№ 14553
гр. С., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110147136 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Г. А. А. срещу етажните
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес гр. С., ж.к. „Л. 3“, бл. ***, вх. А, представлявана от управителя
И. М. Ж. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 61,
ал. 2 ЗЗД иск за сумата от 300 лв., представляваща разходи за извършен неотложен
ремонт на общи части в сграда в режим на етажна собственост – подмяна на
вертикални щрангове, ведно със законната лихва от 12.04.2022 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК от 27.03.2024 г. по ч.гр.д. № 19556/2022 г. по описа на СРС, 56
състав.
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 19, представляващ
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес
гр. С., ж.к. „Л. 3“, бл. ***, вх. А, представлявана от управителя И. М. Ж.. Сочи, че през
месец август 2020 г. се наложило извършване на неотложен ремонт на вертикални
щрангове, преминаващи открито през инсталационната шахта в жилището на ищеца,
поради съществуващи сериозни течове на вода в апартамента и този, находящ се под
него, причинени от корозирали тръби. При ремонта били подменени вертикални
щрангове, водопроводни тръби, кранове и връзки, съставляващи важни водещи
елементи от водопроводната система. Твърди, че вертикалните щрангове
представляват обща част, поради което разходите за ремонт и подмяна на същите
следва да се понесат от етажните собственици. Сочи, че е отправил многократно
1
извънсъдебно претенцията си, но до момента сумата не е възстановена. Поради
изложеното иска претенцията му да бъде уважена. Претендира разноски.
В депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответната страна
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Поддържа, че исковата молба е
нередовна поради това, че е насочена срещу етажните собственици, без всеки от тях а
е индивидуализиран, както и че производството е недопустимо, тъй като заявлението
било подадено не срещу етажни собственици, а срещу етажната собственост, макар и
заповедта за изпълнение да е издадена срещу етажните собственици. По същество
оспорва извършеният ремонт да е неотложен и необходим. Твърди, че към момента на
извършване на ремонта управител на етажната собственост бил ищецът Г. А., който в
качеството си на такъв решил да отпусне финансови средства, за да финансира част от
ремонта на жилището си. Така отпусната сума от 300 лв. впоследствие била
възстановена в касата на 10.03.2021 г. Поради изложеното счита, че производството
следва да бъде прекратено, а при условията на евентуалност – исковата претенция да
се отхвърли като неоснователна.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от приложения протокол от общо
събрание от 10.03.2021 г., че ищецът в настоящото производство Г. А., по време, в
което е бил управител в етажната собственост, е заплатил сумата от 300 лв. от касата
във връзка с извършени ремонтни дейности в неговия апартамент, като на това общо
събрание е възстановил сумата в касата на етажната собственост.
Съгласно приложени по делото решения на общото събрание на етажната
собственост с административен адрес гр. С., ж.к. „Л. 3“, бл. ***, вх. А, И. Ж. е бил
избран за управител по силата на решение на общото събрание на етажната
собственост, обективирано в протокол от общо събрание от 02.03.2022 г. /л. 10/, а
впослесдтвие с решение, обективирано в протокол № 8 от 12.04.2023 г. /л. 7 и 8/ и с
решение на общото събрание от 17.04.2024 г. /протокол на л. 104/.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза. Вещото лице при оглед
на имота на ищеца – апартамент № 19, и на жилището непосредствено под него –
апартамент № 16, е установило, че е извършен ремонт, състоящ се в подмяна на двете
тръби на вертикалния щранг за парно отопление, стойността на която експертът е
определил като възлизаща на 300 лв. Експертизата не може да установи причините,
наложили извършения ремонт. Като вероятна такава вещото лице сочи евентуална
повреда в старите тръби и спукване. В съдебното заседание при изслушване на
заключението вещото лице сочи, че при извършване на огледа на място е коментирана
2
причината за подмяната, като е посочен теч в апартамента на съседката под този на
ищеца. За теча на вещото лице споделил самият ищец. Вещото лице обяснява още, че
не е възможно при ремонта на банята да се получи теч, защото тогава тръбите се
изпразват.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която формулира
предположение относно причината за извършения ремонт, като самият експерт
изрично също акцентира на това, че заключението не може да отговори с точност на
този въпрос и формулираният отговор е хипотетичен и при степен на вероятност. Без
доказателствена стойност за настоящия процес е споделеното от вещото лице, че при
огледа е коментирана причината за ремонта и като такава е посочен теч в апартамента
под този на ищеца. Недопустимо е с оглед принципа на непосредственост (чл. 11 ГПК)
съдът да цени като доказателство изявление за факт, направено пред вещото лице,
вместо пред съдебния състав разглеждащ спора. Нещо повече, в случая дори това не е
изявление на трето незаинтересовано от изхода на спора лице, а изявление на самия
ищец, което, дори направено непосредствено пред съда, има значение на твърдение за
изгоден за него факт, което не се ползва с доказателствена стойност.
За установяване на спорното по делото обстоятелство относно причината за
извършване на ремонта по делото е допуснато събирането на гласни доказателства,
като ищецът сам се е отказал от допуснатите на негова страни такива.
Ответната страна е ангажирала допуснатите на нейна страна гласни доказателства
за провеждане на насрещно доказване по отношение на твърдението на ищеца за
неотложността на ремонта.
По делото е разпитана като свидетел С. С.. Не се спори между страните, а и
същата сама сочи, че е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на
етажна собственост, респективно, че същата има качеството на етажен собственик,
съответно – и на страна в производството. Ето защо нейните изявления също се ценят
като такива на страна в процеса. От разпита й се установява, че Г. А. направил ремонт
в банята си, докато бил домоуправител, при което взел от касата 300 лв., след което
върнал същите. Така изложените твърдения се подкрепят от доказателствата по
делото, но не придават допълнителна доказателствена стойност в процеса.
По делото ответната страна като свидетел е довела и И. Ж. – управител на
етажната собственост. Като етажен собственик и представител на етажната
собственост, неговите изявления не могат да се ценят като свидетелски показания, а
имат значение на изявление на страната. Тези изявления също не ползват настоящия
процес, доколкото от тях не се установяват други факти, а същите подкрепят
установени по делото и неоспорени от страните такива – че ищецът е извършил
ремонт, че не е било проведено общо събрание за подмяна на спукана тръба и че
сумата от 300 лв., която ищецът първоначално усвоил от касата на етажната
3
собственост, била възстановена от него.
По допустимостта на производството:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414
ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от уведомяването
на кредитора, както и от тъждество по основание и размер между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.
За неоснователно съдът намира възражението на ответната страна за
недопустимост на производството поради насочване на иска срещу етажните
собственици, без същите да са посочени. Поначало етажната собственост не е
юридическо лице, освен ако не е учредено сдружение на собствениците – арг. от чл. 25,
ал. 1 и 5 ЗУЕС, чл. 44 ЗУЕС и чл. 46а и чл. 46б ЗУЕС. Въпреки липсата на гражданска
обща правосубектност, етажната собственост притежава особена „специална“
правосубектност, покриваща активно и пасивно представителство на собствениците, а
самата етажна собственост се представлява от управителя си /арг. от чл. 23, ал. 4 и чл.
38, ал. 2 от ЗУЕС/.
В случая както в заявлението, така и титулната част на исковата молба и в
обстоятелствената част и съответния на нея петитум, еднозначно е посочено, че се
претендира вземане на ищеца срещу етажните собственици. За неоснователно съдът
намира възражението на ответника, че производството е недопустимо, тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение било насочено към етажната
собственост, а заповедта за изпълнение и исковата молба – срещу етажните
собственици. В тази връзка в рамките на заповедното производство са били дадени
указания на заявителя и същият е отстранил нередовности в подаденото заявление,
като е насочил същото срещу етажните собственици, при това е индивидуализирал
същите. За пълнота следва да се посочи, че непосочването на имената на
собствениците на обекти в ЕС, както и адреси за призоваването им не представлява
нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 129 ГПК. За да се приеме, че
исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, е достатъчно да
бъдат посочени имената и адресите за призоваване на председателя на управителния
съвет, респективно управителя на сдружението на собствениците или на общото
събрание /в този смисъл например Определение № 314/22.06.2009 г. по гр.д. №
287/2009 г., на II г.о., Определение № 294/24.06.2011 г., по гр.д. № 209/2011 г., на I г. о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/.
На следващо място, съдът намира, че ответниците – етажните собственици, са
надлежно представлявани в процеса. При предявен иск за вземане във връзка с общите
части на сградата, управителят на етажната собственост разполага с правомощие да
4
представлява етажните собственици и не е необходимо изрично посочване на имената
им. Във връзка с воденето на определени видове дела, отнасящи се до облигационни
права или задължения на етажните собственици, чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС
регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя
на управителния съвет (управителя) или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС произтича от
избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС, респективно от договора, сключен при условията на чл.
19, ал. 8 ЗУЕС (в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 12
от 11.03.2021 г. по гр. д. № 1403/2020 г., II г. о., Определение № 59 от 27.03.2019 г. по
ч. гр. д. № 4776/2018 г., I г. о., Определение № 508 от 16.07.2015 г. по ч. гр. д. №
2791/2015 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК,
Определение № 328 от 2.03.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 442/2023 г. ). И. Ж. е бил
избран за управител по силата на решение на общото събрание на етажната
собственост, обективирано в протокол от общо събрание от 02.03.2022 г. /л. 10/, а
впослесдтвие с решение, обективирано в протокол № 8 от 12.04.2023 г. /л. 7 и 8/ и с
решение на общото събрание от 17.04.2024 г. /протокол на л. 104/ И. Ж. е преизбран за
управител на етажната собственост, от което се установява представителната му власт
за настоящото производство. Съгласно чл. 40 ЗУЕС решенията на ОС се атакуват по
съдебен ред - с иск за отмяна в 7 - дневен срок. Така в случая, при положение че
решението на ОС, с което е преизбран за управител И. Ж., не е атакувано в отделно
нарочно производство и не е отменено по реда на чл. 42 ЗУЕС, съдът в настоящото
производство не може да разглежда въпроси за незаконосъобразността
му. Следователно, решението е задължително за всички етажни собственици,
включително за тези, които са гласували против или не са участвали във вземането му.
Отделно от изложеното за пълнота следва да се посочи, че нормата на чл. 19, ал. 2
ЗУЕС, предвиждаща управителят в етажната собственост да се избира за срок до две
години, не следва да се тълкува в смисъл, че се изключва възможността същото лице
отново да бъде избрано за управител с последващо решение на общото събрание. Ето
защо съдът намира, че етажните собственици са надлежно представлявани както в
заповедното, така и в настоящото исково производство.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
На първо място, възражението на ответната страна за липса на материална
легитимация на ищеца поради непредставяне по делото на доказателство за
собственост на самостоятелен обект в процесния апартамент, респективно и за
недоказаност на качеството му на етажен собственик, съдът намира за неоснователно.
Обратното следва от представените от ответника писмени доказателства – в частност
списък на етажните собственици към протокол от проведено общо събрание /л. 105/, в
който ищецът Г. А. е посочен като собственик на апартамент № 19. Нещо повече, от
обясненията на С. С. и И. Ж. се потвърждават вече изложени от ответната страна
твърдения, че ищецът е бил управител на етажната собственост и че е правил ремонт
5
на апартамента си. Ето защо съдът намира за недоказано оспорването на качеството на
ищеца на етажен собственик, доколкото същото не кореспондира с други изявления на
ответната страна, в които се сочи обратното.
Въпреки това, искът е недоказан по основание. Другият спорен по делото въпрос
от фактическа и правна страна е дали ремонтът е бил неотложен, което да обоснове и
отговорността на етажните собственици да поемат разходите за извършването му. В
разглеждания случай страните не спорят, че не е налице взето решение по реда на чл.
48, ал. 1 ЗУЕС за извършване на ремонтни дейности в етажната собственост, както и
такова по реда на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, с което разходите за извършване на ремонта на
общи части на сградата без решение на общото събрание, да се възстановят или се
прихванат от дължимите от него вноски след представяне на документи,
удостоверяващи плащанията. Ето защо отношенията се регулират от нормата на чл. 61,
ал. 2 ЗЗД. Ролята на решение на общото събрание за необходимостта да се извършат
тези разноски не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната
собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, но това
решение на общото събрание има значение на правно основание на базата на което
следва да бъде определен размера на възникналото парично задължение. Претенция за
разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната
собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа /гестор/, действал не
само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако е налице одобрение
от лицето, в чиито интерес е предприетата работа /предварително решение на общото
събрание или последващо такова/, отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62
ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание,
съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите
собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените
разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата /извършените СМР/ е
предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята на останалите
съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата
на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Правната квалификация на
предявения иск се извежда въз основа на твърденията в исковата молба и
обективираното в нея искане, като в случая липсват твърдения преди извършване на
ремонта останалите етажни собственици изрично да са се противопоставили. Такова
противопоставяне към релевантния момент – преди извършване на разходите, не се
установява и в хода на процеса от твърденията на страните. Напротив, едва след
предприемане на ремонта и заплащане на разходите по него, останалите етажни
собственици са се противопоставили на заплащането му от тях. Ето защо, при
твърдение на ищеца, че разходът е наложен от неотложността на ремонта и че същият
е предприет уместно, се обосновава правната квалификация на иска като такъв по чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
6
Поради това за основателността на претенцията в тежест на ищеца с доклада по
делото е било разпределено да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: че е извършил разходи за ремонт в сграда в режим
на етажната собственост и стойността на същия, както и че ремонтът е бил необходим
и неотложен и че работата е била предприета уместно и в интерес на останалите
етажни собственици.
Доказани по делото са първите два елемента от фактическия състав – извършване
на ремонта и стойността на разходите за подмяна на тръбата, изчислени на база
средни пазарни цени.
Ищецът обаче не установи в рамките на настоящото производство ремонтът да е
бил неотложен, респективно разноските да са необходими и предприет уместно в
интерес на останалите етажни собственици, като сам се е отказал от допуснатите
доказателства за установяване на тези факти. Необходимите разноски са свързаните с
неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на
общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар
и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности,
наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на
общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са
тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. Дали
извършени от единия от собствениците в етажната собственост ремонтни дейности
като поставяне на електическа инсталация, ВиК и др. инсталационни системи, метална
врата съставляват необходими или полезни разходи, свързани с общите части на
сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на подменените
инсталации и елементи на общите части преди подмяната им, както и от причината,
наложила тази подмяна.
В конкретния случай се твърди причината да е спукване на тръба, минаваща през
имота на ищеца и този под него, предизвикала теч в апартамента под този на ищеца.
Това обстоятелство обаче не се установи от събраните по делото доказателства.
Неотложността не ремонта нито се установява от допусната експертиза, като в тази
връзка по-горе бяха изложени съображения, поради които заключението не се
кредитира в частта, в която дава хипотетичен отговор. Още по-малко извод за
неотложност на ремонта може да бъде направен въз основа на предположение,
предвид забраната съдът да постановява решенията си въз основа на предположения,
освен в случаите на установени в закона презумпции. Презумпция за неотложност на
ремонта не съществува в закона, поради което съдът намира факта за недоказан.
При недоказване неотложността на ремонта следва изводът, че извършените
разходи не са били необходими.
Съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно на дела си в
7
общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или
възстановяването на общите части, а в полезните разноски – за извършването на
които е взето решение на общото събрание.
Съгласно чл. 48, ал. 6 и 7 ЗУЕС всеки собственик може да извърши със собствени
средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без
решение на общото събрание в случаите, когато е уведомил управителя за
необходимостта от такъв, но той не е свикал общо събрание в едномесечен срок от
уведомяването. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за
негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от
дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи
плащанията. Ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда
на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици.
В случая не се твърди и установява по делото ищецът да е уведомил управителя
за необходимостта от ремонт, а последният да не е свикал общо събрание в посочения
срок. Нещо повече, безспорно се установява, че към момента на извършване на
ремонта ищецът е бил управител на етажната собственост, но не е свикал общо
събрание, а по негово искане първоначално сумата е усвоена от касата на етажната
собственост, а по-късно е възстановена. Изложеното обуславя дадената от съда правна
квалификация като такава по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а не като такава по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, в
който случай етажният собственик може да претендира само необходими разноски.
По реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД могат да бъдат присъдени не само необходими, но и
полезни разноски – такива, които увеличават стойността на сградата и имат характера
на подобрения. В този случай ролята на решението на общото събрание за
необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки
собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от
задължението, но това решение на общото събрание има значение на правно основание
на базата на което следва да бъде определен размерът на възникналото парично
задължение (в този смисъл цитираното по-горе Решение № 85 от 24.06.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 1157/2014 г., II г. о. – на основание чл. 62 ЗЗД, чл. 61, ал. 2 ЗЗД или чл.
59 ЗЗД – в последните два случая на присъждане подлежи по-малката сума измежду
обедняването и обогатяването).
Настоящата инстанция намира, че извършените разходи не само не покриват
критерия за необходими разноски, доколкото не се доказа ремонтът да е наложителен
и неотложен, предвид недоказване по установения в закона ред и при условията на
пълно и главно на твърдението за теч от тръба, но и не се установява тези разноски да
са полезни. Това е така, тъй като подмяната на процесната тръба не води до
увеличаване стойността на имота, а под имот, чиято стойност следва да се установява
като увеличена или не в случая се разглежда сградата в режим на етажна
8
собственост, а не отделен обект в нея (в този смисъл отново е цитираното по-горе
решение на касационната инстанция). Изводът следва от опитните правила при
съобразяване от една страна, че вертикалният щранг е част от ВиК инсталацията на
сградата, подмяната му не може да бъде установена при обикновен оглед в имота на
ищеца /същата се намира в затворена конструкция в апартамента му/, а от друга страна
и предвид големината й /заемаща място от средата на стената в апартамента на ищеца
до средата на стената в този на имота под този на ищеца съгласно заключението на
вещото лице и обясненията при изслушването му в открито съдебно заседание/, тя не е
и обективно годна до доведе до увеличение стойността на цялата сграда. Поради
изложеното съдът намира, че липсва обогатяване на етажната собственост.
При недоказване на обогатяване на етажната собственост с извършения по
индивидуално решение на ищеца ремонт на вертикална тръба, съдът намира, че
извършените разходи не могат да се квалифицират и като полезни разноски, довели до
увеличаване стойността на сградата, поради което искът с правно основание чл. 61, ал.
2 ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да бъдат
присъдени в полза на ответната страна.
Ответниците са претендирали разноски, които съобразно представен по делото
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им, възлизат на сумата от 850
лв. /350 лв. депозит за експертиза и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение общо
за заповедното и исковото производство. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение, което с оглед
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, проведените
съдебни заседания и уговарянето му общо за заповедното и исковото производство,
съдът намира за основателно, като следва да се присъди възнаграждение в размер на
450 лв. Следователно в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
в общ размер от 800 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г.
А. А., ЕГН ********** срещу етажните собственици в сграда в режим на етажна
собственост с административен адрес гр. С., ж.к. „Л. 3“, бл. ***, вх. А, представлявана
от управителя И. М. Ж., установителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за
9
сумата от 300 лв., представляваща разходи за извършен неотложен ремонт на общи
части в сграда в режим на етажна собственост – подмяна на вертикални щрангове, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК от 27.03.2024 г. по ч.гр.д. № 19556/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. А. А., ЕГН ********** да заплати на
етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с административен
адрес гр. С., ж.к. „Л. 3“, бл. ***, вх. А, представлявана от управителя И. М. Ж., сумата
от 800 лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10