Р Е
Ш Е Н И Е № 586
19.07.2018г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският
административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ангелина Латунова, изслуша
докладваното от съдията Костова Грозева адм.д. №435 по описа на съда за 2018г.
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
83, ал.6 от Закон за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Д.Д.К. *** против отказ с рег. №254р-8092/21.03.2018г.,
издаден от Началник РУ - Димитровград , с който на основание чл.83, ал.5, във
връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, било отказано на жалбоподателя подновяване
на срока на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.
В жалбата се твърди, че
оспореният акт бил неправилен, незаконосъобразен, постановен при нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила.
Посочва се, че на 19.12.2003г. на оспорващия било издадено разрешение за
придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие от РУ –
Димитровград, като при издаването му административният орган приел, че били
налице основанията за това. Жалбоподателят сочи, че през целия период на
притежаване на оръжие спазвал закона и нямал нарушения. Заявява, че с
подаденото заявление за подновяване на срока не били променени първоначално
заявените обстоятелства, като били посочени и нови характеристики, като
наличието на домови кражби и други посегателства в
дома му, които обосновавали необходимостта от притежаването на оръжие на
законово основание. Счита, че административният орган не посочвал какво в
обстоятелствата било променено, за да се направи извод за липса на основания за
подновяване на срока на разрешението. Мотиви в тази насока не били изложени в
отказа. Не било посочено и кои от изброените в атакувания акт разпоредби
определяли заявителя като рисков носител на оръжие, липсвали изброени
обстоятелства в тази насока. Счита се, че отказът бил постановен избирателно и
немотивирано, което представлявало съществено процесуално нарушение.
Ответникът по жалбата –
Началник на РУ на МВР Димитровград, не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково,
след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2018г. Д.К. подал
до Началника на РУ – Димитровград Заявление с вх.№354-321/12.01.2018г. (л.19) за
продължаване срока на разрешение за носене и употреба на оръжие за самоохрана. Към заявлението приложил следните документи - декларация
по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ за адреса на съхранение на оръжието и
боеприпасите за него, Свидетелство за съдимост, Удостоверение от Районна
прокуратура – Димитровград, Карта за предварителен медицински преглед, както и
Разрешение №13/19.01.2013г., издадено от РУП – Димитровград за съхранение на огнестрелно
оръжие и боеприпаси. Представено било и Разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие рег.№1077, серия. (л.25).
Видно от Справка
рег.№254р-2062/19.01.2018г. (л.12) относно искане за подновяване на разрешение
за съхранение и носене на бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси, Д.К. бил
осъждан за престъпление по чл.148, ал.1, т.3 от НК, като се сочи, че същото
лице не е било обект на оперативен интерес от страна на група „Противодействие
на криминалната престъпност“ към сектор „Криминална полиция“.
С Констативен протокол за
извършване на проверка на физическо лице (л.15), на 23.01.2018г. било
установено, че разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие на Д.К.
се намирало в „КОС“ при РУ – Димитровград, както и че касата за съхранение на бойното огнестрелно
оръжие и боеприпаси била метална и неподвижно закрепена за стена в къщата на
заявителя и била със секретно заключване.
В Докладна записка с
рег.№254р-2398/23.01.2018г. (л.14) на полицейски инспектор (ПИ) Е.Г.било посочено,
че жалбоподателят Д.К. се ползвал с добро име и авторитет сред съседите на
адреса, на който живеел, като с поведението си не нарушавал спокойствието им,
не се движил в компания на криминално проявени лица. Посочено било и наличието
в къщата на К. на установената с цитирания по-горе констативен протокол,
метална каса закрепена неподвижно за стена. След проверка било установено и, че
лицето нямало незаплатени глоби по ЗДвП, както и мерки по Закона за защита от
домашно насилие, не били констатирани и нарушения на обществения ред от страна
н Д.К..
В Докладна записка с
рег.№254р-2539/24.01.2018г. (л.11), мл.ПИ Ж.Т.обективирал
предложение до Началника на РУ – Димитровград за писмено уведомяване на Д. К.
за констатирани несъответствия по чл.82, ал.2 от ЗОББВПИ, като в 30-днвен срок
от получаване на писмото да му бъдела дадена допълнителна възможност да се
мотивира по-обстойно относно това дали към момента на подаване на документите
за подновяване на срока на разрешителното възниквала реална заплаха за живота и
здравето му, дали имало жалби в тази насока и реално кое налагало носенето и
употребата на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
С писмо с
рег.№254р-715/31.01.20187г. (л.10) Д.К.
бил уведомен за предстоящ отказ за подновяване на разрешението за носене,
съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие
и боеприпаси, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновавала искането, като му бил даден 30-дневен срок да изложи в писмен вид
мотивите относно подновяването на разрешението. Писмото било получено от
адресата на 05.02.2018г.
На 07.03.2018г. Д.К.
представил писмени мотиви с вх.№254-1382/07.03.2018г. (л.9) до Началника на РУ
– Димитровград, в които посочил, че искал да бъде в безопасност. От дома му
били откраднати 4 велосипеда и кантар, като три от тях след това открил в
гората, а единият бил открит от полицията. Посочил също, че къщата, в която
живеел, била близнак и понякога се чувало тропане и наличие на присъствие,
освен това когато синът му бил на 15г. някой хвърлил в двора на къщата взривно
устройство. Описал фактическа обстановка, според която често пътувал с колело
до гр. Хасково и два пъти бил преследван от леки автомобили. Заявил, че искал
да притежава оръжие с превантивна цел.
Със Становище с
рег.№254р-7460/14.03.2018г. (л.8), мл. ПИ Ж. Т., служба „КОС“ в РУ – Димитровград,
предложил на Началник на РУ – Димитровград да не се приема възражението на Д.К.
за основателно и да не се подновява разрешението за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси и да бъде издаден
отказ на основание чл.85, ал.5, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
С Отказ с рег. №354р-8092
от 21.03.2018г., Началникът на РУ - Димитровград, на основание чл.83, ал.5, във
връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ отказал на жалбоподателя подновяване на
разрешението за носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси. Отказът бил връчен на лицето на 30.03.2018г.
Жалбата е подадена на 12.04.2018г.,
чрез РУ на МВР Димитровград, видно от датата на пощенския плик, с който жалбата
е пратена до административния орган.
По делото съдът изиска и се
представи заверено копие на административната преписка относно заявление на Д.К.
за издаване на Разрешение №13/18.01.2013г. От същата се установява, че на 19.12.2012г.
К. подал Заявление с вх.№ЯД10443/19.12.2012г. за подновяване разрешението за
носене и съхранение на бойно огнестрелно оръжие „Кареен
кал 9х19 №97-УО-1041“ и 45 бр. патрони за него, закупен за самоотбрана като
физическо лице. В мотивите К. в заявлението си посочил, че същото му било необходимо
за опазване живота и здравето на личността по време на изпълнение на служебните
му задължения към Община Димитровград, както и за охрана на дома и семейството
му, тъй като живеел в периферията на града, където инцидентите не били
изключение. Към заявлението приложил удостоверение за годност на оръжие,
Медицинско удостоверение от Център за психично здраве - гр.Хасково, Карта за
предварителен медицински преглед, служебна бележка от Окръжен следствен отдел
при Окръжна прокуратура – Хасково, свидетелство за съдимост, Дипломи за
завършено образование, Трудов договор с Община Димитровград за длъжността
„работник – копач изкопи и канали“, Декларация за съхранение на оръжие,
уникална маркировка и завършено образование. С преписката се представят и
заверени копия на докладните записки по движението ѝ във връзка с
подновяване на разрешението, както и заверен препис на Разрешение
№13/18.01.2013г. на Началника на РУ – Димитровград, издадено на Д.К. за съхранение
на огнестрелно оръжие и боеприпаси в метална каса, по смисъла на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта – жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ, от
активно легитимираното лице, срещу годен за съдебно обжалване акт, пред местно
компетентния административен съд, поради което се явява допустима. Не се
установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне без
разглеждане на оспорването.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съдът дължи служебно да проконтролира валидността и
законосъобразността на процесния отказ на всички
основания по чл.146 от АПК.
Относно валидността на процесното
решение, съдът установява, че не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.
Съгласно чл.76, ал.1 от специалния закона „За получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях български граждани, ….. подават заявление по образец до
директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен
адрес, съответно по адрес на съхранение.“. Процесното
заявление за издаване на такова разрешение /по образец, Приложение №10/ е
именно по чл.76, ал.1 от закона, като е подадено до Началника на РУ при ОДМР Хасково,
РУ-Димитровград, в района на което е и постоянният адрес на жалбоподателя. Процесният отказ е издаден именно от Началника на РУ-Димитровград,
поради което и административния акт се явява валиден.
Съдът не намира данни по преписката, които да сочат
на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на особеното
административно производство, процесният акт е
издаден в задължителната писмена форма, съдържа всички реквизити по чл.59 от АПК, както и съответна, и подробна фактическа мотивировка, на която е дадена правна
такава.
Ето защо не са налице основанията и по чл.146,
т.2-3 от АПК.
Съдът намира, че не са налице основанията и по
чл.146, т.4-5 от АПК.
За да постанови процесният
отказ, ответникът приема, че пред него не се доказва от заявителя нуждата от
подновяване на срока на издаденото му предходно разрешение за носене,
съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. В своето
решение за отказ административният орган подробно сочи в хронологичен ред
развитието на процеса по издадени предходни разрешителни за носене, съхранение
и употреба на огнестрелно оръжие, като приема, че визираното конкретно
основание от К. за продължаване валидността на действие на предходно издаденото
му такова – за самоохрана, не е доказана от
заявителя, тъй като той не сочи обстоятелства, които да обосновават по несъмнен
начин нуждата от това подновяван, а от друга страна приема, че визираните
обстоятелства, не предпоставят възникване на
релевантна нужда от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Това е така,
защото нямало породена конкретна реална или потенциална заплаха за заявителя.
Само факта на нужда от носене на ОО за самоохрана се
възприема от органа за недостатъчен за подновяване на разрешителното за носене,
съхранение и употреба на ОО и ББ. В мотивите на решението се визира, че към
дата на същото в РУ Димитровград няма регистрирани заплахи и обстоятелства,
които да се възприемат за застрашаващи живота и здравето на заявителя, а
изложените допълнителни доводи в заявлението на К.,също не се възприемат за
обосноваващи нуждата от подновяване срока на разрешителното за носене,
съхранение и употреба на ОО и ББ.
Няма спор,
че жалбоподателят към дата на процесното заявление
доказва, че е имал издадени предходни разрешителни за носене, съхранение и
употреба на ОО /още от 2003г./, като последно такова му е издадено през м.
декември 2012г., за срок от 5 години.
Съдът
установява, че между съдържащите се в заявлението от 2012г. и процесното такова за подновяване срока на разрешителното
обстоятелства, чрез които се обуславя нуждата от това по отношение на Д.К., не
се съдържа голяма разлика. Въпреки това правилно ответникът сочи, че към всеки
конкретен момент заявлението за издаване на такова разрешително /съотв. за подновяване срока на такова/ подлежи на
самостоятелна преценка от страна на материално компетентния орган, като именно
задължение на заявителя е да обоснове основателността на своето искане. Това е
така, защото с разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ, законодателят обвързва компетентния административен
орган при издаване /подновяване/ на разрешението за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие с наличието на две предпоставки. Първата е
заявителят да има основателна причина за разрешения за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, т.е. да е налице факт или
обстоятелство, които да са достатъчно основателни. Втората необходима
предпоставка е тази причина по несъмнен начин да обосновава издаването на
разрешение, т.е. посочената от молителя причина трябва по сигурен и не оставящ
съмнения начин да обосновава издаването на разрешение. Това и налага изтъкваната /изтъкваните/ от
заявителя причина /и/ за издаване на разрешението да е /са/ подкрепена/и с
убедителни доказателства. Освен това представянето на изискуемите документи по
чл.76, ал. 3, 4 и 7 и чл. 77, ал. 1 от ЗОБВВПИ не обуславя непременно извод за доказаност на основателна причина за издаване на разрешение.
Съгласно чл. 76, ал.1
и ал.3 от ЗОБВВПИ
– към която норма се препраща и с чл. 83, ал.1 от закона за случаите на
подновяване на издадено разрешение – за издаване на разрешенията за придобиване
на огнестрелни оръжия и боеприпаси лицата подават заявление по образец до
съответния компетентен орган, в което посочват основателна причина за издаване
на разрешението. Цитираният текст възлага в тежест на заявителя ясното и точно
обосноваване на тази причина. В подаденото заявление жалбоподателят навежда
като причина, поради които иска подновяването на разрешението си,
необходимостта от самоотбрана. В допълнително изисканата от органа мотивировка
на причините за подновяване на разрешителното, К. сочи някакви обстоятелства,
които конкретно се свързват с извършване на четири кражби от двора на К. на
велосипеди /впоследствие намерени лично от него/, чуването на шумове от другата
къща-близнак, подхвърлено взривно вещество в двора на дома му преди 9-10г.,
както и желанието на К. *** за да гостува на сина си, с цел независимост от
автобусния превоз.
Първоначално изложения
от жалбоподателя факт „за самоохрана“, както и доразвитите,
и добавени от него в т.нар. "Мотиви" от 07.03.20418г.
обстоятелства, подлежат на преценка от органа. Извършена на същите такава от
Началника на РУ- Димитровград и възприетия от органа извод, че не обосновават в
пълна степен нуждата от подновяване на разрешителното, съдът намира за изцяло правилна
в конкретния случай. Това е така, защото действително всички изтъквани
обстоятелства, причини и съмнения за посегателства върху живота на г-н К., чрез
които той обосновава нуждата си от
подновяване на разрешителното, не само, че не установяват по безспорен и
убедителен начин необходимост от самоотбрана, но и не доказват основателна
причина за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Всички „доводи“, чрез които заявителя обосновава нуждата си от носене на
ОО, като средство за самоохрана, по същество си представляват
неговото субективно усещане за наличие на опасност за живота му, които обаче
той не подкрепя нито с конкретни обективни данни, нито с доказателства за тях. Правилно
е, че само на база на такива твърдения, не е възможно компетентният орган да приема
за доказано обстоятелството, че по отношение на заявителя е налице заплаха на
неговия живот, здраве или имущество, което да обосновава и предпоставя
необходимостта от ползване на оръжие за самоотбрана. Това се вижда и от данните
за извършени по заявлението проверки в РУ – Димитровград, чрез които се
установява, че към г-н К. не са отправени, нито са получавани данни за заплаха
за живота и здравето му.
Съхранението,
носенето и използването на късоцевно огнестрелно
оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в частност
лични, поради което в действащото законодателството се установява разрешителен
режим, изискващ за всеки конкретен случай да се доказва по несъмнен начин
нуждата от използването на тази крайна мярка. Доказателствената
тежест в производството по издаване /подновявяне/ на
разрешение за огнестрелно оръжие е възложена на заявителя. Нито по
административната преписка, нито в настоящото съдебно производство се доказва
наличие на реално съществуваща заплаха за живота и/или здравето на
жалбоподателя.
Отсъствието на
основателна причина обуславя постановяване на отказ да се издаде /поднови/ разрешението,
без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона – чл. 58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ. В случая при недоказано наличие на реална необходимост
от носене и употреба на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, оспореният Отказ
се явява постановен в съответствие с материално-правните разпоредби на закона и
в съответствие с преследваната от него
цел. Ето защо подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Д.К. ***, против Отказ за издаване на разрешение
за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 30 см. и боеприпаси за него, рег.№ 254р-8092/21.03.2018
г. на Началника на Районно управление – Димитровград при ОДМВР – Хасково.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: