№ 79
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20211110138409 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е установителен иск от „Софийска вода“ АД срещу А. Б. Д. с правно
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 1698.12 лева –
неплатена цена за доставка, отвеждане и пречистване на вода за имот – апартамент № 80,
находящ се в гр.София, ж.к. „Разсадник - Коньовица“, бл.25, вх.Г, ет.4, за периода
16.10.2017г. – 20.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК – 07.04.2021г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 19759/2021г. на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството на потребител за предоставените за
имота ВиК услуги, но не е погасил задълженията си към оператора. Обосновава правния си
интерес от предявяване на установителен иск с проведено заповедно производство и
издадена на ищеца заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва размера на вземането, като твърди, че не е единствен
собственик на имота, а квотата му в съсобствеността е 1/3 ид.част, до която част е
евентуално задължен за възникнали вземания на ищеца. Прави възражение за частично
погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
1
Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна
вода и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се
предпоставя от установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е
било да установи, че последният е страна по валидно възникнало и съществуващо
облигационно правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до
процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на
отпадни води за сочения в исковата молба период. Качеството потребител е еднозначно
определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството,
приложени към заповедното дело и приобщени като доказателство в процеса. Съгласно
чл.2 от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Това правило кореспондира на
разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, и б) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
По делото е приложена извадка от имотния регистър, видно от която имотът е
бил продаден на 21.07.2020г. на Мария и Славчо Карамфилови, като със заявление от
19.08.2020г. купувачът Славчо Карамфилов е заявил пред „Софийска вода“ АД
откриване на партида за имота на негово име. Продавачи по договора са три лица –
ответникът А. Б. Д., както и Аглика Б.а Д.а и Яна Б.а Д.а, които не са страни в процеса.
Видно от представен от ответника нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от
1982г., имотът е бил придобит от Богомил Ангелов Д.. Видно от удостоверение за
наследници, същият е починал на 27.11.2019г. и оставил за свои наследници децата си
А. Б. Д., Аглика Б.а Д.а и Яна Б.а Д.а, тъй като съпругата му Здравка А.ова Д.а е
починала преди него. При зачитане на наследствените квоти по чл.5 от ЗН всяко от
децата на починалия наследодател е придобил по наследство по 1/3 ид.ч. от
процесното жилище. Изводът напълно кореспондира с отразените обстоятелства по
справката от отдалечения достъп до Имотния регистър – ИКАР. При така изяснените
обстоятелства, доказано в процеса е, че ответникът А. Б. Д. е бил собственик на 1/3
ид.ч. от водоснабдения имот за процесния период и до тази част е задължен за
потребения консуматив. Обстоятелството се признава от ответника.
Задължението за заплащане на потребената вода има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД
и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е
навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което
е основателно. Видно е, че се претендират суми за вода за потребление преди
2
07.04.2018г. или преди повече от три години преди депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК, с което се прекъсва давността при положително решение по иска по
чл.422 ГПК. В настоящия случай, заявлението е подадено на 07.04.2021г., поради което
всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 07.04.2018г. се
явяват погасени по давност. Съгласно приетото по делото като неоспорено заключение
по допусната съдебно-счетоводна експертиза, непогасеният размер на търсена
главница възлиза на 1144.95 лева за периода 08.04.2018г. - 20.07.2020г. От тази сума
дължима от ответника е 1/3 част, съобразно квотата му в съсобствеността, т.е. същият
се явява задължен за сумата от 381.65 лева. До тази сума исковата претенция се явява
основателна и подлежи на уважаване, съответно за горницата следва да се отхвърли
като неоснователна и като погасена по давност.
По разноските
При този изход на делото, отговорността за разноски се разпределя по правилата
на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи в процеса са 417.92 лева – 83.96 лева по
заповедното производство (33.96 лева ДТ и 50.00 лева ЮВ) и 333.96 лева – в исковия
процес (33.96 лева ДТ, 200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева ЮВ, дължимо по
чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП). От тях в тежест на ответника се присъжда
сумата от 93.91 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, от които 18.87
лева по ч.гр.д.№ 19759/2021г. на СРС, 55 състав, и 75.04 лева – по настоящото дело.
Разноските на ответника са в размер на 350.00 лева реално заплатено адвокатско
възнаграждение по заповедното дело и 350.00 лева реално заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство. Възнаграждението не се явява прекомерно с
оглед цената на иска, поради което не подлежи на намаляване по заявеното от
насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. От тази сума, в тежест на ищеца и
съобразно отхвърлената част от исковата претенция се възлагат 271.35 лева разходи по
заповедното дело и 271.35 лева разноски в исковия процес.
Съдът констатира, че ищецът е надвнесъл държавна такса по делото в размер на
50.00 лева, които следва да му бъдат възстановени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Разсадник - Коньовица“, бл.25, вх.Г, ет.4, ап.80, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „Андрей Ляпчев“ № 34 (чрез адвокат Тамара Николова), дължи на
„Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
3
„Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, на
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 381.65 лева -
цена за доставка, отвеждане и пречистване на вода за имот – апартамент № 80,
находящ се в гр.София, ж.к. „Разсадник - Коньовица“, бл.25, вх.Г, ет.4, за периода
08.04.2018г. – 20.07.2020г., ведно със законната лихва от 07.04.2021г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 19759/2021г. на
СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен
размер от 1698.12 лева и за периода 16.10.2017г. - 07.04.2018г., като неоснователен и
като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. Б. Д., ЕГН **********, да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, сумата 93.91 лева – разноски по делото, от
които 18.87 лева по ч.гр.д.№ 19759/2021г. на СРС, 55 състав, и 75.04 лева – по
настоящото дело.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК *********,
да заплати на А. Б. Д., ЕГН **********, сумата от 542.70 лева – разноски по делото.
ВЪЗСТАНОВЯВА на ищеца „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, сумата от
50.00 лева, надвнесена държавна такса по делото с платежно нареждане от 28.06.2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4