Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
31,07,19г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното
заседание на четвърти юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 400/19 г. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д." ЕООД с ЕИК ***, адрес : гр. Р., ул.“ Х.Б.“ 40, представлявано от Д.Т. против НП № 392705- F 407878/ 27,12, 18 на заместник директор на ТД НАП Пловдив, с което на дружеството-жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 о ЗДДС.
С жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството -жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането в нея за отмяна на НП. Ангажира и доказателства в подкрепа на искането си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща законов или процесуален представител.
Като взе предвид
изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, Съдът установи:
На 20.06.2018 г. от
св. Т. - инспектор по приходите в НАП била извършена проверка на търговски обект -
бензиностанция, находящ се в гр. С., ул. „Ч." /на изхода за с. Б.в ляво/,
стопанисвана от „О.Т." ЕООД . В хода на проверката било констатирано, че
за монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/ „Д.
ПЛЮС V.3.1.KL" (с ЦРУ PC и ФПр „Д. FP-DL6000-02-KL" с ИН на ФУ
DL000716 и ИН на ФП 59001301) дружеството имало сключен писмен договор за
техническо обслужване и ремонт № **********/13.12.2017 г. с „Д." ЕООД с
ЕИК ***. Свидетелят установил също, че дружеството-жалбоподател,
в качеството си на задължено лице, е допуснало нарушение на Наредба №
Н-18/13,12.2006 г. на МФ, като не е осигурило вписването в паспорта на
описаното по-горе фискално устройство при въвеждането му в експлоатация на
данните по чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата и конкретно: данните по чл.17, ал.1,
т.1 /дата, час и минута на въвеждане в експлоатация: идентификационен номер по
чл.84 от ДОПК на лицето по чл.3/; наименованието на С.ната фирма и трите имена
на С.ният техник; типа на работещите в обекта средства за измерване на разход
на течни горива, както и типа на нивомерната система.
ФУ в обекта бил
въведено в експлоатация от „Д." ЕООД с ЕИК *** на 14.12.2016 г., като
първият договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ сключен между „О.Т."
ЕООД и „Д." ЕООД е № **********/13.12.2016 г.
При установеното
нарушение на чл. 17, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13,12.2006 г. на МФ, св. Т. съставил против дружеството-жалбоподател
процесния акт за нарушение на тази норма.
Актът е надлежно
предявен на законовия представител, подписан е и е връчен препис.
Въз основа на него
е издадено атакуваното НП.
Няма доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения и при извършената служебна ревизия
не се констатираха никакви отклонения от нормативно установените правила за
процесуална изрядност на констативния и санкционния акт и процедурите по
тяхното издаване и връчване. Двата акта
имат достатъчно по обем и яснота описание на обстоятелствата, при които е
извършено вмененото нарушение, което е получило своята правилна правна
квалификация.
По същество се
оспорва и възприетото авторство с мотив,
че са представени надлежни доказателства по делото , а открити такива още в
хода на проверката,които установявали, че устройството в провереният обект се С.ира
не от санкционираното дружество , а от Д. С.ЕООД. Тази теза се базира на два представени по
делото документа: І - свидетелство за
регистрация на фискалното устройство (ФУ) с инд.№ DL 000716 и ІІ. договора на
л. 109 между ЕООД „Д.“ и ЕООД „Д. С.“.
В свидетелство за
регистрация на ФУ с посочения номер като С.на фирма се сочи не дружеството-
жалбоподател, а ЕООД „Д. С.“, ЕИК ***. В
него обаче е отразен и индивидуалния номер на фискална памет № 59001301 (
цитиран и в НП) , който е отразен и в дубликата на паспорта на ФУ, представен
след проверката.
При проверката обаче
контролният орган е преснимал паспорта на ФУ ( приложен към протокола за
проверка л.22 и сл.) и в него е записан
номер на фискалната памет № 59000716. Тоест -извършена е била смяна на
фискалната памет, която не е отразена в оригиналния паспорт на ФУ, който е бил
представен и в който не е записана като С.на фирма ЕООД „Д. С.“, с която няма сключен
договор за С.но обслужване ЕООД „О.Т.“.
Затова правилно се
настоява от процесуалния представител на въззиваемата страна, че ЕООД „Д. С.“
не е обслужвала фискалното устройство, а представеното свидетелството не
установява достоверни данни относно С.аната фирма. Още повече, че двете дружества
ЕООД „Д.“ и ЕООД „Д. С.“ имат за управител и едноличен собственик едно и също
физическо лице Д.Т., а свидетелството за регистрация се издава в два екземпляра
съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата , което предпоставя обективната възможност да
бъде издадено свидетелство, предвид свързаността на дружествата, без то да се
записва в паспорта на фискалното устройство или в документ, който подлежи на
проверка от органите по приходите.
Аналогични са
доводите за липса на достоверна информация
от представения на л. 109 договор между ЕООД „Д.“ и ЕООД „Д. С.“, тоест той не
установи достоверно, че второто дружество е имало ангажимент със С.ното
обслужване на процесния апарат. ЕООД „Д. С.“ няма сключен договор с търговеца (
както се посочи) и не е обслужвало С.но
касовия апарат; няма доказателства за заплащане на такъв вид услуга.
Лицето,
извършващо С.но обслужване и ремонт на фискалното устройство има редица вменени
с Наредба № Н-18/13.12.2006г. за касовите апарати задължения - за вписване и
заверка в паспорта на ФУ данните по чл. 16, ал. 2; за вписване в паспорта на ФУ
данните по чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2; за въвеждане в и извеждане от експлоатация ФУ; за издаване свидетелство за регистрация на ФУ - чл. 17, ал.
2; за демонтиране на фискалната памет - чл. 22, ал. 2; за издаване на ново
свидетелство за регистрация при промяна на лицето, извършващо С.ното обслужване
и ремонт (виж чл. 19 от Наредбата) .
Всички тези
задължения са поети от санкционираното дружество въз основа на сключен между
него и ЕООД „О.Т.“ договор , № **********/13.12.2017г.,със срок на действие от
13.12.2017г. до 12.12.2018г. Договорът е сключен по чл. 16 между двете страни -
търговеца и С.ната фирма, която в случая е дружеството- жалбоподател, притежаващи
удостоверение от БИМ за С.но обслужване на ФУ.
В процесния случай
и както и отразено и в НП, освен посочения и действащ към момента на проверката
договор, е имало и предходен договор за С.но
обслужване отново с дружество ЕООД „Д.“, ЕИК ***.
Нещо повече - въз
основа на сключения и действащ към момента на проверката договор,
санкционираното дружество е извършвано фактическо обслужване на ФУ, за което е
получавало плащания от търговеца - виж фактура на л. 66 , 68, 73,74; стокова
разписка л. 74, гърба ; С.ен протокол - л. 65. Тези документи установяват, че плащането
е извършвано в полза на санкционираното дружество, за което , при това, е
налице и разпечатка от Дневника за продажби на ЕООД „Д.“ за издадените фактури
за продажби.
Изложеното горе
установи несъмнено, че именно дружеството- жалбоподател е извършвало С.но
обслужване на процесния касовия апарат. Поради това верен е и изводът, че това
дружество не изпълнило задълженията си
по чл. 17, ал.1 т.2 от Наредба Н-18813,12,06г. на МФ вр. чл. 118, ал.4 ,т.1 от ЗДДС.
Затова и
основателно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност по субсидиарната норма на чл.
185, ал.2 вр. ал.1, като наложената имуществена санкция е в минимален размер и
е съответна на тежестта на нарушението, на констатацията, че нарушението се
извършва за първи път и ще постигне целите по чл. 12 от ЗАНН
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП
№ 392705- F 407878/ 27,12, 18 на заместник директор на ТД НАП Пловдив, с което
на „Д." ЕООД с ЕИК ***, адрес : гр. Р., ул.“ Х.Б.“ 40, представлявано от Д.Т.
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: