№ 101
гр. Пазарджик, 24.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220101172 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:58 часа се явиха:
Ищцата не се явява, редовно призована. За нея се явява адв. М., редовно
упълномощена да я представлява отпреди.
Ответникът се явява лично, редовно призован и с адв. Р., редовно
упълномощена да го представлява с пълномощно приложено по делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е с правно основание чл. 250 от ГПК.
Образувано е по искане на ищцовата страна за допълване на постановеното по
делото решение, като искането за допълване е направено с въззивната жалба и
с уточнение към въззивната жалба.
В срока по 250, ал. 2 от ГПК по делото е постъпил отговор на ответната
страна по направеното искане за допълване на решението.
АДВ. М.: Поддържам искането за допълване на решението изцяло.
Подробни съображения съм изложила в допълнението към въззивната жалба.
Видно от диспозитива на постановеното решение от Вас по брачното дело
1
няма произнасяне по отношение на тази претенция на доверителката ми,
заявена в исковата молба. В отговора към исковата молба ответникът е
поискал съдът да се произнесе за ползване на семейното жилище -
апартамент, находящо се на ул. „************. Пак видно от диспозитива на
постановеното от Вас решение липсва произнасяне по това искане. Нашето
искане е само за нейната претенция за ползване на семейното жилище,
представляващо апартамент в гр. Пазарджик, на бул. „************, ******.
Няма произнасяне по нашата претенция, както няма произнасяне по неговата
претенция по отношение на семейното жилище. Аз не мога да упражнявам
процесуалните права на ответника. Доколкото знам, от прегледа по
електронното съдебно досие, до което имам достъп, няма подадена въззивна
жалба от ответника по отношение на решението.
АДВ. Р.: Поддържам отговора по искане за допълване на решение.
Подробно съм изложила съображенията си в него. Само ще акцентирам на
няколко неща. Считам, че искането е неоснователно. В исковата молба
ищцата твърди, че от 7 години живеят на адрес в гр. Пазарджик, ул.
„*********, именно пристройка към къща. Тя твърди, че съдът не се е
произнесъл по нейно искане за ползване на т. нар. от нея семеен апартамент.
Считам, че такова искане е неоснователно, тъй като §1 от ДР на СК, гласи че
семейно жилище по този смисъла на този кодекс е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. От
всички събрани по делото доказателства, вкл. и от всички разпитани
свидетели, както на ответника, така и на ищцата, също и от думите на детето
Д., са се събрали категорични и безспорни доказателства, че семейството като
такова е живяло на адрес: гр. Пазарджик, ул. „*********. Апартаментът,
който се намира на бул. „****** представлява СИО, защото е закупен по
време на брака, но той не е семейно жилище по смисъла на закона. Подробно
също съм описала в отговора по искане за допълване на решението, че такава
„насрещна претенция“ няма от доверителя ми. Той е направил своето
изявление пред първоинстанционния съд, че се е преместил да живее там след
настъпилата раздялата между съпрузите, а именно след като е бил изгонен от
ищцата и се е преместил в това жилище през месец април 2022 г. Освен това,
съдът в мотивите си считам, че правилно е присъдил и е установил кое е
семейното жилище на страните и в този смисъл се е произнесъл и за
ползването на същото. Считам, че искането за допълване на решението е
2
неоснователно и съдът правилно се е произнесъл съобразно събраните по
делото доказателства. Моля да оставите искането без уважение.
АДВ. М.: Да се приключи производството по чл. 250 от ГПК.
АДВ. Р.: Да се приключи производството по чл. 250 от ГПК.
СЪДЪТ счита за изяснено от фактическа страна производството по чл.
250 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, моля с Вашето решение да
уважите изцяло предявената молба за допълване на решението по настоящото
дело, при преценка на следните факти и обстоятелства. В исковата молба,
посредством която е инициирано настоящото производство е заведен главен
иск за прекратяване на брака между страните, със сочени факти и
обстоятелства за наличие на вина, изключително от страна на ответника,
както и с подробно изложени претенции по допълващите главния иск брачни
искове относно упражняване на родителските права по отношение на
роденото от брака дете - дъщеря им, относно местоживеенето на това дете,
относно издръжка, както за минал, така и за бъдещ период, какво фамилно
име желае доверителката ми да носи след прекратяването на брака им. В
отговора на исковата молба, представен от ответника се сочат многобройни
възражения и са наведени искания по тях, пледирайки, че е налице
неоснователност по отношение на претенцията на доверителката ми за
ползване на апартамент, закупен в режим на СИО през 2002 г. от страните по
делото, който апартамент е семейно жилище, защото семейството е живяло в
него, то е и ползван като семейно жилище преди закупуването, под наем са го
ползвали, след което семейството се пренася в т.нар. пристройка към къща,
която към момента когато семейството са се пренесли е било собственост на
трети лица. Впоследствие с представения нотариален акт ½ ид. част от имота,
който представлява земята и къща близнак построена в дворното място,
всичко това е материализирано в представения по делото нотариален акт,
става собственост на доверителката ми. Пригоденият за временно ползване и
живеене гараж или пристройка по отношение на него липсват каквито и да е
строителни книжа. Този пригоден обект, който са ползвали семейството за
живеене те са по някакъв начин са си го пригодили докато трае ремонта на
3
семейното им жилище - апартамента на ул. „******. В тази насока има
наведени факти и възражения, както от ищцовата, така и от ответната страна.
Считам, че по смисъла на допълнителната разпоредба от СК този закупен
апартамент закупен в режим на СИО, в което семейството е живяло също е
семейно жилище, тъй като семейството го е ползвало за живеене. Установи се
от събраните по делото доказателства, представените бележки за заплатени
консумативи, че назад във времето по отношение на тях ги е заплащала и
доверителката ми. Основният ни довод и възражение, че пригоденият обект
не представлява жилище по смисъла на строителните правила и норми, а след
като имаме негоден обект за ползване, от гледна точка от строителните
правила и норми, не би следвало да има и постановено ползване от страна на
съда на този пригоден за живеене обект, поради липсата на такъв обект, но
това са ми възраженията във въззивната жалба по отношение на
произнасянето на съда в полза на това.
Моля да постановите допълващо решение и се произнесете по надлежно
предявената още с исковата молба претенция на доверителката ми за ползване
на апартамент в гр. Пазарджик, бул. „************, ****** закупен и в
режим на СИО да постановите ползването от страна на доверителката ми на
този апартамент. В този смисъл моля за Вашето решение.
АДВ. Р.: Уважаема госпожо Председател, тъй като сме в производство
на основание чл. 250 от ГПК ще взема отношение само по това производство.
Становището ми, освен това, което съм изложила писмено пред Вас и това,
което изложих в съдебното заседание е, че не може да има и не може да
съществуват по логиката на ищцата две семейни жилища, защото в исковата
молба от една страна тя е описала, че живеят 7 години в тази къща, а в същото
време е поискала да й се присъди апартамент за ползване. Дефиницията на §1
от СК е ясен и категоричен – там където са живели съпрузите заедно с
ненавършилите пълнолетие деца. От друга страна ответникът не е правил
насрещна претенция. Той просто е обяснил, че след раздялата се е преместил
в този апартамент, който не е бил годен за живее, не е бил ремонтиран.
Годният обект за живеене и там където са живели семейството е къщата в гр.
Пазарджик, ул. „*********. Считам, че съдът в мотивите си правилно е
преценил кое е семейното жилище и правилно се е произнесъл. Това, че съдът
е казал, че не дължи произнасяне относно присъждане на апартамента пак
считам, че е произнасяне, защото съдът е установил, че това не е семейното
4
жилище по смисъла на закона. Събрани са достатъчно доказателства да се
види, че там, където са живели семейството, а именно къщата не
представлява нито гараж, нито една пристройка към къща, а както сега твърди
пълномощника на ищцата, че липсва такъв обект, напротив събрани са
многобройни доказателства и писмени и устни, че това е годен обект, където
са живели имат и двор, където може да играе детето и в този смисъл, а и най-
вече с оглед на това, че всички свидетели по делото твърдят, че там са живели
като семейство, семейство К.и, преди раздялата. В този смисъл искането не е
основателно.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Семейното жилище аз не съм го напуснал.
Изгониха ме две седмици след като смених дограмата на основната къща.
Обекта съм го строил аз лично. Попаднаха ми и документи за доставка на
адреса на ул. „*********, след това, затова не съм ги представил. Платени са
от мен. Този обект е абсолютно луксозен и обекта е законен. Основната къща
е отделно. Децата започнаха да порастват. Имаме две деца. Живеехме в
гарсониера, затова започнах да строя този обект. От 9 години съм го започнал
да го строя. От 7 години живеем там,защото децата вече порастват. Не сме
слезнали, за да правим ремонт на апартамента. Идеята беше да слезнем долу
и живяхме там 7 години и после в основната къща, която е прехвърлиха с
дарение.
АДВ. М.: Тук няма основна къща като предмет.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Всичко сме обзавели чисто ново, за да живеем
там постоянно. Говоря за къщата. Единствено сме свалили новия телевизор
големия и пералнята е нова. И след като ме изгони купих пералнята. След
като се разделихме детето се качваше горе, след това спряха контактите. Сега
детето не се качва. Всичко долу е ново с умисъл да живеем долу. Точно преди
да ме изгони бях сменил дограмата. В апартамента взех една пералня, защото
детето се качваше при мен. От село взех печка. Апартамента не е семейно
жилище. Ние живеехме долу. В апартамента нямаше климатик, пералня купих
втора употреба, печката донесох от село.
АДВ. М.: В отговора на исковата молба, на страница 11, четвърти абзац,
точка 3 е записано „Възразявам местоживеенето на детето да бъде
определено в гр. Пазарджик, бул. „****** ****, където да живее заедно с
майката си. Това жилище е негодно за живеене към момента за дете. Същото
5
представлява гарсониера. Аз живея там и го ремонтирам. Тъй като нямам
друго жилище Ви моля това жилище да бъде определено за мен“. Това е в
писмения отговор, с вх. № 12055/09.06.2022 г.
АДВ. Р.: Считам, че всичко сме изложили подробно. Това е наведено
като твърдение от ищцовата страна. Обяснихме многократно, че ответникът
не е имал предвид да му бъде поставено ползване на апартамента. Всъщност
ответникът е наясно кое е семейното жилище.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с допълнително
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:24
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6