Р Е Ш Е Н И Е № 66
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 09.03.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Димов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Зара Иванова
2.
мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 1 по описа за
2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 316 от 14.10.2019 год. по гр.д.№ 577/2019г. по описа на Районен съд –
Н.П. е признато за установено по отношение на ответниците
П.Ш.Х. и Г.Ш.И., че ищците Н. М.А. и Х.М.М. са
собственици по наследство от общия им наследодател С.А.Я. на по 1/30 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1) Поземлен имот с площ
10.007 дка, в местността „Ч..“, с идентификатор 68388.5.14 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село С.....,
с начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници и съседи: имот
№68388.5.13, имот №68388.7.34, имот №68388.5.15, имот №68388.5.11; 2) Поземлен имот с площ 18.001 дка, в
местността „К..”, с идентификатор 68388.14.17 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.С....., с начин на трайно ползване – нива, трета
категория, при граници и съседи: имот №68388.14.18, имот №68388.14.11, имот
№68388.14.10, имот №68388.14.7, имот №68388.14.16; 3) Поземлен имот с площ
10.003 дка, в местността „Е.Е.”, с идентификатор
68388.18.38 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С..., с
начин на трайно ползване – нива, трета категория, при граници и съседи: имот
№68388.18.1, имот №68388.18.37, имот №68388.18.33 и имот №68388.18.39. Със
същото решение ответниците П.Ш.Х. и Г.Ш.И. са осъдени
да предадат на основание чл.108 от ЗС на
ищците владението на по 1/30 ид.ч за всеки от тях /общо 1/15 ид.ч./
върху втория поземлен имот, а ответниците Б.С.А. и Е.Ф.А.
са осъдени да предадат на основание чл.108 от ЗС на ищците владението на по 1/30 ид.ч за
всеки от тях /общо 1/15 ид.ч./ върху първия и
третия поземлен имот. На основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт
за собственост №.......г. на нотариус с рег.№346 на НК, с който Ш.И.М.е признат
за собственик по давностно владение на гореописаните недвижими имоти до размер
на 1/15 ид.ч.
Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Недоволни от
така постановеното решение останали ответниците,
които депозират въззивна жалба. Сочат, че исковете са недопустими с оглед
разпоредбата на чл.76 от ЗН, съответно чл.32, ал.2 от ЗС. Твърдят, че не е
изяснено кои са наследниците на общия наследодател и какви са квотите на всеки
един от наследниците на общия наследодател. Счита, че фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд са необосновани и незаконосъобразни. Излагат,
че в продължение на повече от 10 години владението върху недвижимите имоти било
осъществявано само от Ш.М. – наследодател на ответниците
П.Ш.Х. и Г.Ш.И., който ги е придобил по давност. Релевират,
че ответниците Б.С.А. и Е.Ф.А. са придобили два от
недвижимите имоти на правно основание – договор за покупко-продажба, поради
което за тях е приложима кратката 5- годишна придобивна
давност, изтекла преди предявяване на настоящия иск. Молят съда да отмени
решението и да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени заявените
искове.
В
съдебно заседание жалбоподателите редовно призовани не се явяват и не изпращат
представител.
В
законоустановения срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание въззиваемите редовно призовани не
се явяват и не изпращат представител.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като
апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл
е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му
не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от удостоверение за наследници изх. № АР-2016-20-56/ 11.04.2019 год. С.А.Я. е
починал на 20.05.1955г. и е оставил за свои наследници по закон Х.Ш.Я. - съпруга
и 2 дъщери - Р.С.А. и А.С.М.. Първата от дъщерите Р.А. е починала на
13.04.1998г., като е оставила низходящи от първа степен - Ш.И.М., Х.И.Б., С. И.М.Ф.И.М.
и М.И.А. - удостоверение за наследници №012/11.04.2019г. Ш.И.М.е починал на
12.04.2017 год. и е оставил низходящи от първа степен - П.Ш.Х. и Г.Ш.И. (ответници в производството). Х.И.Б. е починала на
01.08.2005 год. и е оставила за наследници М.А. Б. – съпруг (починал на
11.08.2018 год.), Х.М.М. - дъщеря и Н. М.А. – син
(ищци).
С
решение №0016/20.12.1994г.на ПК гр.К.., на наследниците на С.А.Я. е
възстановено правото на собственост върху следните земеделски земи, находящи се в землището на с.С....., а именно:1/ НИВА с
площ от 10.005дка, ІV кат. в местността „Ч.., имот №005014 по плана за
земеразделяне, а по скица № 15-90977/ 01.03.2017г. по кадастралния план на с.С.....
е с площ от 10.007 дка, с идентификатор:
68388.5.14; 2/НИВА от 17.998 дка, ІІІкат. в
местността „К..”, имот №014017 по плана за земеразделяне, а по скица № 15-90983/ 01.03.2017г. по
кадастралния план на с.С..... е с площ от 18.001 дка, с идентификатор: 68388.14.17 и 3/НИВА от 10.001 дка, ІІІ кат. в местността „Е.Е.”,имот №018038 по плана за земеразделяне, а по скица №
15-90968/ 01.03.2017г. по кадастралния план на с.С..... е с площ от 10.003
дка, с
идентификатор: 68388.18.38.
Съгласно
нотариален акт за собственост №........... на нотариус с рег.№346, ответникът Ш.И.М.бил
признат за собственик по давностно владение на
гореописаните недвижими имоти.
Видно
от отразеното в нотариален акт за
покупко-продажба №............. на
нотариус с рег.№346, на 30.04.2013г. ответникът Ш.И.М.продал на втория ответник
Б.С.А. два от имотите, а именно: /НИВА от 10.005дка, ІV
кат. в местността „Ч..,” с
идентификатор: :68388.5.14 по кадастралния план на с.С..... и НИВА от
10.001 дка, ІІІ кат. в местността „Е.Е.”, с идентификатор :68388.18.38 по кадастралния план на с.С....., за сумата
от 2 500 лв. Не е спорно между страните, че към този момент ответникът Б.С.А.
е бил в граждански брак с четвъртата ответница Е.Ф.А..
По
делото е представено удостоверение с изх.№190/20.10.2014г., издадено от ОД ”Земеделие”
Ш., в което е посочено, че поземлени имоти 68388.5.14 и 68388.15.17 през
стопанската 2007/2008година по Наредба 3 били регистрирани за обработка от С.О.
А. ***, като договорите за едногодишен наем били сключени между Ф.М.Р. като
наемодател и С.О. А. като наемател. Поземлен имот 68388.18.38 е бил регистриран
през стопанската 2007/2008 год. по Наредба № 3 от С.А. С. по договор за наем
между Ф.М.Р. като наемодател и С.А. С. като наемател. През стопанската
2009/2010г., сочените имоти не били регистрирани в системата. Поземлените имоти
за стопанските 2010/2011г., 2011/2012г. и 2012/2013г. били регистрирани от С.А.
С. като наемател и Ф.М.Р. като наемодател.
От
писмо изх. № ПО-24-6-L/ 02.07.2019
год., изд. от ОД „Земеделие“ Ш., че за процесните недвижими имоти има подадено
заявление за регистрация по Наредба № 3 за стопанските 2016/2017, 2017/2018 и 2018/2019 год., които са се ползвали от С.А. С.
на база договори за една стопанска година. За поземлен имот с идентификатор
68388.15.17 има подадени заявления и за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 год., които са се ползвали от Б.С.А..
Приложени
са договори за наем на земеделска земя, от които е видно, че за стопанската
2018/2019, 2017/ 2018, 2015/2016 год. процесните
недвижими имоти са били отдавани под наем на С.А. С. от наемодателя Б.С.А. (за
имоти с идентификатори 68388.5.14 и 68388.18.38) и от наемодателя Ш.И.М.( за
имот с идентификатор 68388.15.17).
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид. Е.М., воден от ищците. От показанията му се изяснява,
че от 1994 год., когато земите са възстановени, до 2013 год., нивите са се
обработвали от трети лица. Свид. е категоричен, че
бащата на ответниците П. и Г. - Ш.И.М.не е обработвал процесните
земи. Твърди, че никой от сънаследниците не се е
отказвал от дела си. Сочи, че към момента земите се обработват от ответника Б.,
който взима субсидии. Твърди, че Б. е знаел, че процесните земите са
наследствени много преди сключване на договора за покупко-продажба на 2 от тях.
Излага, че е знаел за това обстоятелство още при възстановяването на земите
през 1994 год.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните изводи:
Предявен
е иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС за признаване за
установено по отношение на П.Ш.Х. и Г.Ш.И., че ищците Н. М.А., М.А. Б. и Х.М.М. са собственици по наследство от общия им наследодател С.А.Я.
на по 1/45 ид.ч. от процесните недвижими имоти, и за
осъждане на тези двама ответници да им предадат
владението на претендираната общо 1/15 ид. част от поземлен имот с площ 18.001 дка, в местността „К..”, с идентификатор 68388.14.17 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.С....., с начин на трайно ползване – нива,
трета категория, при граници и съседи: имот №68388.14.18, имот №68388.14.11,
имот №68388.14.10, имот №68388.14.7, имот №68388.14.16. Претендира се осъждане
на ответниците Б.С.А. и Е.Ф.А. да предадат на ищците
владението на общо 1/15 ид. част от поземлен имот с
площ 10.007 дка, в местността „Ч..“, с идентификатор 68388.5.14 по
кадастралната карта и кадастралните регистри
на село С....., с начин на трайно ползване – нива, четвърта категория,
при граници и съседи: имот №68388.5.13, имот №68388.7.34, имот №68388.5.15,
имот №68388.5.11, както и от поземлен имот с площ 10.003 дка, в местността „Е.Е.”, с идентификатор 68388.18.38 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село С..., с начин на трайно ползване – нива, трета
категория, при граници и съседи: имот №68388.18.1, имот №68388.18.37, имот №68388.18.33
и имот №68388.18.39. Поискана е и частична отмяна, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, на нотариален акт за собственост №.... на
нотариус с рег.№346 на НК, с който ответникът Ш.И.М.е признат за собственик по давностно владение на процесните три поземлени имота за
общо 1/15 ид. част.
С
определение № 689/ 07.08.2019 год. производството по първоинстанционното
дело е прекратено само по отношение на ищеца М.А. Б., починал в хода на делото. Доколкото
другите двама ответници са единствени наследници на
починалия, дяловете им са се увеличили поравно с дела на ищеца Б. и общият размер на исковата претенция
остава непроменен (по 1/30 ид. част за всеки от
ищците или общо 1/15 ид. част).
За да бъде уважен ревандикационният иск, е необходимо кумулативното наличие на
следните три предпоставки: 1. имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците;
2. този имот да се владее от ответниците; 3. да се
владее от тях без основание. С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докаже наличието на
положителните предпоставки, а на ответниците - че
владеят на правно основание.
В
настоящия случай не се спори, че имотите се владеят от ответниците.
Спорно е дали процесните имоти са собственост на ищците и дали те се владеят от
ответниците на правно основание.
По
делото са представени писмени доказателства – от една страна, решение
№0016/20.12.1994г.на ПК гр.К.., по силата на което на наследниците на С.А.Я.
(сред които са и ищците) е възстановено правото на собственост върху процесните
земеделски земи, а от друга страна - нотариален акт за собственост №...........
на нотариус с рег.№346, легитимиращ Ш.И.М.– баща на първите двама ответници като собственик по давностно
владение на процесните недвижими имоти.
Констативният
нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда, но може да бъде оспорван от всяко лице, което
има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не
е собственик (ТР №11/2012г. на ОСГК).
Доколкото
в настоящия случай и ищците, и ответниците П.Х. и Г.А.
представят писмени доказателства, които ги легитимират като собственици на
процесните недвижими имоти, всяка страна следва да докаже твърдените от нея
факти.
Безспорно
се установи от материалите по делото, че правото на собственост върху
процесните земеделски земи е реституирано на насл. на
С.А.Я., сред които са и ищците, поради което първата и втората предпоставка за
уважаване на иска с пр. осн. чл. 108 от ЗС се явяват
доказани.
Предвид
обстоятелството, че общият наследодател е починал през 1955 год., когато
приложими са били разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН и е оставил
като наследници съпруга (Х.Я.) и 2 деца (Р.и А.), то всеки един от тях следва
да наследи по 1/3 ид. част от процесните недвижими
имоти. Наследниците на Р.С. (общо 5 деца) наследяват по 1/15 ид. част от процесните имоти, а ищците като наследници на
едно от тези 5 деца – Х. Б. и на баща си М., починал в хода на производството,
са придобили по наследство собствеността върху по 1/30 ид.
част от земите за всеки от тях.
Жалбоподателя
твърди, че тъй като не е изследван въпросът за наследниците на Х.Я., то квотите
на ищците са изчислени погрешно. Това негово възражение е неоснователно, тъй
като Х.Ш.Я. не се явява последваща съпруга на
наследодателя (бракът им е сключен преди одържавяването на земите), поради
което ограничението на чл.9а от ЗН не важи по отношение на нея и наследниците
й.
В
отговора на исковата молба и във въззивната жалба ответниците
се позовават на изтекла в полза на праводателя им Ш.М.
придобивна давност още преди снабдяване с процесния
констативен нотариален акт. Считат, че следва да се приложи разпоредбата на чл.
79, ал. 1 от ЗС, която предвижда, че правото
на собственост върху недвижим имот
се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. В чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази
презумпция, обаче, не важи в отношенията между сънаследници.
Според правната теория и трайна съдебна практика като елемент
от придобивната давност, владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, спокойно (да не е установено
и поддържано с насилие), явно (да не е установено и поддържано по скрит начин), несъмнително (да се
установи, че действително се упражнява
фактическа власт с
намерение за своене), да няма
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява
на други лица да владеят вещта.
Когато един от наследниците
упражнява фактическа власт върху наследствен имот, той продължава владението на
своя наследодател, но само в рамките на наследствената си част и е държател по
отношение наследствените части на останалите наследници от имота. За да се
приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите
наследници идеални части, не е достатъчно да упражнява фактическа власт върху
целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на
останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да
владее целия имот само за себе си – напр. като отказва да ги допуска в имота,
или доведе до знанието им намерение да се разпореди с него в своя полза, или
като го ползва по начин, който ясно
показва, че изключва владението на останалите сънаследници
(ТР № 1/ 2012 год. на ОСГК на ВКС). Лицето, което се позовава на придобивна
давност трябва да докаже при спор за собственост, при
условията на пълно и главно доказване, че е извършило действия, с които е обективирало спрямо
невладеещия съсобственик намеранието си да владее целия имот за себе си, т.е., че е демонстрирало промяна в намерението си, така, че да отблъсне
евентуалните претенции на останалите
съсобственици. При липса на знание у невладеещия съсобственик, дори и обективирано пред други, владението
в определен срок от време, съпроводено
с намерение да се свои, не поражда право на собственост за владеещия съсобственик върху идеалните части на останалите невладеещи съсобственици.
Настоящият съдебен състав намира,
че не бяха събрани доказателства, от които несъмнено да се установява, че от
2003 год. до снабдяването си с процесния констативен нотариален акт през 2013
год. Ш.М. е извършвал каквито и да е действия, обективиращи
спрямо Х.И.Б., а впоследствие и спрямо М.А. Б. – праводатели
на ищците, намерението му да владее идеалните им части от процесните недвижими
имоти за себе си. Напротив, от представените по делото удостоверения от ОД ”Земеделие”
- гр.Ш., се установи, че друго лице – Ф.М.Р. ги е предоставяло за ползване през
периода 2007г.-2013г.
на С.А. С.. До същия извод може да се достигне и при анализиране показанията на
разпитания по делото свидетел, преценени при условията на чл. 172 от ГПК. Показанията
са последователни, категорични и намират опора в останалия събран
доказателствен материал, поради което настоящият съдебен състав не намира
причина да не ги кредитира. Свидетелят излага, че Ш. не е обработвал процесните
земи, не е взимал рента и не е заявявал в негово присъствие, че ги счита само
за свои. Сочи, че никой не се е отказвал от дела си, а и писмени доказателства
в такава насока не бяха представени.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че ищецът Ш.М. не е придобил идеалните части, собственост на ищците по
давност. Ето защо и ищците се явяват собственици на по 1/30ид.ч. от процесните
имоти.
Първоинстанционният съд
правилно е счел, че като последица от уважаването на иска, констативният
нотариален акт №..... на нотариус с рег.№346,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен в частта, с
която Ш.М. е признат за собственик на общо 1/15ид.ч. от имотите въз основа на придобивна давност.
Неоснователно е възражението на ответниците, че следва да се приложи нормата на чл. 76 от ЗН, съгласно която актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов
дял при делбата. Липсват данни между страните да има висящо делбено
производство за процесните недвижими имоти, във връзка с което да е предявена
претенция за установяване недействителност на разпоредителната сделка, обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба от 30.04.2013г. №.............. Неоснователно е и
възражението, че ревандикационната претенция била
недопустима по аргумент, че редът за защита на сънаследник бил единствено в
производството по делба. По мнение на настоящия състав, всеки един от сънаследниците може да защити правата си не само в делбеното производство, но и като предяви установителен или ревандикационен
иск, какъвто безспорно е и настоящият случай.
В
настоящото производство е предявена и ревандикационна
претенция с правно основание чл.108 от
ЗС срещу Б.С.А. и Е.Ф.А., да бъде
признато за установено по отношение на двамата ответници,
че ищците се явяват собственици на поземлен имот с площ 10.007 дка, в местността
„Ч..“, с идентификатор 68388.5.14 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село С....., с начин на
трайно ползване – нива, четвърта категория и на поземлен имот с площ 10.003
дка, в местността „Е.Е.”, с идентификатор 68388.18.38
по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С..., с начин на трайно
ползване – нива, трета категория, като ответниците
бъдат осъдени да им предадат владението.
Следва
да се отбележи, че доводите на жалбоподателите, че произнасянето по предявения
иск по отношение на ответниците Б. и Е. било
недопустимо, тъй като отношенията между съсобствениците следвало да се уредят
по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, са неоснователни. В случая се касае за предявен
иск за ревандикация на целите имоти, а не за
разпределение на ползването им между съсобствениците, поради което разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 от ЗС е неприложима.
В
отговора на исковата молба е наведено твърдение, поддържано и във въззивната
жалба, че ответниците Б. и Е. са придобили
горепосочените имоти по давност като доколкото за владението им е налице правно
основание (нотариален акт за покупко-продажба №............. на нотариус с
рег.№346, изготвен на 30.04.2013г.) то за тях важала кратката 5-годишна придобивна давност, която към датата на депозиране на
исковата молба е изтекла.
Разпоредбата
на чл. 79, ал. 2 от ЗС гласи, че ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността
да е съществувала при възникване на правното основание.
Безспорно,
нотариалният акт за покупко-продажба №............. на нотариус с рег.№346 от 30.04.2013г. е
правно основание, годно да направи владеещите ответници
собственици на процесните 2 ниви. За да могат, обаче, да се позоват на изтичане
в тяхна полза на кратката, петгодишна давност, последните следва да са
добросъвестни, т.е. да не са знаели, че праводателят
им не е собственик. От друга страна,
съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на
противното. В случая настоящият съдебен състав намира, че оборването на въведената
с тази правна норма презумпция е успешно проведено посредством разпита на свид. Е.М. и събраните по делото писмени доказателства. От
показанията му, които както съдът по-горе посочи, следва да бъдат кредитирани,
се установява, че заявление за възстановяване на процесните имоти по реда на
чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ е подадено от Р.Р.Р.,
родственик на баба му Р.А., която от своя страна е общ наследодател на ищците и
първите две ответнички. Твърдението му се подкрепя и
от представеното по делото Решение на ПК в гр. К.., общ. К.., обл. Ш.. М. излага, че след възстановяването на имотите, те
са се работили от Р., а по-късно от жена му Ф.М.Р., която ги е отдавала под
наем на С.А. С. (родственик на ответника Б.С.А.) от стопанската 2010 год. до
продажбата им през 2013 год. и е получавала рента за тях. За тези обстоятелства
свидетелстват и представените по делото удостоверения от ОД ”Земеделие” - гр.Ш..
Като аргумент в подкрепа на извода, че презумпцията за добросъвестност е
оборена, следва да се посочи и това, че в края на 2013 год. е било заведено гр.
дело № 1005/ 2013 год. от Ф.М. и М.А.(съсобственици на процесните
недвижими имоти) срещу праводателя на ответниците Б. и Е.А. - Ш.М.. В производството като ответници са
участвали и Б. и Е.А. като се е разисквал въпросът за правото на собственост на
Ш.М. върху земеделските земи. Макар, че с решението си съдът се е произнесъл
досежно правото на собственост на други лица, различни от ищците в настоящото
производство, за ответниците вече е било известно
обстоятелството, че праводателят им не е бил
единствен собственик на процесните недвижими имоти. По делото са представени
удостоверения за наследници, с които ответниците са
запознати и в които фигурират имената на петима наследници на общия
наследодател. Това обстоятелство само по себе си би следвало да е индиция за Б. и Е.А., че освен на ищците Ф. и М. и на
ответника Ш. по гр. д. № 1005/2013 год., правото на собственост върху
процесните недвижими имоти вероятно принадлежи и на още поне двама други
съсобственици.
Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че може да се достигне до извод, че ответниците Б.С.А. и Е.А. са знаели, че праводателят
им Ш.М. не е бил единствен собственик на процесните недвижими имоти и не е
могъл да им прехвърли правото на собственост върху целите земеделски земи, тъй
като никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава (nemo plus juris
ad alium transfere potest, quam ipse habet).
Предвид изложеното, вторите двама ответници не са
добросъвестни и не могат да се позовават на разпоредбите на чл. 79, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от ЗС, а възражението им в тази насока е
неоснователно.
Предвид
гореизложеното, заявената искова претенция е основателна и като такава следва
да бъде уважена. Тъй като изводът, до който достигна настоящият съдебен състав
съответства на извода на районния съд, първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемите
имат право на разноски, но те не следва да бъдат присъждани, тъй като нито в
отговора на въззивната жалба, нито до края на устните състезания пред Шуменски
окръжен съд са релевирали съответно искане в тази
насока.
Така мотивиран Шуменски окръжен
съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 316 от 14.10.2019 год., постановено по гр.д.№ 577/19г. по описа на
Районен съд – Н.П..
Разноски
не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.