№ 1116
гр. П., 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105856 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 499 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на Й. А. Т., с ЕГН: ********** и Л. В. Т.,
с ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен представител на
малолетното й дете Д. И. Т., с ЕГН: ********** – чрез адв. Р. К., срещу ЗК
„Лев инс“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден:
1/ да заплати на ищеца Й. А. Т. сумата от 3500 лева /7967.58 лева след
увеличение на иска в съдебно заседание/ – имуществени вреди,
представляващи стойност на автомобил с марка „Пежо“, модел „307“ с ДКН
****, претърпял тотална щета и 2/ да заплати на Л. В. Т. в качеството й на
майка и законен представител на малолетното й дете Д. И. Т. сумата от 1500
лева – неимуществени вреди: болки, стрес, уплах и страдания, преживени от
детето, като вредите са претърпени в резултат на пътно транспортно
произшествие /ПТП/, настъпило на 25.06.2022 г. в резултат на удар между
автомобил с марка „Пежо“, модел „307“ с ДКН **** и автомобил с марка
„Тойота“, модел „Авенсис“ с ДКН *****, причинил виновно ПТП,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на ПТП – 25.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът Й. А. Т. бил собственик на л.а.
марка „Пежо“, модел „307“ с ДКН ****. На 25.06.2022 г. ищецът бил в гр. Б.
заедно със снаха си Л. В. Т., внучето си Д. И. Т. и още едно дете. При
1
прибиране към гр. П. обаче докато се придвижвали от гр. Б. към гр. П.,
непосредствено преди гр. П. на наклонен терен ищецът забелязал изведнъж
как друг автомобил – марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с ДКН *****, идващ
от обратната посока, навлиза в насрещното платно /платното където бил
ищецът/ за движение с висока скорост. Ищецът се опитал да избегне челния
удар като се отклони в дясно, но се ударил в мантинелата. Независимо от това
насрещно движещият се автомобил се ударил странично в ищеца.
Междувременно ищецът бил ударен и задно от друг, движещ зад него
автомобил, който не могъл да спре. В тази връзка се поддържа, че ПТП било
причинено виновно от водача на л.а.марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с ДКН
***** – лицето В. А. К..
На следвашо място се твърди, че при удара автомобилът на ищеца бил
сериозно увреден, но освен това пострадало и внучето му – малолетната Д. И.
Т., която си ударила силно главата. Предвид наличието на пострадало лице
били извикани органите на пътна полиция. Последните съставили
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1028-277 от
25.06.2022 г. – като в протокола изрично било отразено, че виновен за ПТП е
В. А. К. като водач на л.а. марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с ДКН *****. От
своя страна В. А. К. имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.
Предвид претърпените вреди – имуществени поради тоталната щета на
л.а. марка „Пежо“, модел „307“ с ДКН **** и неимуществени вреди от детето
Д. И. Т. ищците отправили съответните претенции към ответното дружество.
Последното обаче на два пъти отказало заплащане на каквито и да било суми
с аргумента, че не ставал ясен механизмът на ПТП, нито била установена
вината на лицето В. А. К. за същото, а освен това не бил правилно изчислен и
размерът на вредите.
Ищците обаче излагат подробни доводи, че аргументите на ответника са
неоснователни, а по делото били представени достатъчно доказателства,
обуславящи отговорността на ответника.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2022-1028-277 от 25.06.2022 г., два броя писма от
ответното дружество, искане за преразглеждане и заповед за прилагане на
принудителна административна мярка.
Иска се допускане до разпит на двама свидетели и съдебно техническа
експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват по
основание и размер.
Посочва се, че действително по уведомление за настъпило
застрахователно събитие, подадено от ищеца, при ответника била образувана
преписка по щета – във връзка с договор за застраховка гражданска
отговорност с покритие в периода от 22.07.2021 г. до 22.07.2022 г. Бил
представен обаче единствено констативен протокол за ПТП с пострадали
2
лица, като нямало данни да е образувано наказателно производство срещу
виновния водач. Предвид това и предвид съдържанието на констативния
протокол дружеството счита, че не можело с категоричност да се установи, че
именно водачът В. А. К. бил виновен за ПТП. Освен това на последния освен
акт за установяване на административно нарушение не било издадено дори
наказателно постановление. Поради това ответникът поискал от ищеца
допълнително документи във връзка с щетата, но такива така и не били
представени и искането било отхвърлено.
На следващо място се излагат подробни доводи, че описаната в
исковата молба фактическа обстановка не отговаряла на действителната
такава като не застрахованият при ответника водач имал вина за ПТП. В тази
връзка се поддържа и че щетите по МПС на ищеца не били в причинна връзка
с твърдяното от него ПТП, за обстоятелствата около чието настъпване
липсвали достатъчно данни. Поради това констативният протокол се оспорва
изцяло.
Излагат се доводи, че ищците не били пътували с обезопасителни
колани, а малолетното дете не било поставено в детско столче предвид
възрастта си. В тази връзка се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
На последно място исковете се оспорват и по размер като прекомерно
завишени – както за имуществените, така и за неимуществените вреди.
Поддържа се, че стойността на автомобила на ищеца била завишена, като
било завишено и обезщетението за претърпени болки и страдания от детето.
Предвид извозите за неоснователност на главните искове се оспорват и
исканията за присъждане на законна лихва.
В хода на производството по дело са приети допълнителни писмени
доказателства: писмо от ОДМВР П., сектор „Пътна полиция“ с приложи към
него АУАН, серия GA ***** от 25.06.2022 г. против В. А. К., наказателно
постановление № ******/11.07.2022 г. против В. А. К., констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 2022-1028-277, жалба срещу наказателно
постановление, Решение № 27/24.10.2022 г. по н.а.х.д. № 102/2022 г. на РС Б.,
наказателно постановление № ***** от 19.07.2022 г против Г. Г. Н., АУАН
серия GA **** от 25.06.2022 г. Изготвена е и съдебна автотехническа / САТЕ/
експертиза.
Разпитани са свидетели: Н. В. Н. /посетилият ПТП полицай/, В. А. К.,
Г. Г. Н., Й. Д.Д. /в родство по съребрена линия с ищците/ и Борислав Ивов
И.ов.
В съдебно заседание, проведено на 16.10.2023 г., ищецът Й. А. Т., чрез
адв. К. прави искане за увеличаване размера на исковата претенция за
имуществени вреди – като предявява същата за 7967.58 лева. С протоколно
определение съдът е приел иска за разглеждане в така изменения размер.
В проведеното на 16.10.2023 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищците изразява становище за уважаване на исковете.
Представя в даден от съда срок писмени бележки.
3
Ответното дружество, редовно призовано, чрез процесуалния
представител изразява становище за отхвърляне на исковите претенции.
Представя в даден от съда срок писмени бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищецът по делото Й. А. Т. е собственик на л.а.
„Пежо“, модел „307“ с ДКН ****, който управлявал към дата 25.06.2022 г.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1028-
277 от 25.06.2022 г. около 15.00 часа на посочената дата на път ІІ-63 км. 18,
област П., общ. Б. настъпило ПТП. Участници в същото били: участник 1
ППС с рег. № *****, марка „Тойота“, модел „Аурис“, управляван от В. А. К. –
с валидно сключена застраховка „Г.О. на автомобилистите“ в ЗК „Лев инс“
АД, полица BG /22/121002105462, валидна до 22.07.2022 г.; участник 2 ППС
с рег. № ****, марка „Пежо“, модел „307“, управляван от Й. А. Т. – с валидно
сключена застраховка „Г.О. на автомобилистите“ в ЗК „Евро инс“ АД, полица
BG/07/521003534016, валидна до 30.12.2022 г.; участник 3 ППС с рег. № СА
2127 СМ, марка „Митцубиши“, модел „Аутлендър“, управляван от Г. Г. Н. – с
валидно сключена застраховка „Г.О. на автомобилистите“ в ЗК „ДЗИ-ОЗ“,
полица BG/06/121002249837, валидна до 17.08.2022 г.
Съгласно протокола при ПТП е пострадало лице Д. И. Т. – леко ранена.
Налице са видими щети по ППС – по ППС 1 : отпред вляво: броня, фар,
капак, калник, врата, колонка, джанта, гума, носач, страница; по ППС 2:
цялостно деформирано купе, предна броня, решетка, два броя фарове, капак,
джанти, калници; ППС 3: отпред вдясно броня, решетка, фар, халоген, капак,
калник, джанта. Обстоятелствата и причините за ПТП за следните: участник
1 поради несъобразена скорост спрямо релефа на местността /десен завой/,
губи контрол и навлиза частично в лентата за насрещно движение,
реализирайки ПТП с участник 2 и участник 3. В тази връзка са съставени
АУАН, серия GA ***** от 25.06.2022 г. против В. А. К. и АУАН серия GA
**** от 25.06.2022 г. против Г. Г. Н..
Липсва спор, че ищецът е поискал възстановяване на претърпените от
него вреди от ПТП като е отправил искане пред ответното дружество ЗК „Лев
инс“ АД – застраховател по застраховка „Г.О“ на участник 1 в
произшествието. Видно от писмо от 08.09.2022 г. обаче ответното дружество
е отказало заплащане на обезщетение, доколкото е счело, че от КП за ПТП не
става ясно кой е виновният водач и как е настъпило ПТП, не ставало ясно и
кои щети по автомобила на ищеца са причинени от удара с участник 1 и кои
от удара с участник 3. Ищецът е поискал преразглеждане на отказа, но от
писмо от 30.09.2022 г. се установява, че дружеството е счело искането за
неоснователно.
Съгласно заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-1158-000445 от 25.06.2022 г. на ищеца Й. А. Т. е наложена такава –
спиране от движение на ППС с рег. № ****.
От показанията на свидетеля Н. В. Н. /без дела и родство със страните/
4
се установява, че бил част от автопатрул, когато получили сигнал за ПТП
между три автомобила – като това се случило м. юни 2022 г. Самото ПТП
било след гр. Б. посока гр. П.. При пристигането си на място свидетелят
установил три МПС като водачите му обяснили че ПТП настъпило, тъй като
лек автомобил /означен като участник 1 в КП за ПТП/ навлязъл в лентата за
насрещно движение и се ударил в лек автомобил, означен като участник 2,
движещ се от гр. Б. с посока гр. П.. Поради това участник 2 се отклонил и се
ударил в еластичната ограда /мантинелата/. Доколкото зад участник 2 се
движел и друг автомобил /участник 3/, последният не могъл да спре и ударил
отзад участник 2.
В автомобила на участник 2 имало жена и дете, поради което и
свидетелят и колегата му повикали линейка, за да ги откара за преглед в
ЦСМП гр. П. за преглед. От своя страна свидетелят запазил
местопроизшествието, докато от ЦСМП ги уведомили, че пострадалите нямат
сериозни наранявания – само детето имало контузна рана на главата. Тримата
водачи от своя страна били изпробвани за алкохол, но пробите били
отрицателни. Според свидетеля в КП виновният водач за ПТП бил обозначен
като участник 1, който вероятно причинил ПТП поради несъобразена скорост,
а посочил и че му прилошало. Свидетелят уточнява, че не помни дали
пострадалото дете е било в обезопасително столче. Уточнява и че част от
щетите по автомобила на ищеца са причинени от участник 1 – който го удря
отпред в ляво, а друга част – от участник 3, който го удря отзад.
В показанията си свидетелят В. А. К. /без дела и родство със страните/
твърди, че през 2022 г. лятото участвал в ПТП по пътя от гр. П. за гр. Б. като
пътувал именно посока към гр. Б. до собствен имот в Община Трън. Посочва,
че не помни как точно е станало произшествието, но той е шофирал като в
един момент изгубил ориентация – последното, което помнел било че
разговарял със своето дете в колата и около неговата кола нямало други
автомобили. Помни, че след удара първо се уверил, че жена му и сина му са
добре и след това отишъл да провери какво е състоянието на пътниците в
другата кола. Тогава възприел, че ударът е настъпил, доколкото неговата кола
„Тойота“ била частично в насрещното платно като се ударила с л.а. „Пежо“.
Свидетелят уточнява, че в л.а. „Пежо“ се возели ищецът, жена и две деца.
Пътниците от л.а. „Пежо“ били изведени извън колата и на място били
повикани линейка и полиция. Предвид произшествието полицаите тествали
участниците за алкохол. От своя страна лекар от линейката попитал дали
детето на свидетеля е добре и дали има нужда да бъде откарано за преглед.
Свидетелят обаче уточнил, че той и съпругата му са лекари и считат, че
тяхното дете е добре, поради което и екипът от линейката отишъл при
пострадалите от л.а. „Пежо“. Свидетелят обаче не помни дали имало откарани
лица за преглед, не помни и с каква скорост се е движел, нито помни дали в
л.а. „Пежо“ е имало детско столче.
На следващо място свидетелят твърди, че му бил съставен акт, който
обжалвал, но актът бил потвърден. Разказва, че ударът бил страничен, като
бил вляво. Помни обаче че л.а. „Пежо“ бил ударен и отзад от друг автомобил,
който не могъл да спре при произшествието.
5
От показанията на свидетеля Й. Д.Д. /в родство по съребрена линия с
ищците/ се установява, че в деня на процесното ПТП се движел по същия път
в посока от гр. Б. към гр. П. като катастрофата настъпила по-близо до гр. Б..
Свидетелят си спомня и датата на ПТП – 25.06.2022 г., доколкото в гр. Б.
имало събор и свидетелят, също както ищецът и семейството му били в гр. Б.
именно на събора. В тази връзка прибирайки се свидетелят попаднал в
задръстване на пътя, причинено именно от процесното ПТП. При вида на
патрулен автомобил свидетелят слязъл от колата си и отишъл да види какво
се случва. Тогава свидетелят възприел, че са пострадали именно неговите
близки – като видял, как снахата на ищеца се е свила до колата, а децата й
плачат. Свидетелят възприел как колата на ищеца е ударена отпред от един
червен автомобил, а отзад от джип. Червената кола според свидетеля била
марка „Тойота“ и именно тя причинила катастрофата, доколкото била в
насрещното платно. Според свидетеля по ръката на ищеца имало кръв, едното
му внуче било с ударено чело, а снаха му била ударена в главата и в гърдите.
Свидетелят поддържа, че двете деца били в детски столчета. Известно време
след удара на място дошла и линейка с фелдшер, която отвела снахата на
ищеца и двете й деца за преглед, а свидетелят ги придружил, но след преглед
били освободени за домашно лечение.
На следващо място свидетелят посочва, че след удара колата на ищеца
била само за скрап, не можела да се движи и била откарана с репатрак.
Ищецът обяснил пред свидетеля, че бил ударен в лявата половина от
червения автомобил, който се движел в насрещното движение и с висока
скорост. Самият ищец се опитал да избегне удара, отклонявайки се към
мантинелата, но не успял, поради което и бил ударен вляво, а не челно.
Ищецът обаче се ударил в мантинелата, а бил ударен и задно от колата зад
него, която не могла да спре.
В показанията си свидетелят Борислав Ивов И.ов /без дела и родство
със страните/ посочва, че познава ищеца и семейството му, доколкото се
обръщали към него за ремонт на автомобилите си. В тази връзка свидетелят
знае, че през 2022 г. ищецът имал л.а. марка „Пежо“. Относно процесния
инцидент обаче по случайност на 25 или 26 юни 2022 г. свидетелят също бил
по пътя като пътувал обаче от гр. П. в посока гр. Б.. Докато пътувал
свидетелят бил задминат от линейка, а като наближил гр. Б. възприел и
самото ПТП. Автомобилът на ищеца бил силно ударен и по средата на пътя,
до него имало червен автомобил „Тойота“ като предвид разположението им
свидетелят счел, че червената кола е минала в насрещното движение и
ударила колата на ищеца. Освен това имало и трети автомобил
„Митцубиши“, който ударил ищеца отзад. На място вече бил само ищецът,
доколкото снаха му и децата свидетелят научил били хората, откарани с
линейката. Свидетелят твърди, че впоследствие съдействал автомобилът на
ищеца да бъде репатриран. Счита, че колата не подлежи на възстановяване –
предвид увреждания по три от колонките и по тавана. Доколкото помни
колата на ищеца била марка „Пежо“, модел „307“, произведена след 2000 г.
От показанията на свидетеля Г. Г. Н. /без дела и родство със страните/ се
установява, че същият помни да е участвал в ПТП през м. юни 2022 г. В тази
6
връзка разказва, че пътувал от гр. Б. към гр. София по път с повече завои, но
на сравнително прав участък автомобил навлязъл в насрещното платно,
където се движел свидетелят. Тогава според свидетеля ищецът реагирал
адекватно като завил максимално вдясно, а самият свидетел вляво, но
въпреки това не могли да се разминат с отсрещната кола. Поради това
насрещната кола ударила колата на ищеца в лявата й страна, но самият
свидетел макар да избегнал удара с насрещната кола не успял да спре и
ударил ищеца задно.
След удара свидетелят твърди, че всички слезли от колите да видят дали
някой е пострадал, а при идването на пътна полиция водачите били тествани
за алкохол и наркотици като им били снети показания. Свидетелят помни, че
в колата на ищеца освен него имало жена и две деца, които обаче не видял
дали са в столчета.
Свидетелят уточнява, че служителите на МВР съставили АУАН и на
него за неспазване на дистанция. Научил впоследствие и че едното от децата
в колата на ищеца било ударено и затова го закарали в болница за преглед.
Показанията на свидетелите съдът намира, че следва да кредитира,
доколкото последните са ясни и последователни предвид изтеклия период от
време, а освен това съответстват и на останалия доказателствен материал като
за свидетелите липсват данни за заинтересованост от изхода на делото.
Единствено показанията на св. Добревски съдът цени съобразявайки чл. 172
от ГПК, предвид възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на
делото. Показанията на последния обаче са логични и кореспондират на
другите доказателства, поради което липсва основание да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност.
По делото е представено писмо от ОДМВР П., сектор „Пътна полиция“.
Към същото е приложен АУАН серия GA ***** от 25.06.2022 г. и
наказателно постановление № ******/11.07.2022 г. против В. А. К.. Видно от
същите водачът В. А. К. е санкциониран за това, че като управлявал
собствения си л.а. марка „Тойота“, модел „Аурис“ по път ІІ-63 в посока от гр.
П. към гр. Б. в района на км. 18 поради управление с несъобразена скорост
предвид релефа на местността губи контрол над управляваното от него МПС
и частично навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с
движещият се правомерно л.а. марка „Пежо“, модел „307“. Вследствие на
удара в ЦСМП П. са откарани Л. Т., Д. Т. и Й. Т.. След преглед само Д. Т. е с
отток на челото.
Свидетелят В. А. К. е обжалвал така издаденото му НП, но същото е
потвърдено с Решение № 27/24.10.2022 г. по н.а.х.д. № 102/2022 г. на РС Б..
На последно място по делото са представени АУАН серия GA **** от
25.06.2022 г и наказателно постановление № ***** от 19.07.2022 г против Г.
Г. Н. се установява, че и св. Н. е санкциониран за същото ПТП – доколкото е
управлявал МПС с несъобразена скорост, поради което при възникнала
опасност пред него ПТП – не може да спре като реализира ПТП, удряйки лек
автомобил л.а. марка „Пежо“, модел „307“, който вече е участник в ПТП.
От изготвената и приета по делото съдебно автотехническа експертиза
7
/САвтЕ/ се установява, че режимът на движение към мястото на ПТП е при
скорост 90 км./ч. за извън населено място. Пътят е с две пътни ленти – едната
с посока от гр. П. към гр. Б., а другата с посока от гр. Б. към гр. П. като всяко
платно е с шИ. от 3.9 м.
Самото процесно МПС е л.а. марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ****
като към датата на ПТП е на 14 години. В експертизата е отразено, че
причините за настъпване на процесното ПТП са действията на водача В. А.
К., а именно навлизането му в насрещното платно за движение. В тази връзка
вещото лице посочва, че сблъсъкът е в предна лява част на автомобилите
„Пежо“ и „Тойота“ в областта на преден ляв калник. При ПТП автомобилът
марка „Пежо“ предприема маневра в дясно и напред, намалявайки скоростта
и опитвайки се да избегне сблъсъка, но се удря в еластичната ограда
/мантинелата/ от дясно на пътя. Вследствие на реализираното вече ПТП л.а.
марка „Митцубиши“, модел „Аутлендър“ се удря отзад в процесното МПС в
областта на задна броня и задна врата.
На следващо място според вещото лице стойността на ремонта на л.а.
Пежо ако бъдат използвани алтернативни части възлиза на 7238.92 лева.
Стойността на ремонта по средни пазарни цени възлиза на 7 967.58 лева.
В експертизата като увредени детайли са посочени: предна броня,
лайсни предна броня, декоративна решетка и предна броня, ляв фар, преден
ляв калник, мигач на преден ляв калник, предна колона, предна лява врата,
лайсна предна лява врата, ляво огледало, средна колона, задна лява врата,
лайсна задна лява врата, заден ляв панел, ляв праг, ляв стоп, задна врата,
задна броня, заден десен панел, предна дясна врата, преден десен калник,
мигач в преден десен калник, дясно огледало, десен фар, джанта стоманена,
гума, арматурно табло, ер бег – волан и пасажер, преден мост, комплект
окачване предно ляво, амортисьор и преден ляв.
На следващо място вещото лице посочва, че пазарната стойност на лек
автомобил марка „Пежо“ възлиза на 4600 лева. Предвид обстоятелството, че
стойността на ремонта на МПС надвишава стойността на самия автомобил
вещото лице счита, че в случая на автомобила е причинена тотална щета /или
т.нар. икономически тотал/.
Експертът е определил и процентът на запазени части от л.а. Пежо в
размер на 25% от същия или на 1150 лева. Запазените части са: двигател,
скоростна кутия и съединител, елементи от интериор, врати, капа, кормилно
управление и окачване, кори, облицовки и др. ПВЦ детайли, ел. инсталациа,
джанти и светлини.
Вещото лице посочва и че стойността на щетите, причинени от удара на
л.а. Пежо от л.а. Митцубиши възлиза на 844.20 лева.
На последно място вещото лице разяснява, че доколкото е неговата
компетентност да прецени, счита че детето Д. Т. вероятно се е ударило в
тапицирана част от интериора на МПС като по всяка вероятност не е била в
детско столче.
САвтЕ е извършена след оглед на място, както и въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. протокол за ПТП и
8
свидетелски показания на другите двама водачи извън ищеца. Към
експертизата е налице и схема на ПТП.
Изготвената експертиза следва да бъдат кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това вещото лице е
отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията срещу
експертизата, заявени от процесуалния представител на ответника. Това е
така, доколкото на първо място в експертизата противно на твърденията на
дружеството, а налице схема на ПТП. На следващо място вещото лице е
работило въз основа на писмените доказателства по делото – протокол за
ПТП, съставен от органите на МВР, два броя АУАН и НП, същото съставени
от органите на МВР и влезли в сила и съдебно решение. Вещото лице е
съобразило и свидетелските показания – на двамата участници в ПТП, които
удрят автомобила на ищеца, както и на лица озовали се на мястото на ПТП,
непосредствено след същото. На последно място вещото лице е извършило
оглед и на самия увреден автомобил, както и на мястото, където е настъпило
ПТП. Поради това и съдът не счита, че са налице допълнителни данни, които
вещото лице следва да се очаква да съобрази. Напротив експертизата е
подробна и достатъчно задълбочено извършена. Неоснователно е и
възражението, че не ставало ясно кои детайли са увредени – доколкото
същите са посочени като вид съответно стойността на ремонта им. Вещото
лице е посочило освен това стойността на ремонта и пазарната стойност на
МПС, както и стойността на запазените части след удара. Вещото лице е
уточнило и каква е стойността на частите, увредени от удара с третия
участник в ПТП. Поради това и оспорванията на дружеството няма как да
бъдат споделени.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 386, ал. 2, вр. чл. 432, ал. 1 и
чл. 499 от КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор „Г.О“ между причинителя на вредата и
застрахователното дружество към момента на застрахователното събитие; 2)
настъпване на самото застрахователно събитие; 3) уведомяване на
застрахователя за настъпването на събитието в срок; 4) установяване на
размера на щетата, чието възстановяване се дължи. При установяване на така
посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от него
обстоятелства, които представляват предпоставки за отказ застрахователното
обезщетение да бъде заплатено изцяло или частично.
В настоящия случай по делото липсва спор, че между В. К. като шофьор
на л.а. „Тойота Аурис“ и ответното дружество е бил налице валидно сключен
застрахователен договор „Г.О. на автомобилистите“ – действал към момента
на настъпване на застрахователното събитие – 25.06.2022 г. Липсва спор и че
9
е настъпило застрахователно събитие – ПТП по вина на водача В. К. като
шофьор на л.а. „Тойота Аурис“. Събитието е настъпило, доколкото водачът В.
К. е изгубил контрол над управляваното от него МПС като е навлязъл в
насрещното платно за движение и е реализирал ПТП с автомобила на ищеца.
В тази връзка и основният спор по делото е относно механизма на ПТП,
както и претърпените от л. а. марка „Пежо“, модел „307“ вреди в това число –
дали са в причинно следствена връзка с претърпяното ПТП и каква част от
същите са резултат от удара с л.а. на свидетеля К., каква част от удара в
мантинелата и каква част от удара с л.а. на св. Н.. В тази връзка се спори и
дали отказът на застрахователя да плати обезщетение по процесната
застраховка е основателен.
В настоящия случай съдът приема за установен механизма на ПТП от
ангажираните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2022-1028-277 от 25.06.2022 г., АУАН серия GA ***** от
25.06.2022 г. и наказателно постановление № ******/11.07.2022 г. против В.
А. К., Решение № 27/24.10.2022 г. по н.а.х.д. № 102/2022 г. на РС Б., АУАН
серия GA **** от 25.06.2022 г. и наказателно постановление № ***** от
19.07.2022 г против Г. Г. Н., както и гласни доказателства: показанията на св.
Н. В. Н. /посетилият ПТП полицай/, В. А. К., Г. Г. Н. и Й. Д.Д.. В тази връзка
съдът отбелязва, че св. К. и св. Н. са непосредствени свидетели като
участници в процесното ПТП, а св. Н. е полицейският служител пристигнал
на място и запазил местопроизшествието. Поради това показанията на
свидетелите съдът намира за подробни и максимално акуратни за това как е
настъпило ПТП. Освен това по допуснатата САТЕ съдът бе възложил задача
на вещото лице да даде заключение дали механизмът на ПТП, описан в КП,
съответства на действително осъществилия се такъв предвид вредите по
процесното МПС, като вещото лице също потвърждава механизма на
катастрофата.
В тази връзка и съдът приема за установен механизма на ПТП, който се
извлича при съвкупната преценка на наличните по делото доказателства. По
тези съображения и следва извод, че процесното ПТП е настъпило на
25.06.2022 г., когато при движение по път ІІ-63 в посока от гр. П. към гр. Б. в
района на км. 18 св. В. А. К., докато управлява собствения си л.а. марка
„Тойота“, модел „Аурис“ поради управление с несъобразена скорост предвид
релефа на местността губи контрол над управляваното МПС и частично
навлиза в лентата за насрещно движение. При това е забелязан от водача Й.
А. Т., който управлява правомерно в насрещната лента л.а. марка „Пежо“,
модел „307“. Водачът Т. прави опит да избегне удара, като намалява
скоростта и отклонява вдясно своя автомобил, но въпреки това л.а. марка
„Пежо“, модел „307“ е ударен в лявата си предна част от л.а. марка „Тойота“,
модел „Аурис“, управляван от свидетеля К.. При това л.а. марка „Пежо“,
модел „307“ се удря с дясната си част и в еластичната ограда /мантинела/,
разположена до пътя. В този момент ПТП е забелязано от св. Н., който
управлява л.а. „Митцубиши“, модел „Аутлендър“ в лентата зад водача Й. Т..
Свидетелят Н. обаче не успява да спре навреме и удря в задната му част л.а.
марка „Пежо“, модел „307“.
10
С оглед гореизложеното и възраженията на ответното дружество за
липса на яснота относно механизма на ПТП съответно за причинна връзка
между вредите по процесното МПС и този механизъм следва да се приемат за
неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че действително л.а.
марка „Пежо“, модел „307“ е претърпял три групи вреди – в предна лява и
странична лява част, поради удара с л.а. марка „Тойота“, модел „Аурис“, в
предна дясна и странична дясна част, поради удара с мантинелата и в задната
част, поради удара на л.а. „Митцубиши“, модел „Аутлендър“. Само първата
група от тези вреди са пряко причинени от удара с автомобила на св. К..
Другите две групи вреди обаче съдът също приема за непосредствена
последици от действията на св. К.. Това е така, доколкото именно последният
извършва нарушение като навлиза в лентата за насрещно движение. При това
ищецът Т. проявява разбираема и очаквана реакция – а именно опит да
избегне челен удар, поради което и приближива автомобила си до
мантинелата и в последна сметка се удря в нея. От своя страна св. Н. също не
е спазил дистанция, но именно поради внезапно възникналото пред него ПТП
не може да спре. В тази връзка и съдът приема, че вторите две групи вреди
също не биха настъпили ако св. К. не бе навлезнал в насрещното движение.
Именно по тази причина и застрахователят на последния следва да носи
отговорност за всеки вреди по МПС марка „Пежо“, модел „307“, противно на
възраженията на ответника.
На следващо място съгласно чл. 201 от Правилника за прилагане на
Закона за движението по пътищата /ППЗдвП/ всеки участник в
пътнотранспортно произшествие е длъжен да остане на местопроизшествието
до идването на компетентните органи, когато при ПТП повредите на едно от
моторните превозни средства не позволяват то да се придвижи на собствен
ход или има пострадали лица. В случая по делото се установи, че ищцата Д.
Т. е пострадала при ПТП, а л.а. марка „Пежо“, модел „307“ не е можел да се
придвижва на собствен ход, поради което своевременно са повикани органите
на МВР като ПТП е посетено от служители на „Пътна полиция“. Именно
последните са запазили местопроизшествието и са съставили констативен
протокол, който съдът намира, че установява достатъчно точно механизма на
ПТП и възраженията на ответника в противния смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 408 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само 1/ при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;
2/ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице; 3/ при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и
е довело до възникване на застрахователното събитие; 4/ в други случаи,
предвидени със закон.
От своя страна ответното дружество обосновава отказа си да заплати
застрахователно обезщетение с разпоредбата на чл. 496 от КЗ. В настоящия
случай обаче не се установява наличие на никоя от цитираните разпоредби на
11
закона, вкл. ответното дружество.
Няма спор, че ищецът е уведомил своевременно застрахователя за
събитието като му е представил препис от КП с описан механизъм на ПТП.
Вредите по процесното МПС не са посочени от ищеца, а са установени от
ответното дружество след оглед. Доколкото по делото се установи
съответствие между механизма на ПТП и нанесените на процесното МПС
вреди, то и съдът счита, че липсват предпоставките за отказ от страна на
ответника да заплати обезщетение по сключената застраховка. На последно
място следва да се отбележи, че дори според ответното дружество част от
установените вреди да не са били в причинно следствена връзка с процесното
ПТП, то това би могло да обоснове единствено отказ да се обезщетят тези
конкретни вреди, а не отказ за заплащане на каквото и да било обезщетение.
В тази връзка и съдът намира, отказът на ответното дружество да заплати
застрахователно обезщетение съответно твърденията му в тази насока, за
неоснователни.
Предвид гореизложеното и настоящата искова претенция е доказана по
своето основание.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Според константната съдебна практика
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Според чл. 400, ал. 2 от КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
В настоящия случай съгласно приетата САТЕ сумата необходима за
възстановяване на процесното МПС до състояние преди ПТП възлиза на
7967.58 лева при действителна пазарна стойност на автомобила в размер на
4600 лева. Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. По тези
съображения и възражението на ответното дружество за настъпване на
тотална щета, следва да се приеме за основателно. Поради това и доколкото
стойността за възстановяване на МПС надвишава действителната стойност на
лекия автомобил съдът намира, че автомобилът е претърпял тотална щета. В
тази връзка и на ищеца се дължи сумата на действителната стойност на МПС
или сумата от 4600 лева /така Решение № 165/24.10.2013 г. по търг.д. №
469/2012 г. на ВКС второ т.о. и Определение № 50570/19.10.2023 г. по търг.д.
№ 1976/2022 г. на ВКС първо т.о. и др/.
Основателно е и възражението на ответника за приспадане на сумата от
1150 лева – стойността на запазените части от МПС.
12
В тази връзка и претенцията се явява основателна за сумата от 3450
лева /4600 лева – 1150 лева/. За разликата до пълния претендиран размер от
общо 7967.58 лева и за сумата от 4517.58 лева, искът следва да бъде
отхвърлен.
По иска за неимуществени вреди:
В настоящия случай по делото липсва спор, а и от събраните писмени и
гласни доказателства се установява, че детето Д. И. Т. е било в пострадалия
автомобил на ищеца по време на ПТП. Установява се и че същото е
пострадало при удара – като е получило повърхностна контузна рана на
главата, което е наложило да бъде закарано с линейка в ЦСМП гр. П. за
преглед. В тази връзка съдът взема предвид, че неимуществените вреди
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които
принципно не биха могли да бъдат възстановени, но предвиденото в закона
обезщетение следва да бъде определено по справедливост от съда съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД. В този смисъл при
формиране на изводите си относно размера на това обезщетение решаващият
състав отбелязва, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, то се определя от съда по
справедливост. Посоченият критерий е предмет на разглеждане и в
задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленум на ВС. Съгласно последното понятието „справедливост“ не
представлява абстрактна категория, а предполага преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай при формиране на изводите си относно този размер
съдът на първо място съобрази показанията на свидетелите, съгласно които
детето е претърпяло травма на главата като е имало открита рана. Това е
наложило детето да бъде откарано с линейка за преглед. Предвид самия
механизъм на ПТП – удар в предна лява част на колата вкл. активиране на
airbag съдът счита, че е ударът е бил с висок интензитет, което е причинило на
детето силен стрес и страх. В тази връзка и справедливият размер на
обезщетението съдът приема да възлиза на 1000 лева.
За разликата от 500 лева искът следва да бъде отхвърлен, доколкото
няма данни детето да е хоспитализирано, да се е наложило оперативно
лечение или приемане на медикаменти. Не се доказва и катастрофата да е
нанесла последици върху психиката на детето или по друг начин да е
оставила трайно отражение върху здравословното му състояние.
Обезщетението не следва да бъде допълнително намалявано, доколкото
възражението за съпричиняване съдът приема за неоснователно. Това е така,
доколкото именно ответното дружество следва да установи същото при пълно
и главно доказване. В случая една част от свидетелите по делото –
действително свидетелите на ищеца – твърдят, че детето е било в столче.
Другите участници в ПТП св. К. и св. Н. нямат спомени за това
обстоятелство. От своя страна вещото лице по САТЕ също не може да даде
категорично заключение дали детето е било с обезопасително столче. Поради
това и предвид липсата на категорично установяване на това обстоятелство,
13
съдът приема възражението за съпричиняване за недоказано.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищците претендират разноски в размер на общо 1179 лева – от които
600 лева адвокатски хонорар, 379 лева за държавна такса и 200 лева депозит
за извършена експертиза съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. От
представените по делото платежни нареждания и договор за правна защита и
съдействие се установява, че посочените суми са действително заплатени. От
страна на ответното дружество е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Предвид размера на исковата претенция и разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, съдът счита, че възражението е неоснователно. В тази връзка
и липсват основания за неговото намаляване. Съобразно уважената част от
исковите претенции на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер
на общо 554.16 лева – платими на ищците разделно по равно.
Ответната страна претендира разноски в размер на 300 лева – за
експертиза и 100 лева депозит за свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение. Извършването на тези разноски се доказва от представени по
делото платежни нареждания. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид фактическата и
правна сложност на делото съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В тази връзка с оглед
отхвърлената част от исковите претенции на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 264.99 лева – платими от ищците разделно па
равно.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Й.
А. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., кв. *****, сумата от 3450 лева –
имуществени вреди, представляващи стойност на автомобил с марка „Пежо“,
модел „307“ с ДКН ****, претърпял тотална щета при пътно транспортно
произшествие /ПТП/, настъпило на 25.06.2022 г. в резултат на удар между
автомобил с марка „Пежо“, модел „307“ с ДКН **** и автомобил с марка
„Тойота“, модел „Авенсис“ с ДКН *****, причинил виновно ПТП,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество „Лев инс“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 25.06.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата от 4517.58 лева – разликата между уважения размер от
14
3450 лева и предявения размер от 7967.58 лева – поради неоснователност на
претенцията в тази част.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, ДА ЗАПЛАТИ Л. В.
Т. в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете Д.
И. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. ****, сумата от 1000 лева –
неимуществени вреди: болки, стрес, уплах и страдания, преживени от детето,
като вредите са претърпени в резултат на пътно транспортно произшествие
/ПТП/, настъпило на 25.06.2022 г. в резултат на удар между автомобил с
марка „Пежо“, модел „307“ с ДКН **** и автомобил с марка „Тойота“, модел
„Авенсис“ с ДКН *****, причинил виновно ПТП, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на ПТП – 25.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 500 лева –
разликата между уважения размер от 1000 лева и предявения размер от 1500
лева – поради неоснователност на претенцията в тази част.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Й. А. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П.,
кв. ***** и Л. В. Т. в качеството й на майка и законен представител на
малолетното й дете Д. И. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. ****,
разделно /на всеки ищец по ½ част/ сумата от общо 554.16 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Й. А. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., кв. ***** и Л. В.
Т. в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете Д.
И. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. **** ДА ЗАПЛАТЯТ разделно
/от всеки ищец по ½ част/ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Лев инс“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Симеоновско шосе № 67А сумата от общо 264.99 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15