Решение по дело №400/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 508
Дата: 31 юли 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20195220200400
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

31,07,19г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                     

                                                              

Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 400/19 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д." ЕООД с ЕИК ***, адрес : гр. Р., ул.“ Х.Б.“ 40, представлявано от Д.Т. против НП № 392705- F 407878/ 27,12, 18 на заместник директор на ТД НАП Пловдив, с което на дружеството-жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 о ЗДДС.

С жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.

В съдебно заседание дружеството -жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането в нея за отмяна на НП. Ангажира и доказателства в подкрепа на искането си.  

Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща законов или процесуален представител.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  Съдът установи:

На 20.06.2018 г. от св. Т. - инспектор по приходите в НАП била  извършена проверка на търговски обект - бензиностанция, находящ се в гр. С., ул. „Ч." /на изхода за с. Б.в ляво/, стопанисвана от „О.Т." ЕООД . В хода на проверката било констатирано, че за монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/ „Д. ПЛЮС V.3.1.KL" (с ЦРУ PC и ФПр „Д. FP-DL6000-02-KL" с ИН на ФУ DL000716 и ИН на ФП 59001301)  дружеството имало сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт № **********/13.12.2017 г. с „Д." ЕООД с ЕИК ***. Свидетелят установил също, че  дружеството-жалбоподател, в качеството си на задължено лице, е допуснало нарушение на Наредба № Н-18/13,12.2006 г. на МФ, като не е осигурило вписването в паспорта на описаното по-горе фискално устройство при въвеждането му в експлоатация на данните по чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата и конкретно: данните по чл.17, ал.1, т.1 /дата, час и минута на въвеждане в експлоатация: идентификационен номер по чл.84 от ДОПК на лицето по чл.3/; наименованието на С.ната фирма и трите имена на С.ният техник; типа на работещите в обекта средства за измерване на разход на течни горива, както и типа на нивомерната система.

ФУ в обекта бил въведено в експлоатация от „Д." ЕООД с ЕИК *** на 14.12.2016 г., като първият договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ сключен между „О.Т." ЕООД и „Д." ЕООД е № **********/13.12.2016 г.

При установеното нарушение на чл. 17, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13,12.2006 г. на МФ, св. Т.  съставил против дружеството-жалбоподател процесния акт за нарушение на тази норма.

Актът е надлежно предявен на законовия представител, подписан е и е връчен препис.

Въз основа на него е издадено атакуваното НП.

Няма доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и при извършената служебна ревизия не се констатираха никакви отклонения от нормативно установените правила за процесуална изрядност на констативния и санкционния акт и процедурите по тяхното издаване и връчване.  Двата акта имат достатъчно по обем и яснота описание на обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение, което е получило своята правилна правна квалификация.

По същество се оспорва и възприетото авторство  с мотив, че са представени надлежни доказателства по делото , а открити такива още в хода на проверката,които установявали, че устройството в провереният обект се С.ира не от санкционираното дружество , а от Д. С.ЕООД.  Тази теза се базира на два представени по делото документа:   І - свидетелство за регистрация на фискалното устройство (ФУ) с инд.№ DL 000716 и ІІ. договора на л. 109 между ЕООД „Д.“ и ЕООД „Д. С.“.

В свидетелство за регистрация на ФУ с посочения номер като С.на фирма се сочи не дружеството- жалбоподател, а  ЕООД „Д. С.“, ЕИК ***. В него обаче е отразен и индивидуалния номер на фискална памет № 59001301 ( цитиран и в НП) , който е отразен и в дубликата на паспорта на ФУ, представен след проверката.

При проверката обаче контролният орган е преснимал паспорта на ФУ ( приложен към протокола за проверка л.22 и сл.)  и в него е записан номер на фискалната памет № 59000716. Тоест -извършена е била смяна на фискалната памет, която не е отразена в оригиналния паспорт на ФУ, който е бил представен и в който не е записана като  С.на фирма ЕООД „Д. С.“, с която няма сключен договор за С.но обслужване ЕООД „О.Т.“.

Затова правилно се настоява от процесуалния представител на въззиваемата страна, че ЕООД „Д. С.“ не е обслужвала фискалното устройство, а представеното свидетелството не установява достоверни данни относно С.аната фирма. Още повече, че двете дружества ЕООД „Д.“ и ЕООД „Д. С.“ имат за управител и едноличен собственик едно и също физическо лице Д.Т., а свидетелството за регистрация се издава в два екземпляра съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата , което предпоставя обективната възможност да бъде издадено свидетелство, предвид свързаността на дружествата, без то да се записва в паспорта на фискалното устройство или в документ, който подлежи на проверка от органите по приходите.

Аналогични са доводите  за липса на достоверна информация от представения на л. 109 договор между ЕООД „Д.“ и ЕООД „Д. С.“, тоест той не установи достоверно, че второто дружество е имало ангажимент със С.ното обслужване на процесния апарат. ЕООД „Д. С.“ няма сключен договор с търговеца ( както се посочи) и не е  обслужвало С.но касовия апарат; няма доказателства за заплащане на такъв вид услуга.

Лицето, извършващо С.но обслужване и ремонт на фискалното устройство има редица вменени с Наредба № Н-18/13.12.2006г. за касовите апарати задължения - за вписване и заверка в паспорта на ФУ данните по чл. 16, ал. 2; за вписване в паспорта на ФУ данните по чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2; за въвеждане в и извеждане от експлоатация ФУ; за издаване  свидетелство за регистрация на ФУ - чл. 17, ал. 2; за демонтиране на фискалната памет - чл. 22, ал. 2; за издаване на ново свидетелство за регистрация при промяна на лицето, извършващо С.ното обслужване и ремонт (виж  чл. 19 от Наредбата) .

Всички тези задължения са поети от санкционираното дружество въз основа на сключен между него и ЕООД „О.Т.“ договор , № **********/13.12.2017г.,със срок на действие от 13.12.2017г. до 12.12.2018г. Договорът е сключен по чл. 16 между двете страни - търговеца и С.ната фирма, която в случая е дружеството- жалбоподател, притежаващи удостоверение от БИМ за С.но обслужване на ФУ.

В процесния случай и както и отразено и в НП, освен посочения и действащ към момента на проверката договор, е имало  и предходен договор за С.но обслужване отново с дружество ЕООД „Д.“, ЕИК ***.

Нещо повече - въз основа на сключения и действащ към момента на проверката договор, санкционираното дружество е извършвано фактическо обслужване на ФУ, за което е получавало плащания от търговеца - виж фактура на л. 66 , 68, 73,74; стокова разписка л. 74, гърба ; С.ен протокол - л. 65. Тези документи установяват, че плащането е извършвано в полза на санкционираното дружество, за което , при това, е налице и разпечатка от Дневника за продажби на ЕООД „Д.“ за издадените фактури за продажби.

Изложеното горе установи несъмнено, че именно дружеството- жалбоподател е извършвало С.но обслужване на процесния касовия апарат. Поради това верен е и изводът, че това дружество не  изпълнило задълженията си по чл. 17, ал.1 т.2 от Наредба Н-18813,12,06г. на МФ вр. чл. 118, ал.4 ,т.1 от ЗДДС.

Затова и основателно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по субсидиарната норма на  чл. 185, ал.2 вр. ал.1, като наложената имуществена санкция е в минимален размер и е съответна на тежестта на нарушението, на констатацията, че нарушението се извършва за първи път и ще постигне целите по чл. 12 от ЗАНН

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 392705- F 407878/ 27,12, 18 на заместник директор на ТД НАП Пловдив, с което на „Д." ЕООД с ЕИК ***, адрес : гр. Р., ул.“ Х.Б.“ 40, представлявано от Д.Т. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

                                               

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: