№ 4276
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110148143 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Ц. Б., ЕГН **********
против „Б************“ АД, ЕИК ***** установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. с чл. 7, ал. 1, б. „а“ по Регламент (ЕС) 261/2004 г. за сумата от 488,96 лева –
дължимо обезщетение за закъснял полет № FB 449, осъществен на 07.10.2019 г. по
направление от София, България /летище София/ до Рим, Италия /летище Фиумичино/,
ведно със законната лихва от 23.04.2021г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 23315/2021г. по описа на СРС,
71 състав.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество.
С последващо становище от 01.12.2021г., подадено от ответното дружество след
изтичане срока за отговор на искова молба, се оспорва иска с твърдения за неоснователност,
като се твърди, че са били налице освобождаващи от отговорност въздушния превозвач
обстоятелства съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент
и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. Направено е твърдение, че отмяната на
полета се дължи на независещи от превозвача причини (извънредни обстоятелства, които не
са могли да бъдат избегнати – лоши метеорологични условия), поради което същият е
освободен от отговорност и не дължи обезщетение на пътниците.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на
1
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 23315/2021 г. на СРС, 71 състав, че по
заявление на ищеца Д. Ц. Б. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 20.05.2021 г. против „Б************“ АД, ЕИК *****, за сумата от 488,96
лв., представляваща обезщетение на основание чл.7, параграф 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 за закъснение на полет № FB449 от 07.10.2019г. с релация София – Рим и
изпусната връзка с полет AZ 2150 с релация Рим - Милано, ведно със законна лихва от
23.04.2021 г. до изплащане на вземането. С разпореждане от 02.07.2021 г., като е
констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, съдът е
дал указания на ищеца за възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск
относно вземането си по заповедта по чл.410 ГПК. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия установителен иск, с предмет установяване съществуване на вземане, идентично
с вземането по издадената заповед.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е допустим.
Възникването в имуществената сфера на ищеца на спорното компенсаторно вземане,
регламентирано в разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г., е
предпоставено от установяване от същия при условията на пълно и главно доказване
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на валидно и действащо облигационно отношение между Д. Ц. Б. в
качеството й на пътник, от една страна, и ответника, в качеството му на опериращ въздушен
превозвач, от друга, по договор за въздушен превоз на пътници; 2/ че авиационното
разстояние между началната и крайната точка на полета- и двете на територията на
Общността, е до 1500 км; 3/ че пътникът се е представил на гишето за регистрация не по-
късно от 45 минути преди обявения час на излитане.
Не са спорни между страните, а и се установяват от приобщените и неоспорени от
ответника писмени доказателства следните правнорелевантни обстоятелства: че между Д. Ц.
Б. и „Б*******“ АД е съществувало облигационно правоотношение по договор за превоз на
пътници във връзка с процесния полет № FB449 от 07.10.2019г. с релация София – Рим,
изпълнението на последния със закъснение повече от три часа, както и че разстоянието
между началната и крайна точка на полета е до 1500 км, определено по метода на дъгата на
големия кръг, и е в рамките на Общността.
Съдът приема, че относно процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
съгласно чл. 1 и 19 от същия. В чл. 5 - 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са уредени правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или
крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и превозът,
2
осъществен от ответника. Несъмнено е, че последният се явява „опериращ въздушен
превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента –
въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно
договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с
този пътник.
По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент (ЕО)
№ 261/2004 е налице произнасяне на СЕС с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-
402/2007 и С-403/2017, с което е дадено задължително за българския съд тълкуване - чл.633
ГПК, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от
три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа
след определения от превозвача час на пристигане по разписание/.
В разглеждания случай, както се посочи по-горе, се установи, че разстоянието на
полета на ищеца е до 1 500 км, както и че ищецът е достигнал крайния пункт на пристигане
с повече от три часа след планирания час на пристигане по разписанието на полета, поради
което за същия е възникнало право на обезщетение за закъснял полет в размер съгласно чл.
7, § 1, б. „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004, размерът на което е поставен в зависимост от
разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия
кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламента).
Спорът между страните по делото се съсредоточава по въпроса налице ли са
извънредни обстоятелства, освобождаващи въздушния превозвач от отговорност, доколкото
ответникът навежда правоизключващо възражение, позовавайки се на разпоредбата на чл.5,
§ 3 от Регламент (ЕО) № 261/2014, като поддържа, че такова извънредно обстоятелство в
случая е наличие на лоши метеорологични условия за кацане на летището в Рим.
Цитираната разпоредба установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния
контрол на въздушния превозвач. С вземането на всички необходими мерки се цели да се
избегне настъпването на извънредни обстоятелства, а не да се вземат мерки с цел
закъснението да остане в рамките на времевия диапазон от три часа, посочен в чл. 5, § 1, б.
„в“ от Регламента. Нормата на чл. 5, § 3 следва да се тълкува стриктно, тъй като дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение.
В съображение 14 от Регламента е посочено, че съгласно Конвенцията от Монреал,
задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или
отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива
обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност,
3
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за
сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които
оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а съобразно съображение 15
извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до
голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или
повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния
въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
В решение по дело С-549/07 на СЕС е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи
такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от
задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и
съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като
"извънредни" по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на
изброените в четиринадесето съображение от този регламент не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход. С решение по дело С-315/15 е посочено
също, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този,
който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да
бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на
настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и
икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. В този смисъл той
трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и
финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на непоносими
жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент – да избегне
извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до
закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно, в тежест на ответника по делото е да установи наличието на
извънредни обстоятелства, които да са станали причина за закъснението на процесния полет
– чл.154, ал.1 ГПК, като в случая съдът намира, че по делото не е проведено от страна на
ответника изискуемото пълно и главно доказване.
За установяване наличието на сочените извънредни обстоятелства ответникът е
представил като писмени доказателства извлечение от система NetLine и списък със
стандартни кодове на IATA за закъснения.
При преценката на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че от
представените от ответника документи, с характеристиките на частни такива, не се
установява по категоричен начин наличие на извънредно обстоятелство, което не е могло да
бъде избегнато дори и при положена дължима грижа и е извън ефективния контрол на
превозвача. От представеното извлечение от автоматизирана система NetLine, в което са
отразени няколко полета, не може да се установи по несъмнен начин твърдяната от
превозвача причина за закъснението на процесния полет, доколкото и самите стандартни
4
кодове за закъснения, видно от представения списък, съдържат няколко алтернативни
възможности за закъснение на полетите и не индивидуализират конкретните причини за
това относно процесния полет, а именно закъснението да се дължи на лоши метеорологични
условия на летището в Рим.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по делото не се установява
закъснението да се дължи на извънредно обстоятелство по смисъла на чл.5, § 3 от Регламент
(ЕО) № 261/2014, изключващо отговорността на превозвача.
За пълнота следва да се посочи, че с решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че
след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците
от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в
разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива
обстоятелства. Следователно, той трябва да предвиди известен запас от време, който да му
позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства. За сметка на това посочената разпоредба не следва да се тълкува като
предвиждаща изискване, приложимо без разлика за всички въздушни превозвачи, като част
от необходимите мерки да планират общо и без оглед на ситуацията определен минимален
запас от време за всички случаи на настъпили извънредни обстоятелства.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 23.04.2021 г. /чл.422 ГПК/, до окончателното изплащане, обуславя и
нейната основателност.
Относно разноските в производството
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, поради което на
чл.78, ал.1 ГПК следва да му се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски
по делото в общ размер от 650 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
в исковото и заповедното производство по ч.гр.д. № 23315/2021 г. по описа на СРС, 71
състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че „Б************“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, бул. „**********“ № 1,
дължи на Д. Ц. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „********“ 26, вх. В,
ет. 3, ап. 50 – чрез адв. В., на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета сумата от 488,96 лв., представляваща за закъснял полет
№ FB 449, осъществен на 07.10.2019 г. по направление от София, България /летище София/
до Рим, Италия /летище Фиумичино/, ведно със законната лихва от 23.04.2021г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
5
ч.гр.д.№ 23315/2021г. по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА „ Б************“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ******, бул. „**********“ № 1, да заплати на Д. Ц. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. „********“ 26, вх. В, ет. 3, ап. 50 – чрез адв. В., на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 650 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство по ч.гр.д. № 23315/2021
г. по описа на СРС, 71 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6