№……….
Гр.Варна………………2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Първи тричленен състав, в публично
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесети първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА
ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1957 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.Т.Н., подадена чрез адв.С. против
Решение №347/14.07.21г. по НАХД № 1243/2021г. на ВРС, ХХVIII състав, с което е потвърден електронен
фиш серия К № 4552536 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 600лв. Касаторът
твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено
процесуално нарушение-липса на мотиви, вследствие несъбран, както и събран, но
необсъден доказателствен материал, който е и непълен. Твърди, че ВРС не е
изпълнил задълженията си по чл.163 ал.3 АПК, въпреки своевременно направените
доказателствени искания и възражения по чл.35 АПК. Твърди, че в обжалваното
решение не се открива нито един коментар на представените от жалбоподателя
доказателства, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди,
че съдът дължи произнасяне по всички наведени от жалбоподателя доводи за
неправилност на обжалвания акт, както и произнасяне кои от представените
писмени доказателства кредитира и кои не и мотивите за това. Счита решението за
нищожно, тъй като някои от изводите на съда са житейски нелогични, като изобщо
не се е мотивирал по основните му доводи- неправилно използване на технически
негодно за целта АТСС от лице, което не разполага с необходимите познания за
това. Твърди, че нелогични са изводите на ВРС относно годността на техническото
средство, като именно от БИМ то е счетено за годно в условията на преминаването
му към посочената версия на софтуера и хардуера. Видно от доказателствата
производителя сам е открил и подобрил /отстранил грешки в работата на уреда за
измерване, преминавайки от версия 1.07 към версия 1.08 и 2.01. Използваното от
АНО устройство не позволява устройството да прави измервания на повече от две
пътни ленти, поради което не разполага с техническа възможност да бъде
използвано в посочения участък от пътя на бул.“Васил Левски“ и произведените от
него метаданни не представляват годен доказателствен материал. Особено
показателно е изявлението на производителя, че не е възможно да бъдат
преодолени законите на физиката, според които лазерният лъч бива разпръскван от
водните частици при дъжд и мъгла, което води до неточни измервания на скорост с
така използваната технология. Твърди, че събраните доказателства сочат на това,
че на процесната дата устройството е използвано, като е било монтирано
неправилно, на височина по-ниска от изискуемата от производителя, при налични
влошени климатични условия безспорно влияещи на работата на устройството-дъжд и
мъгла, от лице, за което не са събрани доказателства, че притежава необходимата
компетентност – потребител/оператор според инструкциите, като устройството не
разполага с необходимата техническа възможност да извършва измервания в повече
от две ленти на пътното платно. Непроизнасянето от съда по възраженията и
доказателствата води до извод за вероятна предварителна нагласа на съда, че
издаденият ЕФ е правилен, което го лишава от правото му на защита. Твърди, че
съдът не е отчел и че от АНО не са представени изисканите от съда допълнителни
доказателства, които счита, че са от съществено значение за изясняване на
фактическата обстановка при установяване на нарушението. Това е довело до
неправилно и немотивирано решение и нарушаване на правилата за равнопоставеност
на страните в съдебните спорове. Непредставеното от АНО доказателство-
Ръководство за работа със СПУКС за потребителя/оператора съдържа указания и
изрични законови изисквания за съдържанието на произведените от устройството
метаданни, а именно регистрационния номер на МПС. Непредставянето на това
доказателства е довело до невъзможност да бъде установена фактическата
обстановка, което води до неправилност на решението. В случая се констатира, че
на четирите представени снимки по делото липсват данни за разстояние, скорост,
а на петата е посочено разстояние 58м., скорост 71 км/ч, но липсва информация
по отношение на кой автомобил от двата се отнася. Липсата на данни относно
регистрационния номер на МПС, предвид и разпоредбата на чл.189 ал.15 ЗДвП, е
било достатъчно основание да бъде отменен издадения ЕФ. Моли да бъде отменено
решението на ВРС, както и издаденият електронен фиш и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът по делото ОД на МВР-Врана, чрез
процесуалния си представител ю.к.Л.-А., в писмена молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено
в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на М.Т.Н. против електронен фиш серия К № 4552536 на ОД на МВР
Варна, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 600лв.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа
страна, че на 27.12.20г. в
20.06ч., автомобил „********” с рег. *********, собственост на М.Н.,*** в
посока бул. „Кн.Борис І“, до пътен възел с ул.“Мир“, със скорост от 93 км.ч.
при разрешена за населеното място 50 км.ч. За това бил издаден процесният
електронен фиш. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо
средство- мобилна система за видеоконтрол. Сезираният със
спора съд е приел в мотивите си, че издаденият електронен фиш е съставен при
спазване на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, съдържа необходимите реквизити, а
от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че наказаното лице
като водач на МПС е управлявало превозното средство с превишена скорост, т.е. в
случая е осъществен състава на визираното нарушение, нарушението е констатирано
с техническо средство, което е било одобрено и изправно, при издаването на ЕФ е
отчетена и допустимата грешка, правилно е определен размера на наложеното
наказание, като възраженията на жалбоподателя са обсъдени и приети за
неоснователни. Приел е за установено от доказателствата, че АТСС е одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор,
удостоверено с приложените към АНП Протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Именно институтът по метрология е компетентен да се произнесе дали средството е
годно за използване. Приел и че това, че лицето, което издало ЕФ не било
преминало курс на обучение, не е основание да не се ценят измерванията на
техническото средство. Използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го полицейски
служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното
място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната
смяна и номерата на първия и последния запис. На кадрите от снимковия материал,
снет от записания клип, се наблюдава ясно номерът на автомобила, визиран в
електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на
сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС, тъй като заснемането е осъществено при приближаващ
трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя. ВРС е
приел и че без значение е дали
техническото средство е обхващало само две от трите налични ленти. Позовал се е
на презупцията по чл.189, ал.15 от ЗДвП, съгласно която снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно наказателния процес. Приел е, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на ЕФ, като независимо от версията на
софтуера и от метеорологичните условия, ясно се вижда номерът на автомобила и
отчетената скорост, което в съвкупност с протокола за използване на АТС от
27.12.20г. доказва нарушението по безспорен начин.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Решението на ВРС е правилно.
С издадения електронен фиш
серия К № 4552536 на Н. е
наложена глоба в размер на 600 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП за това, че на 27.12.2020
г. в 20.06ч. по бул.“Левски“ в посока бул.“Княз Борис I“, до пътен възел с ул.“Мир“ при ограничение
на скоростта за населено място 50 км./ч. управлявал собствения си автомобил с
рег.№ ******* със скорост от 93км/ч, като нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. превишение от 43 км./ч.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба,
като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
Правилни са изводите на ВРС, че Н. е извършил
вмененото нарушение, което се установява по безспорен начин от събраните
доказателства. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена
санкционната разпоредба и определен размера на наложеното наказание. При
спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и анализирал
необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на
фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формирал крайния си правен
извод за потвърждаване на обжалвания пред него ЕФ. Настоящият състав счита, че
така направеният извод съответства на събраните по делото доказателства.
След изменението на чл.189 ал.4 ЗДвП/ДВ бр.19/2015г./
и приетата въз основа на него Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ,
бр.36/19.05.2015г., електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП може
да бъде издаван винаги когато нарушението е установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство, при условие че са изпълнени изискванията,
предвидени в посочения подзаконов нормативен акт. Записите от мобилните
технически средства са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да
се преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства. В случая от
събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява
годността на мобилната система за видеоконтрол, мястото, на което е извършван
контрола, като за използването на автоматизирано техническо средство или
система е съставен и протокола, съгласно чл.10 от наредбата. Спазени са
изискванията на наредбата.
ВРС е обсъдил и възраженията на касатора, като
изводите му се споделят от настоящата инстанция.
Настоящата инстанция намира, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от наредбата-контролът да се осъществява с АТСС,
пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип
и вписани в регистъра на Българския институт по метрология, което е
удостоверено с представените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол от проверка №82-С-ИСИС/29.10.2020г. Редът за одобряване на
типа за средства за измерване е уреден в чл.29 и сл. от Закона за измерванията
и в случая АТСС, с която е измерена скоростта е именно такова одобрено средство
за измерване. Извършването на подобрения на този тип средство за измерване не
може да компрометира показанията му, след като същото е било проверено по
съответния ред. Изрично в протокола за проверка е посочено, че при проверката е
установено съответствие с одобрения тип. Предвид горното твърденията на
касатора относно годността на АТСС са неоснователни, както правилно и
законосъобразно е приел и ВРС.
За използването на АТСС за датата на извършване на
нарушението е съставен надлежно протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г., който съдържа дата, време на работа, контролиран участък, посока
на движение на контролираните МПС, посока на задействане- приближаващ, ограничение
на скоростта, номер на първо и последно
статично изображение от АТСС. Протоколът е съпроводен със снимка на
разположението на уреда, съгласно ал.3 на чл.10 от наредбата. Не се установи
неправилно монтиране или използване на уреда.
Служителите –оператори на СПУКС от типа на уреда за контрол, с който е
установено нарушението по оспорения ЕФ, са определени в заповед №
3653-5519/01.09.2020г., като сред тях е и операторът съставил протокола по
чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Протоколът е официален
документ, изготвен от длъжностно лице в кръга на правомощията му по установения
реди форма и се ползва с доказателствена сила за отразените в него факти.
Съгласно чл.15 ал.1 от Организационно-технологичните
правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“
данните от заснетите нарушения автоматично се визуализират в АИС „АНД“ и
съдържат информация съгласно т.5 от Ръководство за работа със СПУКС от
потребителите /оператори/ по следните показатели- пореден номер, дата/час;
ОДМВР; камера, БГ регистрация, рег.№, ЕГН/ЛНЧ на собственика на МПС, статус,
документ №, 5 бр. снимки, а съгласно ал.2 на една от цифровите снимки се
съдържат метаданните, характеризиращи нарушението/GPS координати, посока на движение „от-към“, дата и час на нарушението,
установената скорост на движение на МПС с техническото средство и др./ и
въведените от оператора в устройството и чрез работните станции за отдалечен
достъп данни характеризиращи местонахождението. Видно от правилата само една от
снимките/пет последователни/ съдържа
метаданните, характеризиращи нарушението, тази, направена при самото измерване
на скорост. Същото е отразено и в ръководството на потребителя. Следователно
само една от снимките съдържа данните характеризиращи нарушението, а
твърденията на касатора за нарушение на правилата, поради това, че останалите 4
снимки не съдържат данни за скоростта, разстоянието и др. са неоснователни.
Видно от приложената снимка към ЕФ, същата съдържа всички данни,
характеризиращи нарушението и изискуеми към съдържанието на ЕФ съгласно чл.189
ал.4 ЗДвП.
Неоснователни са твърденията и че уредът е бил негоден
поради климатичните условия- дъжд, мъгла. Касаторът твърди, че съгласно
представената информация от производителя са правени тестове за работа на
устройството при влошени климатични условия, които показват вероятна
ефективност на устройството в рамките на разстояния до 70-75м., т.е. както е и
в случая – нарушението е заснето от 76м. разстояние, т.е. в цитирания от
производителя диапазон за ефективност на работа на уреда.
Нарушението е безспорно установено и доказано от
доказателствата по делото.
С оглед
гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен, и като го е потвърдил ВРС е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да
се остави в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН
вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав
на Административен съд –
Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №347/14.07.21г. по НАХД № 20213110201243/2021г. на ВРС, ХХVІІІ
състав.
ОСЪЖДА М.Т.Н., ЕГН ********** да заплати
на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.