Присъда по дело №1923/2008 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД №1923/2008 г.:

Обвинението е против подсъдимия С.К.Т. *** за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 21.06.2008 г. в гр. П. е унищожил противозаконно чужда движима вещ – предно панорамно стъкло на лек автомобил „О. А.” с ДК №, собственост на А.С.И. ***, като с това си деяние му е причинил вреда в размер на 165 лв.

В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен по предявеното му обвинение.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Подсъдимят С.Т. към датата на инкримираното деяние се е намирал в процес на развод със съпругата си М. Т.. Същата от 2007 г. го напуснала и заживява при родителите си. На 21.06.2008 г. сутринта Т. позвънява на мобилния телефон на брат си свидетеля А.И., като му казла, че се намира на гости при неговата приятелка, и подсъдимият Т. е отвън и я следи. Отправила молба към брат си „да дойде и да я съпроводи до жилището на родителите им”. Свидетелят И. се качил на личния си лек автомобил „О.А.” с ДК№ . и тръгнал към сестра си. От кв.”М.” в гр.П., двамата потеглили към ул."Б.", като по пътя зад тях с лек автомобил „А. Р.” се движил подсъдимият Т.. Същият влезнал в словесни пререкания със свидетеля И.. Осъзнавайки, че не може да осъществи контакт със съпругата си подсъдимият Т. обърнал автомолила си и тръгнал по ул."Ст.Караджа", посока училище „К. О.”. Непосредствено след него тръгнал и свидетеля И., като целта му била да запише номера на автомобила, с който се движел Т.. Виждайки, че И. се движи след него, Т. спрял автомобила си внезапно до гараж за ремонт на ауспуси. Слязал от колата, насочил се към гаража, взел метална тръба, след което тръгнал към автомобила на И. и счупил предното панорамно стъкло на Опела. По време на интервенцията св.И. е бил вътре в колата си, която е била в покой на място. Уплашен от действията на Т., свидетелят И. тръгнал и заобиколил автомобила на Т., като спрял пред неговия автомобил. През това време подсъдимият Т. се качил на автомобила си и през разделителния затревен остров, обърнал колата и потеглил рязко. На момента пострадалият И. сигнализирал на тел.166 за инцидента и тръгнал отново след автомобила на подсъдимия Т., но не успял да го настигне.

На място в последствие е пристигнала дежурна група от РПУ П., която извършила оглед на лек автомобил „О.А.” с ДК №.. Средството, послужило за извършване на престъпното деяние – метална водопроводна тръба била предадена от свидетеля И. с протокол за доброволно предаване.

Видно от заключението на оценъчната експертиза, която съдът кредитира като компетентно пълно изготвена, стойността на нанесената на свидетеля И. щета е 165 лева, по пазарни цени към датата на извършване на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М.М., Н.Т., А.И., проведените по реда на чл.143 от НПК очни ставки между подсъдимия С.Т. и свидетеля А.И. и между свидетелите И. и Н.Т., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

Обстоятелствата относно мястото, времето, удара, вида и начина на причиняване щета, върху автомобила на свидетеля И. от подсъдимия Т., не са спорни по делото и се установяват от показанията на всички разпитани по делото свидетели и заключението на оценъчната експертиза.

Основното важно възражение на защитата на подсъдимия, имащо водеща роля за изясняване на главния факт от предмета на обвинението е, че подсъдимият Т. е извършил деянието при условията на неизбежна отбрана. Това възражение съдът приема за неоснователно и не отговарящо на обективната истина. 

Относно това обстоятелство в процеса на делото се оформиха две групи от доказателства, възпроизведени чрез устни доказателствени средства – от една страна показанията на свидетеля Н.Т. и обясненията на подсъдимия и свидетелите И. и М. от другата страна, дали показания в подкрепа на обвинението.

Подсъдимият дава обяснения, че когато свидетелят И. тръгнал с автомобила си след автомобила управляван от него, последният изгаснал и се наложило подсъдимия да спре пред гараж за поправка на ауспуси, собственост на свидетеля М.. В същото време свидетелят И. бил спрял управлявания от него автомобил на около 15 м от тях. Подсъдимият обаче слязъл от автомобила си и взел една водопроводна тръба, която намерил в близост до гаража, като в това време неговия син  - свидетелят Н.Т. също бил слязъл от автомобила и стоял до него. В този момент свидетелят И. потеглили с автомобила си към тях, подсъдимият бутнал сина си на тротоара замахнал с тръбата и ударил предното стъкло на автомобила на свидетеля И..

Доста неубедително, относно тезата за неизбежна отбрана, звучат обясненията на подсъдимия за това, че със свидетеля И. преди това не е имал никакви конфликти и през цялото време на инцидента И. не бил слизал от колата, но Т. взел желязната тръба, за да се защити в случай, че свидетелят И. слезе от колата. Лишени от житейска логика са и обясненията, че в защита на себе си и детето си от връхлитащия автомобил на свидетеля И., той замахнал с тръбата, когато автомобила бил на разстояние от него от около два-три метра.

Така както депозира обясненията си, може да се стигне до извода, че замахвайки с тръбата е чакал автомобила да се приближи и стъклото на последния само е влязло в съприкосновение с металната тръба.

Тези обяснения са израз на защитната позиция на подсъдимия. Но като източник на доказателства съдът не им дава вяра, тъй като са нелогични, вътрешно противоречиви и се разминават с показанията на свидетеля И. и отчасти с показанията на свидетеля Н.Т..

Напълно нормално и обяснимо е с показанията си свидетелят Н.Т., син на подсъдимия, да се стреми да подкрепи обясненията на баща си.

Но въпреки това с показанията си свидетелят Н.Т. опровергава защитната теза, че подсъдимият е реагирал в състояние на неизбежна отбрана.

Същият в първоначалните си показания заявява: „Тате спря пред един гараж, слезна от колата и взе една тръба. Тръбата я взе, като слезнах извън колата. Тате стоеше до мен, колата изведнъж тръгна, той се уплаши, тръгна към колата и удари стъклото.”.

Убедеността на съда, че действията на подсъдимия за унищожаване на стъклото на автомобила на свидетеля И. са били умишлени и целенасочени, се затвърждава от показанията на свидетеля Н.Т., дадени при проведената между него и свидетеля  А.И. очна ставка.

Свидетелят даде показания, че свидетелят И., негов вуйчо, спрял с колата си на около 5 метра от тях. Тогава подсъдимият пръв отишъл при колата на вуйчо му, а той отишъл след него. Едва тогава свидетелят И. потеглили с автомобила си и подсъдимият избутал сина си на тротоара.

По този начин свидетелят Н.Т. в голяма степен подкрепя показанията на свидетеля И.. Последният дава показания, които поддържа и при проведените с подсъдимия и със свидетеля Н.Т. очни ставки, че когато подсъдимият ударил предното панорамно стъкло, неговият автомобил бил в статично състояние. Едва когато подсъдимият минал отстрани на автомобила и замахнал да удари по предното странично стъкло И. потеглили и спрял отново пред автомобила на подсъдимия.

Съдът дава вяра на тези показания, тъй като същите са последователни, ясни, точни и с оглед времето и мястото на възприятие се подкрепят от показанията на свидетеля М. и от показанията на свидетеля Н.Т. .

Макар и да не е станал свидетел на целия инцидент свидетелят М., чиито показания съдът кредитира, като на очевидец, независим и непредубеден свидетел, обяснява, че чул спиране на автомобил. С периферно си зрение видял човек, който слиза от колата и взема нещо. След това чул шум, като от удар. Тогава М. излязъл от гаража си и видял подсъдимия да оставя метална тръба. Колата на свидетеля И. била на около 7-8 м от автомобила на подсъдимия.. Свидетелят Н.Т. в това време стоял до неговия гараж и плачел викайки към баща си „Татко недей, недей.” Тогава свидетелят И. потеглил с автомобила си отново спрял пред колата на подсъдимия.

При тези данни съдът стигна до категоричния извод, че подсъдимият още при спирането на управлявания от него автомобил е имал нагласата за саморазправа. Това сочат действията му, че със слизането от автомобила е взел намерената на земята метална тръба, насочил право към автомобила на свидетеля И. и със силен удар е счупил предното панорамно стъкло на автомобила на последния. При тези си действия подсъдимият не бил предизвикан от действия от свидетеля И., които Т. да е възприел като нападение. Поради това съдът счита, че при извършване на деянието подсъдимият не е действал при условия на неизбежна отбрана.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият С.К.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК, като на на 21.06.2008 г. в гр. П. е унищожил противозаконно чужда движима вещ – предно панорамно стъкло на лек автомобил „О. А.” с ДК №., собственост на А.С.И. ***, като с това си деяние му е причинил вреда в размер на 165 лв.

Възражението на защитника на подсъдимия, че с оглед ниската стойност на предмета на деянието следва да се квалифицира в смисъла на чл.216, ал.4 от НК, като маловажен случай съдът счита за неоснователно.

В този ред на мисли, съдът взе предвид определението за маловажен случай посочено в чл.93, т.9 от НК.

Вярно е, че стойността на предмета на престъплението е ниска,  под минимума на три минимални работни заплати, но за да се определи дали унищожаването е маловажен случай, трябва да преценяват не само стойността на причинените от деянието щети, като незначителност на вредните последици, които следва да се отбележи не са възстановени, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В тази връзка с оглед начина на извършване, чрез демонстративно агресивно поведение на дееца на обществено място, мотивирано от възможност за отмъщение към неговата бивша съпруга и защитилия я неин брат – свидетеля И., както и грубото незачитане на обществения ред и личната собственост, съдът прие, че престъплението не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и не може да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла на чл.216, ал.4 от НК. Освен това следва да се отчете и сравнително високата обществената опасност на дееца. Същият е бил осъждан, с две влезли в сила присъди, за които е реабилитиран, но които следва да се отчетата като характеристични данни за личността на дееца.

Подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително ниска, като се има предвид невисоката стойност на причинените вреди.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са отрицателни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, чистото съдебно минало, невисоката стойност на предмета на причинените вреди и влошеното здравословно състояние, а като отегчаващи – причините за извършване на деянието от страна подсъдимия, без видим мотив и отрицателните характеристични данни.

При превес на смекчаващи вината обстоятелства съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия С.К.Т. от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му не е наложително наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.

Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.169, ал.2 от НК подсъдимият С.Т. бе осъден да заплати направени разноски по делото за в размер на 60 лева, вносими в полза на държавата, по сметка на съдебната власт.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

  

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: