№ 52
гр. Елхово, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ в публично заседание на
седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20212310200135 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0261-000093 от 17.03.2021
година, издадено от Г.В. - Началник РУ Елхово към ОДМВР Ямбол, упълномощен със
Заповед № 326з-1985 от 12.11.2019г. на Директора на ОД на МВР Ямбол, с което на В.
Д. Г. от с. Орлов дол, общ.Тополовград, ЕГН – **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането.
Срещу това НП е подадена жалба от В. Д. Г. от с. Орлов дол, с която се желае
отмяна на същото като незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че преди да бъде
спрян за проверка е бил сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
„Дженерали застраховане“ АД като платил дължимите вноски във връзка с този
договор, поради което не е извършил соченото
адм.нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не е изпратил
представител, нито е представил или посочил доказателства.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща
представител в съдебно заседание, но редовно упълномощеният юриск. Здр.Андонова
е представила писмено становище, в което сочи, че жалбата е неоснователна и не
следва да се уважава. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Районна прокуратура – Ямбол, ТО Елхово, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2021 година, свидетелите Р. Б. и Д.Д. - двамата служители на РУ на
МВР Елхово към тази дата, се намирали на кръстовището на път І-7 и път ІІ-76
/разклон за с. Княжево/ и изпълнявали служебните си задължения във връзка с контрол
по спазване правилата за движение по пътищата. В 15.28 часа св. Б. спрял за проверка
движещият се по път ІІ-76 лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, управляван от
жалбоподателя В. Д. Г.. При проверка на документите на водача и за самото МПС,
които били предоставени от Г., се установило, че автомобилът е собственост на трето
лице. При проверка с РСОД св. Б. установил, че за управляваното от Г. МПС няма
сключена валидна към този момент застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Водачът се изненадал от резултата от така направената справка и
заявил, че вероятно е станала грешка.
Във връзка с тази констатация на мястото на проверката свид. Р. Б. на длъжност
мл. автоконтрольор, в присъствието на свид.Д. и на жалбоподателя В. Д. Г., съставил
против последният Акт за установяване на административно нарушение № 300267 за
това, че на 19.02.2021 г. в 15.28 часа в Община Елхово на път ІІ-76 управлява лек
автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***, който не е негова собственост и за което няма
валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите и с това е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ. Този АУАН
бил предявен на жалбоподателя и представен за подпис. Той го подписал, но вписал
възражения в него, че има застраховка и до 20 минути ще я донесе. Копие от АУАН
бил връчен на нарушителя след подписването му, на 19.02.2021 година.
Известно време след това, В.Г. се върнал при извършилите проверка свидетели
Б. и Д. като носел полица № BG/08/120001347266 на „Дженерали застраховане“ АД за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за
процесния лек автомобил на 10.05.2020 година от С.И.Д. от гр. Тополовград, с
валидност от 21.05.2020г. до 20.05.2021година. Видно от тази полица, приложена по
делото, същата е сключена на разсрочено плащане като датите на вноските са
20.05.20г., 20.08.20г., 20.11.20г. и 20.02.2021г. В текста се съдържа информация, че на
основание чл. 368, ал.4 от КЗ застрахователят ще прекрати застрахователния договор
при неплащане на която и да е от разсрочените премийни вноски на посочената за
падеж дата, за което застрахованият се счита за писмено предупреден. Сочи се и, че
2
застрахователят упражнява правото си да прекрати договора, считано от 00.00 часа на
16-тия ден, следващ датата на падежа, на която дължимата разсрочена вноска е
следвало да бъде платена. Представени били и разписки за извършени плащания по
този договор – за платени вноски на 19.05.20г., 25.08.20г. и 07.12.2020г. /при срок за
внасяне на трета вноска - 20.11.2020г./
Аткосъставителят е разгледал полицата за ЗЗ „ГО“ и е приел, че е била
допусната грешка, при което върнал на В. Д. Г. иззетите малко по-рано СУМПС и КТ.
След това изготвил докладна записка до Началника на РУ Елхово, в която описва
извършените от него и от Г. действия, сочи, че е била представена полица за сключена
ЗЗ „ГО“ на автомобилистите и предлага да не бъде наказван В.Г. предвид
представените застрахователен договор и разписки.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, В. Д. Г. не е депозирал изрично писмено възражение пред
административно наказващият орган.
Въз основа на така съставения АУАН № 300267 от 19.02.2021г. и приложените
от Г. документи била извършена допълнителна проверка като са направени справки в
сайта на Гаранционен фонд за сключени за управляваното от Г. МПС застраховки,
приложени към АНП, от които е видно, че към датата на установява на нарушението -
19.02.2021г. за л.а. „Опел Астра“ с рег.№ *** няма активна застраховка „ГО“, но към
25.02.2021г. – има такава, сключена в „Дженерали застраховане“АД на 22.02.2021г. в
15.00 часа, с валидност до 21.02.2022г. След тези справки била изискана информация
от дружеството застраховател – „Дженерали застраховане“ АД относно валидността на
представената от водача В.Г. полица № BG/08/120001347266 на „Дженерали
застраховане“ АД за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, към 19.02.2021г.
С писмо с изх. № 31000277 от 10.03.21г. застрахователното дружество е
отговорило, че към 19.02.201г. в 15.28 часа, полица № BG/08/120001347266 за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за МПС с
рег. № ***, не е била валидна. Същата била прекратена на 07.12.20г. поради неплащане
на поредна застрахователна вноска. За същото МПС има сключена нова застраховка на
22.02.2021г., също при условия на разсрочено плащане на застрахователните премии.
След извършената допълнителна проверка във връзка със съставеният АУАН и
резултатите от нея, на 17.03.2021г. е издадено от Г.В. - Началник РУ Елхово към
ОДМВР Ямбол, упълномощен със Заповед № 326з-1985 от 12.11.2019г. на Директора
на ОД на МВР Ямбол, обжалваното Наказателно постановление № 21-0261-000093, с
което на В. Д. Г. от с. Орлов дол, е наложено административно наказание глоба в
3
размер на 400.00 лева за нарушение разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, като адм.
нарушение е описано по идентичен начин, както и в АУАН. Това НП е връчено на
нарушителя на 03.04.2021 година, видно от приложената към същото разписка.
Жалбата е депозирана пред АНО на 09.04.2021 година.
От приложената към АНП Заповед УРИ № 326з-1985 от 12.11.2019г. на
Директора на ОД на МВР Ямбол, се установява материалноправната компетентност на
Г.В. - Началник РУ Елхово към ОД на МВР Ямбол, да издава НП за нарушения по чл.
638, ал.1 - 3 и 5 от КЗ.
От приложената към АНП Справка от информационните масиви на МВР за
нарушител/водач В. Д. Г. относно съставени АУАН и наложени адм. наказания, е
видно, че за неизпълнение на разпоредба на КЗ същият е санкциониран през 2018г.,
като са му били налагани адм. наказания и за нарушения на ЗДвП – на основание
чл.177, ал.1, т.2, чл. 185 и др. от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото
административно наказателна преписка, както и от показанията на свид. Р. Б. –
актосъставител и свидетеля Д.Д. - очевидец, присъствал при установяване на
административното нарушение и съставяне на акта, дадени в хода на съдебното
дирене. Всеки от свидетелите Б. и Д. е категоричен в показанията си, че именно за
лекия автомобил, управляван от жалбоподателя към момента на проверката, от
направената от св. Б. справка е установено, че не е имало валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но по-късно
водачът представил полица за сключена такава застраховка. Съдът кредитира
показанията на двамата свидетели, тъй като те са конкретни, последователни и
изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от
тях действия/бездействия на жалбоподателят и освен това, няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели. Показанията на свидетелите се подкрепят и от извършените от АНО
допълнителни проверки, вкл. е изискана информация и от застрахователното
дружество, при което е било установено, че към момента на проверката на 19.02.2021г.
в 15.38 часа за управляваното от Г. МПС не е имало валидно сключен и действащ
договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, тъй като сключеният по-рано договор, за
който е представена полицата, е бил сключен при условията на разсрочено плащане на
застрахователните премии и е прекратен още на 07.12.2020г. поради несвоевременно
плащане на поредната трета застрахователна вноска. Свидетелите не са могли да
извършат такава подробна справка към момента на съставянето на АУАН.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление
4
и в законоустановения 7-дневен срок и като такава се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на В. Д. Г. е ангажирана в напълно
редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и
издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма,
при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити,
съобразно разпоредбите на чл.42, респ. чл.57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и
в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на
нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената
разпоредба. Т.е. даденото описание съответства на законовото изискване, установено
за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички
релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното
нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването му и откриване на
нарушението.
След внимателен анализ на всички писмени и гласни доказателства, се
установява, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, собственост на
трето лице, без да е проверил дали има валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към 19.02.2021г. преди и към 15.28 часа. От показанията на
двамата разпитани свидетели, от АУАН и от извършената от АНО допълнителна
проверка за сключени застраховки ГО за управлявания от Г. л.а., се установява
безспорно, че към момента на извършване на проверката на жалбоподателя, не е имало
валидно сключена застраховка „ГО“ за това МПС. Такава застраховка е била сключена
на 20.05.2020г., но поради неплащане в срок на една от поредните вноски по договора
за застраховка, той е бил прекратен. В представената полица е отбелязано, че при
неплащането на една от разсрочените премийни вноски на посочената за падеж дата,
на основание чл. 368, ал.4 от КЗ застрахователят ще прекрати застрахователния
договор, за което застрахованият се счита за писмено предупреден. Застрахователят е
упражнил това си право при неплащането на третата вноска на датата на падежа –
20.11.2020г. и е прекратил договора след 15 дни - на 07.12.2020г., съгласно чл. 368, ал.4
от КЗ.
Контролните органи правилно и законосъобразно са посочили нарушената от
жалбоподателя материална норма от КЗ, както и че следва да бъде ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност по този Кодекс. В момента на проверката за
управлението на конкретното МПС не е имало сключен и действащ договор за
5
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Това е основният обективен
признак от вменения административно наказателен състав, който е категорично
установен в хода на АНП. Поради това и съдът приема, че е липсвала валидно
сключена застраховка „ГО”, от тук и несъмнено с бездействието си жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ. Деянието му
е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно, при
небрежност, доколкото Г., като водач на МПС, който го ползва и управлява по
обществени пътища, е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението за
сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съотв. да положи
необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване.
Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание по чл.638, ал.3
КЗ за водача, който управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е в съответствие с
обществената опасност на деянието и дееца, на подбудите и другите отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН,
вкл. и като се има предвид, че три дни по-късно е бил сключен договор за застраховка
„ГО” и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като е определено в предвиденото от
закона за извършеното нарушение наказание в абсолютен размер, тъй като за това
нарушение е предвидено наказание глоба от 400.00 лева. Ето защо съдът счита, че
административнонаказващият орган е определил справедливо наказание в
предвиденият от закона размер, поради което не може да се приеме, че са налице
основания за отмяна или изменение на обжалваното НП.
Административнонаказващият орган е посочил в НП, че деянието не е
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, макар и да не е изложил съображенията си за
това. При преценка на възможността за приложение на тази разпоредба следва да се
вземе в предвид, че настоящият случай по никакъв начин не се отличава от другите
случаи на извършено такова административно нарушение и в този смисъл и съдът не
намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. От фактите по делото не се
установява липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи вината обстоятелства деянието да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. Нарушението е на формално извършване и за реализация на състава не е
необходимо настъпването на определен резултат. Формалния характер на нарушението
сочи, че законодателят е окачествил обществените отношения, свързани с уреждането
на гражданската отговорност при пътнотранспортни произшествия, като нуждаещи се
от особена закрила и в този смисъл не би могло да се твърди, че извършеното се явява
маловажен случай.
6
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт
Андонова искане за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът намира за
основателно. В случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото
адм. нарушение и следва да понесе адм. наказание, предвидено по Закон. Съгласно чл.
63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Доколкото в нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, няма установено правило за
определяне и присъждане на възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт,
следва във връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, дължимите разноски да бъдат определени в размер на
100.00лева.
Предвид резултата от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от
ЗАНН, Ана-Мария Горас следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ЕРС и сумата
от 18.67 лева, направените по делото разноски за пътни разноски за явяване на
свидетел /в този смисъл ТР № 3/08.04.1985г. ОСНК на ВС/.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 21-0261-000093 от 17.03.2021 година, издадено от Г.В. - Началник
РУ Елхово към ОДМВР Ямбол, упълномощен със Заповед № 326з-1985 от 12.11.2019г.
на Директора на ОД на МВР Ямбол, с което на В. Д. Г. от с. Орлов дол,
общ.Тополовград, ЕГН – **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400.00 лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА жалбоподателят В. Д. Г. от с. Орлов дол, общ.Тополовград,
обл.Хасково, ул. *** 10, ЕГН – **********, да заплати на ОД на МВР Ямбол
направените по делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на
100.00 лева /сто лева/.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН ОСЪЖДА
жалбоподателят В. Д. Г. от с. Орлов дол, общ.Тополовград, обл. Хасково, ул. *** 10,
ЕГН – **********, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Елхово направените по делото разноски в размер на 18.67 лева
/осемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, както и 5.00 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист, вносими също по сметка на ЕРС.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8