Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 3176 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът, „М.“ ЕООД- в несъстоятелност, твърди, че не
съществуват следните вземания на ответника „О.б.б.“ АД, включени в списъка на
приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ: 1. по договор за
инвестиционен кредит: вземането за главница по договора над сумата от
1032688.74 лева до размера на приетото вземане от 1228271.74 лева; наказателна
лихва в размер на 508 873.93 лева, начислена за периода от 30.03.2012 г. до
16.11.2015 г. /при условията на евентуалност твърди, че не се дължи законна
лихва в размер на 65572.04 лева за периода от 23.08.2012 г. до 16.11.2015
г./ и разноски в размер на 2482.80
лева по и.д. № 8992/2012 и 2. по договор
за кредитна линия: наказателна лихва в размер на 18130.10 лева, начислена за
периода от 26.01.2012 г. до 16.11.2015 г. /при условията на евентуалност
твърди, че не се дължи законна лихва в размер на 196716.07 лева за периода от
23.08.2012 г. до 16.11.2015 г./; разноски, направени в искови и изпълнителни
производство, а именно: 13515.53 лева разноски по гражданско дело; 15 лева
разноски във връзка с обжалване по и.д. № 8992/2012 г. и 479 лева разноски по
самото и.д. № 8922/2012 г. и 101 939.11 лева разноски по и.д. № 8012/2012 г.
Поддържа, че предсрочна изискуемост по договорите за кредит не е настъпила на
датата, на която твърди банката /оспорва банката да го е уведомила за
настъпването на предсрочната изискуемост/, а такава е настъпила на 30.10.2015
г. по силата на решението за обявяването му в несъстоятелност. Прави и
възражение за погасителна давност по отношение на приетите вземания за лихви и
неустойки за периоди преди 17.11.2012 г., а именно: вземане за договорна лихва
в размер на 31034.90 лева по договора за инвестиционен кредит за периода от
30.03.-22.08.2012 г.; вземане за
наказателна лихва в размер на 18130.10 лева, начислена за периода от
26.01.2012 г. до 22.08.2012 г. по договора за кредитна линия; вземане за
законна лихва по договора за инвестиционен кредит за периода на забавата
23.08-17.11.2012 г. в размер на 7285 лева;
вземане за наказателна лихва по договора за инвестиционен кредит за
периода на забавата 30.03-17.11.2012 г. в размер на 85745 лева; вземане за
законна лихва по договора за кредитна линия в размер на 15132 лева. Възражение срещу включването на тези вземания
е направено своевременно пред съда по несъстоятелността, но то е оставено без
уважение с постановеното по реда на чл. 692 от ТЗ определение № 2223/20.04.2016
г. на СГС, ТО, 13 състав, по т.д. № 7324/2012 г., обявено в ТР-АВ на 21.04.2016
г.
Исковата молба е връчена на ответника „О.б.б.“ АД.
Ответникът подава отговор, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че
част от предявените искове са недопустими, доколкото вземанията на банката по
договор за кредитна линия от 26.01.2009 г. са установени със заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която няма подадено в срок възражение от
длъжника, съответно стабилизираната заповед установява по безспорен начин
наличието на присъдените с нея вземания на кредитора срещу длъжника.
Недопустими се явяват и исковете за установяване недължимост на вземания по
договора за инвестиционен кредит, за които има издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, доколкото относно съществуването на тези вземания е
образувано гр. дело № 15554/2014 г. по описа на СГС, 2 състав. Излага доводи за
неоснователност на исковете в частта относно вземанията, които не са предмет на
заповедите по чл. 417 от ГПК. Оспорва възражението за погасителна давност, с
твърдението че давността е прекъсната с подаване на молба за присъединяване в
производството по несъстоятелност на 07.11.2014 г. Освен това подаването на
искова молба на 09.10.2014 г. относно вземанията по договора за инвестиционен
кредит също прекъсва давността. Претендира направените по делото разноски.
Конституираният, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ,
синдик на „М.“ ЕООД /н/ подава отговор, с който оспорва предявените искове.
Поддържа, че дължимата главница по договора за инвестиционен кредит е
установена въз основа на записванията в счетоводните книги на банката. Неправилно
намира и твърдението на длъжника за недопустимост на кумулирането на
наказателна и законна лихва. Сочи, че на кредитора се дължат всички приети
вземания за разноски, направени във връзка с водени срещу длъжника дела. По
отношение на възражението за погасителна давност, намира че същото е
неоснователно, тъй като кредиторът е предприемал действия по защита на
вземанията си по съдебен ред и в по-ранен етап от производството по
несъстоятелност. Синдикът заявява, че намира за основателни наведените от ответника
доводи за недопустимост на част от исковете
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК,
приема за установено следното:
Предявеният иск e процесуално допустим – ищецът е активно
легитимиран да предяви установителната претенция, искът е предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на
вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Искът с правно основание чл. 694 от
Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на
обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица -
кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния
установителен иск по чл. 694 от ТЗ. В настоящия случай искът е предявен от
длъжника, който е възразил по реда на чл. 692 от ТЗ срещу включени в списъка на
приетите вземания, вземания на ответника. Направените възражения на длъжника /с
изключение на възражението срещу дължими и незаплатени застраховки в размер на
19638.86 лева; 595 лева разноски във връзка с обжалване по дело при АС и
4011.66 лева разноски по т.д. №
15554/2014 г. на СГС, които вземания не са предмет на настоящето дело/ са
оставени без уважение с определението на Съда по чл. 692 от ТЗ, поради което за
длъжника ищец безспорно е налице правен интерес от предявяването на настоящия
отрицателен установителен иск, с който да се приеме за установено по отношение
на участващите в производството по несъстоятелност лица - синдикът, длъжникът,
като и останалите кредитори, че приетите в производството по несъстоятелност
вземания на кредитора „О.б.б. “ АД - предмет на настоящето дело, не
съществуват.
Кредиторът „О.б.б. “ АД е предявил на 17.11.2015 г. в
производството по несъстоятелност вземанията си
по договор за инвестиционен банков кредит от 26.01.2009 г. и договор за
кредитна линия от 26.01.2009 г., като
синдикът е включил в списъка на приетите вземания следните вземания на този
кредитор: 1. по договор за инвестиционен банков кредит от 26.01.2009 г.:
1228271.74 лева главница; 65572.04 лева законна лихва върху главница от
100 000 евро за периода от 23.08.2012 г. до 16.11.2014 г.; 6317.49 лева
присъдени разноски, направени в заповедното и изпълнително производство; 31034.90
лева договорна лихва за периода от 30.03.2012 г. до 28.08.2012 г.; 508873.93
лева наказателна лихва за периода от 30.03.2012 г. до 16.11.2015 г.; 4011.66
лева разноски по т.д. № 15554/2014 г. по описа на СГС; 2482.80 лева разноски по
изпълнително дело № 8992/2012 г. и за нотариална такса за връчване на
уведомление; 250 лева разноски в производството по несъстоятелност; 50 лева
разноски по ЗОЗ, както и законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на вземането до окончателното плащане; 2. по договор за кредитна
линия от 26.01.2009 г.: 586749 лева главница; 196716.07 лева законна лихва
върху главницата за периода от 23.08.2012 г. до 16.11.2014 г.; 18130.10 лева наказателни
лихва, вкл. неустойки за периода от
26.01.2012 г. до 22.08.2012 г.; 13515.53 лева разноски по гражданско дело;
19638.06 лева дължими и незаплатени застраховки; 15 лева разноски във връзка с
обжалване по дело при СГС 8992/2012 г.; 479 лева разноски по изп. дело №
8992/2012 г.; 595 лева разноски във връзка с обжалване по дело при АС; 800 лева
разноски в производството по несъстоятелност; 101939.41 лева разноски по
принудителното изпълнение по и.д. № 8012/2012 г., както и законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на вземането до окончателното плащане.
По делото е
представен договор за кредитна линия от 26.01.2009 г., сключен между банката ответник и длъжника, като
кредитополучател, с който е предоставено ползването на кредитна линия за
оборотни средства в размер на 400 000 евро. Към този договор за подписани
два анекса, с които се променят част от условията по ползване на кредита, като
страните постигат съгласие крайният срок за издължаване на кредита да бъде 26.01.20012 г. Въз основа на извлечение от счетоводна сметка
по този договор ответникът подава заявление пред СРС за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника. По заявлението е образувано
ч.гр.д. № 39645/2012 г. по описа на СРС, 119 състав, по което на 13.09.2012 г.
в полза на банката срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение, с което
длъжникът е осъден да заплати на банката сумата от 300 000 евро, представляваща
задължение по договора за кредитна линия, ведно със законната лихва от 23.08.2012 г., наказателна
лихва в размер на 9269.77 евро за периода от 26.01.2012 г. до 22.08.2012 г. и разноски
в размер на 12097.58 лева държавна такса и 6498.79 лева възнаграждение за
юрисконсулт. За принудителното събиране на присъдените в полза на банката
вземания с тази заповед е образувано изп. дело № 20128380408992 по описа на ЧСИ Б.. Не са представени
доказателства кога на длъжника е връчен препис от заповедта за изпълнение от
13.09.2012 г.
По делото е представен договор за инвестиционен банков
кредит от 26.01.2009 г., сключен между
банката ответник и длъжника, като кредитополучател, с който е
предоставено ползването на кредит в размер на 900 000 евро. Към този договор е
подписан анекс от 09.11.2010 г., с който се променят част от условията по
ползване на кредита, като страните постигат съгласие, че дългът по главницата,
който към 29.07.2010 г. е в размер на
773 170 евро ще бъде погасен в срок до 26.01.2016 г., съгласно погасителен
план, част от анекса. Въз основа на
извлечение от счетоводна сметка по този договор ответникът подава заявление
пред СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника.
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 39646/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52
състав, по което на 30.08.2012 г. в полза на банката срещу длъжника е издадена
заповед за изпълнение, с което длъжникът е осъден да заплати на банката сумата
от 100 000 евро, представляваща част от дължимата по договора главница от
628005.37 евро, ведно със законната лихва от 23.08.2012 г., както и съдебни
разноски в размер на 6317.49 лева. Вземанията по заповедта са предявени за
принудително събиране по вече образуваното срещу длъжника изп. дело №
20128380408992 по описа на ЧСИ Б..
Във връзка с подадено от длъжника срещу заповедта от
30.08.2012 г. възражение е образувано гр.д. № 15554/2014 г. по описа
на СГС, ГО, 2 състав, което е приключило с влязло в сила на 10.10.2017 г.
решение № 4592/26.06.2017 г., с което признато за установено, че „М.“ ЕООД- в
несъстоятелност дължи ответника „О.б.б. “ АД 98007.14 евро главница по договора
за инвестиционен банков кредит от 26.01.2009 г. и анекс към него от 09.11.2010
г. плюс законната лихва от 23.08.2012 г. до окончателното плащане. С решението
длъжникът е осъден да заплати на банката разноски за исковото производство в
размер на 4421.74 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева,
както и разноски за заповедното производство в размер на 6191.59 лева.
Установителният иск за разликата до пълния предявен размер от 100 000 евро
е отхвърлен. Предвид липсата на изпълнение на длъжника по този договор за остатъка от дължимата главница в
уговорения срок, банката е обявила предсрочната изискуемост на цялото
задължение по договора за инвестиционен кредит. Уведомлението за обявената предсрочна изискуемост е връчено на
длъжника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК /залепване на уведомление на
05.08.2014 г./, видно от нотариалното удостоверяване от 09.09.2014 г.
Видно от приетото
и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, вещото лице е
извършило проверка в счетоводството на ответника. Установило е, че съгласно договор за инвестиционен
банков креди,т сключен на 26.01.2009 г. между „О.Б.Б.“ АД и „М.“ ЕООД (н),
отпуснатата сума на ищеца е в размер на 900 000 евро. Съгласно
Анекс №1 от 09.11.2010 г., сключен между
„О.Б.Б.“ АД и „М.“ ЕООД (н), страните се споразумяват, че ищецът ще погасява
дълга за главница в размер на 773 170 евро. Следователно, сумата, която „М.“
ЕООД (н) трябва да погаси по Договор за инвестиционен банков кредит от
26.01.2009г. и Анекс №1 от 09.11.2010 г. е в размер на 926 120
евро. Вещото лице установява,
че неплатената главница по договора за инвестиционен банков кредит към 17.11.2015 г. - датата на
предявяване на вземането в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685
от ТЗ и към 23.08.2012г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
е в размер на 628 005.37
евро. (926120 - 298114.63=628005.37).
Дължимата законна лихва по договора
за инвестиционен банков кредит върху частично присъдената главница в размер на
100 000,00 евро за периода от 23.08.2012 до 16.11.2015г., вкл. е в размер на 33
526,53 евро.
Дължимата законна лихва по договора за
инвестиционен банков кредит върху дължимата главница в размер на 628 005.37
евро за периода от 17.11.2015 до 28.02.2018 г. вкл. е в размер на 143 790.21 евро. Дължимите наказателни лихви (неустойки) по договора за инвестиционен
банков кредит за периода от 30.03.2012г. до 16.11.2015г., вкл. са в размер на
260 183.11 евро. Дължимите
договорни лихви по договора за
инвестиционен банков кредит за периода от 30.03.2012г. до 22.08.2012 г., вкл.
са в размер на 15 867.89 евро. От извършената от вещото лице проверка в счетоводството на банката и
предоставените документи се установява, че съгласно договор за кредитна линия
от 26.01.2009г. банката е предоставила на „М.“ ЕООД (н) сума за ползване в
размер на 400 000 евро за оборотни средства. Съгласно Анекс №2 /09.11.2010 г.
размерът на ползвания кредит под формата на кредитна линия е намален на 300 00000
евро. Кредитът е усвоен от длъжника в уговорените срокове. Няма извършени плащания за погасяване на
главница по този договор. Следователно неплатената главница по договора за
кредитна линия към 17.11.2015г. - датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност по
реда на чл. 685 от ТЗ и към
23.08.2012г.- датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е в размер на
300 000,00 евро. Дължимата законна лихва по договора за кредитна линия върху
дължимата главница в размер на 300 000 евро за периода от 23.08.2012 до
16.11.2015г., вкл. е в размер на 100 579.33 евро. Дължимата законна лихва по договора
за кредитна линия върху дължимата главница в размер на 300 000 евро за периода
от 17.11.2015 до 28.02.2018г., вкл. е в размер на 68 689 евро. Следователно общо дължимата законна лихва по договора за кредитна линия е
в размер на 169 268.33 евро. (100579.33+68689=169268.33).
Дължимите наказателни лихви (неустойки)
по договора за кредитна линия за периода от
26.01.2012г. до 22.08.2012 г.,
вкл. са в размер на 9 269.77 евро (24692.77-14423=9269.77).
В производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ в тежест на
кредитора е да установи основанието, от
което произтичат приетите в производството по несъстоятелност негови вземания,
както изискуемостта на вземанията и
техният размер. В случая, от събраните по делото доказателства се установява
наличието на вземания на кредитора банка спрямо ищеца по процесните договори.
Съдът намира за неоснователни направените от ответника възражения за частична
недопустимост на предявените установителни искове. Видно от твърденията в
исковата молба предмет на установителния иск за дължима главница по договора за
инвестиционен кредит не е частта от главницата, установена с влязло в сила
решение по гр. дело № 15554/2014 г. на СГС, а разликата над сумата от 1032688.74 лева до размера на
приетото вземане от 1228271.74 лева. Предвид липсата на представени от
кредитора доказателства за датата, на която е връчен на длъжника препис от заповедта за издаване
на заповед по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на
банката по договор за кредитна линия от
26.01.2009 г., издадена по ч.гр.д. № 39645/2012 г. по описа на СРС, 119 състав на 13.09.2012 г., не може да се приеме за
установено, че срокът за подаване на възражение срещу заповедта е изтекъл преди
подаване на възражението в производството по несъстоятелност, респективно
настоящата искова молба, съответно настоящият състав не може да приеме за
установено, че заповедта за изпълнение в частта по отношение на присъденото с
нея вземане за наказателна лихва в размер на 9269.77 евро за периода от
26.01.2012 г. до 22.08.2012 г. е влязла в сила и предявеният установителен иск
по отношение на това вземане /с левова равностойност от 18130.10 лева/ е
недопустим.
От представените от кредитора доказателства се установи
наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца и ответника по договор
за инвестиционен банков кредит от 26.01.2009 г. и договор за кредитна линия от
26.01.2009 г., с типичното за този вид договори съдържание. От изслушаното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ответникът има
вземания към ищеца по тези договори към датата на предявяване на вземанията в
производството по несъстоятелност, както следва: по договора за инвестиционен
кредит главница в размер на 628 005.37 евро или левова равностойност от *********
лева и наказателни лихви за периода от
30.03.2012г. до 16.11.2015г., вкл. в размер на 260 183.11 евро или
левова равностойност от 508873.93 лева и по договора за
кредитна линия наказателни лихви за периода от 26.01.2012г. до
22.08.2012 г., вкл. в размер на 9 269.77 евро или левова равностойност от 18130.10
лева.
Следователно отрицателните установителни искове за разликата над сумата от 1032688.74 лева до размера на
приетото вземане от 1228271.74 лева за главница по договора за инвестиционен кредит и за
дължимите по този договор и договора за кредитна линия наказателни лихви са
неоснователни. Неоснователни са възраженията на длъжника, че по тези договори
не може да бъде начислявана наказателна лихва. Видно от съдържанието на
договорите в тях е предвидена клауза за наказателна неустойка, дължима в случай
на забавено изпълнение от страна на длъжника. Допустимо е начисляването
едновременно на договорна и наказателна лихви,
доколкото възнаградителната лихва представлява цената за предоставения кредит,
а наказателната такава /неустойка/ има характер на обезщетение за забава.
Начисляването на подобна неустойка /или законна лихва за забава/ върху
просрочена възнаградителна лихва е допустимо и не представлява забранен от
закона анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като характерът на двете
лихви е различен. Неоснователно е възражението на ищеца, че в случай че бъде
прието за установено съществуването на вземането за неустойка, същият не дължи
лихва за забавено плащане на главницата. Периодът на начисляване на неустойката
за забава предхожда периода на начисляване на законна лихва върху главницата.
Двете вземания имат различен характер, като общото между тях е че и двете
представляват обезщетение за неизпълнението на длъжника в уговорения от
страните срок. В случая няма едновременно начисляване върху главницата на
мораторна неустойка и законна лихва. Ищецът не оспорва размерите на
претендираните задължения за законна лихва, а и същите са потвърдени от
приетата ССЕ, поради което и предявените при условията на евентуалност искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът намира за неоснователни и възраженията
на ищеца, че приетите в производството
по несъстоятелност вземания за лихви и неустойки за периоди преди 17.11.2012 г.
са погасени по давност. Безспорно е, че давността за вземанията за лихви е
3-годишна. По отношение на възнаградителните лихви това следва от изричната
разпоредба на чл. 111, буква „в“ ЗЗД, а за обезщетителните лихви във връзка с
договорно неизпълнение /неустойки за забава или законни лихви/ от чл. 111,
буква „б“ ЗЗД така решение № 206/30.12.2011 г. по т.д. № 1055/2010 г. на ВКС,
ІІ т.о.. С молбата от 17.11.2015 г. ищецът е предявил е предявил следните
лихвени вземания: 1. по договор за инвестиционен банков кредит от
26.01.2009 г.: 65572.04 лева законна лихва върху главница от 100 000 евро
за периода от 23.08.2012 г. до 16.11.2014 г.; 31034.90 лева договорна лихва за
периода от 30.03.2012 г. до 28.08.2012 г.; 508873.93 лева наказателна лихва за
периода от 30.03.2012 г. до 16.11.2015 г.; 2. по договор за кредитна линия от
26.01.2009 г.: 196716.07 лева законна лихва върху главницата за периода от 23.08.2012
г. до 16.11.2014 г.; 18130.10 лева наказателни лихва, вкл. неустойки за периода от 26.01.2012 г. до 22.08.2012 г. Доколкото лихвените задължения са дължими за всеки отделен
ден, то извън срока на 3-годишната давност са всички начислени лихви за периода
преди 17.11.2012 г. В случая се
установи, че в периода преди 17.11.2012
г. са настъпили основания за спиране или прекъсване на давността, както по
отношение на част от въпросните лихвени задължения, така и спрямо всички
задължения на ищеца по процесните договори. Такива основания са, както
образуваните на 23.08.2012 г. от
ответника срещу ищеца заповедни производства, впоследствие и изпълнителни
такива по издадените заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК, така и образуваното
производство по чл. 625 ТЗ спрямо ищеца, предмет на т. д. № 7324/2012 г. на
СГС, доколкото по молба от 07.11.2014 г. ответникът е присъединен като кредитор
в това производство. Съобразно чл. 628а ТЗ подаването на молба за откриване на
производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността само относно вземането, на което
молителят основава молбата си по чл. 625, като давността спира да тече, докато
трае производството по несъстоятелност, които последици настъпват и за
присъединените кредитори по чл. 629 ТЗ от момента на подаване на молбата за
присъединяване. Доколкото ответникът се е присъединил по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ в производството по чл. 625 ТЗ, то и спрямо неговите вземания срещу длъжника
се прилагат основанията за спиране и прекъсване на давността по чл. 628а ТЗ.
От ангажираните от ответника доказателства се
установи наличието на негови вземания срещу длъжника за разноски по гражданско
дело, направени във връзка с договора за кредитна линия, а именно присъдените в
негова полза разноски със заповедта за изпълнение от 13.09.2012 г., издадена по
ч.гр.д. № 39645/2012 г. по описа на СРС, 119 състав, с която длъжникът е осъден
да заплати на банката разноски в размер на 12097.58 лева
държавна такса и 6498.79 лева възнаграждение за юрисконсулт. В производството
по несъстоятелност са приети разноски по гражданското дело в размер на 13515.53
лева, поради което предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
разноски в размер на 13515 лева следва да бъде отхвърлен.
В случая, съгласно разпределената от съда доказателствена
тежест, ответникът следваше да проведе пълно и главно доказване на основанието,
от което произтичат приетите в производството по несъстоятелност негови
вземания; както изискуемостта на
вземанията и техният размер. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за
наличието на приетото вземане в размер на 2482.80 лева по изпълнително дело №
8992/2012 г. по договора за инвестиционен кредит и приетите вземания по
договора за кредитна линия, както следва: 15 лева разноски във връзка с
обжалване по и.д. № 8992/2012 г. и 479 лева разноски по самото и.д. № 8922/2012
г. и 101 939.11 лева разноски по и.д. № 8012/2012 г. Не са
представени никакви доказателства, че в полза на кредитора са присъдени такива
разноски, съответно че същият е направил такива /осчетоводяването на такива
разноски от ответника, констатирано от вещото лице, не доказва основанието, на
което са начислени разноските, съответно не установява наличието на изискуемо
вземане на ответника срещу ищеца/. Правилата
за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени. Така Съдът е длъжен да приеме, че не
се установява съществуването на предявените и приети в производството по
несъстоятелност вземания на кредитора срещу длъжника по договор за
инвестиционен кредит от 26.01.2009 г. за разноски по
изпълнително дело № 8992/12. И по договора за кредитна линия, както следва: 15
лева разноски във връзка с обжалване по и.д. № 8992/2012 г. и 479 лева разноски
по самото и.д. № 8922/2012 г. и 101 939.11 лева разноски по и.д. № 8012/2012
г. Ето защо предявените отрицателен
установителен иск в тази част следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ,
ищецът следва да плати по сметка на СГС сумата от 9983.91 лева,
представляваща държавна такса по
отхвърлената част на исковете, а ответникът държавна такса върху уважената част
на исковете в размер на 1049.16 лева.
При този изход на производството, ответникът има право
на разноски и юрисконсултско
възнаграждение – арг. от чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съразмерно отхвърлената
част на исковете, в размер на 588.17 лева.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу „О.б.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, отрицателни установителни искове, с предмет да се приеме за
установено, че не съществуват следните вземания на „О.б.б.” АД, включени в
списъка приетите вземания в производството по несъстоятелност на „М.“ ЕООД- в
несъстоятелност, съгласно определение №
2223/20.04.2016 г. на СГС, ТО, 13 състав, по т. д. № 7324/2012 г.: по договор
за инвестиционен кредит от 26.01.2009 г.: вземане за главница по договора над
сумата от 1032688.74 лева до размера на приетото вземане от 1228271.74 лева; вземане
за наказателна лихва в размер на 508 873.93 лева, начислена за периода от
30.03.2012 г. до 16.11.2015 г.; вземане за законна лихва в размер на 65572.04
лева за периода от 23.08.2012 г. до 16.11.2015 г. и по договор за кредитна линия от 26.01.2009 г.:
вземане за наказателна лихва в размер на 18130.10 лева, начислена за периода от
26.01.2012 г. до 16.11.2015 г.; вземане за законна лихва в размер на 196716.07
лева за периода от 23.08.2012 г. до 16.11.2015 г. и вземане за разноски в
размер на 13515.53 лева по гражданско
дело, като неоснователни.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 9983.91
лева, представляваща държавна такса по
отхвърлените искове, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ иск
от М.“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу „О.б.б.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, че
не съществуват следните вземания на „О.б.б.” АД, включени в списъка
приетите вземания в производството по несъстоятелност на М.“ ЕООД /н/, съгласно
определение № 2223/20.04.2016
г. на СГС, ТО, 13 състав, по т. д. № 7324/2012 г.: по договор за инвестиционен
кредит от 26.01.2009 г. вземане за разноски в размер на 2482.80 лева по и.д. № 8992/2012 и по договор за кредитна линия от 26.01.2009 г.
вземане в размер на 15 лева разноски във връзка с обжалване по и.д. № 8992/2012
г.; вземане в размер на 479 лева разноски по самото и.д. № 8922/2012 г. и
вземане в размер на 101 939.11 лева разноски по и.д. № 8012/2012 г.
ОСЪЖДА „О.б.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1049.16 лева,
представляваща държавна такса по
уважените искове, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ОСЪЖДА М.“ ЕООД- в
несъстоятелност, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „О.б.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, разноски и юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство в размер на 588.17 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: