Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 17.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на шести
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица
Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 231 по описа за 2022г. на Административен съд –
гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.197, ал.2, чл.267,
ал.2, т.5 и 217, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Г.И. ***, против Решение
№ 258/19.11.2021г. на Директор ТД на НАП – Варна, с което е оставена без
уважение жалба вх. № 10628/11.11.2021г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, офис
Шумен, подадена срещу действия на публичен изпълнител по образуване на
изпълнително дело № *********/2021г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
Оспорващият изразява несъгласие с решаващия извод на административния орган
досежно формата на Адвокатско дружество „И. и С.“, а именно, че същото не е
юридическо лице, а неперсонифицирано дружество, поради което имуществото му не
било различно от имуществото на всеки един от неговите членове / съдружници –
адвокати. Сочи, че в настоящия случай става въпрос за адвокатско дружество,
уредбата на което се съдържа в разпоредбата на чл.57 – чл.75а от Закона за
адвокатурата, като изрично в чл.57, ал.1, изр.2 от ЗА е предвидено, че
адвокатското дружество е юридическо лице. Счита, че с обжалвания акт
незаконосъобразно му се вменява отговорност за публични задължения на
юридическото лице. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна
на Решение № 258/19.11.2021г. на Директор ТД на НАП – Варна, както и отмяна на
действията на публичен изпълнител по образуване на изпълнително дело №
*********/2021г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен. В съдебно заседание оспорващият
заявява, че поддържа жалбата и на посочените в нея основания настоява за отмяна
на обжалвания акт.
Ответната страна – директор на Териториална
дирекция на НАП - Варна, в писмено становище рег.№ ДА-01-2243/04.10.2022г.
оспорва жалбата. В съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален
представител гл.юрисконсулт В. М., който аргументира тезата, че решението е
правилно и законосъобразно, постановено от компетентен орган, в съответствие с
закона. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
присъждане на разноски.
Шуменският административен съд като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Оспорващият Г.И.И. е управител и съдружник
в Адвокатско дружество „И. и С.“ с ЕИК ***, вписано в Регистъра към Шуменски
окръжен съд с 57,14 процента участие. Дружеството осъществява дейност от
15.04.2019г.
В периода от 14.01.2020г. до
03.04.2020г. на Адвокатско дружество „И. и С.“ е извършена проверка,
резултатите от която са обективирани в Протокол № П-03002720005645-073-001 от
06.04.2020г., съставен от Д.Д.Н.- главен инспектор по приходите и Я.Г.Д.-
главен инспектор по приходите. В обстоятелствената част на протокола е вписана
констатацията, че адвокатското дружество е регистрирано в ШОС по дело №
803/2004г. и в регистър БУЛСТАТ с ЕИК **. Проверяващите органи посочили, че
проверката е възложена с цел изследване на факти и обстоятелства относно
финансовото и имущественото състояние на дружеството и недобросъвестност на
управителя във връзка с неплащане на данъци и осигурителни вноски и
възможността за прилагане на чл.19 от ДОПК. Направен е извод за неприложимост
на чл.19 от ДОПК относно отговорността на управителя на проверяваното дружество
по мотиви, че адвокатското дружество не е капиталово и имуществото му не е
различно от имуществото на всеки от адвокатите, както и че дружеството формира
печалба и загуби, но те не образуват отделно имущество на дружеството, а
принадлежат на самите съдружници съобразно дяловете им. Проверяващият екип,
позовавайки се на чл.52 от Закона за адвокатурата приел, че дружеството не е
юридическо лице, а неперсонифицирано
дружество, като печалбите и загубите от дейността му се разпределят между
съдружниците му съобразно притежаваните от тях дялове при възникване на
членственото им правоотношение с него. Въз основа на изложеното направил извод
за неприложимост на чл.19 от ДОПК.
С Протокол изх. № С210027-026-0052043/28.09.2021г.,
издаден на основание чл.226, ал.2, във връзка с чл.50 от ДОПК от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Шумен са установени публични
задължения на Адвокатско дружество „И. и С.“ към 28.09.2021г., както следва -
главница в общ размер на 19752,09 лева и лихви в общ размер на 12584,02 лева.
Със Съобщение за доброволно
изпълнение изх. № С210027-048-0134418/28.10.2021г., адресирано до оспорващия,
същият е уведомен за образувано изпълнително дело № *********/2021г. за
неплатени публични задължения в общ размер на 43208,75 лева, в това число
главница в общ размер на 26262,16лева и лихви към 28.10.2021г. в общ размер на
16946,59лв. В съдържащата се в съобщението таблица са отразени декларации,
подавани от Адвокатско дружество „И. и С.“ и дължимите по тях публични задължения.
Съобщението е връчено на Г.И. по
електронен път на 04.11.2021г., който, несъгласен с вменените му задължения,
подал жалба вх. № 10628/11.11.2021г. до директора на ТД на НАП – Варна.
Опорващият посочил, че не дължи описаните вземания и не следва да носи лична
отговорност за задължения на адвокатско дружество, регистрирано по реда на
чл.57 и сл. от Закона за адвокатурата и вписано в публичния регистър на
адвокатските дружества при ШОС по дело № 803/2004г. на с.с.
Със свое Решение №258/19.11.2021г.
директорът на ТД на НАП – Варна оставил без уважение жалбата на Г.И.И. против
действията на публичен изпълнител по образуване на изпълнително дело №
*********/2021г. Решаващият орган приел за неоснователни възраженията на
оспорващия, че не дължи претендираните публични вземания, които са на
адвокатското дружеството, в което е съдружник, като в тази връзка посочил, че
създаването на адвокатско дружество съгласно чл.57, ал.1 от ЗА не променя
характера на упражняваната от адвокатите дейност; адвокатското дружество не е
капиталово дружество и неговото имущество не е различно от имуществото на всеки
един от съдружниците. Според административният орган адвокатското дружество
формира печалби и загуби, но те не образуват отделно имущество на дружеството,
а принадлежат на самите съдружници и се разпределят съобразно дяловете им.
Поради това и съдружниците отговарят солидарно спрямо дяловете си за
задълженията на дружеството. В обобщение директорът на ТД на НАП – Варна е
направил извод, че публичният изпълнител правилно е предприел действия по
образуване на изпълнително дело, поради наличие на просрочени публични
задължения, дължими от Г.И.И., а подадената жалба е оставена без уважение като
неоснователна.
Видно от приложеното по делото
известие за доставяне решението е съобщено на неговия адресат на 20.07.2022г.,
а настоящата жалба (подадена на 25.07.2022г.) е входирана в деловодството на
административния орган на 26.07.2022г.
При така установените факти от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение №
258/19.11.2021г. на Директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален
административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда
на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК.
Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК, действията
на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото
задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез
публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на
съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и
представените от страните доказателства. Съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, в
случаите, когато жалбата е оставена без уважение, какъвто е разглежданият,
актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по постоянния
адрес на длъжника.
Оспорването е направено в рамките
на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждане на оспорването по
същество, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:
В настоящото производство,
съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.144, ал.2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на оспорения акт като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, при спазване на изискванията за материална и териториална
компетентност. Същото съдържа съществените елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл.59, ал.2
от АПК. Предвид горното съдът приема, че Решение №258/19.11.2021г.
на Директора на ТД на НАП - Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при
липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон съдът приема следното:
С атакуваното решение ответната
страна се е произнесла по законосъобразността на действие на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна по образуване на изпълнително дело №
*********/2021г. с длъжник Г.И.И. за събиране на неплатени публични задължения,
посочени в таблица към съобщение за доброволно изпълнение, с изпълнителен титул
– декларации, подавани от Адвокатско дружество „И. и С.“. Директорът на ТД на
НАП – Варна по същество е счел, Г.И.И., в качеството си на съдружник в
адвокатското дружество дължи заплащане на всички публични задълженията,
произтичащи от декларации, подадени от адвокатското дружество. Както в акта на
публичния изпълнител, така и в обжалваното решение липсва посочване на каквото
и да е правно основание, мотивиращо застъпеното становище. Липсва позоваване на
правна норма, по силата на която съществува нормативната възможност
задълженията на юридическото лице – адвокатско дружество да бъдат вменени
изцяло като задължения на единия от съдружниците. Решаващият административен
орган е посочил, че Адвокатско дружество „И. и С.“ е образувано по реда на
чл.57 от ЗА, но е приел, че адвокатското дружество не капиталово и имуществото
му не е различно от имуществото на всеки от неговите членове / съдружници -
адвокати. Този извод е направен в противоречие с приложимата нормативна
разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл.57, изр.второ от ЗА адвокатското
дружество е юридическо лице. По аргумент от нормата на чл.62, ал.4 от ЗА същото
възниква от момента на вписване решението на съда за учредяване на адвокатското
дружество в регистъра на адвокатските дружества към съответния окръжен съд.
Като юридическо лице, адвокатското дружество съставлява самостоятелен правен
субект и е носител на права и задължения, в това число отговаря за неплатените
от него публични задължения. Обстоятелството,
че в адвокатското дружество не могат да членуват лица, които не са адвокати, не
оказва влияние върху правосубектността на дружеството. Действително
адвокатските дружества не са търговци, доколкото не извършват по занятие
дейност, свързана със сключването на абсолютни търговски сделки, по смисъла на
чл.1, ал.1 от Търговски закон, а се учредяват от адвокати, които единствено
могат да членуват в тях, като форма на съвместно упражняване на адвокатска
професия, при спазване на забраната адвокатът да бъде съдружник в повече от
едно адвокатско дружество. Същевременно обаче начинът на учредяване и
управление на адвокатските дружества и формирането на техния имуществен
субстрат в специалния закон - ЗА е уреден аналогично на персоналните дружества
по търговското право. Съдружниците в тях дължат имуществени вноски, които са
задължителен реквизит от съдържанието на учредителния договор (чл.58, т.5, във
връзка с чл.66, ал.1 и 2 от ЗА) и имат право на част от печалбата, която се
разпределя с решение на общото събрание (чл.67, т.2 от ЗА), включително и на
ликвидационен дял при прекратяване на участието си в дружеството (чл.68, ал.3
от ЗА). Адвокатските дружества могат самостоятелно да придобиват недвижими
имоти и да се разпореждат с тях по решение на общото събрание – арг. чл.69,
ал.1, т.5 от ЗА. Наред с това, макар и адвокатската професия да представлява
предвидена в Конституцията
дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните
интереси на физическите и юридическите лица, съгласно легалната дефиниция,
съдържаща се в чл.2, ал.1 от ЗА, при осъществяването ѝ адвокатското
дружество генерира печалба, което налага счетоводното отразяване и отчитане на
дейността му да се извършва по начин, сходен с този на търговските дружества.
Адвокатските дружества като юридически лица са данъчно задължени лица по
смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО и чл.3, ал.1 от ЗДДС, различни от адвокатите
- съдружници в тях. Те съставят годишен отчет и баланс, приет с решение на
общото събрание и подлежат на регистрация и дерегистрация по съответния ред,
предвиден в данъчното законодателство. Налице е еднаквото третиране на
адвокатските и търговските дружества като корпоративни субекти на данъчни
задължения.
По изложените по-горе съображения
съдът намира за неоснователна тезата на административния орган, че „имуществото
на адвокатското дружество не е различно от имуществото на всеки от
съдружниците“. Налице е изрична законова регламентация досежно имуществените
отношения между съдружниците от една страна и адвокатското дружество от друга. Съгласно
разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗА всеки съдружник е длъжен да внесе в
дружеството определената в учредителния договор първоначална вноска, като по
силата на ал.2, изр.последно от същата разпоредба собствеността върху
непаричната вноска преминава върху дружеството от момента на вписването му в
регистъра на съответния окръжен съд, а когато дружеството е вече вписано - от
момента на вписване на съответната промяна. Коментираните по-горе разпоредби на
ЗА също разграничават дружественото имущество от имуществото на отделните
съдружници и обосновават незаконосъобразност на решаващите мотиви на директора
на ТД на НАП – Варна.
Разпоредбата на чл.14 от ДОПК
определя, че задължени лица са физическите и юридическите лица, които са
носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски (т.1);
са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски
(т.2); отговарят за задължението на лицата по т.1 и 2 (т.3). Само по изрично
разпореждане на закона задължението може да бъде дължимо от друг субект, а не от този, който е задължен
съобразно общите разпоредби на един данъчен закон. В настоящия казус задължено
лице за отразените в таблицата публични задължения е адвокатското дружество.
Управителят на дружеството се явява трето лице и неговата отговорност може да
бъде установена единствено с ревизионен акт, в това число и в случаите, когато
по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл.168, т.5, т.6 и т.7 от ДОПК (арг. чл.21 от ДОПК). В случая не е издаден какъвто и да е акт, с който да
са установени публичните задължения, дължими от оспорващия. При липса на
надлежно установяване на публичните задължения действията на публичния
изпълнител и потвърждаващото ги решение на директора на ТД на НАП – Варна се
явявават изцяло незаконосъобразни. В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че в рамките на изпълнителното производството е недопустимо оспорване
на определения размер на публичното задължение. Законодателят приема, че същото
е установено както по размер, така и по отношение на конкретно задължено лице. В
процесния случай се подлага на съмнение кой е действителният носител на
задължението. Нещо повече – на оспорващия се вменява цялото задължение на
дружеството, без да се отчита неговото дялово участие в същото, при липса на
посочване на фактите и обстоятелствата, от които произхожда така определеното
задължение. В мотивите на обжалваното решение административния орган е посочил,
че съдружниците отговарят солидарно спрямо дяловете си за задълженията на
дружеството. Същевременно в рамките на образуваното изпълнително производство
от страна на оспорващия се търси целия размер на неплатените от адвокатското
дружество публични задължения. Констатираното противоречие съставлява
допълнителен аргумент в подкрепа на становището за незаконосъобразност на
обжалваното решение.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена и Решение
№258/19.11.2021г. на директора на ТД на НАП – Варна следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно, както и да бъдат отменени като
незаконосъобразни действията, извършени от публичен изпълнител по изп.дело №
*********/2021г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Г.И. *** Решение №258/19.11.2021г. на Директор
ТД на НАП – Варна и действията, извършени от публичен изпълнител по изп.д.
№ *********/2021г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: