Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4341
гр. Пловдив, 14.11.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав,
в публично заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря
Цвета Василева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 5663 по описа на
съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М.К., ** гражданка,
родена на ***г. в ***, е предявила против ответника “ПОЗИТ” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
с. Отец Кирилово 4163, ул. 7-ма № 1, представлявано от ***иск за
признаване за установено между страните недължимостта на парично вземане
в размер на 1000 евро главница, представляваща вноска за управление и поддържане на общите
части на сграда в режим на ЕС, на сграда
с ИД № ***по ККРР на гр. ***, ведно със зак.
лихва върху
тази сума, считано от 23.02.2016г. до пълното
й изплащане, както и сумата от 300 евро
главница за заплащане на вноска
за ****, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано
от 23.02.2016г. до
пълното й изплащане; държавна такса от 50,85 лева; 919,24 лева адв. хонорара по гр.д. № 249/2016г. по описа
на ОС ****, за които суми е издаден
изп. лист
въз основа на Европейска заповед
за плащане от 26.09.2016 г. по гр. д. № 249/2016г. по
описа на ОС ****, и е било образувано изп. дело
№ ****/2017г. по описа на ****, рег. № **, поради новонастъпил факт - цесия на вземането от **
Ищецът твърди, че срещу него е била издадена Европейска
заповед за плащане по гр. дело № 249/2016 г. по описа на ОС - **** за процесните суми и е било образувано изпълнително дело пред ****.
Твърди се, че издаването на Европейската заповед за плащане, вземането е било
прехвърлено от „Пропъртиуайз” ЕООД, в качеството му
на **на ЕС на сграда в „Курортна жилищна сграда” сграда /вход/ * и сграда
/вход/ * в имот № **, с кадастрален идентификатор **, м. „**”, землището на гр.
**, община **, обл. **** на ответника „Позит” ЕООД, с оглед на което е предявен и иск за недължимост на сумите по изпълнението, поради новонастъпил факт – извършена цесия на вземането. Релевирани са възражения за нищожност на договора за цесия,
поради липса на предмет, доколкото с нея били прехвърлени несъществуващи бъдещи
вземания, които не били изискуеми; за нищожност на цесията, поради липса на
съгласие на носителя на вземането в лицето на етажната собственост, доколкото
не имало законно свикано и проведено Общо събрание на ЕС за избиране и
упълномощаване на **на ЕС с правата да сключи договор за продажба на вземането;
както и че цесията не е била съобщена на ищцата, поради което не я е
обвързвала. Оспорено е и процесуалното и материалноправното приемство
на ответника, тъй като изпълнителният лист бил издаден в полза на Етажната
собственост, представлявана от „Пропъртиуайз” ЕООД,
което дружество не било легитимно
избрано за **на ЕС, с оглед на което решението за избора му като **било
атакувано по исков ред.
В допълнителна молба от 24.04.2019 г. ищцата е оспорила връчването
на уведомлението за цесия, твърдейки, че подписът върху разписката за
получаването на уведомлението за цесия не е на ищцата, като за установяване
неистинността на подписа е поискана СГрЕ.
В писмения отговор на ответника се твърди, че срещу
ищцата е била издадена и връчена
Европейска заповед за плащане, която е влязла в сила. Сочи се също така, че с
решение на ВКС е била отхвърлена молбата на ищцата с правно основание член 303
ГПК, вр. с чл. 20 от Регламент № 1896/2006г., като е било
потвърдено издаването, връчването до длъжника и влизането в сила на
Европейската заповед за плащане. Твърди се също, че осъществената цесия е
валидна, както и че управителят на ЕС на ОС в лицето на „Пропъртиуайз”
ЕООД е бил валидно избран да представлява ЕС.
Настоява се за липса на правен интерес от ищцата за водене на
установителния иск.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че срещу ищцата М.К. е била издадена Европейска заповед за плащане
от 26.09.2016 г. по гр. д. № 249/2016г. по описа
на ОС **** за сумите
1000 евро главница,
представляваща вноска за управление и поддържане на общите
части на сграда в режим на ЕС, на сграда
с ИД № ***по ККРР на гр. **, ведно със зак. лихва върху
тази сума, считано от 23.02.2016г. до пълното
й изплащане, както и сумата от 300 евро
главница за заплащане на вноска
за ****, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано
от 23.02.2016г. до
пълното й изплащане; държавна такса от 50,85 лева; както и сумата от 919,24 лева адв. хонорар по гр.д. № 249/2016г. по описа
на ОС ****, която е
влязла в сила. Заповедното производство е било изискано от настоящия състав, но
след поискването му от заповедния съд делото му е било изпратено, като до
момента не е било върнато в състава. За
това, че издадената европейска заповед за плащане е влязла в сила може да се
съди от представеното от ответника и неоспорено от ищцата решение № 202 от
19.03.2018г. по гр. д. № 2821/2017г. на ВКС, по подадена от ищцата молба за
отмяна, видно от което молбата за отмяна е била отхвърлена.
С влизане в сила
на европейската заповед за плащане, независимо
от това в коя от хипотезите
на чл. 416 от ГПК е станало това (неподадено в срок или оттеглено
възражение на длъжника; влизане в сила на съдебното
решение за установяване на вземането) всяко възражение на длъжника,
че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде
заявено с нов иск, извън специалните
хипотези на чл.424 и чл.439
от ГПК. При настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната
сила на заповедта
за изпълнение, по отношение на
материализираното в нея вземане, то не
може да се
оспорва от длъжника по съображения,
твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Ето защо по тези съображения възраженията на ищцата
относно незаконосъобразния избор на **на ЕС на ОС и за нищожност на решенията на ЕС на ОС за
определяне на разходите се явяват преклудирани,
поради което и няма да бъдат разгледани и обсъдени.
По отношение на новонастъпилия
факт- цесията на вземането, след влизането в сила на заповедта за изпълнение на
парично задължение.
Ищецът
е поддържал, че не дължи на
новоконституирания взискател
в изпълнителното производство,
поради това, че не е получил
от кредитора си надлежно уведомление
за цесията.
Искът по член 439 ГПК е свързан с оспорване на
изпълняемото право, като ищецът цели да
установи спрямо ответника, че изпълняемото право не съществува.
Осъществената промяна в страните по изп. производство
не заличава това право, като то продължава да съществува и да бъде обект на
принудително изпълнение, което остава предмет на изпълнението. Правната
последица от уважаване на иска по член 439 ГПК е отричане на изпълняемото право
и прекратяване на изпълнението /чл. 440, ал. 1, т. 7 от ГПК/, и
срещу цедента. В този смисъл е и решение № 209 от 28.11.2018г. по т.д. № 2530/2017г., ВКС, І т.о..
Отделно от това, следва да се отбележи и обстоятелството, че в хода на
настоящото производство ищцата е била уведомена за цесията на вземането, с
връчване на отговора на исковата молба, към който отговор е било приложено
уведомление за извършената цесия, с оглед на което следва да се приеме, че
длъжникът е бил надлежно уведомен за обстоятелството, кой е новият му кредитор.
С оглед изхода на делото и на
направеното от ищцата в молба от 01.11.2019г. възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника, ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 951,68 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.К., **гражданка, родена на ***г. в ***, против “ПОЗИТ” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
с. Отец Кирилово 4163, ул. 7-ма № 1, представлявано от **, иск по член 439 ГПК, за признаване за установено
между страните недължимостта на парично вземане в размер на 1000 евро главница, представляваща вноска за управление и поддържане на общите
части на сграда в режим на ЕС, на сграда
с ИД № ***по ККРР на гр. **, ведно със зак. лихва върху
тази сума, считано от 23.02.2016г. до пълното
й изплащане, както и сумата от 300 евро
главница за заплащане на вноска
за ****, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано
от 23.02.2016г. до
пълното й изплащане; държавна такса от 50,85 лева; 919,24 лева адв. хонорара по гр.д. № 249/2016г. по описа
на ОС ****, за които суми е издаден
изп. лист
въз основа на Европейска заповед
за плащане от 26.09.2016 г. по гр. д. № 249/2016г. по
описа на ОС ****, и е било образувано изп. дело
№ ****/2017г. по описа на ****, рег. № **, поради новонастъпил факт - цесия на вземането от 27.01.2017г., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА М.К.,
**гражданка, родена на ***г. в *** да заплати на “ПОЗИТ” ЕООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:
с. Отец Кирилово 4163, ул. 7-ма № 1, представлявано от **, разноски от 951,68 лева платено адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала:
Ц.В.