Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 499
гр. Р., 22.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.нски окръжен
съд гражданска колегия в открито
заседание на 24 октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ВЕЛКОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря
ТОДОРКА НЕДЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 484 описа за 2017 г., за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и
сл. ГПК.
М.Б.И. обжалва решението на Р.нския районен съд по гр. д. № 6287/2016 г., с което е
отхвърлен предявеният от нея иск по чл.124 от ГПК. Излага твърдения за неговата
неправилност. Счита, че съдът е направил незаконосъобразни правни изводи относно
придобиването по давност на имота от ответника. Моли окръжния съд да го отмени и
вместо него да постанови друго решение, с което да уважи иска. Претендира
разноските по делото.
Ответникът по жалбата К.П.И., счита, че решението е правилно и моли
окръжният съд да го потвърди.
Съдът намира въззивната
жалба за допустима – подадена е от страна по спора, в законния срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя се
явява основателна.
Предявеният иск е установителен
и има за предмет признаване на ищцата за собственик на процесния имот. Според
изложените в исковата молба твърдения, ищцата се легитимира като собственик на имота
по наследство от покойния й баща Б.Р.И., починал на 12.08.1996 г.
Ответникът
оспорва иска, като възразява, че е придобил имота по давностно
владение, за което има съставен констативен нотариален акт.
Районният
съд е отхвърлил иска, като е приел за доказано правоизключващото
възражение на ответника – че е придобил имота по давност.
Въззивният
съд намира, че тези изводи на първоинстанционния съд са необосновани и противоречат
на материалния закон.
Между страните не е спорно, а и
видно от писмените доказателства, събрани в първоинстанционния съд, ищцата се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот – нива в землището на с. Щ.,
въз основа на наследяване от покойния й баща Б.Р.И. /решение на ПК И. на л.4 и
удостоверение за наследници на л.15-16/ и договор за доброволна делба на
земеделски земи с нотариална заверка на подписите от 11.10.2001 г. /л.5-7/,
извършена между ищцата и нейния брат.
Видно от писмените доказателства
на л.9-14 ищцата е отдавала под аренда и наем процесната нива на ЕТ “Р.О.” за
периода 2005 г. – 2013 г. включително.
Не е спорно, че на ***г. ответникът
К.П.И. се е снабдил с нотариален акт за
собственост на процесния недвижим имот, придобит по давностно владение – л.17.
Свидетелите Н.К., Д.С.и П.П.установяват,
че ответникът обработва пустееща земя в с. Щ., която е на 200-300 метра от дома
му, в местността “Д.” /св. С./, в местността ”Я.” /св. П./, като ответникът
отглежда различни култури, а последните години е засадил овощни дръвчета.
С удостоверение на л.32, ОСЗ И.
удостоверява, че имотът, възстановен на наседодателя на ищцата в землището на
с. Щ. в местността “Я.” с № 016008 е идентичен с имота в местността “Д.”, като
процесният имот № 0160011 е получен след разделянето на наследствения имот на два
имота и е поставен в дял на ищцата при извършената доброволна делба.
Предвид така установеното и съобразно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативният нотариален акт
притежава обвързваща доказателствена сила за съда и третите лица, като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това
се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. В случая това
право се оспорва. Настоящата жалбоподателка и ищца по делото въвежда
две линии на оспорване. От една страна тя заявява самостоятелни права на собственост върху процесния имот, като придобит по
наследство, а от друга страна оповергава фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание – давностно владение. В процеса ищцата доказва по категоричен
начин правата си, произтичащи от наследяване и проведена доброволна делба на
процесния имот, получен в неин дял и успешно доказва, че е изключена
възможността в полза на ответника да е изтекъл срокът по чл.79 ал.1 от ЗС, тъй
като до 2013 г. тя е владяла нивата, чрез арендатор и немател.
От друга страна разпитаните
по делото свидетели изнасят данни, от които не може да се установи по
категоричен начин, че ответникът е обработвал именно процесната нива от 3.516
дка в местността „Я.“, с. Щ.. В тази връзка съдът приема, че не са налице
предпоставките за придобиването по
давност, което става при сложен фактически състав. Първият елемент е
упражняване на владение. Последното трябва да съдържа признаците на чл.68 от ЗС
и трябва да е непрекъснато. Държателят не може да придобива по давност вещни
права. Ето защо трябва да се установи моментът, от който държанието е
превърнато във владение. Този начален момент има значение за втория елемент от
фактическия състав, тъй като трябва да е изтекъл определен период от време,
през който се упражнява владението. В конкретния случай трябва да е 10 години.
Срокът започва да тече от деня на установяване на владението. Неустановяването на който и
да било от визираните елементи има за последица невъзможност да се приеме, че
позоваващата се на давностно владение страна, е собственик на това основание. Въззивният съд приема, че в конкретния случай е именно
така. Опровергано е от ищцата, че държането на имотите се е превърнало във
владение, защото не е отблъснато владението на действителния собственик на земята.
К.И. не е манифестирал намерението си да
свои имота. Т. е. анимусът, че владее имота, трябва
да е изрично демонстриран пред съсобственика, а в случая това се опровергава с
факта, че последният е отдавал нивата под наем и аренда и следователно я е
считал за своя. До отблъскване на владението на другите съсобственици, И. е
само държател на техните идеални части и трябва с конкретни действия или
волеизявления да е манифестирал намерението си да свои. Т. е. анимусът, че владее имота, трябва да е изрично демонстриран
пред собственика, а не само да е ползван имотът в законоустановения срок.
Конкретни данни относно този момент – демонстриране на собственическо отношение
към земята – е едва при снабдяването на ответника с констативния нотариален
акт, което е станало през 2015 г.
Съвкупната преценка на събраните доказателства налага
извода, че легитимиращият ефект на констативния нотариален акт е отпаднал и
ответникът не е придобил имота на оригинерно
основание - давност.
От това следва изводът, че ищцата се легитимира като
собственик на процесната нива и като е стигнал до различни изводи, районният
съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и искът да се
уважи.
Съгласно чл.
537 ал. 2 пр. 3 от ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде
доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
На жалбоподателката се дължат от
ответника за двете инстанции.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 622/19.05.2017
г. постановено по гр. д. № 6287/2016 г.
по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.И., ЕГН ********** ***, че М.Б.И.,
ЕГН ********** ***, е СОБСТВЕНИК на недвижим имот – НИВА от 3.516 дка, находяща се в местността “Я.” в землището
на с. Щ., община И., обл. Р., представляваща имот № ***по плана за
земеразделяне на село Щ., шеста категория, при граници: имоти № ***, № ***, № ***,
№ ***, № ***, № ***.
ОТМЕНЯ нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение № ***, том *, рег.
№ ***, дело ***от ***г. на нотариус Г.Г., вписан в
Служба по вписванията с вх. № ***, акт **, том **, дело ***г. в частта, с която К.П.И., ЕГН ********** *** е признат за
собственик по давностно владение на НИВА от 3.516 дка, находяща се в местността “Я.” в землището
на с. Щ., община И., обл. Р., представляваща имот № ***по плана за
земеразделяне на село Щ., шеста категория, при граници: имоти № ***, № ***, № ***,
№ ***, № ***, № ***.
ОСЪЖДА К.П.И.,
ЕГН ********** ***, да заплати на М.Б.И., ЕГН **********
***, сумата от 922 лв.
- деловодни разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: