.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и
постановяването на ново, с което предявените искове за собственост бъдат
уважени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – Община М., действаща чрез адв. В. Г., с който въззиваемата страна
излага съображения, че обжалваното първоинстанционно решение е
правилно, т.к. е постановено при правилно приложение на материалния закон
и е обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.
В проведеното открито съдебно заседание нито една от страните не се
представлява от законен или процесуален представител.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Пред районния съд са предявени кумулативно обективно съединени
искове по чл. 124, ал.1 от ГПК от Министерство на земеделието и храните
срещу Община М., с които се претендира признаване за установено по
отношение на ответната община, че държавата е собственик на следните
недвижими имоти, а именно Поземлени имоти в горски територии с
идентификатори №№№ 49494.774.361, № 49494.774.350, № 49494.774.422, №
49494.774.344, № 49494.774.406, № 49494.774.419, № 49494.774.369 и №
49494.774.405, всички находящи се в землището на гр. М..
Ищецът е изложил твърдения, че за процесните недвижими имоти
кметът на Община М. е издал актове за публична общинска собственост, но
същите представляват по силата на закона публична държавна собственост,
т.к. са горски територии, находящи се в пояс I на санитарно-охранителни
зони на водно-стопански, хидромелиоративни съоръжения.
С отговора на исковата молба Община М. е оспорила исковете като
неоснователни.
Възразила е, че процесните недвижими имоти се намират в най-
вътрешния пояс на санитарно-охранителни зони на водовземни съоръжения,
предназначени за снабдяването на гр. М. с питейна вода.
Сочи се, че имотите са били изключени от баланса на „В.и К.“ ЕООД –
гр. С.З., което е имало правото да ги стопанисва и управлява, и деактувани
като частна държавна собственост, след което са били предадени на
общината, т.к. съгласно предназначението си представляват публична
общинска собственост.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, т.к. е приел, че
недвижимите имоти представляват публична общинска собственост.
Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са установени
правилно от Районен съд – К. след извършен и съобразен с процесуалните
правила пълен анализ на всички събрани доказателства, въз основа на който
са направени обосновани фактически и правни изводи, последните от които
изцяло в съответствие с материалния закон.
Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Оплакванията във въззивната жалба, направил че първоинстанционният
съд е направил необосновани правни изводи, т.к. не е приложил правилно
материалния закон са неоснователни.
Безспорно е, че процесните недвижими имоти представляват горски
територии, които се намират в зона I на санитарно – охранителните зони на
съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, находящи се в землището на
гр. М., които служат за снабдяването на града с питейна вода.
За имотите е имало издадени актове за частна държавна собственост, а
2
самите имоти са били предадени за стопанисване и управление на „В.и К.“
ЕООД – гр. С.З..
През 2016 година са отписани от баланса на водоснабдителното
предприятие, а впоследствие са деактувани като държавна собственост, като с
окончателен протокол за разпределение на собствеността на активите
съгласно чл. 13, чл. 15 и чл. 19 от Закона за водите, подписан между
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и кмета на
Община М., приложение 1 към протокола - в което са видни и процесните
имоти, са били предадени на Община М..
С актове за публична общинска собственост от 30.08.2021 г. и
17.09.2021 г. имотите са актувани като публична общинска собственост.
Разпоредбата на чл. 27, ал.3 т.2 от Закона за горите /ЗГ/ предвижда, че
горските територии – държавна собственост, попадащи в най-вътрешния
пояс на санитарно – охранителните зони на водоизточниците и съоръженията
за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води
по Закона за водите, са публична държавна собственост.
Съгласно чл.27, ал.5 т.1 от ЗГ собствеността на държавата върху
поземлените имоти в горските територии се удостоверява с акт за държавна
собственост.
Чл.28, ал.2 т.2 от ЗГ предвижда, че горските територии – общинска
собственост, попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно – охранителните
зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване
и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите, са публична
общинска собственост, а съгласно чл.28, ал.3 от ЗГ собствеността на
общината върху поземлените имоти в горските територии се удостоверява с
акт за общинска собственост.
По силата на §7, ал.1 т.1 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация /ЗМСМА/ с влизането в сила на закона в собственост
на общините преминават и следните държавни имоти: водоизточниците,
включително подземните и минералните води, които се ползват само от
съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите
мрежи и съоръжения.
В конкретният случай съоръженията за питейно-битово водоснабдяване
на гр. М. представляват общинска собственост по силата на закона, и по
силата на закона горските територии, попадащи в най-вътрешния пояс на
санитарно – охранителните зони на тези съоръжения представляват публична
общинска собственост.
В съответствие с разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите
/ДВ, бр. 103 от 2013 г., изм. и доп., бр. 58 от 2015 г./ тези съоръжения са били
отписани от активите в баланса на „В.и К.“ ЕООД – гр. С.З., като с
окончателния разделителен протокол са били предадени на община М., което
е послужило като основание впоследствие и за деактуването им като частна
държавна собственост.
По изложените съображения Окръжен съд – С.З. намира
3
първоинстанционното решение за правилно, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Относно разноските:
Разноски не се присъждат, т.к. не е направено такова искане от
правоимащата с оглед изхода на делото страна – Община М..
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во и
чл.272 от ГПК Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146/21.03.2023 г., постановено по гр.д. №
2225/2022 г. по описа на Районен съд – К..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4