Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 29.01.2020
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на петнадесети януари две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ И.А
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдия И.а гр. д. № 866 по описа за
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.
С
решение № 172 от 11.11.2019 г., постановено по гр.д. № 491/2019 г. на Елинпелински районен съд, е отхвърлена молбата на В.Л.И.
срещу Б.Б.К. за налагане на мерки за защита от
домашно насилие, отменена е издадената на 17.06.2019 г. по делото заповед за
незабава защита. Молителката е осъдена да заплати на Б.К. направените от него
разноски по делото, както и по сметка на Елинпелински
РС дължимата държавна такса за разглеждане на молбата.
Решението
е обжалвано от молителката В.Л.И. като неправилно, необосновано и постановено
при нарушение на процесуалните правила. В жалбата са изложени подробни
възражения срещу направената от първоинстанционния
съд преценка на събраните по делото гласни, писмени доказателства и заключения
на съдебно-технически експертизи. Сочи се, че изводите на съда не кореспондират
със събраните гласни и писмени доказателства, от които според жалбоподателката се установява извършването от ответника на
акт на домашно насилие. Отправя се искане обжалваното решение да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената молба и се издаде
заповед за защита срещу домашно насилие чрез налагане на поисканите с молбата
мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
В
писмения си отговор ответникът по жалбата Б.Б.К.
оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.
За
да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д.№ 491/2019 г. на Елинпелински районен съд е образувано по молба от В.Л.И. по чл. 8 от ЗЗДН срещу Б.Б.К.. Молителката твърди, че ответникът е бивш съпруг на сестра й К. И., и от около година проявява спрямо нея агресивно поведение, изразяващо се в отправяне на обиди, заплахи за живота и здравето й, което се засилило след отхвърлянето на подадената от молителката срещу него молба за защита от домашно насилие с решение по гр.д. № 273/2019 г. на СОС. Твърди се, че на 12.06.2019 г. около 8 ч. ответникът дошъл пред дома на молителката, за да върне децата на сестра й в изпълнение на установения режим на лични отношения. Молителката твърди, че по това време била в банята и чула говорене на висок тон. През прозореца видяла ответника Б.К. и майка му Г. К., и чула, че същите отправяли обидни думи към баща й Л. И.и сестра й К. И., като Б. питал „Къде е В.? Приготвила ли ми е парите?”. Молителката излязла от къщата, държейки в ръка пластмасова обувалка, с която си помогнала да обуе обувките. Като видели молителката, Б. и майка му започнали да крещят и да я обиждат, а Г. К. я стиснала за ръката. Молителката отблъснала ръката на Г., при което ответникът Б. хванал молителката за гушата, притиснал я към колата на сестра й, и започнал да я стиска и души, като я наричал „боклук”, „ курва” и „кучка”. В момент на паника молителката ударила ответника с обувалката в дясната част на главата му, която започнала леко да кърви. Бащата на молителката се опитал да отдръпне Б. от нея, при което Б. се нахвърлил и върху него, а майката на Б. налетяла на бащата и сестрата на молителката, след което започнала да я налага и нея с шамари. В това време Б. казал: „Нали знаете, че вашето дело няма да види бял свят, знаете кой ми и е съсед и имам достатъчно пари, дори и тук да спечелите, моите дела отиват в една специална прокуратура”. Б. и майка му се качили в колата и си тръгнали. След като успокоили децата, молителката която била замаяна от душенето, отишла в Спешната помощ в Е. П., където били посрещнати от сестрата и съпруга на Б., които заплашвали и обиждали молителката. На място дошли полицейски служители и им взели данните, а след като си тръгнали, молителката влязла в кабинета за преглед. Молителката била насочена към Съдебна медицина в гр. София, където отишла на същия ден и били констатирани получените телесни наранявания.
С молбата е отправено искане за налагане на ответника на подходяща мярка по чл. 5 от ЗЗДН, като съдът да задължи същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, да не се доближава до жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, както и да му се наложи глоба в максимален размер от 1000 лева.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са изложени посочените в молбата твърдения за извършените на 12.06.2019 г. от ответника действия.
Ответникът по молбата Б.Б.К. е депозирал писмен отговор, в който оспорва изложените от молителката твърдения относно случилото се на 12.06.2019 г. Твърди, че на този ден пред дома на бившата си съпруга, в който тя живеела заедно с родителите и сестра си, предал децата на майка им в изпълнение на определения с бракоразводното решение режим на лични контакти, и се отправил към колата, като заедно с него била и майка му Г. К.. Твърди, че при предаването на децата бившата му съпруга му отправила обиди, защото на едното дете не бил избърсан носа, като по това време от къщата излязъл бащата на молителката и започнал да му се заканва, че ще го унищожи. В този момент от къщата излязла молителката и ударила ответника с плесник и пластмасова обувалка по главата, а той леко я отблъснал и се опитал да отскубне от ръцете й обувалката. Тогава бащата Л. И.се нахвърлил върху ответника, а молителката започнала да го удря с обувалката по главата, в резултат на което започнало обилно де тече кръв. С помощта на майка си ответникът успял да се отскубне от двамата, качил се на колата и отишъл до полицията, от където бил насочен към Бърза помощ. След оказана му медицинска помощ, той отишъл в Съдебна медицина. За случилото си ответникът подал молба за защита от домашно насилие срещу молителката и баща й Л. И., по която било образувано гр.д. № 486/2019 г. на ЕПРС и издадена заповед за незабавна защита срещу тези лица. Ответникът оспорва твърдението на молителката, че я е хванал за гушата и започнал да я души. Сочи, че неверните твърдения на молителката са продиктувани от омразата й към него, породена както от развода им със сестра й, така и отмененото решение на районния съд.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че ответникът Б.К. е бивш съпруг на К. И., която е сестрата на молителката В.И., както и че майката К. И. упражнява родителските права по отношение на родените от брака й с Б.К. две малолетни деца.
Не е спорно също, че на посочената в молбата дата 12.06.2019 г. сутринта ответникът, придружаван от майка си Г. К., дошъл с автомобила си пред дома на бившата си съпруга в гр. Е. П., в който тя живеела заедно с молителката и родителите си, за да върне двете им деца в изпълнение на установения режим на лични отношения между него и децата. Не е спорно обстоятелството, че при предаването на децата пред къщата между ответника и бившата му съпруга възникнал конфликт по повод външния вид на едно от децата, както и че в конфликта се намесили молителката, баща й Л. и майката на ответника /св. Г. К./.
Според показанията на св. К. Л. /сестра на молителката и бивша съпруга на ответника/, на посочената дата при предаване на децата ответникът отправил обидни думи към баща й, който бил зад нея, след което попитал къде е В. и кога ще му върне парите. В това време молителката излязла от къщата по хавлия, като ответникът й се заканил с думите „Ще те съсипя, курво такава”, а след като молителката му отвърнала „Ти кой ще наричаш курва”, ответникът я налегнал върху автомобила на баща й и започнал да я души. В това време молителката ударила ответника с обувалка, която носела при излизането си от къщата. Свидетелката и баща й се опитали да се намесят, при което ответникът им се заканвал с думите „Ще ви съсипя и ще ви взема децата”, след което той и майка му си тръгнали с колата. След като завела децата на детска градина, свидетелката придружила сестра си и баща си до Бърза помощ, където прегледали молителката, чиято гуша била червена. Тримата били придружавани от св. А. И., който правел ремонт в дома им. В Бърза помощ срещнали ответника, който бил със сестра му и нейния съпруг. Там ответникът отново започнал да се кара с молителката, сестра й и баща им, поради което извикали полиция. Ответникът имал струя кръв и марля на главата. Полицаите им записали данните и ги помолили да се явят в управлението.
Съгласно показанията на св. А. И., през лятото на
Според показанията на св. А. Ц. /съпруг на сестрата на ответника/, сутринта на 12.06.2019 г. той заедно със съпругата му отишли в спешното отделение в гр. Е. П., където заварили Б. и майка му, като последната им обяснила, че главата на Б. е разцепена и го шият. Малко след това в спешното отделение пристигнали В., К., Л. и св. А. И.. Съпругата на свидетеля извадила телефона, за да снима окървавената блуза на Б., но бащата на В. взел телефона и го счупил. Започнали да се карат и обиждат. На място дошла полиция. Свидетелят закарал Б. в съдебна медицина в А. болница. Свидетелят твърди, че не е видял наранявания по В..
Съгласно показанията на св. Г. К. /майка на ответника/, на 12.06.2019 г. сутринта тя и синът й отишли да върнат децата пред дома на майка им К., където ги посрещнали К. и баща й Л. . След като предали децата, свидетелката влязла в колата, за да изчака сина си, и в това време чула как К. крещи и обижда Б.. Видяла, че В. е излязла по халат от къщата, размахвайки пластмасова обувалка. Свидетелката чула, че синът й казва на В. да не посяга към него и видяла В. да го удря няколко пъти с обувалката, докато Л. го натискал надолу и го душел. Главата на Б. била в кръв. Отишли с Б. в Бърза помощ, където обработили раната на главата му През това време дошли семейство И. и разправиите между тях продължили. При проведената очна ставка между св. К. И. и св. Г. К., последната сочи, че Б. е хванал В. за гушата, за да я отблъсне от себе си, докато тя го налагала с обувалката.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение № 425/2019 г., издадено от съдебен лекар при УМБАЛ „А.” ЕАД, според което при извършения на 12.06.2019 г. на В.Л.И. преглед и въз основа на фиш за СМП от същата дата, са установени следните травматични увреждания: цепковидна рана на долната устна, кръвонасядания по лявата странична повърхност на шията, охлузвания на корема в ляво, кръвонасядания на дясната мишница, на дясната лакътна сгъвка и дясната предмишница, охлузване на лявата и дясната предмишница, охлузвания по гръбната повърхност на лявата длан, охлузване на втори пръст на лявата ръка. Тези увреждания са причинени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, какъвто съобщава пострадалата.
Представено е и съдебно-медицинско удостоверение № 422/2019 г., издадено от съдебен лекар при УМБАЛ „А.” ЕАД, според което при извършения на 12.06.2019 г. преглед на Б.Б.К. и въз основа на представения фиш за СМП от същата дата, е установено: хирургически обработена разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна област на главата, кръвонасядане и охлузване по долния клепач на дясното око, охлузвания и кръвонасядания по шията, множество охлузвания по задната повърхност на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания на двете мишници, кръвонасядане на дясната предмишница, охлузване на лявата предмишница. Тези увраждания са получени в резултат на твърди и тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, както съобщава пострадалият.
Във връзка с процесния инцидент на 12.06 и 13.06.2019 г. на К. Л.И., Г. А.К., Б.Б.К., В.Л.И., А.М. И., Л. И. И., А.Б.Ц..са издадени протоколи по чл. 65 от ЗМВР.
В приетото основно заключение на видео-техническа експертиза, извършено след изследване на съдържанието на преносим оптичен носител на информация, съдържащ два броя видеофайлове, заснети от една стационарна видеокамера, поставена на превозно средство и обхващаща пространството зад него, обхващащи времеви период от 08.01 ч. до 08.06 ч. на 12.06.2019 г., са описани отразените на записите лица по външни белези, както и установеното звуково съдържание, отразено словесно на приложение към заключението. Посочено е в заключението, че ниската резолюция и лошото качество на записа не позволяват отграничаване на достатъчно частни признаци на заснетите лица, за да бъде извършено лицево-идентификационно изследване на същите. Прието е и допълнително заключение на видео-техническа експертиза, в което са описани заснетите действия на лицата. Посочено е, че диалозите от аудио-съпровода към видео-записа не могат да бъде отнесени към определени лица поради ниската резолюция и качеството на записа, което обуславя невъзможност да бъдат отграничени частни признаци на заснетите лица, за което допринася и неподходящото положение на същите спрямо записващото устройство по време на записа. При разпита му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че от мета-данните на изследвания файл не може да се установи от кое конкретно записващо устройство е направено, записващото устройство не е изследвано. Сочи, че през цялото време на записа има фонов режим от работещ двигател на автомобил, има неясни реплики, които не могат да бъдат конкретизирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Молбата на В.Л.И. за защита от
домашно насилие по чл. 4 от ЗЗДН е допустима - подадена е в предвидения
в закона едномесечния срок
по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от твърдяното извършване на акта
на домашно насилие и срещу лице по чл. 3, т. 7 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Въззивният съд намира за установено, че на
посочените в молбата дата и място ответникът е извършил спрямо
молителката домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, изразяващ се във физическо
посегателство и отправяне на обидни думи. Този извод се налага от съвкупната
преценка на доказателствата по делото – декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, предвидена като едно от
допустимите доказателствени
средства в това производство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, и събраните гласни и писмени доказателства.
В показанията си водените от
молителката свидетели К. Л. и А. И. еднозначно сочат, че при възникналата на
посочените в молбата дата и място разправия между ответника и бившата му
съпруга св. К. Л., се намесила молителката, като ответникът започнал да я души,
притискайки тялото й до автомобил, което било съпроводено с обидно обръщение
/”курво”/. Възпроизведените от тези свидетели факти относно осъщественото от
ответника спрямо молителката физическо посегателство по описания от тях начин
/чрез душене/ кореспондират с констатираните в представеното медицинско
удостоверение телесни увреждания на молителката, в частност с описаните кръвонасядания в областта на шията, констатирани от
съдебния лекар непосредствено след извършване на твърдения акт на домашно
насилие. Показанията на свидетелите К. И. и А. И. в частта им, в която те
сочат, че ответникът е хванал молителката за гушата, се подкрепят частично и от
показанията на водената от ответника свидетелка Г. К., присъствала на
инцидента, дадени при проведената очна ставка между нея и св. К. И.. Съдът не
намира обусловени от доказателствата по делото основания да не кредитира
показанията на свидетелите К. И. и А. И. в частта им относно описаните действия
на ответника спрямо молителката, изразяващи се във физическо посегателство и
отправяне на обидни думи. Възможната заинтересуваност на свидетелката К. И.,
произтичаща от близката й родствена връзка с молителката, както от безспорното
обстоятелство за влошени отношения с ответника - нейн
бивш съпруг, не може да обуслови игнориране на дадените от нея показания
относно съществените за спора факти. Следва да се посочи на първо място, че
свидетели на актовете на домашно насилие поради естеството на отношенията,
които ги пораждат, обичайно и нормално са близки от семейството на пострадалите
лица. Преценката на показания, дадени от близки роднини, се извършва с оглед
всички останали доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. В случая показанията на св. К. И. относно извършеното от ответника спрямо
молителка физическо действие /натискане по шията/, съпроводено с обидно
обръщение, се подкрепят от показанията на св. А. И., който е единственият
разпитан по делото свидетел без родствена връзка с някоя от страните.
Твърденият от двамата свидетели физически акт на ответника спрямо молителката се
подкрепя от представеното медицинско удостоверение. Показанията на тези
свидетели не са опровергани от ангажираните от ответника доказателства.
Показанията на св. А. Ц. не са пряк източник на факти относно случилото се
между страните, тъй като този свидетел не е присъствал на процесните
събития сутринта на 12.06.2019 г. пред дома на молителката. Същият твърди, че е
дошъл впоследствие в спешното отделение, и е възприел факти относно
последвалите физическия конфликт между молителката и ответника събития. Както
бе посочено по-горе, свидетелката Г. К. /майка на ответника, безспорно
присъствала на процесния инцидент/ не отрича в
показанията си, че синът й е хванал В. за гушата. Същата твърди, че синът й е
направил това, за да отблъсне В., която го е удряла с обувалка по главата.
Фактът, че молителката е ударила ответника с носената от нея при излизането й
от къщата пластмасова обувалка не е спорен по делото – този факт е посочен в
обстоятелствената част на молбата и е изложен в показанията на свидетелите И. и
И., а нараняване в областта на главата на ответника е отразено и в
представеното медицинско удостоверение. От доказателствата по делото обаче не
може да се направи извод в подкрепа на защитната позиция на ответника, че
посегателството срещу молителката е осъществено от ответника като негова защитна
реакция, а именно за да предотврати започналото от молителката спрямо него
нападение, изразяващо се в нанасяне на удари с обувалката. В подкрепа на тази
защитна теза са единствено показанията на майката на ответника, които
съществено се различават в тази им част от кредитираните показания на
свидетелите И. и И., а други доказателства за твърдения от ответника факт, че молителката
В. първа е нанесла удари по него, не са налице по делото. Приетите в първоинстанционното производство заключения на
видео-технически експертизи съдът не кредитира като доказателствен
източник на факти от предмета на спора. Следва да се посочи на първо място, че тези
заключения не са годно доказателствено средство, тъй
като те имат за предмет възпроизвеждане на съдържанието на файловете, записани
на преносим носител, който носител обаче не е приобщен като веществено
доказателство по делото. Не е установено и изследвано записващото устройство,
от което е записана информацията, съдържаща се паметта на преносимия оптичен носител.
Дори и да се приемат за надлежно доказателствено средство, изследваните в заключенията на
СТЕ преносими информационни носители не доставят доказателствена
информация относно правнозначимите за спора факти,
предвид констатираното от вещото лице лошо качество на съдържащите се в тях
видео и аудио записи и положението на записаните лица, които не позволяват
последователно хронологическо проследяване и възпроизвеждане на действията им,
както и идентифицирането на лицата.
С оглед на извода за извършен от ответника акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, спрямо него следва да бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие. Съдът намира, че на ответника следва да се наложи мярката по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН, а именно същият да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие, изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо или психическо, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот по отношение на молителката В.И. – безсрочно, както следва от разума на закона и от изричната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Съдът намира за неоснователно искането на молителката за налагане спрямо ответника на мярката по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН, а именно забрана да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и месата за социални контакти и отдих. Тази мярка има за цел да се ограничи възможността извършителя на акта на домашно насилие да продължи евентуално насилието си над пострадалото лице и да се създадат условия същият да преосмисли поведението си и да се поправи. В случая, с оглед на установените по делото конкретни фактически обстоятелства, при които е извършен акта на домашно насилие, определящи степента на засягане на личната неприкосновеност на молителката, както и предвид данните за личността на извършителя /чисто съдебно минало, липса на налагани преди това мерки за защита от домашно насилие, липсата по делото на доказателства за извършени от него преди това посегателства над личността на молителката/, съдът не намира за необходимо налагането спрямо ответника на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН. Налагането на тази мярка е и нецелесъобразно предвид факта, че молителката живее в едно жилище заедно със сестра й К. И., която упражнява родителските права по отношение на двете деца, чийто баща е ответникът. Постановяването на забрана на ответника да доближава молителката /неминуемо включваща и обитаваното от нея жилище, в което живеят и децата на ответника/ би довело до осуетяване или съществено затрудняване на осъществяването на режима на лични отношения на ответника с двете му деца и респективно до задълбочаване в още по-голяма степен на съществуващия понастоящем сериозен конфликт между родителите на децата по повод реализиране на режима на виждане на бащата с тях. За наличието на спор между ответника и майката на децата К. И. по повод реализирането на съдебно установения режим на лични контакти на децата с техния баща, на настоящия състав е служебно известно във връзка с висящите производства по водените между тях дела.
На ответника следва да бъде
наложена глоба на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, която следва да бъде
определена в минималния предвиден в посочената разпоредба размер от 200 лева,
предвид липсата на данни по делото за имущественото му състояние.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, с което е отхвърлена молбата за защита от домашно насилие, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което спрямо ответника се предприемат мерки за защита от домашно насилие чрез налагане на мярката по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН.
Предвид изхода на
делото и направеното от жалбоподателката искане за
разноски, ответникът по жалба следва да бъде осъден да й заплати направените от
нея разноски за адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции в общ
размер от 800 лева. Ответникът по жалба следва да бъде осъден да заплати в
полза на РС- Е. П. дължимата държавна такса за производството в размер на 25
лева, както и в полза на СОС – дължимата държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 12,50 лева.
По изложените
съображения Софийски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 172 от 11.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 491/2019 г. на Елинпелински
районен съд, с което е отхвърлена молбата на В.Л.И. срещу Б.Б.К.
за налагане на мерки за защита от домашно насилие, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка за защита от домашно насилие, извършено от Б.Б.К. спрямо В.Л.И. на 12.06.2019 г., а именно:
ЗАДЪЛЖАВА Б.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо В.Л.И., ЕГН **********, с адрес ***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б.Б.К., на основание чл. 16, ал. 2 от ЗЗДН, че при
неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на Б.Б.К.,
на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОТХВЪРЛЯ молбата на В.Л.И. срещу Б.Б.К. в частта й относно искането за налагане на мярка за
защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б.Б.К.
да заплати на В.Л.И. сумата 800 лв. /осемстотин лева/ за разноски по делото, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б.Б.К.
да заплати в полза на РС – Е. П. държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и
пет лева/, както и в полза на СОС държавна такса в размер на 12,50 лв.
/дванадесет лева и 50 ст./, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу Б.Б.К. съгласно
постановеното в настоящото съдебно решение, като в заповедта се впишат
последиците от неизпълнението на заповедта по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението и заповедта за
защита да се връчат на страните, както и на РУ – Е. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. ……………
ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА
гр.София, 29.01.2020 год.
Ваня И.а
- окръжен съдия при Софийски окръжен съд, след като се запозна с решение № 40
от 29.01.2020 година по гр.дело № 866/2019 година по описа на СОС и на
основание чл. 17 ал.5 от Закона за защита срещу домашното насилие, разпореди да
се издаде следната
ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА
НАЛАГА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН на Б.Б.К., ЕГН **********,***, за извършен от
него акт на домашно насилие на 12.06.2019 срещу В.Л.И., ЕГН **********,***,
изразяващ се в агресия и физическо насилие, следната мярка за незабавна защита:
ЗАДЪЛЖАВА Б.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В.Л.И., ЕГН **********, с адрес ***.на осн. чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН;
ПРЕПИС
от заповедта да се връчи на Б.Б.К., В.Л.И. ***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б.Б.К., на основание чл. 16, ал. 2 от ЗЗДН, че при
неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
СЪДИЯ:………………….
/Ваня
И.а/