Определение по дело №25/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С атакуваното решение Районен съд - Б., е допуснал делба на сънаследствен недвижим имот – ПИ 04279.611.89 находящ се в тр.Б., ул.”С. С.”№7, останал в наследство от наследодателя ЧСтоимен)С К. между съделителите и при права: за С Н 6/35 ид. части за М К. 6/35 ид. части за К К. 6/35 ид. части за А Х 6/35 ид. части за наследниците на Й К. 6/35 ид. части и за наследници на А. А. 5/35 ид. части .

Недоволен от решението е останал А. А.(в хода на процеса починал и встъпили наследниците му) и го атакува. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно тъй като не е допусната до делба жилищната сграда, респективо да бъдат привлечени нови страни приобретатели по сделка от 22.06.2007 г.(НА№2274). Иска се отмяната на атакуваното решение и включване в делбата на жилищната сграда и нови съделители –Ц. и В А.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемите не са се възползвали от правото си да депозират отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание жалбата се оспорва.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и допустимо. Въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение се извършва в рамките, поставени от въззивната жалба. Настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и формираната въз основа на нея воля, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, съдът препраща К.тях. Изводите на решаващия съд са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими К. настоящия спор.

Районният съд е сезиран с иск за делба на сънаследствен недвижим имот - ПИ 04279.611.89 находящ се в тр.Б., ул.”С. С.”№7, останал в наследство от наследодателя Ч(С)С К.. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор е постъпил от А. А.. В отговора е посочено, че от общия наследодател е останал не само процесния имот , но и “намиращата се в него жилищна сграда”. В отговора се сочи , че иска следва да се насочи срещу “сегашните собственици” – Ц. и В. А..

В първото по делото заседание пълномощника на ответника е заявил единствено , че поддържа отговора.Съобразявайки се със становищата и доказателствата първостепенния съд е допуснал делбата между наследниците на Ч К. при квоти за С Н 6/35 ид. части за М К. 6/35 ид. части за К К. 6/35 ид. части за А Х 6/35 ид. части за наследниците на Й К. 6/35 ид. части и за наследници на А. А. 5/35 ид. части .Така постановеното решение е правилно.

Настоящата инстанция намира наведените във въззивната жалба доводи за неоснователни по следните съображения:Не са допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд. Той е бил сезиран с иск по чл.341 ГПК- делба на наследствен ПИ 04279.611.89 находящ се в тр.Б., ул.”С. С.”№7. Съгласно чл. 341, ал. 2 ГПК всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти. По силата на закона се изисква писмена форма за предявяване на искането, т. е. налице е изискване за специална форма с оглед действителността на процесуалното действие на сънаследника, който има искане за включване в наследствената маса и на друг имот (жилищна сграда) извън този по исковата молба. Начина по който е посочено за жилищната сграда в отговора по чл.131 ГПК не може да замести специално предвидената процедура по чл. 341, ал.2 ГПК за включване в наследствената маса и на други имоти.Посочената норма вменява извършването на това процесуално действие да бъде задължително в писмена форма, като неспазването на това изискване води до недействителност на процесуалното действие. Настоящата инстанция, счита че предписаната от закона форма за предявяване от съделител в делбеното производство на искане за включване в делбената маса и на друг имот, който не е поискан с исковата молба не е спазена, така че не се дължи произнасяне и правилно пълвостепенния съд не се е занимавал с “жилищната сграда”. ВъззивникÓ няма предявено редовно искане за включване в делбената маса и на жилищната сграда, поради което решението правилно е постановено като до делба е допуснат само заявеният с ИМ имот.

Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение №1913/15.03.2010 г постановено по гр. дело №876 по описа на Районен съд –Б. за 2008г. .

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: