Присъда по дело №1499/2011 на Районен съд - Бургас

М О Т И В И към НОХД № 1499/2011 г.

 

Съдебното производство по делото е образувано по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против Д.Н.Н. и                                                            Н.Д.Н. с обвинение по чл. 330, ал. 1  вр. чл. 20, ал. 2 от НК.                                                                 

В съдебно заседание представителят на Бургаската районна прокуратура поддържа обвиненията срещу подсъдимите. Пледира за налагане на наказания лишаване от свобода в размер на три години за подсъдимия Д.Н. и лишаване от свобода в размер на три години за подсъдимия Н.Н., което и за двамата подсъдими на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от пет години. 

Защитата на подсъдимите в съдебно заседание пледира за налагане на наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, като се определи наказание около две години лишаване от свобода, което да се отложи за изпитателен срок от три години.

Подсъдимите правят самопризнания, съжаляват за извършеното престъпление. Молят за по-малко по размер наказание.

Делото бе разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371, т.2 от НПК.

Съдът след като се съобрази с направените пълни самопризнания от подсъдимите и събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт.

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

През 2009 г. представляваното от подсъдимия Д.Н. дружество „Ники Транс” ЕООД извършвало изкопни работи и транспортни дейности на строителен обект с изпълнител „Ти Ес Транс” ЕООД с управител - свидетеля Т.С.. Впоследствие, свидетелят С. не изплатил изцяло стойността на строителните работи, извършени от дружеството на подсъдимия Д.Н.. По този повод отношенията между тях се влошили. Няколкократно подсъдимия Д.Н. и сина му – подсъдимия Н.Н. отправяли закани за саморазправа по адрес на свидетеля С.. През 2008 г., по силата на сключен договор за финансов лизинг на оборудване, „Интерлийз” ЕАД – гр. София предоставило за ползване на представляваното от свидетеля С. дружество 1 бр. верижен багер „Хюндай”.

През нощта на първи срещу втори февруари 2011 г. подсъдимите Д. и Н. Нанкови гостували в дома на свой роднина, където консумирали алкохол. В разговор помежду си подсъдимите коментирали липсата на плащане от страна на свидетеля С.. Около 24.00  часа подсъдимите се прибрали в дома си, където продължили да обсъждат поведението на свидетеля С.. Афектирани от изпадането в забава на последния, подсъдимите решили да го санкционират за това като запалят ползвания от него багер.  Подсъдимите знаели точното местонахождение на строителната машина, а именно в близост до блок № 77 на ж.к.”Лазур” – гр. Бургас, откъм кръстовището, образувано от улица „К.Величков” и бул. „Демокрация”, където работници от дружеството на С. извършвали с багера изкопни работи във връзка с новострояща се жилищна сграда. В изпълнение на намисленото посегателство подсъдимите се отправили пеш към посоченото място, като преди това подсъдимият Д.Н. взел пластмасова бутилка от 500 мл., съдържаща бензин.  Около 00.35 часа на 02.02.2011 г. подсъдимите достигнали до багера, паркиран недалеч от изкопа за новостроящата се сграда. Подсъдимият Н.Н. взел от земята камък, който захвърлил към страничното стъкло на кабината на багера. Камъкът попаднал в стъклото, но последното само се напукало. Тогава подсъдимият Д.Н. се приближил и удряйки с ръка стъклото го разчупил. Веднага след това подсъдимият Н.Н. взел бутилката с бензин, покачил се върху веригата на багера и излял част от съдържанието й във вътрешността на кабината. Подсъдимият Д.Н. извадил няколко клечки кибрит. Запалил ги  и ги хвърлил през счупения прозорец в кабината.  Последвало възпламеняване на излетия в кабината бензин. Виждайки това, подсъдимите побягнали в посока бул.”Демокрация”, като по пътя подсъдимият Д.Н. изхвърлил полупразната бутилка с бензин. Огънят бързо се разпространил и обхванал цялата кабина на багера. В същото време по бул. „Демокрация” преминавал полицейски патрулен автомобил. Полицейските служители Д.П., И. *** забелязали горящата машина и отдалечаващите се от нея подсъдими. Спрели автомобила и задържали подсъдимите Д.  и Н. Нанкови.  След като установили самоличността им полицейските служители ги отвели в V РУП – Бургас. Пред служители на сектор „Криминална полиция” подсъдимите признали за извършеното от тях престъпление.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, освен обзавеждането на кабината на багера – команден пулт, седалка, тапицерия, обзорни стъкла, в резултат на палежа изгорели и всички намиращи се в кабината електронни устройства, предназначени за управление на отделните операции с кофата, както и за движението и маневрирането на багера като строителна машина. Унищожаването на кабината довело до невъзможност да се ползва багера по предназначение като строителна машина, както и да се придвижва същия на собствен ход.

Описаната фактическа обстановка в обвинителния акт се приема на основание самопризнанията на подсъдимите Д.Н. и Н.Н. и се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. От показанията на свидетелите И.М. и Д.П. се установява, че 02.02.2011г. около 00,40 часа забелязали да гори багер в к-с „Лазур” до блок 77. По същото време видели от мястото на пожара да се отдалечават подсъдимите Д.Н. и Н.Н., двамата подсъдими били спрени за проверка от полицейските служители, които установили самоличността им и ги отвели в Пето РУП – Бургас. При проверката на подсъдимите, свидетелите П. и М. констатирали, че от подсъдимия Н.Н. се носела миризма на нафта и в ръцете си държал ръкавици, които прибрал в джоба си. Свидетелите Г.М. и К.А. – полицейски служители към Пето РУП, свидетелстват, че в хода на разследването на престъплението подсъдимите Д.Н. и Н.Н. са направили пред тях самопризнания, че те са автори на палежа на багера марка „Хюндай”. Осъществили са това деяние, тъй като свидетелят Т.С. не им е заплатил извършена от тях работа. Самопризнанията на подсъдимите намират потвърждение във фактите, установени чрез протокола за оглед и приложения към него фотоалбум. Констатираното в протокола пълно унищожение на кабината на багера вследствие на пожара и намирането в близост до местопрестъплението на бутилка от минерална вода с мирис на петролен продукт, кореспондират с обясненията на двамата подсъдими, че са запалили строителната машина след като са излели в кабината й бензин,  донесен до местопрестъплението в половинлитрова пластмасова бутилка от минерална вода. Самопризнанията им кореспондират със заключението на пожаротехническата експертиза, според което огнището на пожара е в кабината на верижния багер. Механизмът на възникване на пожара и неговото развитие, описан от вещото лице също кореспондира с обясненията на подсъдимите, че са излели бензин в кабината на строителната машина, след което са го запалили с клечки кибрит. Потвърждават се и мотивите за извършване на престъплението от двамата подсъдими чрез показанията на свидетеля Т.С., който заявява, че между него и подсъдимите е имало неуредени финансови отношения, свързани със строителна дейност. Действително свидетеля С. е дължал пари на подсъдимите, но не е изпълнил задълженията си към тях поради това, че за свършената работа и на представляваното от него дружество не е било заплатено съответното възнаграждение.

Запаленото имущество е със значителна стойност според заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза и възлиза на 246 434 /двеста четиридесет и шест хиляди четиристотин тридесет и четири/ лева.

Причинените от престъплението вреди са оценени от вещото лице В.Г. на 83 100,00 лева. 

Направените самопризнания от подсъдимите, подкрепени от фактите, установени чрез изброените доказателствени средства водят да категоричния и безспорен извод, че извършители на престъплението са  подсъдимите Д.Н. и Н.Н..

 

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

От установените по делото факти съдът приема, че подсъдимите Д.Н. и Н.Н. са осъществили състава на престъплението по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на 02.02.2011 г., около 00.35 часа, в гр. Бургас, ж. к. ”Лазур”, в съучастие като съизвършители, запалили машина със значителна стойност – верижен багер марка „Хюндай”, модел „Robex 210 LC -7 А”, на стойност 246 434 /двеста четиридесет и шест хиляди четиристотин тридесет и четири/ лева, собственост на „Интерлийз” ЕАД – гр. София, представлявано от Атанас Х. Ботев – изпълнителен директор, като от деянието са последвали вреди в размер на 83 100 /осемдесет и три хиляди и сто/ лева, изразяващи се в унищожаване на комплектно оборудваната кабина на верижния багер.

Налице са обективните признаци на престъплението палеж. Подсъдимите със силно запалима течност – бензин са запалили кабината на багера, собственост на „Интерлийз” ЕАД. Запалена е строителна машина със значителна стойност. Според оценката на вещото лице стойността на верижния багер е 246 434 /двеста четиридесет и шест хиляди четиристотин тридесет и четири/ лева. Тази сума надхвърля над хиляда пъти размера на минималната работна заплата.

Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимите са съзнавали обстоятелствата от обективната страна на престъплението, а именно, че са запалили чужда строителна машина каквато е верижния багер марка „Хюндай”. Съзнавали са, че това имущество е със значителна стойност. Извършили са палежа мотивирани от желанието да отмъстят на свидетеля С. за неплатените от него суми. Следователно подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са обществено- опасните последици и целенасочено са се стремели към настъпването на тези последици, а именно да запалят чуждото имущество.

Между двамата подсъдими е съществувал общ умисъл за осъществяване на намисленото престъпление. Те са действали съвместно за причиняването на палеж на строителната машина. Подсъдимият Д.Н. е взел бутилката с бензин и я пренесъл до мястото, където бил паркиран багера. Подсъдимият Н.Н. захвърлил камък към страничното стъкло на кабината на багера, стъклото било дочупено от неговия баща – подсъдимият Д.Н., след което подсъдимият Н.Н.  излял в кабината му запалителната течност от бутилката. Подсъдимият Д.Н. запалил клечки кибрит и възпламенил, излятата от сина му силно запалителна течност – бензин. Следователно всеки от съучастниците е съзнавал, че извършва действия за постигането на общия престъпен резултат – а именно запалването на чуждо имущество. От установените факти е видно, че между подсъдимите и имало разпределение на ролите, единият от тях е излял бензина в кабината на верижната машина, а другият е възпламенил разлятата течност.

 

                   ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне на наказанието съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и определи наказанията при условията на чл.58а, ал.1 от НК.

          За извършеното от подсъдимите Д.Н. и Н.Н. престъпление по чл.330, ал. 1 от НК е предвидено наказание от една до осем години лишаване  свобода. Наказанията се определиха към минимума, предвиден в закона. При определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от подсъдимите самопризнания още в хода на досъдебното производство, чистото им съдебно минало,  младата възраст на подсъдимия Н.Н., а като отегчаващи обстоятелства прецени високата стойност на запаленото имущество, което превишава хиляда и двадесет и шест пъти минималната работна заплата, както и размера на действително причинените имуществени вреди в размер на осемдесет и три хиляди лева. Като резултат от престъплението, извършено от подсъдимите следва да се прецени и обстоятелството, че верижния багер според заключението на съдебно-техническата експертиза е станал неизползваем и е възможно да бъде ремонтиран след доставка и монтаж на комплектно оборудвана кабина. Съобразявайки се с тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с предложението на представителя на държавното обвинение и на защитата, съдът определи наказанията на двамата подсъдими под средния размер, предвиден в закона и по-близки до минимума.

Съдът счита, че за изпълнение целите на наказанието по чл. 36 от НК подсъдимият Д.Н. следва да изтърпи наказание в размер на три години лишаване от свобода, а подсъдимият Н.Н. размер на две години лишаване от свобода. Прилагайки правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК определения размер на наказанието бе намален с 1/3, като подсъдимият Д.Н. ще следва да изтърпи наказание от две години лишаване от свобода, а подсъдимият Н.Н. - една година и четири месеца лишаване от свобода.

За постигане целите на наказанието - да се превъзпитат подсъдимите към спазване на законите, да им се отнеме възможността да вършат други престъпления, както и с оглед генералната превенция наказанието да бъде предупреждение към останалите членове на обществото съдът счете, че подсъдимите следва изтърпят ефективно  наложените им наказания лишаване от свобода. Съдът прецени, че определените наказания следва да се изтърпят ефективно, воден преди всичко от генералната превенция, предвидена в чл. 36 от НК. Зачестилите случаи на палеж на чуждо имущество – преди всичко автомобили – налагат този вид престъпления да бъдат санкционирани по-строго и определените за тях наказания да се изтърпяват ефективно с цел да се въздейства възпиращо върху останалите членове на обществото. Гражданите трябва да знаят, че подобен вид престъпления ще бъдат наказвани строго и безкомпромисно. Това е необходимо и заради естеството на престъплението палеж, което е поставено в глава Единадесета в НК – Общоопасни престъпления и е първото престъпление в раздел „Престъпления извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства”. Палежът е престъпление с висока степен на обществена опасност, тъй като то създава потенциална опасност причиненият от извършителите пожар да се разпростре върху други имоти и да доведе до унищожаване на имущество, значително по количество и стойност. Пожарът може да бъде заплаха за живота и здравето на невинни хора. За да определи ефективното изтърпяване на наказанието, съдът съобрази и мотивите, заради които е извършено това престъпление, а именно извършено като акт на отмъщение срещу свидетеля С.. Отегчаващо отговорността обстоятелство е и фактът, че подсъдимите при извършване на престъплението са били под въздействието на алкохол.

За подсъдимият Д.Н. съдът определи по-високо по размер на наказанието, тъй като същият е баща на втория подсъдим по делото. Вместо да дава пример на сина си, спорните отношения между гражданите да се уреждат по съответния правов ред, той е въвлякъл сина си в извършване на тежко умишлено престъпление, от което са последвали значителни имуществени вреди.

Съдът определи на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, тъй като двамата подсъдими се осъждат за първи път за умишлено престъпление и размерът на наказанието е под пет години лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи и на двамата подсъдими първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.   

С присъдата съдът се произнесе и по веществените доказателства по делото, като на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК отне в полза на държавата вещественото доказателство – 1 бр. пластмасова бутилка от минерална вода 0,500 мл. Тази вещ е послужила при извършването на умишленото престъпление и следва да бъде отнета съгласно посочената разпоредба на НК. Постанови вещта да бъде унищожена след влизане на присъдата в сила, тъй като същата е без стойност.

         Съдът осъди подсъдимите Д.Н.Н. и Н.Д.Н. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплатят в полза на Държавата по сметка на Районен съд Бургас направените по делото разноски общо в размер на 131,60 лева за изготвени съдебно-технически експертизи и фотоалбум, като всеки от подсъдимите да заплати сумата от по 65,80 /шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки/.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Верно с оригинала! П.М.