МОТИВИ:/към присъда №54 от 29.06.2009г. постановена по н ч. х дело № 579 от 2008г. по описа на РС
Велинград./
Частният тъжител А.С.М.
*** е повдигнала обвинение с частна тъжба против :
Р.И.М.
*** в това, че на 04.11.2008г. в с.Света Петка е причинил на А.С.М. *** Петка
лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл.129 от НК, изразяваща се в причинен оток на гласни връзки с единични
точковидни кръвоизливи по тях- престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
С
частната тъжба е предявен за съвместно разглеждане в наказателния процес и
граждански иск от тъжителя против
подсъдимия Р.И.М. за сумата от 1 000 лева, представляваща
претърпени не имуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.11.2008г.
година до окончателното изплащане.
Подсъдимият
Р.И.М. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
По делото е установено,че на
04.11.2008г.,около 09,00 часа подс.М. се е намирал в къщата на частната
тъжителка А.М..Последната е попитала подсъдимия М. какво прави вътре,при което
подсъдимия М. е хванал частната тъжителка за врата стиснал я силно,след което и ударил два шамара.Частната
тъжителка извикала,след което вътре дошла нейната майка свид. Е.М. и се
опитала да разтърве дъщеря си от ръцете на подс.М..Свид.М. сочи в показанията
си,че след като е чула дъщеря си да извика е влезнала веднага в къщата и е
видяла как подс.М. е стиснал с ръцете се шията на дъщеря й,след което е видяла
как последния и е нанесъл два шамара по лицето.Свид.М. веднага се е
обадила в полицията,след което подс.М. е пуснал дъщеря й частната тъжителка А.М.
и е излезнал от къщата.От показанията на бащата на тъжителката свид.С.М. се
установява,на него му е станало известно за станалото между дъщеря му и
подсъдимия от това какво му е казала неговата съпруга Е.М.,като на
следващия ден той я е закарал в болницата на гр.Велинград,където дъщеря му е
била прегледана. Там частната тъжителка била прегледана от д-р Й.Б., който също
в качеството му на свидетел е разпитан по делото, който издал медицинско
свидетелство на тъжителката, като отразил в
него констатираните в прегледа травматични и телесни увреждания,
нанесени на тъжителката. В показанията
си свидетелят д-р Б. е категоричен, че той е издал медицинското свидетелство,
извършил е прегледа на тъжителката и е
отразил видяното от него в това медицинско свидетелство.Свид. д-р Б. сочи, още
в своите показания,че тъжителката не е имала външни белези по шията си,но е
имала оток на гласните си връзки с единични точковидни
кръвонасядания,увреждания които се получават само и единствено след притискане
на ларинкса.Свид.д-р Б. е категоричен,че тези увреждания биха се получили само
с стискане или силно притискане шията на пострадалата,че те не могат да се
получат от викове на пострадалата или от напрягане на гърлото. Същевременно в своите обяснения подсъдимия М., отрича да е бил респ. стискал
за гушата частната тъжителка М. като твърди, че лошите междуличностни отношения
се дължат на факта,че не могат да се разберат кой да ползва къщата в която
живеят частния тъжител и родителите му.В подкрепа на обясненията на подс.М. са
и показанията на свид.М. баща на подсъдимия,който твърди,че е бил в къщата на
частната тъжителка,като сина му не е бил
и не е посягал на частната тъжителка. Във връзка с представените медицинско
удостоверение, както и за изясняване на въпроса досежно вида и характера на
телесните увреждания, причинени на частната тъжителка, по делото е
допусната и изслушана съдебно медицинска
експертиза. Заключението на вещото лице
д-р П. е прието от страните за компетентно и обосновано и от същото се
установява, че частният тъжител А.М. е получила следните травматични
увреждания- наличие на хиперемирана/зачервена/лигавица на
ларинкса,хиперемирани,едемни/оточни/ гласни връзки с единични точковидни
кръвоизливи по тях,спаднал до шепот глас,с диагноза –контузия на
ларинкса,дисфония. Вещото лице е категорично, че тези гореописани травматични
увреждания са причинени от външно
въздействие на твърд тъп предмет чрез притискане,ръка-опит за душене,като сочи
още че може да се получат и при много силно продължило с часове “истерично”
викане-напрягане на гласните връзки.Сочи,че по вероятно и логично е
гореописаните изменения да са от механична травма,въздействие на ръка при
душене и много по малко вероятно при продължително и силно викане от страна на
пострадалата М..Извода, който вещото лице сочи в заключителната част на
заключението си е че на частната тъжителка А.М. й е било причинено-временно
разстройство на здравето,неопасно за живота,по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,за
около 10 –на дни от датата на травмата.
За възприемането на тази фактическа
обстановка съдът приема и обсъжда съвкупно всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, както и без противоречивото прието заключение на вещото
лице д-р Б.П.. Всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
повдигнатото обвинение и релевантни за неговата съставомерност, са установени с
валидни, допустими и относими доказателства и доказателствени средства. По
безспорен начин е установено авторството на деянието, дееца и виновното му
поведение, при ясно установен приложим материален закон и очертана правна
квалификация на деянието. Изградената от обясненията на подсъдимия М. защитна теза, че той не е нанасял побой
респ. душене за шията на частната тъжителка, след направения анализ на
доказателствената съвкупност е изцяло несъстоятелна и е в разрез с
доказателствения материал. Съдът счита, че следва да се кредитират показанията
на свидетелите Е.М. и С.М.,независимо,че
те са родители на частната тъжителка и подкрепящите ги писмени
доказателства медицинското удостоверение издадено от д-р Б. и в този смисъл да
се кредитират и неговите показания, като съобразно тези доказателства се
кредитира и заключението на вещото лице д-р П.. Вярно е, че по начало позицията
на пострадал в един наказателен процес нерядко води до недобросъвестност на
изложените от него факти, но в случая тази позиция изразена и в тъжбата следва да се преценява
през призмата на останалите гласни
доказателства, доказателствени и писмени средства, като показанията на
посочените по- горе свидетели са последователни и обективни , и вътрешно
непротиворечиви, а същите са и достоверни с оглед съпоставката им с писмените
доказателства и с приетото по делото заключение на съдебно медицинската експертиза. Установено е в тази връзка, че е нанесено
стискане или притискане на шията на частната тъжителка от подсъдимия М., причинените телесни увреждания са отразени по
съответния ред, това се потвърждава от показанията на свидетеля д-р Б., чиито
показания са дадени от позицията на
незаинтересованост от изхода на делото, и през призмата на специалист по УНГ в
болницата на гр.Велинград. В подкрепа на тази доказателствена съвкупност е и
приетото по делото заключение на вещото лице д- р П., което по несъмнен начин
удостоверява характера и вида на телесното увреждане, както и механизма на
причиняването му, съвпадащ с този, описан от частния тъжител и свид. д-р Б..
Относно защитната позиция на подсъдимия М.,
подкрепена от показанията на неговия баща свид.М., следва да се счете, че тази
защитна позиция е изолирана и не подкрепена от други доказателства и по
същество е в разрез с показанията на описаните по- горе
свидетели, както и с приетата съдебно медицинска експертиза. Освен това
показанията на бащата на подсъдимия са продиктувани от личната му
заинтересованост от изхода на делото за неговия син и на това основание не
следва да бъдат кредитирани. Що се
отнася до възражението,че деянието не може да почива на предположение,относно
неговата недоказаност ,базирано на твърдението изложено и от вещото лице,че е
възможно увреждането да е резултат на силни викове от самата пострадала,то
следва да се отбележи следното.Самото вещо лице заяви,че една такава възможност
е много по малко вероятна от самото травматично и физическо въздействие при
станалото увреждане на пострадалата,тъй като
за да е станало с викове,то е следвало последните да са били много
продължителни с часове и много “истерични”,според вещото лице,а според съдът
такива данни по делото събрани с относими и валидни доказателствени средства
няма.Освен това следва да се ценят и показанията на самия свид.д-р Б. който
като специалист по УНГ е категоричен относно начина и механизма на причиняване
на увреждането,което изключва начина посочен от защитата на самия подсъдим и
който като извод съвпада с този направен и от самото вещо лице в представеното
заключение. Относно характера на телесните увреждания и правната квалификация,
следва да се приеме посочената от вещото лице по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като
са причинени болки и страдания с разстройство на здравето, като в този смисъл е
и тълкуванието на този критерий по право прилагането на закона – чл.130, ал.1
от НК, визирано и в постановление № 3 от 27.09.79 г. на Пленума на ВС.
Подсъдимия Р.М. е с чисто съдебно минало и
добри характеристични данни, като с престъплението не са причинени имуществени
вреди.
С оглед
на горното е видно, че подсъдимият Р.И.М. *** от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК , а именно:
- на 04.11.2008г. в с.Света Петка е причинил на
А.С.М. *** лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, изразяваща се в причинен оток на гласни
връзки с единични точковидни кръвоизливи по тях, поради което следва да носи
наказателна отговорност.
Безспорно
са установени авторството на деянието, участието в деятелността на подсъдимия М.,
виновното му поведение настъпилите вредоносни последици, както и възприетата по
делото правна квалификация и приложимия материален закон.
Деянието
е извършено от подсъдимия М. при пряк
умисъл, тъй като същият е съзнавал обществен опасния му характер и
искал настъпването на обществено опасните последици.
При
така установените данни съдът намира, че подсъдимият Р.И.М. *** следва да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление
по чл. 130 ал.1 от НК и му се наложи
административно наказание съгласно чл.78а от НК. За това престъпление съгласно
НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация и с
оглед императивната норма на чл.78 а от НК следва да му се наложи административно наказание и
се освободи от наказателна отговорност. Налице са и останалите изисквания на
чл. 78 а от НК като - дееца е с чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, т.е с ниска степен на обществена опасност. Съдът отчита и
обстоятелството, че спрямо подсъдимия М. не е прилаган института на чл. 78 а от НК и че с престъплението не са причинени имуществени вреди. На основание чл. 78
а от НК след преценка на имотното и материално състояние на дееца ниската
степен на обществена опасност на дееца и деянието, и след съобразяване на
смекчаващите отговорността обстоятелства, добри характеристични данни и липсата
на отегчаващи вината обстоятелства съдът
счита, че следва да му се наложи административно наказание глоба в размер на 800
лева, платима в полза на държавата.
С
признаването на подсъдимия Р.М. за
виновен в осъществяване на деянието по чл. 130 ал.1 от НК, съдът прие, че
предявеният за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от
частния тъжител и граждански ищец А.С.М. против
подсъдимия М., е доказан по основание като разгледан по размер е
частично основателен. Съгласно чл.45 от ЗЗД подсъдимия М. отговаря за виновно
причинените вреди като по този начин се ангажира гражданската му отговорност за
извършено от него престъпно деяние. По
делото се установи, че подсъдимия е причинил телесно увреждане на пострадалата А.М.,
които са й причинили болка и страдание. В тази връзка се установи, че на М. са
причинени увреждания, състоящи се в лек оток на гласните връзки с единични
точковидни кръвонасядания, като в показанията на вещото лице се установи, че
тези травматични увреждания причиняват болка и страдание на пострадалия. Съдът
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД намира, че иска е частично
основателен определяйки го по справедливост преценявайки всички обстоятелства
за това, моментното болестно състояние, времетраенето на възстановителния
период, възрастта, в която се намира пострадалия, осъди подсъдимия М. да заплати на частната тъжителка сумата от 600 лева, представляващи
обезщетение за причинени не имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането- 04.11.2008 година, до
окончателното изплащане на сумата като за разликата до заявения размер от 1 000
лева, иска се отхвърля като неоснователен.Съдът намери,че няма процесуален
проблем да се произнесе по така предявения граждански иск,независимо,че с
определение е одобрил спогодба относно този иск в съдебно заседание проведено
на 02.02.2009г.Съгласно и въззивно определение на ОС Пазарджик по ВНЧХД №173 от
2009г.,цитираната по горе спогодба е недействителна-нищожна,тъй като липсват
подписи на двете страни към техните волеизявления,което опорочава крайната
процесуална форма на спогодбата ,която е форма за действителност .При това
положение след направената констатация за нищожността на тази спогодба,съдът
счете,че следва да се произнесе с крайния си съдебен акт по предявения за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск на пострадалата
тъжителка против подс.М..
В тежест
на подсъдимия М. се възложиха и
следващите се държавни такси и съдебно деловодни разноски.
По
горните съображения бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: