Р Е Ш Е Н И Е
№ 18 25.03.2020 година град Омуртаг
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на четвърти март две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
Секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 320 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
решение се постановява съгласно чл. 238 и чл. 239 от ГПК по правилата за
постановяване на неприсъствено решение.
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване следните искове: 1/ установителен иск по чл. 415,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЗД във вр. и с чл. 79 ЗЗД и
с чл. 9 ЗПК за сумата от 320.73 лева, 2/ установителен иск по 415, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и с чл. 11, т. 9
от ЗПК и за сумата от 43.37 лева и 3/ установителен иск по 415, ал. 1, т. 2 във
вр. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл.
86 ЗЗД за сумата от 53.90 лева, 4/ установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД за сумата от 374.50 лева
и 5/ установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл.
74 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД за сумата от 65 лева.
Ищецът „Гаранционен
фонд България“ ЕООД със седалище гр. Б., ЕИК: *********, със законен
представител изпълнителния директор П. С. С., твърди в исковата молба, че е търговец, който осъществява
гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, с ЕИК *********,
което пък е регистрирано като финансова институция по ЗКИ с издаден лиценз от
БНБ за същата дейност, и предоставя потребителски кредити и свързани с тях
допълнителни услуги. Сочи, че между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и ответника били
сключени Договор за потребителски кредит № 0000467 от 20.01.2017 г. и свързания
с него Договор за допълнителни услуги от 20.01.2017 г., ведно с Общи условия
към тях. А между ответника, кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и ищеца като трето
лице – поръчител, бил сключен Договор от 20.01.2017 г. за гаранционна сделка
(поръчителство) за задълженията на длъжника към „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД по
горепосочените два договора. На датата на подписване на посочените договори на
ответника била предоставена заемната сума в размер на 500 лв., при което
ответникът се задължил да погасява разсрочено с краен падеж 22.01.2018 г.,
съгласно подписаните от него погасителен план и график на плащанията, дължимите
по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва, и
допълнителната услуга по т. І от Договора за допълнителни услуги - финансиране
на възнаграждението от 642 лв. на трето лице-поръчител „Гаранционен фонд България“
ЕООД), при съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т. ІІ от
Договора за допълнителни услуги (за „СМС известяване“). По двата договора
ответникът извършил следните плащания към 02.04.2019 г. : 179,27 лв. главница;
71,39 лв. договорна лихва по договора за кредит; 267,50 лв. по договора за
допълнителни услуги; 6,84 лв. лихва за забава по Договора за потребителски
кредит. След 02.04.2019 г. не последвали други плащания. Ищецът посочва, че
съгласно чл. 3, ал. 2 от ДПК в случаите, когато кредитополучателя не осигури
обезпечения на кредита, изразяващо се или в двама поръчители, отговарящи на
определени изисквания, или банкова гаранция, се сключва договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице - дружество-поръчител (в
настоящият случай – ищцовото дружество), като поемането на поръчителството от
третото лице е срещу възнаграждение в полза на поръчителя, което било фиксирано
като размер в чл. 3, ал. 2 ДПК и което кредитополучателя се съгласявал да
изплаща на равни месечни вноски. Самото поръчителство в случая възниквало по
силата на сключен договор за поръчителство между кредитодателят, кредитополучателя
и третото лице – поръчител, и съгласно същия третото лице се задължавало срещу
посоченото възнаграждение, солидарно за задълженията на кредитополучателя към
кредитора по ДПК и по ДДУ. До сключване на договор за поръчителство се стигало
след заявление на кредитополучателя да ползва предоставена от Кредитодателя „Фреш
кредит“ ЕООД допълнителна услуга по договор (това е ДДУ), изразяваща се във
финансиране на възнаграждението на поръчителя на разсрочено плащане, като
ползването на допълнителната услуга не било условие за предоставяне на кредита,
съответно извършването на разходите по същата не били задължителни за приемане
и ползване от кредитополучателя и в този смисъл не се включвали в „общите
разходи по кредита“ по см. на § 1. т. 1 от ДР към ЗПК. В случая въз основа на
отделно Искане от ответника с него бил сключен Договор за допълнителни услуги, съгласно
който кредитодателят „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД предоставил на кредитополучателя
допълнителна услуга, като поел задължението да заплати на вноски (вместо
кредитополучателя) на третото лице - поръчител („Гаранционен фонд България“
ЕООД) дължимото му се възнаграждение по договора за поръчителство. Съгласно
ДДУ, кредитополучателят дължал връщане на кредитодателя на така предоставената
сума на равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК, съгласно График за
плащанията. Изрично се посочва, че върху сумата по ДДУ не се начислява
възнаградителна лихва. Предвид просрочия на длъжника за плащане на задълженията
по горепосочените договори, „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД упражнил правото си на вземане
към поръчителя, като на 02.04.2019 г. писмено го поканил в 30-дневен срок да
заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 857,50 лв.,
която е сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената
възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на
първото просрочие до датата на поканата за плащане. Изтъква се, че на 02.04.2019
г. ищецът погасил към „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД дължимите от него солидарно задължения
на длъжника, съобразно поканата за плащане, поради което и на основание на чл. 74
от ЗЗД, изпълнявайки чуждото задължение, той встъпил в правата на кредитора „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума и станал
кредитор на длъжника за същите суми. Предвид изложеното ищцовото дружество
подало заявление по чл. 410 ГПК и в рамките на образуваното ч. гр. д. № 136/2019
г. по описа на РС - Омуртаг била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
но тъй като същата била връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК била налице
предпоставката на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и ищецът следвало да
поиска установяване по исков ред на вземанията – предмет на издадената заповед
за изпълнение. Ето защо ищецът с предявените искове претендира установяване на
следните вземания срещу ответника: 320,73 лв. - остатъчна главница по Договор
за потребителски кредит № 0000467 от 20.01.2017, 43,37 лв. - договорна лихва от
20.01.2017 г. до 02.04.2019 г. по Договор за потребителски кредит № 0000467 от
20.01.2017, 374,50 лв. - остатъчна главница т. І от Договор за допълнителни
услуги от 20.01.2017 г., и 65 лв. - главница по т. ІІ (за „СМС известяване“) от
Договор за допълнителни услуги от 20.01.2017 г., 53,90 лв. - лихва за забава по
Договор за потребителски кредит за периода от 21.02.2017 г. до 02.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендира се
осъждане на ответника да заплати деловодните разноски, направени по настоящото
дело и по заповедното производство. Към датата на съдебното заседание е направено искане от ищцовата страна
за постановяване на неприсъствено решение по иска.
Ответникът Е.А.Р., ЕГН **********,***, е получил лично изпратеното му съобщение с преписи от исковата
молба и приложенията й лично, но в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е
депозирал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения и не е
посочил доказателства. Същият е призован редовно чрез лично връчване на
изпратената призовка, но не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради
което от страна на ищеца е направено искане за произнасяне на съда с
неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. В процесния случай с писмена молба,
докладвана в съдебното заседание по разглеждане на делото на 04.03.2020 г. ищцовата
страна е направила искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение против
ответника. Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание/т. 1/ и когато
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства/т. 2/. Видно от
материалите по делото съобщението с исковата молба и приложенията към нея са
изпратени на посочения по делото адрес на ответника и са му връчени лично. В
изпратените книжа са указани последиците от бездействието на ответника, който
не е депозирал писмен отговор и не се е явил по делото, не е изпратил и писмено
становище. При преценката на вероятната основателност на предявения иск съдът
взе предвид посочените в ИМ обстоятелства и приетите писмени доказателства, представени
от ищцовата страна. Тази преценка води до извода за вероятната основателност на
иска.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, като съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира
по същество.
С
оглед уважаването на предявения иск при разглеждане на направената претенция от
ищцовата страна за присъждане на разноски по делото, съдът взе предвид
представените по делото документи за внесена държавна такса за завеждане на исковете
в размер на 225 лв., както и за внесена по заповедното производство такса в
размер на 25 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК да заплати на ищеца общата сума за разноски в размер на 250.00 лева, от
които 25 лева разноски в заповедното производство и 225 лева – разноски в
исковото производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 74 ЗЗД във вр. и с чл. 79 ЗЗД и с чл. 9 ЗПК вземането на „Гаранционен фонд
България“ ЕООД със седалище гр. Б., ЕИК: *********, със законен представител
изпълнителния директор П. С. С., против Е.А.Р.,
ЕГН **********,***, за сумата в размер на 320,73
лв./триста и двадесет лева и 73 ст. /, представляваща остатъчна главница по Договор за потребителски кредит № 0000467 от
20.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2019 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЗД във вр. и с чл. 79 ЗЗД и с чл. 11, т.
9 от ЗПК вземането на „Гаранционен фонд България“ ЕООД със седалище гр. Б., ЕИК:
*********, със законен представител изпълнителния директор П. С. С., против Е.А.Р., ЕГН **********,***, за
сумата в размер на 43,37 лв./четиридесет
и три лева и 37 ст. /, представляваща договорна лихва от 20.01.2017 г. до
02.04.2019 г. по Договор за потребителски кредит № 0000467 от 20.01.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
422 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл. 86 ЗЗД
вземането на „Гаранционен фонд България“ ЕООД със седалище гр. Б., ЕИК: *********,
със законен представител изпълнителния директор П. С. С., против Е.А.Р., ЕГН **********,***, за сумата в размер на 53,90 лв./петдесет и три лева и 90ст. /,
представляваща лихва за забава по Договор за потребителски кредит № 0000467 от
20.01.2017 г. за периода от 21.02.2017 г. до 02.04.2019 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 74 ЗЗД във вр. и с чл. 79 ЗЗД вземането на „Гаранционен фонд
България“ ЕООД със седалище гр. Б., ЕИК: *********, със законен представител
изпълнителния директор П. С. С., против Е.А.Р.,
ЕГН **********,***, за сумата в размер на 374,50
лв./триста седемдесет и четири лева и 50 ст. /, представляваща остатъчна
главница т. І от Договор за допълнителни услуги от 20.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2019 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 74 ЗЗД във вр. и с чл. 79 ЗЗД вземането на „Гаранционен фонд България“
ЕООД със седалище гр. Б., ЕИК: *********, със законен представител
изпълнителния директор П. С. С., против Е.А.Р.,
ЕГН **********,***, за сумата в размер на 65
лв./шестдесет и пет лева/, представляваща главница по т. ІІ (за „СМС
известяване“) от Договор за допълнителни услуги от 20.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2019 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.А.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Гаранционен
фонд България“ ЕООД със седалище гр. Б., ЕИК: *********, със законен
представител изпълнителния директор П. С. С., сумата
в размер на 225/двеста двадесет и пет/ лева - направени разноски в исковото
производство, и сумата в размер на 25/двадесет и пет/лева - направени разноски
в заповедното производство..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА