Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.С., 18.05.2017 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира
Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3342 по
описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявени от Н.
Е.Х. срещу П.НА Р.Б.искове, с
пр.кв.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за сума в размер на 400000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – преживени терзания,
безпокойство, влошаване на здравето и психическата стабилност, притеснения и
страх, затвореност, отчужденост от приятели и уронване на професионална
репутация, с пр.кв.чл.2б от ЗОДОВ за
сума в размер на 100000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от забавено правосъдие, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2013г. до окончателното
изплащане, както и искове с кв.чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 64363,10лв.-обезщетение
за забава върху главница в размер на 400000лв., сума в размер на 16090,77лв.-обезщетение за забава върху
главница в размер на 100000лв., за периода от 13,08,2013год. до 13,03,2015год.
Поддържа се, че по отношение на ищеца незаконосъобразно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.4, във вр. с ал.1, пр.1 от НК, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.18, ал.1 от НК с постановление за привличане на обвиняем от 24.07.2000год. по сл.д.№242/1997год. при ОСлС - Благоевград, като му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. С присъда № 136 от 05.05.2011г. на СГС, НО, 21-ви състав е била постановена оправдателна присъда по НОХД №23/2009год., потвърдена с решение № 210 от 28.06.2013г., постановено по ВНОХД № 369 по описа за 2013 г. на САС, НО, VII-ми състав. Твърди, че последното е влязло в сила на 13.08.2013г. Излага доводи да са претърпени неимуществени вреди от взетата по отношение на него мярка „задържане под стража“, незаконно повдигане на обвинение в престъпление от Прокуратурата, вземане на мярка за неотклонение „парична гаранция“ за период от повече от 6 години. Обосновава воденото срещу него наказателно производство в двете му фази досъдебна и съдебна за период от 13години, 19 дни да е в нарушение на чл.5 и чл.69 от ЕКЗПЧ, което е самостоятелно основание обосноваващо отговорност на ответника по чл.2б от ЗОДОВ.
Излага съображения, че е проведена извънсъдебна процедура по реда на чл.60а от ЗСВ пред Министерство на правосъдието, която е приключила с предложено обезщетение, считано от ищеца за занижено.
Съобразно изложеното е заявено становище исковите претенции като основателни да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът –П.НА Р.Б.в едномесечния законоустановен срок по чл.131 от ГПК излага становище, с което оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че не са представени доказателства, които да установяват наличието на пряка причинно- следствена връзка между воденото наказателно производство и твърдените неимуществени вреди, както и че последните не са доказани. Навежда доводи, че претендирания размер на обезщетение се явява прекомерен и несъобразен с принципа на справедливостта. Поддържа възражение на основание чл. 5 от ЗОДОВ, без да излага конкретни мотиви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за обезщетение във връзка с постановената мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съобразно изложеното моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно между страните по делото, а видно и от събраните доказателства се установява ищецът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.1, пр.1,вр.чл.20, ал.2 от НК с постановление от 24,07,2000год. по сл.д.242/1997год. по описа на ОСлО при ОП Благоевград, пр.пр.№2401/1997год., като по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане ” за 72 часа.
На 18,10,2006год. е внесен обвинителен акт от О.П.Б., срещу няколко лица ,включително и обвиняемия Х. като е образувано НОХД №907/2006год., по описа на ОС Благоевград. С разпореждане от 02.11.2006год. делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
С постановление от 21,11,2006год. ищецът отново е привлечен като обвиняем за цитираното по-горе престъпление.
По внесен обвинителен акт на 06.12.2006год. е образувано НОХД №1076/2006год., по описа на Окръжен съд Благоевград, по което са проведени две съдебни заседания, в които не е даден ход на делото поради нередовно призоваване на част от подсъдимите, вкл.Н.Х..
С определение №151/14,05,2007год. производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд като е образувано НОХД №467/2007год. С разпореждане без дата е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС, след което делото е образувано с №3174/2007год. по описа на СГС. След прекратяване и изпращане на СОС и повторно прекратяване от СОС делото е върнато на СГС и образувано с №3447/2007год. Делото отново е прекратено и изпратено по подсъдност на ОС Благоевград като е образувано с №125/2008год.
С определение от 12,03,2008год. ОС Благоевград е повдигнал препирня за подсъдност, по която с определение №32/11,04,2008год. постановено по ЧНД №180/2008год. ВКС е определил за компетентен СГС. Образуваното НОХД №1249/2008год. отново е прекратено поради допуснати процесуални нарушения.
На 07,01,2009год. О.П.Б. е внесла обвинителен акт срещу няколко лица, включително Н.Х. и е образувано НОХД с №23/2009год., СГС, НО, 21 състав.
С присъда №136/05,05,2011год. СГС е признал подсъдимите, включително Н. Е.Х. за невиновен и го е оправдал по внесеното срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.4, във вр. с ал.1, пр.1 от НК, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.18, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 13,08,2013год. с потвърдително решение №210/28,06,2013год. на САС, постановено по ВНОХД №369/2013год. НО, VІІ състав.
Не е спорно между страните, че наказателното производство относимо към ищеца е в периода от 24.07.2000год.-13.08.2013год., от привличане на лицето, в качеството му на обвиняем до влизане в сила на оправдателна присъда.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- В.Ч.., които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. От показанията на свидетеля се установява, че наказателното производство водено срещу ищеца му се отразило неблагоприятно в личен и професионален план. Прекратил дейността си, осъществявана чрез ЮЛ извършващо охранителна дейност, тъй като „документите били иззети от следствието“. Започнали проблеми в семейството му, наказателното производство се отразило на съпругата и на децата му. Воденото наказателно производство придобило широка публичност, тъй като имало отразяване в местната и националната преса. Приятели и колеги изразявали негативни оценки по отношение личността на ищеца. Станал затворен, нервен, депресивен и ограничил социалните си контакти.
По делото е изслушано заключение на съдебно психологическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, от което се установява, че наказателното производство се отразило негативно върху психологическото му благополучие за продължителен период от време. Преживял притеснение и объркване от неправилно предявеното срещу него обвинение през 2000година, стрес от задържането в продължение на 10 дни, страх от неизвестността, влошил се обществения му имидж в града, пострадали приятелските му отношения. Чувствал се виновен, ощетен, обиден, изпитвал срам, станал подтиснат и без самочувствие.
Със заявление вх.№РС-14-72/12.02.2014год. е депозирано искане от ищеца до МП за обезщетение поради разглеждане на воденото наказателно производство извън разумните срокове. Съставен е констативен протокол на инспекторат към ВСС от 24,03,2014год. и с писмо изх.№94-Н-55/17.06.2014год. е предложено обезщетение в размер на 6820лв.
Със становище вх.№КРС-14-72/16,07,2014год. ищецът е отказал споразумение за предложеното обезщетение.
От справка за съдимост издадена на 23,12,2016год. от РС Каварна се установяват предходни осъждания на лицето.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предпоставките включени
във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.2 от ЗОДОВ/ДВ
бр.98/2012/, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано
обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- прекратено наказателно производство образувано
срещу ищеца поради това, че деянието не съставлява престъпление, характера на
претърпените неимуществени вреди,
както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от
правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони.
Установи се по делото, че
е налице оправдателна присъда постановена по воденото срещу ищеца наказателното
производство.
От събраните по делото
доказателства се установи ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в стрес, подтиснатост, липса на социални контакти, чувство на несигурност.
Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените
неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното,
доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на
предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400000лв. С оглед остоятелството, че лицето е оправдано държавата отговаря по смисъла на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ като в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното „задържане под стража“. Ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В този смисъл т.13 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС. Ето защо и въпреки заявените самостоятелни претенции за обезщетение, произтичащи от мярка за неотклонение „задържане под стража“, привличане като обвиняем, „парична гаранция“, съдът намира, че се касае до една искова претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Съгласно т.II от ППВС № 4
от 23.12.1968г. понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това
разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени
вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно
преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и
продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и
характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът, в който следва
да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата
свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, за престъпление по
чл.212, ал.4, вр.ал.1 от НК/тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК/, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години, възрастта на лицето 45
години при привличането му като обвиняем /в активна трудоспособна възраст/,
вида на мярката за неотклонение, която е била взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице-„задържане под стража“, за период от 10 дни, липсата на данни за
упражнени спрямо ищеца други мерки за процесуална
принуда /взета
е мярка за неотклонение „парична гаранция“ на 03,08,2000год. до 23,11,2006год.,
няма отношение към претендираните неимуществени вреди/, интензитета на
претърпените душевни терзания от воденото наказателно производство, негативни преживявания от
накърняване на правото му на чест, достойнство, лична неприкосновеност, стрес и
несигурност от изхода на съдебното производство, семейни конфликти и социална изолация - доказани в хода на настоящото производство, то справедливият размер на
обезщетение е 8000,00лв.
При определяне на размера на
обезщетението, съдът взе предвид като
фактори обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че срещу
ищеца са водени и други наказателни производства за престъпление по чл.244, ал.2,
вр.ал.1 от НК, по които е признат за виновен, с влязла в сила присъда от
04,08,2015год., които също са повлияли
на емоционалното му състояние. Недоказано по делото е и твърдението, че наказателното
преследване е препятствало упражняване на професионалната му дейност като
събраните в този смисъл гласни доказателства не установяват по категоричен
начин, че ищеца е бил принуден да преустанови професионалната си дейност. На
следващо място дори да се приема, че представляваното от него дружество -Ник корпорейшън
ЕООД е било принудено да преустанови дейност/ поради иззети документи/, то това
сочи на вреди настъпили за юридическото лице и неотносими в настоящото
производство. Взетата мярка на процесуална принуда „парична гаранция“ не е
относима към твърдените неимуществени вреди. Неотносими в настоящото
производство са и сочените вреди
претърпени от съпругата и децата на ищеца.
Продължителността на наказателното производство, с оглед изрично предявения иск по чл.2б ЗОДОВ следва да бъде отнесена към фактическия състав на този иск/.
Съобразно изложеното исковата претенция е основателна в посочения размер и следва да бъде отхвърлена за горницата като неоснователна.
Съгласно т.4 от ТР
№3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда -13,08,2013год., съответно това е и началния
момент на забавата и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на
държавата.
Исковата молба е депозирана на 13,03,2015год., поради което възражението на
ответника за изтекла погасителна давност / пет годишна/ е неоснователно.
По
претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Съобразно горните мотиви
за началния момент на забавата, съдът намира, че за релевирания период от 13,08,2013год.
до 13,03,2015год. се дължи обезщетение за забава върху присъдената главница от
8000лв., чийто размер определен от съда по чл.162 от ГПК се равнява на сумата
от 1287,27лв. В посочения размер исковата претенция е основателна и следва да
бъде отхвърлена за разликата.
По претенцията по
чл.2б от ЗОДОВ;
Съгласно нормата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Релевантните факти обуславящи основателност на исковата претенция са свързани с установяване нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния спор или основателността на каквото и да е наказателно обвинение в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите заложени в чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Не е спорно между страните, че относимия период за ищеца относно срока за разглеждане на делото е 13години и 19 дни. Съобразно материалите по делото съдът намира наказателното производство да се отличава със съществена фактическа и правна сложност, с оглед характера на престъплението, за което е повдигнато обвинение –измама. Обвинението е срещу общо 6 лица, който факт сам по себе си обуславя забавяне на производството, с оглед осигуряване правото на защита на всеки обвиняем и предвид формалния характер на производството. Извършени са множество процесуално -следствени действия.
Отговорността на
прокуратурата настоящия състав намира да се обосновава с оглед поведението на
органите на досъдебното производство, който въпреки многократните указания за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и допълнително
разследване не са предприели ефективно обезпечени действия. Неупражняване от
страна на наблюдаващия прокурор на законно възложените му функции по надзор и
обезпечаване своевременното извършване на действия по разследването води до
възникване на отговорност по чл.2б ЗОДОВ. В този смисъл в досъдебната фаза на
производството продължила за ищеца от период от 6години, 2 месеца и 24 дни сочи
на нерегулярно провеждани следствени действия и неефктивност на същите, предвид
последвалото прекратяване и връщане от съдебните органите поради допуснати
процесуални нарушения. Не се установява
обвиняемия да е възпрепятствал хода на делото. Не се констатира и забавяне на
процеса в резултат поведението на
процесуалния представител на ищеца в наказателното производство.
Въпреки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че е налице нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, което е в
резултат на действията на органите на досъдебното производство и съда.
С оглед изложеното налице
е основание за обезщетение за причинените негативни емоции от водено производството срещу ищеца за период 13години
и 19 дни. Като
съобрази всички обстоятелства по делото общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на компетентните органи във фазата на
досъдебното и съдебно производство, последиците от увреждането по степен и
интензитет, доказани хода на настоящото
дело, възрастта на увредения, общественото и социалното положение, съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 10000лв. Ето защо предявения
иск следва да бъде уважен в този размер и отхвърлен за горницата над 10000лв.
до 100000лв. като неоснователен.
По претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД:
В
случая реализирания деликт е свързан с бездействие на компетентните органи
относно приключване на наказателното производство в разумен срок. От
приключване на същото, възниква вземане
на увреденото лице за обезщетение като по аргумент от т.4
от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС и от
този момент е налице забава за изпълнение.
Ето
защо върху определеното обезщетение от 10000лв. за периода от 13,08,2013год. до
13,03,2015год. се дължи обезщетение за забава, което определено по реда на
чл.162 от ГПК е в размер на 1609,07лв., в който размер исковата претенция е
основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата до 16090,77лв.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т.
На осн.чл.10, ал.3 ЗОДОВ
ответникът дължи на СГС разноски в производството в размер на 200,00лв.-в.л.
С оглед изхода от спора на ищеца се следва адвокатски хонорар, но тъй като няма данни за договорен и изплатен такъв не се присъжда.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.С., бул.”*******да заплати
на Н. Е. Х., с ЕГН **********, със съд.адрес
*** на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./ сума в размер на 8000,00лв./осем
хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено
наказателно производство по НОХД №23/2009год., СГС, НК, 21 състав, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата
над 8000,00лв. до пълния предявен размер от 400000.00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.С., бул.”*******да заплати
на Н. Е. Х., с ЕГН **********, със
съд.адрес *** на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1287,27лв.-обезщетение
за забава върху главницата от 8000,00лв., за периода от 13,08,2013год. до
13,03,2015год. като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 1287,27лв.
до пълния предявен размер от 64363,10лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.С., бул.”*******да заплати
на Н. Е. Х., с ЕГН **********, със
съд.адрес *** на осн.чл.2б, ал.1 от
ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./ сума в размер на 10000,00лв./десет хиляди
лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 10000,00лв.
до пълния предявен размер от 100000.00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.С., бул.”*******да заплати
на Н. Е. Х., с ЕГН **********, със
съд.адрес *** на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1609,07лв.-обезщетение
за забава върху главницата от 10000,00лв., за периода от 13,08,2013год. до
13,03,2015год. като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 1609,07лв.
до пълния предявен размер от 16090,77лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.С., бул.”*******да заплати
на Н. Е. Х., с ЕГН **********, със
съд.адрес *** на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сума в размер на 10,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.С., бул.”*******да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ сума
в размер на 200,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: