О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 161
гр. Шумен, 25.04.2018г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и пети април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. М. Маринов
като разгледа докладваното от окръжния
съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 107 по описа за 2018г. на ШОС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с рег.
№ 3061 от 21.02.2018г. депозирана от адв. Н.К. ***, в качеството му на
пълномощник на Ф.М.Т. ***, срещу определение от 13.02.2018г. по гр. д. № 1947/2016г.
по описа на РС – Ш., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
възстановяване на срок. В жалбата се твърди, че определението е опорочено, тъй
като процесуалния представител не е подписвал приложеното по делото съобщение,
за оставяне на въззивната жалба без движение, с указания за внасяне на
дължимата държавна такса. Излага, че на процесната дата 03.07.2017г. не е бил в
кантората си, тъй като поради здравословни проблеми е бил на посещение при
лекар, а и от разпита на призовкаря не ставало ясно, къде и кога му е връчено
съобщението срещу подпис, поради което счита, че срокът му за отстраняване на
нередовността на въззивната му жалба следва да бъде възстановен.
Ответната страна по жалбата, в
депозирания отговор, намира определението, с което е оставено без уважение
искането за възстановяване на срок, за правилно и законосъобразно и моли
жалбата да бъде отхвърлена.
Настоящата съдебна инстанция, след като
се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството по първоинстанционното гр. д. №
1947/2016г. по описа на РС – Шумен, е образувано по депозирана искова молба от
Ф.М.Т. ***, чрез процесуалния си представител адв. Н.К. ***, срещу собственици при Етажна собственост на сграда
в гр. Ш., бул. „..., представлявана от управителя И.Д.А., по иск с правно
основание, чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, за отмяна на решение от Протокол №
13/28.07.2016г. на ОС на ЕС, като незаконосъобразно. Съдът се е произнесъл по
предявения иск с решение № 365/14.06.2017г., като съобщението за изготвеното
решение е било връчено на ищеца чрез процесуалния му представител адв. Н.К. от
ШАК на 20.06.2017г. Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ищеца, която РС – Ш., с разпореждане от
28.06.2017г. е оставил без движение за внасяне на държавна такса в размер на
15.00лв. Съобщението за това, е било връчено на жалбоподателя, отново чрез
процесуалния му представител - адв. Н. К. на 03.07.2017г. на посоченият от него
съдебен адрес. С разпореждане № 4518/12.07.2017г. по гр. д. № 1947/2016г. по
описа на РС –Ш., съдът е констатирал, че в дадения едноседмичния срок изтичащ
на 10.07.2017г. нередовността не била отстранена и на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2
от ГПК, е върнал въззивната жалба на жалбоподателя. Жалбоподателя, чрез
процесуалния си представител е инициирал пред РС – Ш., производство с правно
основание чл. 64 от ГПК, за възстановяване на срок, като с обжалваното пред
настоящата инстанция определение, първоинстанционния съд е оставил искането му
без уважение. За да остави искането без
уважение, съдът е приел, че не са представени убедителни писмени
доказателства за наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до
невъзможността за изпълнение на указанията в срок, а по отношение на
твърдението, че подписа положен върху съобщението, с което жалбата е оставена
без движение не бил на процесуалния представител адв. К., по делото е допусната
и назначена съдебно – графическа експертиза, по която адв. К. е отказал да
внесе определеното възнаграждение за вещо лице и такава не е извършвана.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът счита, че обжалваното определение е
правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК, страната която е пропуснала установения от закона или определения от съда
срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се
дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно съществуващата константна съдебна
практика, включително на ВКС, "особени непредвидени обстоятелства" по
смисъла на чл.
64, ал.2 от ГПК са такива обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, и
които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок
процесуалното действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа
за добро водене на процеса, напр. природни бедствия, прекъсване на пътищата и
съобщенията, внезапно тежко заболяване и др. /в този см. опр. № 34/06.02.2004
г. ВКС по ч.гр.д. № ЗЗЗ/2003 г., ГО; опр. № 693/06.12.2010 г. по ч.гр.д. №
578/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС; опр. № 347/08.07.2010 г. по ч.гр.д. № 284/2010
г., ГК, І ГО на ВКС; опр. № 155/15.04.2010 г. по гр.д. № 49/2010 г., ГК, ІІ ГО
на ВКС; опр. № 471/14.06.2011 г. по ч.т.д.№ 300/2010 г. ІІ ТО на ВКС, опр. №
902/19.12.2014 г. по гр.д. № 6879/2014 г. на ІІІ г.о. ГК на ВКС и др./. Наличието на особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл.
64, ал.2 от ГПК, които страната искаща възстановяване на срок обективно не е могла да
преодолее подлежат на главно и пряко доказване, с допустимите от ГПК
доказателствени средства, като преценката дали тези обстоятелства са особени,
непредвидени и непреодолими е обусловена от спецификите на всеки отделен
случай. В депозираната молба за възстановяване на срок от пълномощника на ищеца
не се сочат конкретни обстоятелства по смисъла на чл.
64, ал.2 ГПК, а се прилага единствено медицинско направление от 29.06.2017г., рецепта
от 07.07.2017г. и епикриза от която е видно, че процесуалния представител на
ищеца е постъпил за лечение на 16.07.2017г. и е изписан на 18.07.2017г., както
и възражение за нередовно уведомяване. Принципно медицинско направление се дава
за консултация, изследвания или провеждане на съвместно лечение, поради което създава
индиция за наличието на болестно състояние, но не и за внезапен характер на
това състояние, неговата непреодолимост и връзката между него и невъзможността
на страната да спази срока. Представената епикриза е неотносима към процесния
период 03.07. – 10.07.2017г., тъй като същата е за период след изтичане на
срока, а рецептата не е от категорията доказателства, водещи до внезапност и
невъзможност на страната да изпълни указания на съда. Решаващото при преценката
дали е налице особено непредвидено обстоятелство не е видът на конкретно
заболяване, а именно неговата внезапност, извънредност и връзката между него и
обективната невъзможност страната да осъществи дължимото процесуално поведение
в законовия или определения от съда срок и то не само за конкретен ден, а е
необходимо да се установи, че са налице такива непредвидени обстоятелства,
станали през течение на целия срок и именно те да са довели до невъзможността
на страната да извърши своевременно указаното процесуално действие. Твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице нередовно връчване, тъй
като подписа на съобщението за оставяне на жалбата му без движение, не бил
положен от него, е недопустимо да се изтъква в производството
по възстановяване на срок, а от друга е останало и недоказано. Първоинстанционният
съд е дал възможност на страната, да докаже това си твърдение, като е уважил
искането и е допуснал съдебно – графическа експертиза, но от материалите по
делото е видно, че страната сама се е отказала от искането си, липсват други
доказателства, които с категоричност да установяват соченото възражение.
Предвид изложеното и поради липса на
доказателства, че страната е била обективно лишена от възможността да извърши
своевременно дължимото процесуално действие в срок, поради непреодолимо
препятствие, съдът намира, че правилно първоинстанционния съд, е оставил
искането на жалбоподателя за възстановяване на срок без уважение, поради което
обжалваното определение следва да се потвърди, а жалбата срещу него, като
неоснователна да се остави без уважение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение №506 от
13.02.2018г. по гр.д.№1947/2016г. по описа на РС – Ш., с което е оставено без
уважение искането на ищеца за възстановяване на срока за отстраняване на
нередовността на въззивната жалба.
На осн. чл.274, ал.4 във вр. с чл.280,
ал.3, т.2 от ГПК, определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.